Решение по дело №4373/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 18
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120204373
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

               18  / 03.01.2020г.                           град Бургас

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                     ХV наказателен състав

На двадесет и втори октомври                                        2019 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :    1.

                                                                  2.

Секретар Снежана Петрова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НАХ дело № 4373 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалбата на "А.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр, ********, представлявано от управителя А.С.И., чрез адв. Т.Ш. против наказателно постановление № 02-0002368/28.08.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/във вр.чл.1,ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

Във въззивната жалба са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяна на наказателното постановление на тези основания.

Процесуалният представител на административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

  Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

   На 17.04.2019 г. в 13:40 часа, актосъставителят А.К.Г.  на длъжност инспектор към Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас извършил проверка на място в обект "Смесена сграда", находяща се в ПИ с идентификатор 07079.611.190 по КК на гр. Бургас, УПИ VII - 1983, кв. 59 по плана на гр. Бургас - изпълняван от дружеството строителен обект. По време на проверката е установено, че З.Т.С. изпълнява дейност като „строителен работник". Актосъставителят констатирал, че З.С. да полага труд като "кофражист" - зидал стена на покрива на сградата. В списък на работещите С. собственоръчно е декларирал, че работи в "А.Б." ЕООД на длъжност "общ работник", с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и трудово възнаграждение 560 лева. Актосъставителят Г. след извършена проверка установила, че З.С. полага труд, без да е сключен писмен трудов договор според КТ.. Преценила, че С. полага труд по трудово правоотношение като предоставя работна сила. Това е така, тъй като С. посочил собственоръчно в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че работи като „общ работник " с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с трудово възнаграждение от 560 лева. Актосъставителят А.Г.   на длъжност инспектор към Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас съставил срещу "А.Б." ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 02-0002368 от 03.07.2019 г., за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр.чл.1,ал.2 от Кодекса на труда. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството.

Актът е съставен от оправомощено лице, видно от представената по делото длъжностна характеристика. Съдът констатира, че са налице реквизитите по чл.42 от ЗАНН, като в тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Актът е предявен на управителя дружеството без възражения.

   В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение по акта.

   Административнонаказващият орган е обсъдил събраните доказателства и е приел за установено, че жалбоподателя е осъществил нарушението, поради което е издал наказателното постановление и му наложил на основание чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева. Постановлението е издадено от компетентен административнонаказващ орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. 

    При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.

   Изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се установяват по безспорен начин от показанията на актосъставителя А.К.Г. . Показанията на актосъставителя кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен материал – справка от работника З.Т.С. на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ от 23.07.2015 г.,  поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът приема за безспорно установено, че работникът З.Т.С. е бил в трудово правоотношение с "А.Б." ЕООД.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че действително жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за трудовия договор да се сключва в писмена форма. Съгласно  чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място. Съдът приема, че З.Т.С. е престирал труд и за работодателя е съществувало задължението да сключи писмен договор с него. От представената па делата уведомление по чл.62, ал.5 от КТ е видно , че трудовият договор е регистриран на 17.04.2019г. в 17,45,31 часа, т.е. към момента на проверката трудов договор не е бил сключен и на работника не са предоставени копие от трудовия договор и уведомлението по  чл.62, ал.3 от КТ

      Съдът не споделя възраженията в жалбата, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, водещи до отмяна на наказателното постановление само на това основание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на упълномощено лице от управителя на дружеството жалбоподател, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е бил санкциониран по чл.414, ал.3 от КТ, който предвижда административнонаказателна отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2.

Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и дружествата се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на дейността си "А.Б." ЕООД не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ във вр.чл.1,ал.2 от КТ – да сключи писмен трудов договор със съответния работник, заради което следва да понесе съответната санкция.

Санкцията е определена в минималния размер от 1500лв., поради което не подлежи на съдебен контрол.

Не се споделят доводите за маловажност на случая. Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ изрично изключва, маловажността на  нарушенията по чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 от КТ.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление 02-0002368/28.08.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на "А.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр, *********, представлявано от управителя А.С.И., за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/във вр.чл.1,ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин /лева.

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.