№ 1125
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207543 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 551882 - F558149/17.12.2020г.,
издадено от заместник - директор на ТД на НАП - София, на основание чл.
180а ал. 1 ЗДДС на "а." ООД, ЕИК 20хххх, е наложена имуществена санкция в
размер на 62, 43 лева /шестдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ за
нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС и имуществена
санкция в размер на 77, 63 лева /седемдесет и седем лева и шестдесет и три
стотинки/ за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез упълномощен
представител - адв. Г.Д., със срочно подадена жалба с искане за отмяна.
Излагат се съображения, че констатираните нарушения попадат в хипотезата
на чл. 28 ЗАНН, тъй като са извършени за първи път, отстранени са от
дружеството - въззивник, което е включило данъчните документи в
дневниците за продажби за месец юни 2020г., и от тях не са настъпили
вредни последици. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството - въззивник, редовно призовано, се
представлява от адв. Г.Д., който поддържа доводите и исканията в жалбата.
Представя писмени бележки с подробни аргументи, в които в допълнение на
доводите за маловажност на нарушенията сочи процесуални нарушения в
1
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство - счита,
че е нарушен срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН; че наказателното постановление е
издадено след срока по чл. 52 ал. 1 ЗАНН, както и че наказващият орган е
нарушил чл. 52 ал. 4 ЗАНН, тъй като не е извършил преценка на направените
възражения срещу АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Г.
Антонова, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Изтъква, че нарушенията са формални,
поради което не са относими доводите за липса на вредни последици. Сочи,
че нарушенията не са маловажни, тъй като са отстранени едва след започване
на проверката от страна на контролните органи, при която са установени и
други нарушения от страна на "а." ООД, за които са съставени общо пет акта
за установяване на административни нарушения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"а." ООД е юридическо лице, регистрирано на територията на
Република България със седалище гр. София и адрес на управление бул.
„Д.Б.“ № 83-85, ет. 2, ап. 10, с ЕИК 20хххх и управител В.Г.К.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.06.2019г. на основание чл.
100 ЗДДС – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот.
С резолюция за извършване на проверка № П-22221019203680-0РП-
001/02.12.2019г. на И. Д.а – главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
София било възложено извършването на проверка по отношение спазване на
разпоредбите на ЗДДС от страна на дружеството – жалбоподател, като
извършването на проверката било възложено на свидетелката П.Х. –
инспектор по приходите. Бил определен срок на извършване на проверката –
02.01.2020г. С промяна на резолюция за извършване на проверка № П-
22221019203680-0РП-009/23.07.2020г. срокът на проверката бил удължен до
07.08.2020г.
По време на проверката свидетелката П.Х. установила, че за месец юли
2019г. „а.“ ООД е получило услуга – абонаментна такса за платформа за
месец юни 2019г., за което била издадена фактура № 206191/01.07.2019г. от
доставчика ХХХ – N-2. Данъчната основа била в размер на 6 243, 01 лева, а
дължимия данък в размер на 20 % от данъчната основа за доставката - 1 248,
60 лева. През същия данъчен период дружеството – жалбоподател получило
услуга, за която от доставчика Т.Р.ХХХ1 била издадена фактура №
2/01.07.2019г. Данъчната основа била в размер на 1 552, 50 лева, а размерът
на дължимия данък в размер на 20 % от данъчната основа - 1 552, 50 лева.
2
Дружеството – жалбоподател подало справка – декларация по чл. 125
ал. 1 ЗДДС за данъчен период - месец юли 2019г. с вх. №
22103779656/13.08.2020г., в която не включило размера на дължимия данък
върху добавената стойност на основание горепосочените облагаеми доставки
на услуги. Дружеството – въззивник не издало и протоколи по чл. 117 ЗДДС и
не посочило данъчните документи в дневника за продажбите за данъчен
период – месец юли 2019г. Вместо това фактурите били отразени единствено
в дневника за покупките за същия данъчен период.
Свидетелката П.Х. приела, че тъй като получателят на услугите "а."
ООД е данъчно задължено лице, което е установило независимата си
икономическа дейност на територията на страната, то мястото на изпълнение
на доставките на услугите е Република България. Като взела предвид и че
доставчиците на услугите не са установени на територията на страната,
свидетелката Х. приела, че данъкът е изискуем от получателя на доставките
"а." ООД. Свидетелката П.Х. приела, че данъкът е станал изискуем на датата
на данъчното събитие и за "а." ООД е възникнало задължение да го начисли,
като издаде протокол по чл. 117 ЗДДС, в който да посочи и количеството и
вида на стоката или вида на услугата, датата на възникване на данъчното
събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за
начисляване или неначисляване на данъка, размерът на данъка; включи
размера на данъка при определяне на резултата за данъчен период месец юли
2019г. в справката -декларация по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период и
посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен
период.
Свидетелката Х. приела, че след като за данъчен период месец юли
2019г. "а." ООД е получило услуги по фактура № 206191/01.07.2019г. от
доставчика ХХХ – N-2 и по фактура № 2/01.07.2019г., издадена от Т.Р.ХХХ1,
и не е издало протокол по чл. 117 ЗДДС, в който да посочи данъка на отделен
ред, не е включило размера на данъка при определяне на резултата за данъчен
период месец юли 2019г. в справката - декларация по чл. 125 ЗДДС за същия
данъчен период и не е посочило данъчния документ по чл. 86 ал. 1 т. 1 ЗДДС
в отчетните регистри, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т.
1 - 3 вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.
На 10.07.2020г. в присъствието на свидетелите М.П. и Д.П. и на Г.
Гълъбов – упълномощен представител на дружеството – въззивник
свидетелката П.Х. съставила АУАН № F558149/10.07.2020г., с който
повдигнала против „а.“ ЕООД административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС. Актът бил
подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения представител на
дружеството – въззивник, на когото бил и предявен за запознаване и му бил
връчен препис от същия.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН били
депозирани възражения вх. № 1453-00-2481/13.07.2020г. с доводи за
маловажност на нарушенията, поради липса на настъпили вреди за бюджета и
поради причините за извършване на нарушенията – несъобразяване на
разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗДДС.
3
След преценка, че наведеното възражение не е основателно на
17.12.2020г. заместник – директор на ТД на НАП - София издал обжалваното
Наказателно постановление № 551882 - F558149/17.12.2020г., с което на
основание чл. 180а ал. 1 ЗДДС наложил на "а." ООД, ЕИК 20хххх,
имуществена санкция в размер на 62, 43 лева /шестдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки/ за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 82
ал. 2 т. 3 ЗДДС и имуществена санкция в размер на 77, 63 лева /седемдесет и
седем лева и шестдесет и три стотинки/ за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3
вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите П.Х., М.П. и Д.П., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
наказателно постановление № 551882 - F558149/17.12.2020г., възражения вх.
№ 1453-00-2481/13.07.2020г., АУАН № F558149/10.07.2020г., пълномощно,
резолюция за извършване на проверка № П-22221019203680-0РП-
001/02.12.2019г., промяна на резолюция за извършване на проверка № П-
22221019203680-0РП-009/23.07.2020г., протокол за извършена проверка № П-
22221019203680-073-001/05.08.2020г., справка - декларация за ДДС вх. №
22103779656/13.08.2019г., дневник на продажбите за данъчен период месец
юли 2019г. и дневник на покупките за същия данъчен период, промяна на
резолюция за, заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на НАП, фактура № 206191/01.07.2019г., дневник на покупките за данъчен
период месец юни 2020г. и дневник на продажбите за същия данъчен период,
справка - декларация за ДДС вх. № 22104079732/13.07.2020г.,
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите
са логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката П.Х. е извършила проверката на дружеството - въззивник и
пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и
констатациите от същата. Показанията й са съответни на писмените
доказателства в това число и на протокола за извършената проверка.
Показанията на свидетелките М.П. и Д.П. съдът прецени като относими към
обстоятелствата по съставяне на АУАН, но същите нямат доказателствена
стойност по отношение факта на установеното нарушение, доколкото двете
свидетелки съобщават, че не са участвали при извършване на проверката, а
единствено при съставяне на акта за установяване на нарушенията. Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в съдебното следствие, които
също оцени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни
и на събраните гласни доказателства. Следва да се посочи, че фактическата
обстановка в АУАН и НП не се оспорва от жалбоподателя, който атакува
наказателното постановление с доводи за нарушения на процесуалните
правила и маловажност на нарушенията.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
4
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на
разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът
за установяване на нарушението е съставен от свидетелката П.Х., която заема
длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП - София и има качеството
"орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното
постановление е издадено от Пламен Пенчев, заемащ длъжност заместник -
директор на ТД на НАП - София, който е оправомощен от изпълнителния
директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл.
185 ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като възраженията на въззивника в тази насока не са
основателни. Проверката на дружеството - въззивник е възложена с
резолюция от 02.12.2019г., но срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН за съставяне на
АУАН тече не от възлагане на проверката, а от откриване на нарушителя.
Нарушителят следва да се счете открит, когато на контролните органи са
станали известни всички обстоятелства на нарушението. Видно от писмените
доказателства, проверката е приключила със съставяне на протокол от
05.08.2020г., т.е. актът за установяване на нарушението, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление, е издаден още преди
приключване на проверката. Същевременно от обстоятелствената част на
протокола за извършената проверка от 05.08.2020г. се установява, че
последните документи и информация, които проверяваното лице е
представило в хода на проверката, са изпратени на органите на НАП на
10.06.2020г. по електронен път. АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, е съставен на 10.07.2020г., т.е. в
рамките на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, считано от датата, на която на
контролните органи са били представени всички изискани от проверяваното
лице документи.
Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН.
5
АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в
присъствието на свидетелките Пешина и П. - свидетели при съставяне на акта
и в присъствието на упълномощен представител на въззивника. АУАН е
подписан от съставителя, свидетелите и от представителя на
санкционираното дружество, на когото е връчен и препис от акта.
Както АУАН, така и НП имат предвиденото в чл. 42 ЗАНН,
респективно - в чл. 57 ал. 1 ЗАНН съдържание, като и в двата документа и то
при пълна идентичност са описани обстоятелствата на нарушенията, с
посочване на времето и мястото на извършването им, като коректно са
посочени и нарушените разпоредби на ЗДДС.
Срокът по чл. 52 ал. 1 ЗАНН е инструктивен и пропускането му не
погасява правото на наказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка с издаване на наказателно
постановление.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН.
Посочената разпоредба урежда задължение на наказващия орган да прецени
направените възражения, но не и да излага подробни мотиви в наказателното
постановление. Така и в разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН сред императивно
изискуемите реквизити на наказателното постановление не са посочени и
мотивите на наказващия орган по направените срещу АУАН възражения.
Съдът намира и че правилно е приложен материалният закон.
Дружеството - въззивник е получател на услуги по фактура №
206191/01.07.2019г. от доставчик ХХХ – N-2 и по фактура № 2/01.07.2019г.,
от доставчик Т.Р.ХХХ1. Доставките са облагаеми и са с място на изпълнение
на територията на страната, тъй като именно тук получателят "а." ООД е
установил независимата си икономическа дейност /чл. 21 ал. 2 ЗДДС/.
Предвид горното и на основание чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС данъкът е изискуем от
получателя по доставките - "а." ООД и за него е възникнало задължение да го
начисли, като издаде протокол по чл. 117 ЗДДС, в който да посочи данъка на
отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период и да посочи протокола в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
В случая се установи и не се оспорва от жалбоподателя, че
6
дружеството - въззник не е изпълнило задълженията си да начисли данъка
върху добавената стойност по отношение получените доставки на услуги през
месец юли 2019г. Дружеството - въззивник е подало справка – декларация по
чл. 125 ал. 1 ЗДДС с вх. № 22103779656/13.08.2020г., в която не включило
размера на дължимия данък върху добавената стойност на основание
горепосочените облагаеми доставки на услуги, не е издало и протокол по чл.
117 ЗДДС и не посочило протоколите в дневника за продажбите за данъчен
период – месец юли 2019г. Така въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.
86 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.
Неначисляването на данъка по всяка от двете фактури осъществява
отделен състав на административно нарушение.
Вместо това дружеството - въззивник посочило данъчните документи,
издадени във връзка с облагаемите доставки на услуги за данъчен период
месец юли 2019г., едва в дневника за продажбите за данъчен период месец
юни 2020г.
Следва да се посочи, че от събраните доказателства се установи, че
въззивникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по чл. 86 ал. 1 т. 1 -
3 ЗДДС, в това число и не е издал протокол по чл. 117 ЗДДС, каквито
съображения са изложени и в АУАН и в НП. Същевременно и то при пълна
идентичност както в АУАН, така и в НП за нарушени се сочат единствено
разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, т.е.
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
затова, че не е включил размера на данъка при определяне резултата за
данъчния период в справката - декларация по чл. 125 ЗДДС и не е посочил
протокола по чл. 117 ЗДДС в дневника за продажбите за съответния данъчен
период, но не и затова, че не е издал протокола по чл. 117 ЗДДС. Доколкото
обаче правната квалификация на нарушенията в АУАН и НП е идентична, и
всички обстоятелства, касаещи неизпълнението на задължението по чл. 86 ал.
1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, са описани и в АУАН, и в НП, то съдът намира, че не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правото на защита на въззивника.
Нарушенията са формални, на просто извършване, като за
съставомерността им не е необходимо възникване на съставомерен резултат.
Предвид изложеното са неотносими всички доводи на жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици от нарушенията.
Правилно в АУАН и НП са посочени и датата и мястото на
7
извършване на нарушенията. Датата на извършването им е 13.08.2019г. -
датата на подаване на справка - декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС за данъчен
период месец юли 2017г., тъй като доставките е следвало да се отчетат
именно в справката - декларация за месец юли. Правилно е определено
мястото на нарушенията - гр. София, тъй като именно по седалището си
юридическото лице е следвало да предприеме дължимото поведение и да
изпълни произтичащото от разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължение да
начисли данъка.
В случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна, безвиновна, и се ангажира за неизпълнение на задължението му
към Държавата да начисли ДДС. Предвид горното не се налага изследването
на въпроса за субективната съставомерност на нарушенията. Ето защо не са
относими и всички доводи, свързани с причините за извършване на
нарушенията и по-конкретно - несъобразяването на разпоредбата на чл. 21 ал.
2 ЗДДС, на каквото въззивникът се позовава в жалбата. Като търговец
дружеството - жалбоподател е длъжно да организира дейността си при
спазване на всички разпоредби на данъчното законодателство. Предвид по-
високите изисквания, които законодателят е поставил към търговците при
упражняване на тяхната дейност, е най-малкото несериозно позоваването на
"несъобразяване" на дадени разпоредби от действащото законодателство.
Съдът намери и че нарушенията не попадат в хипотезата на чл. 28
ЗАНН. На първо място с обжалваното наказателно постановление
дружеството - жалбоподател е санкционирано за две идентични нарушения на
ЗДДС. На следващо място, нарушенията са отстранени едва след
извършването на проверка от страна на контролните органи, а не по собствена
инициатива на въззивника по реда на чл. 126 ЗДДС. От показанията на
свидетелката Х. се установява и че при същата проверка са установени и
други нарушения от страна на дружеството - въззивник, за които
свидетелката е съставила още четири акта за установяване на нарушения.
Предвид горното съдът намира, че се установява, че нарушенията, за които
жалбоподателят е санкциониран с издаване на процесното наказателно
постановление, не са инцидентни в неговата дейност, а напротив - установява
се трайно неспазване на разпоредбите на данъчното законодателство от
страна на "а." ООД. По тези съображения съдът не намира, че конкретните
две нарушения разкриват степен на обществена опасност, по-ниска от
8
останалите случаи на нарушения от този вид.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба. Следва да се
посочи, че доколкото неизпълнение на задължението за начисляване на
данъка във връзка с всяка от двете доставки на услуги, съставлява
самостоятелно нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, то правилно и при
стриктно спазване на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН наказващият орган е
наложил на въззивника две имуществени санкции. Съгласно чл. 180а ал. 1
ЗДДС регистрирано юридическо лице или едноличен търговец, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите,
когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава VIII ЗДДС и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с
имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-
малко от 50 лв. В случая по отношение на получената от въззивника услуга,
за която е издадена фактура № 206191/01.07.2019г. от доставчика ХХХ – N-2,
данъчната основа е в размер на 6 243, 01 лева, а размерът на дължимия данък
- 1 248, 60 лева. Така размерът на имуществената санкция, определен
съгласно чл. 180а ал. 1 ЗДДС, е 62, 43 лева. По отношение на облагаемата
доставка на услуга, за която от доставчика Т.Р.ХХХ1 е издадена фактура №
2/01.07.2019г., данъчната основа е в размер на 1 552, 50 лева, а размерът на
дължимия данък - 1 552, 50 лева. Така размерът на имуществената санкция,
определен съгласно чл. 180а ал. 1 ЗДДС, е 77, 63 лева. Не са налице
основания за прилагане на привилегированите разпоредби на чл. 180а ал. 3 и
ал. 4 ЗДДС, тъй като данъкът е начислен след срока по чл. 180а ал. 3 ЗДДС и
липсва уведомяване по реда на чл. 126 ал. 3 т. 2 ЗДДС.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. Процесуалният представител на ТД на НАП -
София представя в съдебно заседание списък с разноски, където е посочено,
че претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120, 00 лева.
Представеният списък не обвързва съда, тъй като съгласно чл. 63 ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като този размер
се определя от съда. По отношение размера на присъденото възнаграждение
разпоредбата на чл. 63 ал. 5 изречение второ ЗАНН препраща към Наредбата
за заплащането на правната помощ, приета на основание законовата
делегация в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Като взе предвид, че пред районния
съд са проведени три съдебни заседания, фактическата и правна сложност на
делото, както и че в производството пред съда по същество въззивникът не е
оспорил извършването на нарушенията, съдът намери, че възнаграждението,
което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
размер на 100, 00 лева.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 551882 -
F558149/17.12.2020г., издадено от заместник - директор на ТД на НАП -
София, на основание чл. 180а ал. 1 ЗДДС на "а." ООД, ЕИК 20хххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 62, 43 лева /шестдесет и два лева
и четиридесет и три стотинки/ за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 82
ал. 2 т. 3 ЗДДС и имуществена санкция в размер на 77, 63 лева /седемдесет и
седем лева и шестдесет и три стотинки/ за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3
вр. чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН "а." ООД, ЕИК
20хххх, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 100,
00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10