Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Кюстендил

А. А. Г., с [ЕГН] от [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил обжалва Решение № 2153-09-1/02.01.202 5 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Разпореждане № ********** от 26.11.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 74 ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 14.06.2023г. – датата на заявлението в ТП на НОИ – Кюстендил. Релевира материална незаконосъобразност на акта по чл. 146 т. 4 от АПК - твърди, че е налице изискуемият осигурителен стаж, като излага подробни мотиви. Моли за отмяна на оспореното решение.

В с.з. жалбоподателят, чрез упълномощената му майка И. Б. В., поддържа жалбата.

В с.з. представителят на ответния Директор на ТП на НОИ – Кюстендил юк Д.. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със Заявление вх. № 2113-09-136/14.06.2023 г. до Директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като декларира, че има положен осигурителен стаж в Чехия. Представено е ЕР на ТЕЛК № 90878/23.05.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД [населено място]. С посоченото ЕР на ТЕЛК е определена 80% трайно намалена работоспособност със срок от 1 година с дата на инвалидността 10.05.2017 г. с водеща диагноза: „Параноидна шизофрения“. Психичен статус: установени психотични елементи в ВПД и МП. Памет и интелект - трансформирани. ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателя на 23.05.2023 г., влязло в сила на 06.07.2024 г.

Медицинската комисията в ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл. 98 от КСО е разгледала ЕР на НЕЛК с положително решение по оценката на намалената работоспособност, датата и срока на инвалидизиране.

Съгласно описа на осигурителния стаж, стажът на жалбоподателя е с начална дата 10.05.2017 г. и към датата на заявлението е 01 г. 03 м. 06 дни.

С оглед на посочените данни, с Разпореждане № ********** от 13.07.2023 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя с начална дата 14.06.2023 г., със срок на инвалидността до 01.05.2024 г. по чл. 74 ал. 3 от КСО при навършена възраст 27 г. и 5 м. и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране /10.05.2017 г./ от 01 г., 03 м. 06 дни. Месечният размер на пенсията е определен на 490.35 лв.

На 12.01.2024 г. е получен формуляр Р 5000 от КИ на Чехия, който съдържа информация за положен осигурителен стаж в Чехия с продължителност 03 г. 08 м. и 17 дни за времето от 06.05.2013 г. до 27.09.2016 г. Стажа е положен преди датата на инвалидизиране, което е в противоречие с чл. 74 ал. 3 от КСО, т.е А. Г. се е инвалидизирал след постъпване на работа.

С Разпореждане от 26.11.2024 г. е отказана пенсията за инвалидност поради общо заболяване и на осн. чл. 74 ал. 3 от КСО, чл. 99 ал. 1 т. 2 б. “г“ от НПОС и чл. 50 Регламент на съвета ЕО № 883/2004 и чл. 40 от Регламент ЕО № 987/2009 г. на Европейския регламент и Съвета. Разпореждането е връчено на адресата на 13.12.2024 г.

С жалба във вид на електронно изявление вх. № 1030-09-161/13.12.2024 г. жалбоподателят е оспорил разпореждането досежно отказът за отпускане на пенсията за инвалидност, считайки, че същият е неправилен.

С оспореното Решение № 2153-09-1/02.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. срещу разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 26.11.2024 г.

Решението на органа е връчено на жалбоподателя на 09.01.2025 г. Жалбата по делото е подадена на 21.01.2025 г. Към жалбата е приложена административната преписка, която съдържа 70 броя листа.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл. 118 ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл. 168 ал. 1 от АПК във вр. с препращането от чл. 118 ал. 3 от КСО, решението на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл. 117 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2, б. ”а” от КСО. Страните не спорят относно компетентността.

Спазена е формата на акта по чл. 117 ал. 3 от КСО. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясно волеизявление на органа за разрешаване на спора и е подписано от него.

При издаване на решението е спазена специалната процедура по чл. 98 ал. 4 от КСО за изготвяне на решение на Медицинската комисия към ТП на НОИ. Комисията е разгледала медицинската документация на заявителя, удостоверяваща здравословното му състояние, размерът на трайно намалената работоспособност, степента на увреждане, причинната връзка, датата и срока на инвалидността, като е потвърдила ЕР на ТЕЛК. След постановяване на решението на комисията длъжностното лице по пенсионното осигуряване /ръководителят на ПО/ е издал разпореждането от 26.11.2024 г., с което се е произнесъл по искането на заявителя.

Решението обаче противоречи на материалния закон.

Страните не спорят относно фактите по делото. Доказателствата сочат, че жалбоподателят е подал заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в ТП на НОИ – Кюстендил на 14.06.2023 г., позовавайки се на ТНР от 80%, определена с ЕР на ТЕЛК № 90878/23.05.2023 г., влязло в сила на 11.07.2023 г. за лицето. Началната дата на инвалидността е 10.05.2017 г. Не е спорно и че лицето има осигурителен стаж след датата на инвалидността от 01 г. 03 м. 06 дни.

Спорът по делото е по правото и е свързан с нормативните изискванията за определяне на правото за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 ал. 3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Хипотезата на чл. 74 ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са инвалидизирани преди постъпване на работа, като от тази група са изключени само и единствено слепите по рождение и ослепелите до постъпване на работа.

В случая не са изпълнени предпоставките за възникване на правото на пенсия по чл. 74 ал. 3 от КСО, тъй като трайното увреждане на лицето е придобито след постъпването му на работа – датата на инвалидността е 10.05.2017 г., като лицето е постъпило на работа на 06.05.2013 г. до 29.08.2016 г., съгласно осигурителния стаж по пенсионната преписка и получен формуляр Р 5000 от КИ на Чехия.

Неправилна е обаче преценката на пенсионния орган за липса на условията по чл. 74 ал. 1 т. 2 от КСО, според който осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94 и са на възраст до 25 години – една година осигурителен стаж. Жалбоподателят Г. отговаря на тези кумулативни условия.

Това, че стажът му е положен в Чехия, а не в България е ирелевантно за случая, доколкото е в пълен синхрон с чл. 6 от Регламент на Съвета ЕО № 883/2004 г. и чл. 40 от Регламент ЕО № 987/2009 г. на Европейския парламент и Съвета, доколкото същият е положен в страна – членка на Съюза. Изискването за стажа по чл. 74 ал. 3 е във връзка с нормата на чл. 22 изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която при пенсия за инвалидност поради общо заболяване към датата на заявлението по чл. 94 ал. 1 или ал. 3 от КСО лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 от КСО. В случая, стажът по чл. 74 ал. 3 от КСО е във връзка със заявлението по чл. 94 ал. 3 от КСО. Жалбоподателят Г. е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74 ал. 1 т. 2 от КСО във вр. с чл. 22 от НПОС.

Горното налага извод за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване относно волеизявлението на органа за отказ за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. С оглед естеството на въпроса, по реда на чл. 173 ал. 2 от АПК преписката ще се изпрати на административния орган за ново произнасяне, свързано с отпускане на исканата пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-1/02.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. А. Г. против Разпореждане № ********** от 26.11.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 74 ал. 1 т. 2 и чл. 74 ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.