Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия А. и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова КАНД № 2235/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на
НАП-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Хр.Александрова, против Решение № 1085/05.08.2022г. по АНД
№ 2640/2022г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-3718/09.05.2011г.
на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на Д.Р. Николова, ЕГН **********, в качеството й на управител на „Конкорд“ ДЗЗД, ЕИК *********
за нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв., на основание чл.264 ал.1, вр.
261 ал.1 от ЗКПО.
Касаторът
навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на изтекла давност по чл.80
ал.1 т.5 от НК и не е съобразил решението си с видовете давности по отношение
както на ангажиране на отговорността на дружеството, така и относно
изпълнителската давност. Счита, че в случая е приложима нормата на чл.82 ал.1
от ЗАНН и доколкото в конкретния казус оспореното НП е връчено на 07.06.2022г.
и е било обжалвано, то същото не е влязло в сила. На изложените основания претендира
отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на спора, с
което да се потвърди НП.
В съдебно
заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, в които
жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се ю.к.
възнаграждение, а в условията наевентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – Д.Р. Николова в подадено писмено възражение и
лично в съдебно заседание, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.
Поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение, като счита, че
правилно ВРС е констатирал изтекла абсолютна погасителна давност.Моли да се остави в сила
решението.
Представителят на ВОП дава заключение, че касационната
жалбата е неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по
следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Д.Р. Николова, против гореописаното НП.
ВРС е приел от фактическа страна, че на 08.05.2009г. инспектор по приходите в
ТД на НАП-Варна установил, че Д. Николова в качеството си на управител на ДЗЗД
„Конкорд“ не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО за 2008г. в законоопределения срок – до 31.03.2009г. На
20.07.2009г. бил съставен АУАН, който бил предявен и подписан на лицето без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация,
административно-наказващият орган /АНО/ издал оспореното НП.
За да отмени НП
съдът е приел в мотивите си, че независимо от това, че АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН, то в случая следва да се приложи института на
абсолютната давност визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която намира
приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давността за погасяване на административно-наказателното преследване. Приел е,
че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК абсолютният давностен срок за
административно-наказателно преследване в случая е четири години и половина и
при извършено нарушение на 01.04.2009г., същият е изтекъл.
Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно, постановено при спазване на
процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221
ал.2 изр.2 АПК
настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на
въззивния съд, поради което и не е
необходимо да ги преповтаря.
Сченото
в жалбата касационно основание не е налице, а наведените възражения се явяват
неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения, за два вида давност,
регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва
преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи
изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която
настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна,
изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82,
ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82, ал.3 от ЗАНН/.
В
ЗАНН обаче липсва изрична
регламентация на института на давността за погасяване на
административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., /което не е
изгубило своето приложение и значение, въпреки настъпилите законодателни
изменение в ЗАНН/. В мотивите на същото Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС
са приели, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, като по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, тази празнота се преодолява именно с приложението
на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК регламентира, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години за всички останали случаи. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, приложима
също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от
задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното
административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно
производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла
абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в
чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Нарушението,
за което на Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ е било извършено
на 01.04.2009г. – денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена дакларацията
по чл.92 от ЗКПО. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4
години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла
на 01.10.2013г. Тоест, преди да бъде постановено въззивното решение административно-наказателната отговорност на И.
е била погасена по давност, с което е преклудирана възможността за налагане на
определеното с НП административно наказание. Редовното връчване и оспорването
на процесното НП много след изтичане на този срок, не могат да доведат до
възобновяване на същия /в каквато насока
са твърденията в жалбата/ и не променят горните изводи.
Отчитайки
последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в
касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1085/05.08.2022г. по АНД № 2640/2022г. на ВРС,
ХХХVІІІ-ми състав, с което е отменено НП № 11-3718/09.05.2011г. на Директор
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на Д.Р. Николова, ЕГН **********,
в качеството й на управител на „Конкорд“ ДЗЗД, ЕИК ********* за нарушение по чл.92
ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на
основание чл.264 ал.1, вр. 261 ал.1 от ЗКПО
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.