№ 16401
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20221110139689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ООД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. Конвенция CMR и чл. 82 от ЗЗД, вр. чл.
7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 6, т. 1, б. „е“, „ж“ и „з“ от Конвенция CMR ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6600,00 лв. с вкл.
ДДС, представляваща възнаграждение (навло) за извършен транспорт,
съгласно заявка-договор за транспорт № RE22031 от 01.02.2022 г., за което е
издадена Фактура № 3922/07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2022 г., до
окончателното изплащане; и сумата от 2000,00 лв. с вкл. ДДС,
представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи, изразяващи се в
това, че в резултат на виновното поведение на ответника ищецът е бил в
невъзможност да извърши транспортен курс по договорена заявка за
транспорт от 07.02.2022 г. от с. Брниполе до Испания по заявка на фирма
„ФИРМА“ ЕООД със задържана по вина на ответника автокомпозиция с рег.
№ ************************, собственост на ищеца, и съответно ищецът е
пропуснал да увеличи своето имущество, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2022 г., до
окончателното изплащане.
1
Ищецът твърди, че бил ангажиран от ответника да извърши превоз на
стоки от товарен пункт, намиращ се в Испания до логистична база на
ответника в България, гр. Елин Пелин, като между страните бил сключен
Договор за превоз от 01.02.2022 г. с № RE22031. Посочва, че изпълнил
задълженията си по договора, като извършил превоза съобразно възложеното.
Твърди, че при подаване на заявката ответното дружество е заявило, че
товарът съдържа тридесет и два палета керамика на стойност осем хиляди
евро. За извършването на превоза била предоставена автокомпозиция
собственост на ищцовото дружество. Твърди, че при извършването на превоза
и влизането в България на 09.02.2022 г. била извършена проверка на митница
Калотина, като било установено недекларирано съдържание – в осем от
тридесет и двата броя палети било намерено бяло прахообразно вещество,
представляващо хранителна добавка. В резултат на недекларираното
съдържание била образувана прокурорска проверка, като автокомпозицията
на ищеца била задържана за един месец. Твърди, че в резултат на
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в недеклариране на
превозваните стоки, била задържана автокомпозицията на ищеца, респ. за него
настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – в невъзможността
ищецът да ползва автокомпозицията си и съответно да извърши уговорен
превоз на стоки от България до Испания. Твърди, че освен това ответникът не
заплатил уговореното възнаграждение за извършения превоз в размер на
6600,00 лв. с включен ДДС, като падежът за плащането бил на 18.04.2022 г.
Посочва, че изпратил покана до ответника на 24.03.2022 г., връчена му на
28.03.2022 г., но плащане не последвало. С оглед на това претендира сумата в
размер на 2000,00 лв. с включен ДДС, представляваща пропуснати ползи,
изразяващи се в неизвършена заявка на „ФИРМА“ ЕООД за транспорт от
07.02.2022 г., която сума представлява чистата печалба от така реализирания
транспорт. На основание сключения Договор за превоз от 01.02.2022 г. с №
RE22031 с ответника претендира сумата в размер на 6600,00 лв.,
представляваща възнаграждение за извършения превоз с включен ДДС.
Претендира се законна лихва от 20.05.2022 г. (датата на подаването на
исковата молба в съда) до окончателното плащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който е направил единствено възражение за местна подсъдност. В
2
открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., ответникът чрез своя
процесуален представител е оспорил исковата молба и е направил искане за
съвместно разглеждане на възражение за прихващане, оставено без уважение
с протоколно определение от 09.04.2024 г.
Предявена е насрещна искова молба с вх. № 103071/12.04.2023 г.,
предявена от „ФИРМА“ ООД срещу „ФИРМА“ ЕООД, подадена по
настоящото гр.д. № 39689/2022 г. по описа на СРС, 148 състав, върната с
протоколно определение от 05.10.2023 г., влязло в сила на 13.10.2023 г.
С протоколно определение от 30.05.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК съдът е допуснал изменение размера на иска за вреди, като същият се
счита предявен за сумата от 1836,38 лв.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представен е заявка-договор за транспорт № RE22031 от 01.02.2022 г.,
сключен между ищеца и ответника, по силата на който ищецът се е задължил
да превози товар с описание 13,6 бордови 24 т от товарен пункт Logistica
Nebot, SLU, Испания до логистична база на ответника гр. Елин Пелин,
България срещу задължение на ответника да заплати възнаграждение (навло)
на ищеца в размер на 5500,00 лв. без ДДС. Договорено е транспортът да се
извърши с автокомпозиция с рег. № ************************, като стоката
е следвало да бъде натоварена на 04.02.2022 г./10.02.2022 г. и доставена
съответно на 07.02.2022 г./ 14.02.2022 г.
Представена е фактура № 3922/07.03.2022 г.
Представена е товарителница CMR от 03.02.2022 г., от която се
установява сключен договор за международен автомобилен превоз с изпращач
Logistica Nebot, SLU, Лудиенте Кастейон Испания, получател ответника и
превозвач ищеца, като превозвания това се състои от 32 палета и 2 кутии с
брутно тегло от 24587 кг, вид на стоката – керамика.
Представена е заявка за транспорт от 07.02.2022 г. от „ФИРМА“ ЕООД с
автокомпозиция с рег. № ************************, дата на товарене
10.02.2022 г. от товарен пункт на „Деворекс“ ЕАД с дата на разтоварване –
16.02.2022 г., в Испания, с договорено навло от 5500,00 лв. без ДДС.
3
Представено е съобщение от 09.02.2022 г., с което ищецът е уведомил
„ФИРМА“ ЕООД, че няма да може да изпълни заявката поради задържане на
автокомпозиция с рег. № ************************ на митница Калотина по
досъдебно производство (ДП) № 7/2022 г.
Представено е придружително писмо с изх. № 9813/24.03.2022 г. по
описа на ЧСИ С. П., рег. № *** при КЧСИ с район на действие СГС, за
връчване по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на покана за доброволно изпълнение с вх. №
9929/24.03.2022 г., с която ищецът е поканил ответника да плати сумата от
6600,00 лв. с вкл. ДДС по посочената банкова сметка в 7-дневен срок от
получаване на поканата.
Представена е проформа фактура № 235136/03.02.2022 г. с подател
Logistica Nebot, SLU, Лудиенте Кастейон Испания и получател ответника за
сумата от 8000,00 евро за 32 палета и две кутии керамика.
Представена е декларация за поемане на задължение (Т2), гр. Обреже,
дата 08.02.2022 г.
По делото е постъпило писмо вх. № 144840/30.04.2024 г. от ОП-София, с
което уведомява съда, че пр. пр. № 414/2022 г. по описа на ОП-София е
прекратена с Постановление от 09.11.2022 г.
С протоколно определение от 30.05.2024 г. съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между страните е сключен договор за превоз на стоки и че автокомпозицията,
която е определена за изпълнение на превоза, е задържана на Митнически
пункт Калотина, поради причина установяване на стоки, невписани в
товарителницата.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
стойността на нетната печалба, който ищецът е щял да реализира по заявката
на „ФИРМА“ ЕООД е в размер на 1836,38 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367 от ТЗ, вр.
Конвенция CMR и чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 6, т. 1, б. „е“, „ж“
и „з“ от Конвенция CMR.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367 от
ТЗ, вр. Конвенция CMR в тежест на ищеца е било да докаже, че: между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение, породено
процесния заявка-договор за превоз на стоки, по силата на който ищецът се е
задължил да извършил превоз на уговорените стоки, а ответника е поел
насрещно задължение да му заплати уговореното възнаграждение (навло);
ищецът е изправна страна по договора – изпълнил е задълженията си по
договора или е бил готов да изпълни. В тежест на ответника е било да докаже,
че е платил уговореното между страните възнаграждение.
В отношенията между страните по делото е безспорно, че е налице
сключен договор за превоз.
Доколкото се касае за превоз на стока с място на приемане и място на
доставянето й в различни държави, следва, че е налице договор за
международен автомобилен превоз на стоки по арг. от чл. 1 от Конвенция
CMR, респ. нейните разпоредби намират приложение.
По силата на процесния договор ответникът е възложил на ищеца да
извърши превоз на стоки от Лудиенте Кастейон, Испания до България, гр.
Елин Пелин, логистична база на ответното дружество, като последното е
изпълнило задължението си да предаде товара чрез Logistica Nebot, SLU,
Лудиенте Кастейон Испания. Ирелевантно е по делото какви точно са
вътрешните отношения между испанското дружество и българското
дружество ответник по делото.
В качеството си на товародател (изпращач) ответникът е имал
задължение да изготви товарителница в 3 екземпляра и с нормативно
определеното съдържани съгласно чл. 5 и 6 от Конвенцията, в това число
данни за стоката съгласно чл. 6, т. 1, б. „е“, „ж“ и „з“.
По делото е безспорно и че автокомпозицията, която е определена за
изпълнение на превоза, е задържана на Митнически пункт Калотина, поради
причина установяване на стоки, невписани в товарителницата.
След като задължение на изпращача е да състави товарителницата и да
5
посочи данни за стоката, логично в негова тежест следва да се възложат и
последиците от неизпълнение на това негово договорно задължение (по арг. от
чл. 7, т. 1, б. „а“ от Конвенцията).
От изложеното се извежда извод, че ищецът е изправна страна по
договора, съответно причината превозът да не бъде изпълнен докрай се дължи
на виновното поведение на ответното дружество. При това положение
последното не може да се освободи от задължението да заплати на ищеца
уговореното навло.
Страните не спорят относно размера на уговореното възнаграждение, а
и същият се установява от приетия като писмено доказателство заявка-
договор за транспорт, а именно същият възлиза на 5500,00 лв. без включен
ДДС или на 6600,00 лв. с вкл. ДДС.
Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за установяване
положителни факт на плащането на тази сума.
Ето защо исковата претенция чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367 от ТЗ,
вр. Конвенция CMR се явява установена както по своето основание, така и по
размер.
По отношение на иска по чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 6, т.
1, б. „е“, „ж“ и „з“ от Конвенция CMR:
Основателността на исковата претенция по чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1,
б. „а“, вр. чл. 6, т. 1, б. „е“, „ж“ и „з“ от Конвенцията е обусловена от
наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно:
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, породено процесния заявка-договор за превоз на стоки, по силата на
който ищецът се е задължил да извършил превоз на уговорените стоки, а
ответника е поел насрещно задължение да му заплати уговореното
възнаграждение (навло); твърдяната вреда – пропускът да се реализира
печалба в твърдения размер, да е настъпила като пряка последица от
неизпълнение на договорното задължение на ответника да посочи в
товарителницата нормативно определените данни за стоката и тази вреда да е
била предвидима.
Действително с доклада по делото съдът е квалифицирал иска по чл. 45
от ЗЗД. Тази квалификация е неправилна. Дори да се приеме, че отговорността
е деликтна, същата е следвало да се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД, доколкото
6
се касае за отговорност на юридическо лице.
Същевременно от твърденията в исковата молба следва, че ищецът е
претърпял вреда, изразяваща се в пропусната полза, от неизпълнение на
договорното задължение на ответника като изпращач да посочи в
товарителницата точни данни за товара, а не от общата забрана да не се вреди
други му.
Преквалификацията на иска в разглеждания случай не оказва
съществено влияние върху разпределението на доказателствената тежест
между страните, тъй като същите са имали възможност и са представили
доказателства за установяване на правно релевантните факти по делото.
При разглеждане на първия иск по делото се установи наличието на
първата предпоставка. Установи се и виновно неизпълнение на договорното
задължение на ответника да посочи в товарителницата точни данни за товара,
вследствие на което автокомпозицията, определена за изпълнение на превоза,
е била задържана.
Вредата, която се твърди от ищеца се изразява в това, че в резултат на
виновното поведение на ответника ищецът е бил в невъзможност да извърши
транспортен курс по договорена заявка за транспорт от 07.02.2022 г. от с.
Брниполе до Испания по заявка на фирма „ФИРМА“ ЕООД със задържана по
вина на ответника автокомпозиция с рег. № ************************,
собственост на ищеца, и съответно ищецът е пропуснал да увеличи своето
имущество като получи навлото (уговореното възнаграждение) за този превоз.
За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
В разглеждания случай съдът приема, че такава сигурност е налице, доколкото
по делото се установи, че ищецът е сключил договор за превоз с трето лице с
уговорено навло в размер на 5500,00 лв. без ДДС, а въз основа на
заключението на ССЕ се установи и какъв е размерът на чистата печалба,
която ищецът би получил от изпълнение на този превоз.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижи на
добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира отговорността на
длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това
законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във всички случаи и
без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги ще се
7
равняват на евентуалната печалба, която би реализирал ищеца, тъй като това
би означавало да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе
надлежни мерки за защита на интереса си (а така и за ограничаване на
вредите), бездейства в течение на определен период от време и се надява да
получи житейски неоправдано обезщетение. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика на ВКС (напр. Решение № 15 от 8.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 395/2009 г., II т. о., ТК).
Съдът намира, че в разглежданият случай ищецът е могъл да избегне
сочената от него вреда, като положи грижата на добрия стопанин. Това, че
първоначално определената автокомпозиция за изпълнение на превоза по
договора с „ФИРМА“ ЕООД е била задържана не е непреодолима пречка за
изпълнение на поетите от ищеца задължения. Ищецът е могъл и е бил длъжен
да изпълни с друга автокомпозиция, дори и да не е разполагал с друга негова
собственост. Още повече същият е търговец, който по занятие извършва
превоз на стоки и по дефиниция дължи по-голяма грижа от тази на добрия
стопанин – тази на добрия търговец. Така ако ищецът би проявил активност в
рамките на нормалното, обичайното и очакваното, същият щеше да избегне
тази вреда и да реализира печалба по договора с „ФИРМА“ ЕООД.
Предвид изложеното исковата претенция по този иск се явява изцяло
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на
3468,50 лв., от които 40,00 лв. за ДТ и 750,00 лв. за адвокатско възнаграждение
в обезпечителното производство, 60,00 лв. за връчване на покана за
доброволно изпълнение, 74,50 лв. за дължими такси към ЧСИ във връзка с
изпълнение на обезпечителната заповед, 344,00 лв. за държавна такса, 200,00
лв. за депозит за вещо лице и 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, от които следва да му се присъдят 2661,87 лв.
Ответникът претендира и доказва 924,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, от които следва да му се присъдят
214,88 лв. Сумата от 219,00 лв. за ДТ по насрещния иск не следва да се
включва, доколкото насрещната искова молба е върната с влязло в сила
определение.
8
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК ************ на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. Конвенция CMR да заплати на „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК *********** сумата от 6600,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение (навло) за извършен транспорт, съгласно заявка-договор за
транспорт № RE22031 от 01.02.2022 г., за което е издадена Фактура №
3922/07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.05.2022 г., до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********** срещу
„ФИРМА“ ООД, ЕИК ************ иска с правно основание по чл. 7, т. 1, б.
„а“, вр. чл. 6, т. 1, б. „е“, „ж“ и „з“ от Конвенция CMR за заплащане на сумата
от 2000,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща обезщетение за вреди от
пропуснати ползи, изразяващи се в това, че в резултат на виновното поведение
на ответника ищецът бил в невъзможност да извърши транспортен курс по
договорена заявка за транспорт от 07.02.2022 г. от с. Брниполе до Испания по
заявка на фирма „ФИРМА“ ЕООД със задържана по вина на ответника
автокомпозиция с рег. № ************************, собственост на ищеца,
поради което ищецът пропуснал да увеличи своето имущество, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.05.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК ************ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********** разноски в размер
на 2661,87 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ************ разноски в размер
на 214,88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10