Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 06.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря……ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА.....……………...и в присъствието на
прокурора……………………….…………………………...като разгледа докладваното от
съдията ………гр.дело № 2518 по описа за 2018год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правно
основание чл.200 от КТ.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.Г.Н., с адрес: ***, чрез пълномощника си –адв. Х.М.В. против „ОСЪМ”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от М.С.С..
Ищцата излага в ИМ, че е майка на покойния В.Г.В., който е починал на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Сочи, че същата е приета за такава с Разпореждане № 51041011/22.03.2018 г. на ТП на НОИ – гр.Ловеч. Твърди се, че към датата на смъртта на В.В.той е бил в трудови правоотношения с ответника по делото „Осъм”Ад –гр.Ловеч. Трудовата злополука е настъпила при действия, които са били причинноследствено свързани с извършваната от него работа при участието му в действия по преместване на аспирационен филтър, когато при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението, работникът попаднал между металната конструкция и терена. В резултат на това работникът В. е получил внезапно увреждане на здравето и живота и е настъпила смъртта му.
Ищцата посочва, че починалият е бил нейн син, с когото е живеела в едно домакинство. Той е бил в изключително добри отношения с нея, живеели са в хармония и разбирателство и тя е разчитала на неговата подкрепа и помощ, но след смъртта му е лишена от всичко това.Изтъква, че стресът и болката от загубата на сина й са огромни и я съпътстват ежедневно.
Ищцата счита, че трябва да бъде справедливо обезщетена от работодателя на нейния син – „Осъм”АД за претърпяната неимуществена вреда, като справедливото обезщетение, което тя преценява, че й се дължи от работодателя на починалия й син е 120 000 лв. Сочи, че от тази сума е получила на 31.07.2018 г. от ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс груп” сумата 33 737.76 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука”, поради което и съгласно чл.200, ал.4 от КТ дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено с размера на така получената сума.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ОСЪМ”АД да заплати на Г.Г.Н. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили като резултат от смъртта на сина й В.Г.В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм”АД гр.Ловеч в размер на 86 262.24 лв., което е получено след намаляване размера на неимуществените вреди от 120 000.00 лв., с размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 33 737.76 лв. ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата за времето от датата на деликта – 12.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендирани са и сторените в производството разноски, в т.ч. и за адвокатско представителство.
В законоустановения едномесечен
срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът „Осъм”АД –
Ловеч, представлявано от м.с., действащ чрез пълномощника си адв.Ф.Ф., е
депозирал писмен отговор, в който е изразил становище относно допустимостта и
основателността на предявените искови претенции. Намира предявеният иск за
допустим, но по същество оспорва същия като неоснователен по две причини – от
една страна приема, че смъртта на лицето не е настъпила вследствие на
травматичните увреждания, а в закъснялото оказване на спешна помощ от страна на
трето лице /ЦСМП-Ловеч/ и от друга, счита, че вече полученото обезщетение от
застрахователя по сключената задължителна застраховка „Трудова злополука” по
размер репарира причинените неимуществени вреди. В алтернатива, при положение,
че не се приеме направеното възражение, счита, че е налице основание по чл.201,
ал.2 от КТ за намаляване в значителна степен на отговорността на работодателя
поради допринасяне от страна на пострадалия за трудовата злополука, тъй като е
допуснал груба небрежност. Навежда довод, че пострадалият сам се е поставил в
ситуация на повишен риск и вредата е настъпила по изключително негова вина и
следва да се приеме, че има причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и претърпените от ищцата – майка на починалия неимуществени вреди,
които претендира. Счита обаче, че В. е действал в разрез с изискванията за
безопасност и то със знанието и съзнанието за евентуално съществуваща опасност
от настъпване на определени вредоносни последици, които се е надявал да
предотврати.
Ищцата Г.Г.Н. взема лично участие в процеса, като се представляват от договорно упълномощен представител- адв. В.. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи в подкрепа на заявените претенции са развити в писмена защита.
Ответникът „ОСЪМ”АД –гр.Ловеч се представлява от адв. Ф.. Оспорва исковите претенции по размер, като моли същият да бъде намален. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 3025 / 01.11.2018 г. на Община – Ловеч, ищцата Г.Г.Н. е наследник по закон /майка/ на В.Г.В., поч.на 12.02.2018 г.
По делото не е спорно, че до деня на смъртта си починалият В.Г.В. е изпълнявал длъжността” шлосер” при ответника „ОСЪМ”АД”- гр.Ловеч, по силата на трудов договор №81 от 01.11.2013 г. Със Заповед № 12 – а / 12.02.2018 г. на Изп.директор на „Осъм”АД трудовото правоотношение с В. е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ – поради настъпила смърт на работника.
Страните не спорят, че на 12.02.2018 г. В.В.е взел участие в действия по преместване на аспирационен филтър с прикачен към него двигател с турбина от Цех „Финишна обработка” до помещение в Цех „Формовъчно леярен”. При достигане изхода на цех „Финишна обработка” се оказало, че филтърът е по-висок от отвора на вратата, което наложила да се демонтира разположения най-отгоре двигател с турбина. В тази връзка е бил извикан пострадалия В., който го разглобил. След демонтиране на двигателя аспирационният филтър следвало да бъде транспортиран с мотокар до помещението, предвидено за монтаж. При придвижването му филтърът започнал да се накланя назад и при опит да го задържи с ръце или изправи, В. попаднал в опасната зона на падане на съоръжението. При падането му В. бил затиснат, като попаднал между металната конструкция на филтъра и терена. В резултат на това същият получил внезапно увреждане на здравето и живота- открита рана на главата, съчетана с механична травма на тялото, вследствие на което настъпила смъртта му. Смъртта е настъпила в УМБАЛ – Плевен няколко часа след инцидента.
Приобщен като доказателства по делото е Протокол за резултатите
разследване на злополуката, извършено от петчленна комисия на основание чл.58,
ал.1 от КСО и Заповед № 1015-10-27/19.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ -
Ловеч в периода от 23.02.2018 г. до 02.03.2018 г. Комисията е приела като
най-вероятни следните причини за злополуката: 1./ Неправилна организация и
липса на достатъчно внимание при осъществяване на товаро-разтоварния процес;
2./ Използване на неправоспособен персонал за работа с мотокара; 3. Не е
спазена инструкцията за безопасна работа с мотокара; 4. Не е спазена
инструкцията за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро-разтоварната
работа. Констатирано е, че са допуснати нарушения на нормативни актове/ чл.16,
ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 22,
ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; чл.53,
ал.2, т.2 от Наредба №8 от
Представено е Разпореждане № 51041011 от 22.03.2018 г.на дл. лице при ТП на НОИ - Ловеч, видно от което на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 66. от 14.02.2018 г. от осигурителя - ответник, станала с В.Г.В. на 12.02.2018 г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Прието е наличие на внезапно увреждане на здравето и живота на лицето и настъпила смърт, станало през време и във връзка с извършваната работа – при вземане на участие по преместване на аспирационен филтър и при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението, работникът попаднал между металната конструкция на филтъра и терена.
По делото е реализирана съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на трудовата злополука на загиналия работник са били причинени травматични увреждания на глава, гръден кош и коремно-тазова област. Като усложнение на тези травматични увреждания са се развили масивна мастна емболия на белите дробове и травматичен шок. Причина за смъртта е тежка съчетана / в областта на главата, гърдите, корема и таза/ механична травма и нейните усложнения / мастна емболия на белите дробове, травматичен шок, кръвозагуба. Смъртта е била непредотвратима с медицински мероприятия. Съгласно заключението, уврежданията са резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила. Според експерта, механизъма на тяхното получаване може да бъде обяснен с удар и притискане на тялото откъм гърба от голям твърд тежък предмет, като морфологията /видът/ и локализацията на уврежданията по тялото на пострадалия не противоречат и могат да бъдат обяснени с механизъма на получаването им, съобщен от разпитаните по делото свидетели. Експертизата е отговорила с категоричност, че в случая е налице пряка причинна връзка между получените при инцидента травматични увреждания, усложненията и смъртта на В.. Установено е, че при постъпването на пострадалия в спешно отделение – Ловеч е била поставена правилна диагноза „травматичен шок”, като за доуточняване на състоянието, фазата и степента на шока са били направени необходимите образни, апаратни и лабораторни изследвания, назначено е лечения, включващо вливания на водно-солеви и белтъчни разтвори, кортикостероидни препарати и обезболяващи, както и подаване на кислород от бутилка посредством маска. След излизане на резултатите от изследванията е преценено, че пациентът следва да бъде транспортиран по спешност до Плевенската университетска болница, където са продължили лечебните мероприятия. По мнение на експерти, всички медицински действия са били навременни, правилни и адекватни и отговарят на изискванията за добра медицинска практика. В отговор на поставена от ответника задача, експертът е посочил, че диагнозата „малък хемо-пневмоторакс вдясно”, което означава „малък излив на кръв и проникване на въздух в дясната гръдна половина” е поставена с категоричност в 14,25 часа в деня на злополуката след компютърно-томографско изследване. Според експерта, в конкретния случай вътрешният кръвоизлив не е играл водеща роля в причината и генезиса на смъртта. Дадено е заключение, че пристигналия на място медицински екип е допускал наличието на вътрешен кръвоизлив. Същите са реагирали правилно, транспортирайки пострадалия в най-близкото болнично заведение – ЦСМП в Ловеч. Тъй като болницата в Ловеч не разполага със специализирани клиники по гръдна хирургия, неврохирургия, реанимация, кадри и обзавеждане каквито има в Университетската болница – Плевен, пациентът правилно е насочен към Плевен, след съответната първоначална диагностика и терапия, според изискванията на добрата медицинска практика. Съгласно заключението, забавянето от 20 минути на екипа на ЦСМП практически не е оказало никакво значение за настъпването на смъртта на В., доколкото водеща роля в генезиса на смъртта има усложнението „мастна емболия на белите дробове”. Вещото лице е отбелязало, че при аутопсията е установено, че мастната емболия е масивна, както и че същата е непредвидимо и непреодолимо с медицински мероприятия усложнение. В конкретния случай са установени многобройни условия за възникване на мастната емболия: 17 счупени ребра, наличието на травматичен шок, размачкване на меките тъкани и образуването на джобове, добро охранване. Дадено е заключение, че дори пострадалият да е бил откаран веднага от мястото на злополуката / независимо от забавянето ако има такова/ не е било възможно същият да бъде спасен.
По делото са събрани и гласни доказателства, като по искане на ищцата са разпитани свидетелите Т.С.ЙОи Г.Г В., а по искане на ответника – свидетелите Ц.Г.Ц., А.С.Ф., Г.М.Г., В.В.В. и Я.Л.С..
От показанията на св. ЙО /снаха на ищцата/ и св.В./ син на ищцата/ се установява, че след злополуката със сина й ищцата се затворила в себе си, станала неспокойна, няма спокоен сън. И двамата свидетели заявяват, че често я чуват да плаче, вкл. и нощем. Двамата със сина си са имали силна връзка, живеели са в разбирателство в едно общо домакинство, споделяли са си всичко. Ищцата разчитала изцяло и морално, и финансово на подкрепата на сина си В., разчитала, че „той ще я гледа, ще се грижи за нея като остарее”. Към момента не е преодоляла загубата на сина си, тъй като това е травма за цял живот. Смъртта на сина й настъпила внезапно, тъй като е бил здрав и не е боледувал от нищо. Св.В. също е син на ищцата, но живее в друго населено място. Посочва, че ищцата първоначално е живяла при него, но преди около 5-6 години се преместила при брат му в гр.Ловеч, където имало повече удобства. Споделя, че след инцидента майка му вече не е същия човек, който е била преди. Наред със здравословните проблеми, които има – високо кръвно налягане, диабет, подагра, настъпила съществена промяна и в емоционалното и психичното й състояние. „Майка последния път като ми дойде на гости, я заведох на психиатър, емоционалното й състояние наложи това. Обезпокоих се и реших да я заведа на преглед.”
Св. Ц.Ц.не е присъствал на
инцидента, но като управител на фирма”Дени машини”, намираща се на територията
на „Осъм”АД бил уведомен по телефона за случилото се. Когато отишъл на място,
видял, че пострадалият В.В.лежал по очи на земята, на около метър от
преместваното съоръжение и колегите му го придържали. При пристигането му
всички на мястото се суетяли, че линейката все още не е дошла, което наложило
един от полицаите да звъни повторно „да пита какво става с тази
линейка”. След няколко минути линейката дошла и пострадалият бил транспортиран
до болницата. Св. Ц също посетил
болницата, тъй като поел ангажимент да държи в течение колегите си относно
състоянието на В.. Твърди, последният бил адекватен и в съзнание.След направени
изследвания медицинските лица му
съобщили, че има смазани прешлени, „че
всичко друго се оправя и това е най-важното”.
Уведомили го, че лицето ще бъде транспортирано до гр.Плевен и след като
тръгнала линейката, се свързал със съпругата на
В. и заедно отпътували за болницата в гр.Плевен. Свидетелят не знае дали
е правен инструктаж на пострадалия във връзка с преместването на съоръжението.
Пояснява, че съоръжението е филтър за пречистване на въздуха, с габарити около
Св. А.Ф.и св. Г.Г. работят в „Осъм”АД, първият от тях като „шлосер”, а вторият към момента на злополуката като началник „Ремонтно-механичен цех”. И двамата са присъствали на инцидента. Посочват, че преместването е извършвано по устно разпореждане на главния механик на „Осъм”АД, като св. Г. взел решение относно начина и технологията на преместването. В конкретния ден не е бил провеждан инструктаж за товароподемни работи, „само устно сме говорили, че трябва при транспорта да стоим настрана”./св.Г.; „трябва да го извадим оттам и ние да вземем решение по безопасен начин как да го направил.”/св.Ф..
Двамата свидетели подробно описват механизма на злополуката.
Според св.Ф.: „След
като прекарахме филтъра да се разтовари
на площадката, той беше върху метална шейна-шина, в момента, в който мотокара
се надигна да я свали и да я вкараме, където трябва да бъде, тя се наклони на
мое дясно и В. бе зад мен, спусна се да я изправи, но не можа,в това време
някой каза „Бягайте” и машината се стовари върху него. Той разбра, като падаше върху него, че няма да може да го задържи, но не успя да избяга. Когато филтъра
започна да пада, той не бе в обсега на падането, аз бях на
Според св.Ц:
” Като отидохме до мястото, филтъра
трябваше да се махне от ламарината,
като преди това правихме уговорка
да бъдат настрани от него, на безопасно място. Тогава за премахването на
филтъра от ламарината трябваше с мотокара да се вземе с вилици, В. бе от
страната където трябваше да се
поставят вилиците, с които трябваше да
се вземе филтъра. Аз бях от страната на мотокариста, трябваше да го
направлявам, нямаше видимост, филтъра трябваше да се повдигне на възможно най-
малко разстояние и започна движението
му. Той измина, излезе почти от самата
ламарината, една дължина
От разпита на св. В.В. и св. Я.С. се установява, че са били изпратени от ОДЧ да посетят сигнал в „Осъм”АД. Когато отишли на място видели падналата метална конструкция, пострадалият бил на земята, обърнат по корем. Същият бил контактен, но имал силни болки и в разговор със св.С. споделил, че „не чувства нищо от кръста надолу”. Обяснили им, че съоръжението е премествано с мотокар, при което констукцията се наклонила, започнала да пада и пострадалият при опит да я спре, е бил затиснат. Минути след тяхното пристигане на място дошъл и спешният екип на ЦСМП и лицето е било транспортирано до болницата в гр.Ловеч. Свидетелите останали на място до пристигането на дежурната оперативна група.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В рамките на настоящето производство ищцата Г.Г.Н. е предявила иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за репариране на неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука.
Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО. Според дадената в закона дефиниция, това е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57-60 КСО и приетата от Министерски съвет на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. Процедурата по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки преминава през установително по своето естество производство, предназначено да установи обстоятелствата, при които злополуката е настъпила, а в последствие се извършва и оценка, като се определя правната квалификация на злополуката като трудова. Съгласно действащата нормативна уредба, това производство се осъществява от длъжностно лице от ТП на НОИ, което е компетентно, въз основа на събраните документи, да издаде разпореждане, с което да квалифицира злополуката като трудова или да не признае трудовия й характер. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ, подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред Административните съдилища по реда на АПК. Необжалването на административния, респ. съдебния акт, установяващ злополуката и характера й на трудова, и влизането на този акт в законна сила, прегражда пътя за оборване на направената вече констатация за наличие на злополука и квалификацията й като трудова в последващо съдебно производство, образувано на основание чл. 200 КТ. В рамките на настоящото производство страните не спорят, че Разпореждане №51041011 от 22.03.2018 г. на НОИ, ТП - гр.Ловеч е влязло в сила на 18.04.2018 г, поради което съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата – 14.02.2018 г. на територията на завод „Осъм”АД е станала смъртна злополука, с В.Г.В., която е квалифицирана като трудова.
По силата на чл. 200 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. За да бъде реализирана имуществената отговорност на работодателя, налице в кумулативност следва да са няколко предпоставки: внезапно увреждане на здравето на работника или служителя, което да има за своя последица причиняване на неработоспособност или смърт и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност.
В настоящия казус, с оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице в кумулативност посочените предпоставки. Установи се, че е налице трудова злополука, квалифицирана като такава по предвидения в КСО ред, в резултат на която е настъпила смъртта на В.Г.В.. Безспорно е установено, че трудовата злополука е настъпила във връзка с изпълнение на възложена от работодателя дейност по преместване на аспирационен филтър от един цех в друг, като при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението работникът е попаднал между металната конструкция на филтъра и терена. Установява се, че извършваната към момента на злополуката работа не е включена в длъжностната характеристика на заеманата от пострадалия длъжност „шофьор”, но същата е извършена по разпореждане на н-к цеха и гл.механик, на които пострадалият е пряко подчинен и е била в интерес на работодателя. С оглед на тези данни съдът намира, че в съответствие с чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде ангажирана безвиновната отговорността на работодателя за неимуществените вреди, настъпили за ищцата Г.Н. - наследник на В.Г.В., в резултат на смъртната трудова злополука .
След допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение от 86 262.24 лв., получено след намаляване размера на неимуществените вреди от 120 000.00лв. с размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 33 737.76лв, ведно с обезщетение за забавено плащане за времето от датата на деликта / 12.02.2018 г./ до окончателното погасяване на вземането.
Заявената претенция по чл.200, ал.1 от КТ - за претърпени неимуществени вреди съдът намира за частично основателни.
Размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД , като отчете всички правно значими факти, установени по делото.
По отношение на съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика приема, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за всеки от двамата ищци.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Т. ЙО и Г. В. се установява, че починалият при злополуката В.В.е бил стожер в семейството, грижовен и отговорен син, който е полагала всеотдайни грижи към своята майка. Същата е разчитала на него както морално, така и финансово, имала е очаквания, че същият ще полага грижи за нея в старостта й. Установено е, че семейството е живяло сплотено и задружно, като между ищцата и сина й са били силно емоционално привързани. Загубата на сина й представлява за тежък и трудно поносим удар и е причинила непреодолимо страдание за ищцата, което продължава и в момента. Същата няма спокоен сън, често плаче, затворена е в себе си, като по данни св.Г.В. влошеното й емоционално състояние е наложило да потърси помощ от психиатър. В случая степента и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания са обусловени и от внезапния и нелеп начин, по който нейния син е загубил живота си. Тази липса ще съпътства целия й жизнен път и нищо не би могло да запълни огромната празнина, оставена след смъртта на детето й.
Съобразявайки горните обстоятелства и отчитайки факта, че човешкият
живот няма цена и смъртта на близък човек няма паричен еквивалент, съдът счита,
че с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД базисното обезщетение би следвало да се
определи на 100 000
лева, след което да се пристъпи към разглеждане възраженията на ответната
страна и наличието на основания за намаляване на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.200, 4 от КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера
на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. В този случай обезщетението следва да бъде намалено с онези суми, които
наследниците на починалия са получили от застраховател по сключена от
работодателя застраховка с риск „Трудова злополука”. По
делото е представено преводно нареждане на кредитен превод, от което е видно,
че в полза на ищцата Г.Н. е извършен превод на сумата от 33 737.76 лв.
на дата 31.07.2018 г., с наредител ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Преводът на посочената сума не е оспорен,
поради което от общо определения размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 100 000 лв. ще следва да се приспадне платената по договор за
застраховка застрахователна сума / 100 000 – 33 737.76 =66 262.24/.
Следователно, след редуциране размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди с посочените суми в полза на ищцата
следва да се присъди обезщетение в размер на 66 262.24лв. За горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от 86 262.24 лв /претендиран след
намаляване размера на вреди с размера на изплатеното застрахователно
обезщетение/, като неоснователен и недоказан иска подлежи на отхвърляне.
Горните суми ще следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на смъртта – 12.02.2018 г, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. Съдебната прктиката е трайна и непротиворечива, че когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. същият дължи обезщетение за забава от момента на настъпване на увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени работника/служителя вследствие на трудова злополука, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 от КТ / Решение №217/25.07.2013 г. по гр.д.№1038/2012 г. на ІV г.о. на ВКС./
Ответната страна е инвокирала защитно възражение по чл.201, ал.2 от КТ. Счита, че отговорността му следва да бъде намалена поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е проявил груба небрежност.
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. По правилото на цитираната разпоредба за намаляване отговорността на работодателя значение има са проявата на груба небрежност от страна на пострадалия работник. „Грубата небрежност”, според Решение №348/ 11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, не се отличава по форма/ според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.Пострадалият при трудовата злополука трябва да е съзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат, но независимо от това да е предприел съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го избегне. В случая тежест на работодателя е да докаже, че пострадалият В.В.е действал при форма на вината „груба небрежност”. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът приема, че в случая подобно отношение на пострадалия към ситуацията не е доказано, и по-скоро се касае за обикновена несъзнавана непредпазливост и липса на съобразителност. Поведението на пострадалия, довело до попадането му в опасната зона на падане на филтъра не може да се определи като „груба небрежност” по смисъла на закона.
Следва да се отчете, че според съставения протокол №5103-10-2/26.02.2018 г.от комисията, извършила разследване на злополуката, работодателят е извършил редица нарушения – използвал е направоспосочен персонал за работа с мотокар, не е била спазена инструкцията за безопасна работа с мотокар, както и инструкцията за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро-разтоварната работа. Нарушени са още норми от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и други подзаконови нормативни актове, регулиращи изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, включително при работа с електрокари и мотокари.Въпреки че по делото са налични Инструкция за безопасна работа с мотокар и Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро-разтоварна работа и складиране на материали, ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване, че починалият В.В.е бил запознат и инструктиран по същата. Приложените инструкции не са съпроводени с подписи, поради което няма яснота дали, кога и по какъв начин същите са доведени до знанието на пострадалия. От страна на работодателя са ангажирани доказателства единствено за проведен първоначален и периодичен инструктаж за безопасност и оценката на риска, но не и такива, удостоверяващи извършен инструктаж при извършване на товаро-разтоварна работа, каквито задължения не са били включени в длъжностната характеристика на починалия работник. Събраните по делото доказателства не установяват и в деня на злополуката същият да е бил инструктиран за начина, по който следва да бъде изпълнена задачата по преместване на съоръжението. В своите показания св.Г. посочва, че в деня на инцидента около 10.00 ч. е имало инструктаж за конкретната задача, но на него са присъствали единствено той и водачът на мотокара, а В.В.не е бил инструктиран. В такъв смисъл са и показанията на св.Ф., който твърди, че в 10.00 часа началник – цеха е повикал него и мотокариста, за да даде напътствия, казал им да мислят какво правят и най-вече да се пазят, но В. не е бил там. Св.Фирков изрично заявява, че не е запознат нито с инструкцията за товароподемни машини, нито е инструкцията за товаро-разтоварна работа, като подчертава-ние шлосерите не правим такива работи”.
От изложеното по-горе съдът прави извод, че работодателят не е извършил всички необходими действия, с които да подготви работниците, в частност загиналия В.В.за безопасно изпълнение на възложената работа, с оглед на което приема, че пострадалият не е бил запознат с дължимата от него грижа за собствената му безопасност и няма вина за настъпилата трудова злополука, а още по-малко, да е допуснал груба небрежност. В случая става въпрос за обикновена несъзнавана непредпазливост, която не се явява основание за намаляване отговорността на работодателя.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищццата Г.Г.Н. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили като резултат от смъртта на сина й В.Г.В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука, настъпила през производстве ното помещение на „Осъм”АД гр.Ловеч в размер на сумата от 66 262.24лв. / шестдесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и 24ст/ - получено след намаляване размера на неимуществените вреди от 100 000.00 лв. с размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 33 737.76 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за времето от датата на деликта – 12.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, а иска за разликата над сумата от 66 262.24 лв. до пълния претендиран размер от 86 262.24 лв., като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2019 г./л.116/ е видно, че упълномощения от ищеца адвокат Христина В. е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и е осъществил процесуално представителство по делото безвъзмездно. Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. да минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай с оглед размера на уважения иск, а именно 66 262.24лв. следващото се съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата №1/04 г. адвокатско възнаграждение се изчислява на сумата от 2517.86 лв. По делото са проведени пет заседания, поради което и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредба №1/04 г. към горната сума следва да се добави и сумата от 300.00лв. или в полза на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2817.86 лв.
Ответникът не е претендирал разноски по делото.
На основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и държавна такса върху уважения размер на исковата претенция, която се изчислява на сумата от 2650.49 лв /две хиляди шестстотин и петдесет лева и 49ст/ лева, както и 173.00/сто седемдесет и три/лв. за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената СМЕ.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „ОСЪМ”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, обл.Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен С. Свилинов, представител на юридическото лице представител – „Група технология на металите – Ангел Балевски Холдинг”АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си Х.М.В. ***, с адрес за кореспонденция: гр.В.Търново, ул.”Възрожденска”№19, ет.1, ап.1 обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили като резултат от смъртта на сина й В.Г.В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука , настъпила през производственото помещение на „Осъм”АД гр.Ловеч в размер на сумата от 66 262.24лв. / шестдесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и 24ст/ - получено след намаляване размера на неимуществените вреди от 100 000.00 лв. с размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 33 737.76 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за времето от датата на деликта – 12.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането,
а иска за разликата над сумата от 66 262.24 лв. до пълния претендиран размер от 86 262.24 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „ОСЪМ”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, обл.Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен С. Свилинов, представител на юридическото лице представител – „Група технология на металите – Ангел Балевски Холдинг”АД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.В. ***, с адрес за кореспонденция: гр.В.Търново, ул.”Възрожденска”№19, ет.1, ап.1 сумата от 2817.86 лв. / две хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 86ст/ - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата Г.Г.Н..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ОСЪМ”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, обл.Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен С. Свилинов, представител на юридическото лице представител – „Група технология на металите – Ангел Балевски Холдинг”АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС държавна такса върху уважения размер на исковата претенция, която се изчислява на сума в размер 2650.49 лв / две хиляди шестстотин и петдесет лева и 49ст/, както и сумата от 173.00 /сто седемдесет и три/лв.за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената СМЕ.
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по
следната банкова сметка ***:
IBAN : ***,
BIC: *** „Юробанк България”АД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: