Определение по дело №981/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 25.09.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 981 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт В.-М. твърди, че между „Вива Кредит“ ООД (в качеството на заемодател) и ответницата Х.В.М. (в качеството на заемател) е сключен Договор за паричен заем № 5308994/13.10.2016 г., по силата на който на ответницата е отпуснат потребителски заем в размер на 500 лв. с уговорена договорна лихва в размер на 60 лв., който е следвало да бъде погасен на 14 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 40 лв., с краен срок на погасяване 27.04.2017 г., но ответницата не е извършила плащане по договора за заем.

            Твърди, че поради забавата в плащането по договора е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания (провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения) в размер на 175 лв.; такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв. за ангажиране на дейността на служител за осъществяване и администриране на дейността по събиране на вземането; неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора за кредит в размер на 179,76 лв.; такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 179,76 лв.; обезщетение за забава в размер на 23,02 лв. за периода от 02.07.2016 г. до 26.10.2017 г.

            Твърди, че на 04.05.2017 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Вива Кредит“ ООД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

            Прилага към исковата молба уведомление за сключената цесия и моли същото да бъде връчено на длъжника.

            За сумите, дължими по договора за кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4401/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора за кредит и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: договор за предоставяне на паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), потвърждение за сключена цесия, извлечение от приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), пълномощно, уведомителни писма, покани за доброволно изпълнение, ведно с известия за доставяне и обратни разписки.

            Моли да бъде приложено по делото ч.гр.д. № 4401/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

В случай, че ответницата оспори обстоятелствата, въз основа на които претендира вземането си, моли да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото и извършване на проверка в счетоводството на ищеца и на „Вива Кредит“ ООД да даде заключение по следните въпроси: какъв е остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за паричен заем и какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответницата дължи вследствие на забавено плащане по договора за кредит.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, в случай, че то надвишава законоустановения минимум.

            Ответницата Х.В.М. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения ѝ особен представител адв. Г. оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че процесният договор за заем не е договор за банков кредит, тъй като заемодателят не е банкова институция, а договор за потребителски кредит, към който са приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, тъй като заемателят е потребител.

Счита, че прехвърлянето на вземането на ищеца противоречи на императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗПК, а уговорената в процесния договор клауза в този смисъл е неравноправна.

            Твърди, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като уведомлението следва да се извърши от предишния кредитор, а изпратеното до ответницата уведомление не е достигнало до нея.

            Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем в размер на 179,76 лв. поради прекомерност (размерът ѝ надвишава с 1/3 размера на отпуснатия заем), недобросъвестност и противоречие с уговорения в договора ГПР и общ размер на плащанията.

            Оспорва дължимостта на сумата от 175 лв., представляваща такса за събиране на просрочени задължения, тъй като не е подписвала тарифата на заемодателя, а ЗПК забранява заплащането на такси за усвояване и управление на кредита.

            Оспорва дължимостта на сумата от 179,76 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като не се е съгласявала с подобна клауза в договора.

            Моли за отхвърляне на искове.

            Не ангажира доказателства.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД.

            Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, неустойка и такси по договор за кредит.

За да са основателни исковете, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Вива Кредит“ ООД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредиторът е изпълнил задълженията си, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество и първоначалният кредитор е съобщил на длъжника за станалата цесия, а по исковете за установяване дължимостта на претендираните такси, обезщетение за забава и неустойка ищецът следва да установи съществуването на главно задължение, наличието на валидни уговорки за заплащането на такси, лихва за забава и неустойка, и изпадането на длъжника в забава.

            По направените от ответницата правоизключващи възражения за нищожност на неустоечната клауза поради прекомерност и за неравноправност на клаузата за прехвърляне на вземането, в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на клаузите.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за валидността на неустоечната клауза и клаузата за прехвърляне на вземането.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна експертиза е основателно и необходимо, предвид направеното от ответницата оспорване на исковете, поради което следва да бъде уважено.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 09.11.2018 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 4401/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото и извършване на проверка в счетоводството на ищеца и на „Вива Кредит“ ООД да даде заключение по следните въпроси: какъв е остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за паричен заем и какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответницата дължи вследствие на забавено плащане по договора за кредит.

            ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., вносими по сметка на Районен съд – Пазарджик от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Любенов Бараков, който да се призове след внасяне на депозита.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: