АНД № 760/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против обвиняемия Я.А.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а
именно затова, че на 12.10.2018
г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, пред Ц.Н.К.-М.- системен оператор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, съзнателно е потвърдил неистина в
писмена декларация от същата дата, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата и чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи се дава пред орган на власт - Началник на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че СУМПС с № *********, издадено на негово име е било
изгубено на 08.10.2018 г. в гр. Септември, обл. Пазарджик.
Производството
пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз
основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на
административно наказание глоба.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, не се явява лично. Производството е проведен в
негово отсъствие.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага подробни
доводи по същество. Пледира за налагане на административно наказание глоба в
минимален размер. Районният съд обсъди
и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Я.М. бил
правоспособен водач на МПС, като притежавал валидно издадено в Р България СУМПС
№ *********. От години той живеел и работел в Англия, където през 2018 г. му
било издадено английско свидетелство за управление на моторно превозно
средство. При подаването на документите за издаване на това свидетелство за
управление на 28.08.2018 г., обв. М. предал на английските органи българското
си свидетелство, тъй като това било задължително условие в процедурата по
издаване на английския документ.
През есента на 2018 г.,
когато обв. Я.М. се завърнал в България,
той решил да заяви българското си свидетелство за изгубено, за да му бъде
издадено ново такова и така да има две шофьорски книжки в случай, че едната от
тях му бъде отнета заради извършени нарушения.
В изпълнение на това си
намерение, на 12.10.2018 г., обв. М. се явил в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, като на едно от гишетата била св. Ц.К.-Мишева.
Пред нея обв. М. заявил, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС,
като уточнил, че това се случило на 08.10.2018 г., в гр. Септември. Във връзка
с това М. попълнил декларация съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД, в която саморъчно записал, че е изгубил свидетелството си за
управление на 08.10.2018 г. в гр. Септември. Така попълнената декларация от
обв. Я.М. била представена пред Цонка Проданова - Началник на
Административно-наказателна дейност в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Пазарджик, която поставила резолюция да се извърши проверка в АИС АНД и да се
състави АУАН по ЗБЛД.
Обв. М. заявил, че
желаел да му се издаде СУМПС по реда на бързите поръчки, като на 15.10.2018 г.,
било издадено ново СУМПС с № *********, със срок на валидност до 17.01.2024 г.,
което той получил лично на 19.10.2018 г.
През месец септември
2019 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик постъпило писмо от
ГД „Национална полиция“, в което се съдържала информация относно отнети от
български граждани СУМПС, заради нарушения, свързани с правилата за движение и
такива, които били конвертирани с английски СУМПС, сред които било и СУМПС №
*********, което било издадено на обв. Я.М..
След извършена проверка
в информационните масиви било установено, че на обв. Я.М. вече било издадено
ново свидетелство за управление на МПС.
Предвид наличието на
данни за извършено документно престъпление била сезирана Районна прокуратура –
Пазарджик, след което било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на
изготвената в ДП почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно,подписът и ръкописният текст в инкриминираната декларация са били
положени лично от обв. Я.М..
Видно от приложената
по делото като писмено доказателство декларация / ДП лист 12-копие и лист
19-оригинал/ в нея обв.М. саморъчно е записал, че изгубил свидетелството си за управление на МПС, на
08.10.2018 г., в гр. Септември.
Видно от приложената
по делото като писмено доказателство уведомително писмо от ГД „Национална
полиция” до директора на ОД МВР-Пазарджик, в него се съдържа списък на
подменени български СУМПС, издадени на български граждани, които свидетелства
са били подменени с чуждестранни СУМПС, издадени от държава – членка на ЕС. В
това писмо под № 8 фигурира и СУМПС №*********,
издадено на обвиняемият. /лист 8-9 от ДП/.
Видно от справката
за съдимост на обв.М., същият не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от събраните в ДП
доказателства, които съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, като
правно валидни, а именно обясненията на обвиняемия, и показанията на свидетелите
Н. Бозвелиева и Ц. К.-Мишева, заключението на почерковата експертиза и
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателственият материал по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключението на експертизата, като безпротиворечиво очертават
гореописаната фактическа обстановка. Непротиворечивостта на доказателствата не
налага техният подробен анализ.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че обв.М. е осъществил от обективна и субективна
страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на на 12.10.2018г. в гр.Пазарджик,
пред Ц.Н.К.– М.– системен оператор в Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик,
съзнателно е потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата, която по
силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП и чл.17 ал.1 от ПИБЛД се дава пред орган на власт
– началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС с № *********, издадено
на негово име, било изгубено на 08.10.2018г. в гр.Септември, обл.Пазарджик.
Обвиняемият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че въпросната декларация се
подава въз основа на закон –и чл.160 ал.1 от ЗДП във вр. с чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Съзнавал е, че декларацията се дава пред
орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК – началник група „Регистрация и
отчет на ППС, собствениците им и отчет водачи” в Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Пазарджик, натоварен с осъществяване на властнически функции.
Съзнавал е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставя декларацията той декларира неистина – не замяна по съответния ред на българското
му СУМПС с английско такова, а изгубване на същото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ,раздел ІV от общата част на НК, а от престъплението няма
настъпили съставомерни материални щети, които да не са възстановени.
При това
положение съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната разпоредба на
чл.78А ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието,
като обв.М. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
личността на обвиняемия, в недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха – направените самопризнания в ДП,
оказаното съдействие на разследващите органи, добрите характеристични данни по
местоживеене, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното. Чистото
съдебно минало не се отчете, т.к. то е обективна предпоставка за приложението
на чл.78А от НК.
Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност
обвиняемия, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000
лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да
заплати сторените по делото разноски в размер на 181.04 лв. за почеркова
експертиза, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По тези съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: