№ 56
гр. П., 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100602 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правна квА.фикация по чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „***” АД – гр. В., чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответника
бил клиент на „***” АД гр.В., с клиентски № **, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект с абонатен № ***, находящ се в г гр.П., ул.“***. Твърди се, че във връзка с тези
облигационни отношения, ответника има задължение за ел.енергия за периода 17.01.2023г.
до 20.04.2023г., за което били издадени и фактури. Поради не плащане на тези фактури,
ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК в ПпРС и въз основа на него било
образувано ч.гр.д. №353/2023г. на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение, а
на ищеца бил даден срок за предявяване на иск за установяване на вземането си.
Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответника
му дължи сумата 507.97 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактури издадени за периода 17.01.2023г. до 20.04.2023г., за обект с абонатен №
***, находящ се в гр.П., ул.“***, по клиентски № **, и сумата 14.26 лв., представляваща
сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа й до
08.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №353/2023г. по
описа на ПпРС. Претендира разноски, както по заповедното производство, така и по
настоящото дело.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощник - юрк.
Е.М. е постъпила молба, в която заявява, че ответникът е заплатил процесната сума след
подаване на исковата молба, като незаплатени са останА. сторените от ищцовата страна
разноски в исковото и в заповедното производство, които претендира да бъдат заплатени.
Не прави изрично оттегляне на предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи отговор от ответника А.
Б. С. от гр.П., не представя доказателства, не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
1
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „***” АД – гр. В. заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 353/2023г. по описа на ПпРС, по което е издадена Заповед №
146/26.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът А. Б. С. от гр.П., да заплати на кредитора „***” АД – гр. В., сумата
507.97 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода 17.01.2023г. до 20.04.2023г., за обект с абонатен № ***, находящ се в
гр.П., ул.“***, по клиентски № **, и сумата 14.26 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 08.06.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
сумата 75.00 лв. – разноски по делото, от които 25.00 лв.– за заплатена държавна такса и
50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с
което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 415 от ГПК.
Не се спори по делото, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна му от
ищеца за обект за обект на потребление, находящ се в гр.П., ул.“***, с абонатен № ***, по
клиентски № **.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната
ел. енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер. За
доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства
заверени копия на: фактура № ***г. ,на стойност 156.11 лв. за потребена ел. енергия в
периода 06.12.2022г. – 05.01.2023г.; фактура № ***г., на стойност 165.06 лв. за потребена ел.
енергия в периода 06.01.2023г. – 05.02.2023г.; фактура № **г., на стойност 135.37 лв., за
потребена ел. енергия в периода 06.02.2023г. – 05.05.2023г.; фактура № **г., на стойност
51.43 лв. за потребена ел. енергия в периода 06.03.2023г. – 05.04.2023г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към 05.10.2023г., за периода 28.08.2021г. –
05.09.2023г.; извлечение за фактури и плащания към 08.06.2023г.
Сумите по горепосочените фактури са претендирани както със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. Фактурите
не са оспорени от ответника в едномесечния срок за отговор на предявения иск по чл. 131 от
ГПК.
По делото са приложени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***“ АД; Решение № *** г. на ДКЕВР и доказателства за публикуването им.
Преди първото по делото съдебно заседание от ищцовата страна е представено
извлечение фактури и плащания за период към дата 01.03.2024г., от което е видно, че
задълженията по горепосочените фактури са изплатени от ответника на 06.12.2023г. В
молба процесуалният представител на ищцовата страна заявява изрично, че претендираните
суми са заплатени от ответника, с изключение на разноските по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Исковете с правна квА.фикация по чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, са предявени след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което
ищецът има правен интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен
срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
2
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането, за
което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже
нА.чието на съществуващо вА.дно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е
изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е
доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за
претендирания период и в посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставян
му от ищеца за обект на потребление, находящ се в гр.П., ул.“***, с абонатен № ***, по
клиентски № **, както и че до посочения обект на потребление е доставена ел. енергия на
стойност и за период, посочени в издадените от ищцовата страна фактури, които не са
оспорени като документи в настоящия процес.
Облигационните отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и
заплащането на консумирана ел. енергия, се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ, от Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно
които потребителят има задължението да заплаща стойността на ползваната в имота ел.
енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид горното, съдът приема, че за доставената му. енергия за претендираните
периоди, ответникът дължи на ищцовата страна сумите, посочени в исковата молба, за които
са издадени и процесните фактури.
Няма спор по въпроса, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 353/2023г. по
описа на ПпРС – 23.06.2023г., доставената ел. енергия за горепосочения абонатен номер по
процесните фактури, не е била заплатена от ответника.
Поради безспорно установения факт обаче, че след издаване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 353/2023г. и след предявяване на исковата молба по настоящото
гр.д. № 602/2023г. по описа на ПпРС ответникът е заплатил претендираните от ищцовата
страна суми по процесните фактури, което обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК
следва да бъде съобразено от съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата
страна, следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез извършено
плащане на 06.12.20223г.
Относно разноските:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен
спор. В случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени чрез
доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на кредитора – заявител
се дължат сторените в това производство разноски – заплатени ДТ и адвокатско
възнаграждение. От друга страна, искът за съществуване на вземането, съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1
от ГПК. Във връзка с разноските, съдът се съобрази и със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че ответникът е заплатил дължимите на
ищеца суми СЛЕД подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и СЛЕД
подаване на исковата молба по настоящото производство, съдът приема, че същият е станал
причина за завеждане на делото, поради което и по аргумент на противното от разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да понесе отговорността за разноските.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. –
за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт), както и
3
разноските в настоящото исково производство – в общ размер 125.00лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за
заплатена държавна такса, 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт). Надвнесената от
ищцовата страна сума за държавна такса над дължимата за исковото производство държавна
такса в размер 25.00 лв. до пълния заплатен размер от 75.00 лв., в случай на поискване,
подлежи на връщане.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление
гр. В., район В.В., В. Тауърс – Г, бул. „В.В.” № 258, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет П.С.С., Д.К.Д. и Я.М.Д. против А. Б. С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес- гр. П., ул. ***, ИСКОВЕ по чл. чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване вземането на „***” АД от А. Б. С., за сумата
507.97 лв. (петстотин и седем лева и 97ст.) - главница за незаплатена ел.енергия по
фактури издадени за периода от 17.01.2023г. до 20.04.2023г., за обект с абонатен №***, гр.
П., ул. ***, с клиентски № **, и сумата 14.26лв. (четиринадесет лева и 26ст.),
представляваща мораторната лихва, за периода от датата на падежа на фактурите, до
08.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -22.06.2023г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 146/26.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 353/2023г. по описа на
Поповския районен съд, поради погасяване на задължението чрез извършено плащане
на 06.12.2023г.
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- гр. П., ул. **, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление гр. В., район В.В., В.
Тауърс – Г, бул. „В.В.” № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет П.С.С., Д.К.Д. и Я.М.Д. сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.)
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 353/2023г. по описа на Районен съд –П.,
както и сумата 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 602/2023г. по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4