Определение по дело №147/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2197
Дата: 27 юни 2016 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20163100900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….06.2016 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.06.2016 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 147 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК по претенция на ползващо се от застраховки „гражданска отговорност“ пострадало лице за  заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на починала майка,  съпричинени от застраховани водачи на МПС, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба  вх. № 3775 от 08.2.2016г, предявена от Д.И. АТАНАСОВ, чрез адв. М. ***, уточнена с вх. № 5841 от 25.02.2016г е редовна,  съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Обоснована е компетентност на сезирания съд. В нея и са посочени фактите,  на които са основавани претенциите срещу двамата ответници. Ищецът е пропуснал да представи становище по отговорите в срока по чл. 372 ГПК, изтекъл на 26.05.16г.

Исковата молба и уточнението й са връчени на ответниците. В срок са депозирани отговори вх. №9068/28.03.16 и вх. №10049/05.04.16г. Ответникът ЗАД „АНИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, чрез ю.к. Герасков,  възразява за недопустимост на претенция за солидарно осъждане на двамата застрахователи. Евентуално оспорва исковете, както се позовва на съпричиняване на вредите с поведение на праводател на ищеца и съществен принос на поведението на другия застраховен водач в механизма на причиняване на смъртта на пътничката.  Ответникът е направил доказателствени искания.

По искане на този ответник е допуснато привличане на застрахованото лице като помагач по претенцията за забава за обезщетение за събитие, което не е било надлежно съобщено на застрахователя. Конституираното трето лице И.Д. АТАНАСОВ, чрез адв. Маринова е оспорило предпоставките за привличането поради противоречие с интереса на подпомагания застрахователя и съвпадение с интереса на насрещната страна, чиято претенция третото лице признава, както и осуетяването на явяването му като свидетел в полза на ищеца. Позавава се и на неоснователност на евентуалната регресна претенция на привличащото го лице лице и основание за привличане на помагач на другия ответник. Допълнително е изложено и становище за основателност на иска и оспорване на възраженията на подпомаганата от него страна.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, чрез ю.к. Иванова оспорва претенцията за едновременно съпричиняване на вредите от две лица, като също възразява за несъществен принос на застрахования от него водач. Евентуално възразява за съпричиняване на вредите от починалата. Посочени са доказателствени искания и са оспорени искания на насрещна страна.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на причиняване на неимуществени вреди от едновременни действия на двама водачи при управление на МПС, застраховани при двама различни застрахователи по полица „гражданска отговорност”. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.

Възражението на ЗАД „АНИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД по допустимостта на претенцията, основано на доводи за липсата на основание за солидарна отговорност подлежи на разглеждане по същество ,доколкото ищецът изрично е обосновал твърдения за законова солидарност (в този смисъл  Решение от 10.2.2016г. на ВКС по т.д.№ 2079/2014г и Решение №163 от 07.02.2013г. на ВКС по т.д.№ 642/2011г., І т.о.).

Възражението по допустимостта на привличането на подпомагаща страна е неоснователно. На първо място, като предпоставка за привличане следва да се разглежда интересът на третото лице според отношенията му с подпомаганата, а не с насрещната по делото страна. Именно за случаи, подобни на процесния, е предвидено правилото на чл. 219 ал.1 ГПК, обуславящо привличането от интереса на третото лице да встъпва не на страната, която си избере (според моралния си интерес или според планирана процесуална стратегия по доказването, посочени в т. 1 и т. 4), а само на страната, чиято материално-правна позиция съвпада с положението на помагача. Като лице, чиято отговорност спрямо ищеца е била застрахована от ответника, помагачът има правен интерес да съдейства за отхвърляне на основния иск, доколкото само уважаването му би породило регресна претенция спрямо застрахования. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена именно от отговорността на застрахования, затова и надлежната страна, на която застраховани следва да помага не е пострадалия, а именно застрахователя, който го е и привлякъл.   Дали регреса ще бъде основателен или не е предмет на делото, а е въпрос на бъдещия процес между подпомаганата и подпомагащата страна, съответно възраженията по т. 3 от становището изобщо не следва да се обсъждат в настоящото дело. Преюдициален за регресните отношенята между ответника и помагача му въпрос е само обстоятелството дали и докога застрахования е в забава спрямо увреденото лице, съответно в настоящото дело ще се разреши само въпроса относно застрахователното събитие и обема на застрахователното обезщетение, вкл. и размера на лихвата. В тази връзка становището на помагача за основателност на иска и неоснователност на възраженията на ответника (по т. 2 от становището)  имат значение само като признание на неизгодни за бъдещата регресна претенция обстоятелства, но не изключват интереса на подпомаганата страна да обвърже с мотиви помагача си. Извън предпоставките за привличане е обстоятелството относно участието в делото на друго лице, което не е в застрахователни отношения с привличащия.

По предварителните въпроси:

Ищецът е освободен от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК).

Доколкото пострадалия замества всеки от двамата застраховани като насрещна страна по застрахователните правоотношения с двамата ответници, съединената солидарна претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и  да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

В срока за отговор не е предявен отвод  за местна подсъдност.

Пълномощниците на главните страни са надлежно овластени( л. 25,39, 57). Съдът съобразява служебно известен факт на регистрация на адвокатско дружество на представителите на насрещни страни: ищеца и помагача на ответника. На помагача следва да бъде указана процесуалната пречка по чл. 43 ал. 4 от ЗАдв  за упражняване на право на защита чрез адв. Маринова.

По доказателствените искания:      

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, отчасти представляващи книжа по процесуални действия в безспорното между страните наказателно производство. Позоваването на съдебните книжа от наказателното производство е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални удостоверителни документи.  Делото е изискано и приложено на разположение на страните. Съдът намира, че следва да се приемат само финалните актове, от които извличат доводите си насрещните страни  - присъдата и удостоверителни документите относно факти, подлежащи на доказване в настоящото производство, а именно посочените от ищеца и налични в преписка по досъдебно производство огледен  протокол за ПТП с фотоалбум (л. 20-29)  и посочени от ответниците протокол за оглед на веществени доказателства (л.34-43) и експертен оглед на труп(л.75-77). Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални знания( медицински и авто-технически експертизи) не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. Помагачът се е позовал на такова писмено доказателство, което освен, че е недопустимо е изцяло неотносимо към настоящия спор, доколкото фактите по възможносттите на застрахования водач да съобщи за настъпилото събитие изобщо не са предмет на делото( по съображенията изложени по допустимостта на привличането на помагача).  

Документите относно факти по гражданско състояние (удостоверение за наследници)следва да се допуснат, с оглед необходимостта от изследване на легитимация на ищеца.

Застрахователните правоотношения по конкретно посочени полици в справката от регистъра на Гаранционен фонд за действащи полици са безспорни, поради което се налага събиране на поискани от ищеца документи. 

Ищецът се е позовал и на гласни доказателства относно обстоятелствата за установяване на понесените болки и страдания в следствие на загуба на починалата, които са необходими и допустими. Доколкото страната не е конкретизирала кои от твърденията, изложени в исковата молба относно проявлението на вредоносния за ищеца резултат ще установява с разпит на всеки един от тримата поискани свидетели, съдът намира възражението на ответниците за прекомерна интензивност на доказването за принципно основателно. На ищеца следва да се дадат указания за конкретизира и трите лица, от чийто показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед  конкретната преценка на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях.

Ответниците са поискали ( всеки от тях самостоятелно) допускането на комплексна експертиза, която е относима към възражението за съпричиняване на вредите с поведението на починалата. Доколкото въпросът за осъществяване на престъплението причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС(чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б.“Б“ вр. ал.1 б.“Б и В“ НК) от двама съизвършители не може да бъде пререшаван, не се налага доказване на безспорен след присъдата факт на смъртта на майката на ищеца, причинена от удар между два застраховани автомобила, поради което и събиране на доказателства за въпросите, относно механизма на причиняването на увреждането и приносът на водачите не е допустимо. Присъдата на наказателния съд обаче има значение само за поведението на виновните лица, но не изключва установяването на фактите извън състава на престъплението, каквито са поведението на праводателката на ищеца. Само въпросите, които касаят поведението на водачите- признати за виновни с присъда, не могат да бъдат установявани отново, съответно не следва да се допускат въпросите на втория ответник относно индивидуалния принос на съизвършителите и индивидуалните им възможности да предотвратят ПТП ( от 1 до 6 по задачата, поискана от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД). Доказателствените искания относно поведението на пътничката и връзката му с вредите са допустими ио искането за експертно заключение в тази връзка следва да се уважи, като разноските се поделят от двамата ответници. Изследването на здравословното състояние и употребата на колан  на другия участник – водача И. Атанасов е без значение за отговорността на застрахователите, поради което в тази част искането на  „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД ( т. 8 от техническа и т. 4 от медицинска експертиза)не следва да се уважава.  

Ответниците са поискали и възможност за допълнителни доказателствени искания. Доколкото концентрационното начало налага изчерпването на доказателствените искания до приключване на размяната на книжата, доколкото съдът вече е осигурил за запознаване на страните преписката по наказателното дело(предоставено към делото след подаването на отговорите), такава възможност следва да се предостави само до началния срок за работа на назначените експерти.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени субективно съединени искове  на пострадал от  виновно причинено от двама съизвършители като водачи на два автомобила, предмет на застраховки „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на майка в размер на 130 000лв, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението.

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на трето лице помагач И.Д. АТАНАСОВ, че съдружници-адвокати не могат да представляват насрещни страни по делото, като ЗАДЪЛЖАВА третото лице да потвърди с изрична писмена молба или с лично изявление до първо съдебно заседание становището, депозирано от негово име чрез адв. Маринова, участник в адвокатско дружество с пълномощника на ищеца адв. М..  

Предупреждава третото лице, че при неизпълнение на това указание становището му няма да бъде докладвано и разглеждане от съда на осн. чл. 101 ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба, заверени по реда на ЗАдв.: удостоверение за наследници и справки от Интернет-сайт на ГФ относно зад. застраховка „ГО" на застраховани МПС.

ДОПУСКА позоваване на налични в приложено към настоящото производство преписка по НОХД 215/15  на ОС- Сливен: присъда, въззивно решение и решение на касационна инстанция за признаване на двама обвиняеми за за виновен в извършено престъпление причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС(чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б.“Б“ вр. ал.1 б.“Б и В“ НК) и съответно досъдебно производство №937/13г документи, представляващи: огледен  протокол за ПТП с фотоалбум (л. 20-29)  и посочени от ответниците протокол за оглед на веществени доказателства (л.34-43) и експертен оглед на труп(л.75-77).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за задължаване на ответниците за представяне на писмени документи и искане на помагача за приемане на медицинска експертиза.

На осн. чл. 101  ГПК указва на ищеца Д.И. Атанасов, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните факти (прояви на емоционалната връзка между майка и син приживе, поведението на ищеца след смъртта на майка му, прояви на мъка, терзания и болка по загубения родител, психически стрес, промени в ежедневното поведение), възприети от лицата, които ще бъдат доведени да разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в двуседмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от свидетелите.

Предупреждава ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото искане за ненаправено и ще заличи третия свидетел.

ДОПУСКА до разпит ( под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на възприетите от тримата свидетели факти) при довеждане от ищцовата страна на общо трима свидетели,  за установяване на твърденията за отношенията на пълнолетен син с майка преди ПТП и конкретно проявление на вредоносния резултат чрез поведение на скърбящия за починала майка  син.

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Манчев(ортопед-травматолог) и автоексперт  Йордан Любомиров Михайлов, да дадат заключение, както следва: 

1.задачи за автоексперта, след запознаване с протоколите от огледите на местопроизшествие и и веществените доказателства по досъдебното наказателно производство:

·                 оборудван ли е управлявания от застрахования И. Атанасов „Форд Сиера“ с обезопасителен колан на предно място до  водача; има ли обективни следи от поставяне на колана на предна дясна седалка;  

·                 каква би била траекторията на движение на тялото на ищеца в купето на автомобила при настъпването на произшествието с оглед безспорен механизъм на произшествието (възприет в потвърдените мотиви на наказателния съд) със и без поставен предпазен колан, съответно в кои части от купето на автомобила би настъпило съприкоснованието с тялото на починалата.

2. задачи за ортопеда, след запознаване с  медицинската  документация, налична по делото ( аутопсионния оглед) да даде заключение за това:

·                 има ли обективни данни по трупа за поставянето на обезопасителен колан (увреждания от типа“ коланна травма“)

·                  установените увреждания по тялото на починалата обичаен резултат ли са от действието на инерционните сили при сблъсъка на тялото на пътник, употребил предпазен колан (данните на автоексперта) или без колан

·                 при установен вариант съответен на следи от липса на употреба на колана и установен наличен колан в автомобила,  какъв би бил обективно резултата от действието на инерционните сили, ако починалата е била с поставен предпазен колан, щяха ли уврежданията да са с установения интензитет, обем и тежест и по-специално тези от тях, които неизбежно водят до смърт.

ОПРЕДЕЛЯ депозит само за тази задача в размер на 600лв, вносими по равно от двамата ответника,  за покриване на възнаграждение от по 300 лв за всяко от вещите лица в двуседмичен срок от връчване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от внасяне на депозита и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне  на заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок  за изготвяне на заключението преписката по наказателното дело и досъдебното производство.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да поискат допълване на задачите на експертизата в срока за внасяне на депозит за работа на експертите.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на автотехническа и медицинска експертиза в останалата част от въпросите, поставени от ответника„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 08.09.2016г от 10.30 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.  Да се призоват страните, а вещите лица - след внасяне на депозит.

Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците адв. М. (на служебен адрес, посочен в искова молба), ю.к. Герасков и ю.к. Иванова ( на указани в отговорите адреси) и лично на помагача Атанасов, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N147 по описа за 2016 год,

 

Производството е образувано като  ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.  от ГПК.

Приет е за разглеждане субективно кумулативно съединен иск на Д.И. АТАНАСОВ, ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г. М. (ВАК) и адв. Асен Димов(АК-Сливен) със служебен адрес гр. Сливен ул. Г.С. Раковски 13 офис 8 предявен СОЛИДАРНО срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. София бул. Княз Дондуков 59, чрез ю.к. П. Герасков, служ. адрес гр. София ул. Проф. Милко Бичев 2 и „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул. Г. Бенковски 3, чрез ю.к. Р. Иванова, подпомаган от И.Д. АТАНАСОВ, ЕГН ********** *** Задбалкански 53, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на родител, причинена от двама водачи- застраховани собственици на МПС, признати за виновни съизвършители на престъпление, в размер на 130 000лв, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението,

Ищците претендират  и определяне и присъждане на разноски по делото.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в сила акт на наказателния съд по НОХД 215/15  на ОС- Сливен по отношение на установените обстоятелства от фактическия състав на престъплението по  чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б.“Бвр. ал.1 б.“Б и В“ НК ( противоправност и причинен престъпен резултат- смърт на пътник, вкл. вина на двама водачи на МПС): на 30.06.2013 год. в гр. Сливен, при управляване на МПС(л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА), водачът АНДРЕЙ ПЕТРОВ Д. нарушил правилата за движение - 21 ал.1 от ЗДвП, а при управление на МПС ( л.а. ФОРД СИЕРА  с рег. № СН 4082 СС) водачът И.Д. АТАНАСОВ нарушил правилата за движение - чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като с това свое поведение двамата по непредпазливост причинили смъртта на Наталия Цветкова Атанасова.

Обстоятелствата относно застрахователните правоотношения са признати въз основа на удостоверените по общодостъпен начин регистрирани полици за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, съответно: за собственик на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА(водачът АНДРЕЙ ПЕТРОВ Д.) сключена с„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с полица №06113001423440, валидна от 27.05.13 до 26.05.14, а за собственика на л.а. ФОРД СИЕРА  с рег. № СН 4082 СС(водачът И.Д. АТАНАСОВ), с ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД с полица №01113000123886, валидна от 01.01.13 до 31.12.13г.

Няма спор и относно удостоверената родствена връзка на ищеца с починалата пътничка -  негова майка.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Спорни са твърденията по понесените вреди, съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по справедливост и степента на участие на всеки от водачите в причиняването на вредоносния краен резултат и  съпричиняването му с поведението на наследодателката.

Ищецът твърди, че като син на починала поради ПТП майка ( тогава на 60 години) трудно понася загубата й, тъй като емоционалната  връзка с нея е била изключително силна и загубата й е сложила край на получаваната родителска, морална и психологическа подкрепа. Приживе починалата майка била активна, жизнена, физически здрава и се ползвала с изграден авторитет при решаване на житейски проблеми в професионалната си среда(работила като административен служител във военна болница) и обкръжението на близките и познатите си. Много силна и емоционална връзка била изградена между майка и син и поддържана активно, особено в периода на дългорсочните му отсъствия от дома като капитан на далечно плаване. Тази изключителна привързаност била явна и за близките на ищеца, които укрили от него случилото се нещастие до завръщането му от плаване, за да бъде избегнат стреса от травмиращата новина докато е в морето. Действително, когато научил за смъртта на майка си, ищецът преживял тежко новината – загубил способност да говори за около час, изпаднал в отчаяние и мъка, отказал да контактува с близките си и да посети гроба, станал нервен, избухлив и агресивен, с неадекватно поведение и непредвидими за семейството си реакции. В рамките на следващите няколко месеца негативната промяна в поведението и общуването му с близките не е била преодоляна и мъката и страданията му продължават, като затрудняват бита и ежедневието на ищеца.

Ответниците оспорват твърденията за наличие на проява на мъка и страдания в сочения интензитет, като сочат, че не съответстват на обективните обстоятелства на възрастта, степента на родство и отношенията между починала възрастна майка с пълнолетен син, който е живеел в отделно домакинство и професията му е налагала продължителни отсъствия от страната. Считат определения от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди.

Признанието на твърденията на ищеца, направено от помагача на ответника  „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД не съответства на процесуалната му позиция, като подпомагаща страна, а не главна страна, поради което и не може да изключи оспорването на фактите.

И двамата ответници възразяват за съпричиняване на вредите с поведението на починалата. Твърдят, че пътничката е  пропуснала да изпълни задължението си да се обезопаси при пътуване в автомобил с предпазен колан и това нейно нарушение на правилата за движение по пътищата е допринесло за понасяне на най-тежките от нараняванията й, представляващи несъвместими с живота телесни увреждания. Твърдят, че при употреба на колан животозастрашаващите травми е можело да бъдат избегнати или поне понесени с по-малка интензивност.

Твърденията са оспорени изрично от помагача, ищецът не е изразил становище, но пропускането на процесуалната защита не преклудира оспорване, поради което фактите по това възражение остават спорни.

Всеки от ответниците се позовава и на изключителен принос на незастраховано от него лице именно в причиняването на смъртта на пътника, като възразяват за съразмерно разпределяне на отговорността на всеки от застрахователите съответно на приноса на всеки от водачите за крайния фатален резултат.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД възразява по  претенцията за лихви, като твърди, че не е поставен в забава чрез уведомяване нито от ползващото се от застраховката лице, нито от застрахования собственик на МПС.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основните искове като преки претенции на пострадал – ползващо се лице по две задължителни застраховки на автомобилистите за вреди, съпричинени при ПТП, от водачи на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), съответно диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица(чл. 257 КЗ отм.). Възражението на ответника по дължимост на лихвите се основава на хипотеза по чл. 224 ал. 1 вр. чл.202 ал. 2 КЗ отм..

Застрахователното събитие( общо по двете полици) съответно се урежда като противоправно вредоносно поведение на водачите, покриващо фактически състав на престъпление или деликт ( чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално отношение намират и правилата за зачитане на присъда от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно  деяние (чл. 300 ГПК) и съпричиняването на деликт с поведение на неколцина(чл. 53 ЗЗД). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалите. Въведеното от ответника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се уреждат от правилата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на двамата водачш, но и на други участници в ПТП, за които установените в присъдата факти не са обвързващи, доколкото не изключват вината на осъдените.  Размерът на обезщетението за вредите е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД. Степента на участие на поведението на двамата съизвършители в причиняването на телесната увреда, довела до смъртта на пострадалата обаче е без значение за отговорността, която всеки от тях носи спрямо увреденото лице, доколкото спрямо ищеца двамата осъдени водачи не могат да правят възражения за разделност. Степента в която всеки от тях е причинил смъртта на пътничката би могла да обоснове различен обем от отговорност само във вътрешните им отношения( чл. 127 ал.1 ЗЗД), но не и да се противопоставя на кредитора(чл. 122 ал.1 ЗЗД). Съответно и възраженията на застрахователите срещу увредения по отношение на обема на застрахованата от тях отговорност  не могат да надхвърлят възраженията на застрахованите лица (чл. 226 ал.2 от КЗ отм.). Съдът намира, че възражението относно степента на участие на всеки от водачите в причиняване на вредоносния резултат е недопустимо да се включва в предмета на настоящото дело, поради което и твърданията в тази връзка не следва да се установяват и обсъждат по същество в настоящото дело. 

Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). След произнасянето на ВКС по спорния въпрос относно начален момент, от който се дължат компенсаторните лихви от застрахователя( решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, ІІ ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов), наличната преди това противоречива практика следва да се счита преодоляна.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Доколкото настъпването на вредите като накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от правопораждащ фактически състав на преюдициалното за първия иск претендирано вземане, ищецът  носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези обстоятелства. В случая ищецът твърди отношения на привързаност надхвърлящи обичайните, което също подлежи на самостоятелно доказване. Позовава се на гласни доказателства за изключителна привързаност в рамките на това семейство и търпените страдания.

Ответниците носят тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на смъртта с поведение на пострадалата. Ангажирани са заключения на експерти и писмени доказателства, като предмет на изследване на вещите лица. Доколкото за емоционалната връзка между  пълнолетен син и възрастна майка  съществува житейска презумпция за естествената обичайна степен на близост на низходящи и възходящ, независимо от тяхната възраст, включително и при изграждане на ново семейство и обитаване на различни домове в различни градове, за опровергаване на тази житейска презумпция( т.е. за установяване на пълна липса на каквито и да било отношения на привързаност, съответно за обем на вредите значително под обичайния), ответниците биха носили евентуално доказателствена тежест, но не са ангажирали доказателства за обратно доказване. 

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата  държавна такса ще бъде опростена.

Доколкото наказателното производство е приключило с присъда, съдът  намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.