№ 58
гр. Балчик, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20213210100614 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба от М. Т. Г. с ЕГН:
********** чрез адв.З.П. със съдебен адрес: гр.Р.*** – Кантора П.и ,против
Земеделска производствена кооперация „А.***“ с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: с.Х.*** общ.Балчик п.к. ***, представлявана от
Председателя С.Д. за признаване за установено, че ответникът има
задължение към ищеца произтичащо от договор за пренаемане на земеделска
земя сключен между страните на 22.06.2017 г. в размер на 5621,90 лв.,
представляващо частично наемно плащане, със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ за парично
задължение до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на процесното вземане. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235 ал.2 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения, прие
за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че между страните по делото има сключен договор-
договор за пренаемане на земеделска земя и, че поради нереалистичният
размер на арендното плащане по сключения договор, страните са се съгласили
изплащането , съответно получаването на дължимата рента да е в размер на
100 лв. на декар, като не са променяли валидно сключения помежду им
договор за аренда с който се създавали облигационните отношения между
страните. Въпреки първоначалното договореното арендно възнаграждение на
декар, реалният размер на арендата бил изплащан от арендатора за
стопанската 2017/18 г. съобразно пазарната конюнктура. Арендаторът се бил
съгласил, без да е необходима писмена форма за изменение на договора за
аренда, доброволно да заплаща арендното възнаграждение в размер на 100.00
лв. на декар.
1
В исковата молба се твърди заплатена от ответната страна сума
дължима по сключения между страните договор в размер на 8400 лв., за
стопанската 2017/2018 г. Основанието за настоящата претенция е въз основа
на издадена служебна бележка от ответника за заплатена аренда в размер на
8400 лв. за 84 дка зем.земя от имот с обща площ в размер на 140.219 дка.,
поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.д.№ 437/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Балчик. Заявлението било уважено от съда.
Поради обстоятелството, че длъжникът в заповедното (ответникът в
настоящото производство) е подал възражение съдът е указал на ищеца, че
може да предяви иск за установяване на вземането си.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Правната квалификация на иска е по чл.422 ГПК.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
пренаемане на земеделска земя на 22.06.2017 г.
Не се оспорва обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по
договора ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер 8400 лв.
Спорна е твърдяната от ищеца устна уговорка по договора за
пренаемане за заплащане на по-висока рента в размер на 100 лв/дка.
Представен от ответника е договора за аренда сключен между ищеца М.
Т. Г. в качеството му на арендатор и собственика на зем.земя В.П.К. в
качеството му на арендодател на имот с идент.***, находящ се в землището
на с.Л. с площ от 140.219 дка, като в чл. 15 от същия е уговорено, че
арендаторът има право да сключва договори с които да преарендува обекта на
този договор, да преотдава под наем имотите обект на договора, да залага
правата си по него или да ги прехвърля на трети лица, както и да сключва
договори за съвместна обработка/дейност с трети лица. По силата на тази
уговорка ищецът М.Г. е сключил договор за пренаемане на земеделската земя
с ответника. За прецизност следва да се отбележи, че в обстоятелствената
част на искова молба ищецът обосновава иска си твърдейки, че страните са
сключили договор за аренда, а в петитума и в заявлението за издавана на ЗИ
се позовава на сключен договор за наем. Двата договора – договора за
аренда и договорът за наем макар и сходни в някои отношения имат различни
правни характеристики. В тази вр. е възможно договорът за аренда да се
конвертира в договор за наем, но не така стоят нещата с договора за наем
спрямо договора за аренда. Наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите,
посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ, изключва възможността за сключване на друг вид
договор, освен аренден, вкл. наемен договор, който да не е подчинен на
специалния Закон за арендата в земеделието, а на общите правила на ЗЗД,
регламентиращи отделните видове договори. /Решение № 145 от 19.11.2010 г.
на ВКС по т. д. № 889/2009 г., II т. о., ТК/.
Договорът от който ищецът черпи своя правен интерес е договор за
пренаемане и съгласно този договор между страните по делото е възникнало
наемно правоотношение. В договора за пренаемане е уговорен предметът,
2
срокът, правата и задълженията на наемодателя, правата и задълженията на
наемателя, наемното плащане, както и, че договорът може да бъде изменян и
продължаван с анекс, сключен в писмена форма.
Съдът приема че, представеният договор е породил своето правно
действие между страните по делото, валиден е и ги обвързва, пораждайки
права и задължения с уговореното съдържание. В този смисъл в чл.12
задължението на ответника е писмено обективирано: да заплати наемна цена
за стопанската 2017/2018 г. в размер на 60 лв. за декар или общо за цялата
площ на имота в размер на 8413.14 лв. до 30.04.2018 г. по посочената в
договора банкова сметка.
Твърдението на ищеца за наличие на устна уговорка с която е изменено
възникналото договорно правоотношения съдът смята за несъстоятелно, т.к.
договорът обвързва страните със задължението за сключване на анекс
писмена форма по отношение на неговото изменение/продължаване.
Твърдението, че ответникът като наемател или арендатор е издал служебна
бележка в която сам посочил цена от 100 лв/дка съдът не тълкува нито като
основание за промяна/изменение на договора за пренаемане, респ. като
основание за създаване/промяна задължението на ответника.
Страните са обвързани с конкретни права и задължения по сключения
от тях договор и неговите параметри. Така, съгл. чл.12 от договора
задължението на ответника е да заплати наемна цена в размер на 8413.14 лв.
за целият имот, от които е безспорно, че 8400 лв. ответникът е заплатил. Не са
представени доказателства кога е заплатена сумата, но предвид изложеното в
заявлението за издаване на ЗИ за парично задължение и твърденията в
иск.молба съдът приема, че сумата е заплатена преди образуване на
заповедното производство. Дължима към ищеца към момента на предявяване
на иска е наемна цена в размер на 13.14 лв., за която ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно чл.111 б.“в“от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания. Вземането е установено по основание и
размер и падежа за неговото плащане е настъпил на 01.05.2018 г. , съответно
тригодишната давност е изтекла на 01.05.2021 г., а заявлението за издаване на
ЗИ на парично задължение е входирано и заповедното производство е
образувано на 26.07.2021 г.
В тази връзка искът се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли. На ответника следва да се присъдят направените съдебно-
деловодни разноски.
Възражението на проц.представител на ищеца относно размера на
адв.възнаграждение на ответника съдът смята за неоснователно, т.к. същото е
договорено към минимума съгл. Наредбата за минимални размери на
адв.възнаграждения в исковото, и под минимума в заповедното производство.
Воден от изложеното, съдът ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. Г. с ЕГН: ********** чрез адв.З.П. със
3
съдебен адрес: гр.Р.*** – Кантора П.и против Земеделска производствена
кооперация „А.***“ с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: с.Х.***
общ.Балчик п.к. ***, представлявана от Председателя С.Д. за признаване за
установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от
договор за пренаемане на земеделска земя сключен между страните на
22.06.2017 г., в размер на 5621,90 лв., представляващо частично наемно
плащане, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ на парично задължение – 26.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Земеделска
производствена кооперация „А.***“ с ЕИК: ***, сумата в размер на 740,40 лв.
(седемстотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща
направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Земеделска
производствена кооперация „А.***“ с ЕИК: ***, сумата в размер на 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща направените в заповедното производство
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4