Определение по дело №300/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /22.03.2022 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

2. СТОЯН КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к.адм.д. № 300 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по касационната жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти - София, срещу Решение № 811/2021 година, постановено по НАХД № 3119/2021 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № НП-183/05.07.2021 година на Председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти - София.

Съдът намира, че с определение от 17.03.2022 година неправилно е дал ход на делото по същество.

Съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати и производството да се върне на районния съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта на разноските, предвид следното : Решението на първоинстанционния съд в частта за разноските има самостоятелен характер, и законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу него. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът намира, че за неуредените случаи, какъвто е настоящия, случай на обжалване на решението в частта на разноските, е приложима процедурата по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по препращане от чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Този ред предвижда задължително произнасяне по жалбата срещу решението в частта на разноските от съда, постановил обжалваното решение, като предварителна фаза на разглеждането на същия въпрос от касационната инстанция, и то единствено в случай, че страните останат неудовлетворени от изменението или отказа да бъде направено такова от първоинстанционния съд. В конкретния случай липсва произнасяне по обжалването на решението в частта за разноските, поради което производството по делото следва да се прекрати и делото да се върне на районния съд. Едва след неговото произнасяне по това обжалване касационната инстанция може да разгледа жалбата срещу решението по същество.

Предвид горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.03.2022 година за приключване на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по КНАХД № 300/2022 година.

ВРЪЩА делото на районен съд – Варна за произнасяне по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс по искането за изменение на решението в частта на разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :1.                                                                                          2.

 

Особено мнение на съдия Евгения Баева по КНАХД № 300/2022 година по описа на Административен съд - Варна, Х ТРИЧЛЕНЕН състав:

 

Не споделям разбирането на мнозинството, че в производството по обжалване на наказателно постановление, досежно разноските е приложим процесуалният ред по Гражданския процесуален кодекс, вкл. чл. 248, поради което считам, че производството по делото не следва да се прекратява и връща на Районен съд - Варна за постановяване на определение за изменение на решението в частта на разноските.

С разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ДВ бр. 94/29.11.2019 година) за първи път е уреден въпроса за отговорността за разноските в административнонаказателното производство.

Съобразно посочената разпоредба в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс са уредени случаите, в които на страните в административното производство се дължат съдебно-деловодни разноски, както и че произнасянето на съда е с решението, арг. чл. 172а, ал. 1, т. 7 от същия кодекс.

С изменението в Закона за административните нарушения и наказания (ДВ бр. 109/2020 година, в сила от 23.12.2021 година) препращането към Административнопроцесуалния закон е същото, като законодателят изрично, в разпоредбата на чл. 63в, ал. 2 – 5 от Закона за административните нарушения и наказания, е уредил хипотезите на присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение и намаляване на адвокатското възнаграждение, когато то е прекомерно.

Уредената в чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс процедурата за изменение на решението в частта на разноските, към която препраща чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, за неуредените въпроси досежно производствата по Дял трети „Производство пред съд“ не е приложима, тъй като в Закона за административните нарушения и наказания липсва изрично препращане към нея. Считам, че препращането към Административнопроцесуалния кодекс не следва да се тълкува разширително. Ако законодателят беше искал препращането да е и към Гражданския процесуален кодекс щеше да използва законодателната техника, използвана в § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Отделно от това, дори и да се приеме, че препращането е и към Гражданския процесуален кодекс, считам, че процедурата по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс не е задължителна и не препятства проверката на въззивното решение и в частта на разноските от касационната инстанция. Този извод следва от употребения израз „може“, употребен като възможност, т.е. в преценката на съда е да проведе процедурата или не.

Отделно от това считам, че при несъгласие с постановения акт в частта на разноските, страната има право : 1. Да сезира въззивния съд с искане за изменение на решението в частта на разноските или 2. Да го обжалва пред касационната инстанция. В конкретния случай въззивният съд не е сезиран с искане за изменение на решението в частта на разноските. Волята на жалбоподателя е ясна и тя е за проверка на решението от касационната инстанция в неговата цялост.

Отделно от това считам, че с прекратяване на делото и връщането му на първоинстанционния съд не се постига процесуална икономия. Напротив, резултатът е постановяване на още едно определение, което подлежи на обжалване и едва след влизането му в си делото може да се изпрати на касационната инстанция за произнасяне по касационната жалба.

 

СЪДИЯ :