РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502705 по описа за 2022 година
Обжалвано е Решение № 2515/07.07.2022г., постановено по гр. д. №11793/2021г. по
–ми
описа на Пловдивския районен съд VІІ граждански състав в частта, с която се
отхвърлят предявените от отхвърлят предявените от “Първа Инвестиционна Банка“
АД, ЕИК: *****, срещу Н. И. П., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 4500 лева – главница
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****/09.11.2007 г., сключен
между страните, сумата от 2 610 лева – договорна лихва за периода 29.09.2017г. –
16.09.2020 г.; сумата от 15,00 лева – законна лихва за периода 17.09.2020 г. –
28.09.2020 г. и сумата от 84,00 лева – разноски за ръчване на нотариални покани, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 29.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260398 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.09.2020 г. по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, по отношение на която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 264371/16.12.2020 г.,
постановено по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
1
Жалбоподателят “Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: ***** моли съда да
отмени решението на районния съд в обжалваната част по съображения изложени в
жалбата и в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на разноските
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна Н. И. П. счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и представения по делото препис от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № *****/09.11.2007г. се установява, че „ПИБ“ АД е
предоставила на Н. И. П., наричан в договора „титуляр“ банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка в размер от 4500 лева., като срокът на ползване на
овърдрафта е до 09.11.2009г. с възможност да се подновява по начина, уреден в
Общите условия.
Безспорно е още, а това се установява и от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, че по предоставения му кредит овърдрафт, Н. П. е
усвоил сума в общ размер от 4500 лв., като от допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, прието в откритото съдебно заседание проведено на
15.04.2022г. е установено, че последната вноска, извършена от Н. П. в размер на 150
лева е направена на 25.03.2010 г., като след тази дата не са извършвани платежни
операции от титуляра и картата не е ползвана.
Доколкото още с отговора на исковата молба ответникът, тук въззиваем, прави
възражение, че вземанията се погасени по давност, и върху този се концентрира спорът
пред въззивният съд следва да се изясни кога е настъпил падежа по главницата.
–ви
В раздел I, т. 1, б.”з”, предл. „второ” от действащите към момента на
сключване на процесния договор общи условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване
на револвилащи международни кредитни карти с чип MASTERCARD И VISA е
-то
посочено, че за дата на падежа се счита всяко 5 число от месеца, а ако то е неработен
–ти
ден, дата на падежа е първият следващ работен ден”. В раздел V, т. 14 от същите
общи условия е указано, че за усвоения овърдрафт Титулярят ползва гратисен период
от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си,
формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва.
От съдържанието на тези клаузи се извежда изводът, че падежът за всеки
ползван овърдрафт настъпва на пето число от съответния месец и следователно след
тази дата настъпва изискуемостта на главницата, като лихва върху ползвания финансов
ресурс се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. Ето
защо началния момент, от който започва да тече погасителната давност е датата на
2
последното осъществено усвояване на парични средства от ответника, което е
–ви
осъществено на 25.03.2010г. и според уговореното раздел I, т. 1, б.”з”, предл.
„второ”, падежът на вземането за главницата следва да се счита настъпил на
05.04.2010г. От тази дата започва да тече петгодишният срок за погасяване по давност
на вземането за главницата и той е изтекъл на 05.04.2015г., като подаването на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение, което е станало на
29.09.2020г. е извършено след погасването по давност на главницата.
Жалбоподателят счита изводът на районния съд, че вземането е погасено по
давност за неправилен понеже титулярът дължи минимална погасителна вноска в
размер на 3% от дебитното салдо по сметката или това е сумата за пълно погасяване,
която е изискуема към всяко пето число на месеца.
Това възражение е неоснователно. Обстоятелството, дали титулярът дължи
периодични месечни вноски не може да измести падежа на главницата по – близо до
датата на изпращането на показаната за обявяване на договора за изцяло и предсрочно
изискуем, за да се приеме, че не е изтекъл петгодишния давностен срок, защото
посоченото обстоятелство не представлява действие, предприето от кредитора, което
да е годно да прекъсне или спре давностния срок, понеже не попада в нито една от
хипотезите по чл. 115 или 116 от ЗЗД. След като падежът на главницата е настъпил на
05.04.2010г., то действията на банката по обявяване на предсрочна изискуемост на
цялото вземането са без правно значение относно определяне падежа на главницата.
Изложеното налага извода, че главницата е погасена по давност и според
нормата на чл. 119 ЗЗД, следва да се приеме, че са погасени и произтичащите от
главното вземане допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете, районният съд
е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи разноски за адвокатско
възнаграждение, но предвид направеното възражение за прекомерност същите следва
да се присъдят в по – нисък размер, както с оглед интереса от водене на въззивното
производство, който е по – нисък спрямо този в първоинстанционния съд, така и с
оглед на това, че предмет на обсъждане пред настоящата съдебна инстанция са само
част от доводите в защита на предявените искове, които се заявени пред районния съд.
Затова дължимото адвокатско възнаграждение ще се намали до 2 000лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2515/07.07.2022г., постановено по гр. д. №11793/2021г.
–ми
по описа на Пловдивския районен съд VІІ граждански състав в частта, с която се
отхвърлят предявените от отхвърлят предявените от “Първа Инвестиционна Банка“
АД, ЕИК: *****, срещу Н. И. П., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 4500 лева – главница
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****/09.11.2007 г., сключен
между страните, сумата от 2 610 лева – договорна лихва за периода 29.09.2017г. –
16.09.2020 г.; сумата от 15,00 лева – законна лихва за периода 17.09.2020 г. –
28.09.2020 г. и сумата от 84,00 лева – разноски за ръчване на нотариални покани, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 29.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260398 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.09.2020 г. по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, по отношение на която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 264371/16.12.2020 г.,
постановено по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
ОСЪЖДА “Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление гр. ***** да заплати на Н. И. П., ЕГН: **********, от гр. *****
сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4