Р Е Ш Е Н
И Е №..............
град Свиленград, 13.07.2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 189 по описа на
Съда за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 1276/2017г. от 15.03.2018 година на Началника на
Митница - Пловдив,
с която на
„С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.З., представлявано
от управителя М.Н.Х., за
нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1
от Закона за митниците (ЗМ) на
основание чл.234,ал.2,т.1 вр с чл.234,ал.1,т.1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 652.29 лв., като не
са отнети в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, тъй като
стойността на избегнатите публични вземания не надхвърля 35% от митническата
стойност на стоките.
Дружеството-жалбоподател чрез
законния си представител - управителя М.Н.Х., моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като намира същото за неправилно и незаконосъобразно – били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,като визира нарушения
на чл.57 от ЗАНН. Сочи се, че дружеството не било извършило процесното
нарушение.
В
съдебната фаза дружеството жалбоподател, редовно призовано, респ.уведомено, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Д.З., която пледира за отмяна на
процесното НП, тъй като от налични доказателства не можело да се установи дали
бил спазен срока по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство. В
съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Началникът на Митница – Пловдив, редовно призовани, не изпраща
представител. От процесуалният му представител в писмените бележки от
съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
На
27.09.2016година дружеството-жалбоподател пред отдел
„Митническо оформяне” („МО”) към Териториално митническо управление (ТМУ)
Свиленград – Митница - Свиленград (към настоящия момент закрита), декларира с
Митническа декларация по официален образец – Единен административен документ (ЕАД) с № 16BG003010H0032245 за допускане за свободно
обращение и крайно потребление (внос) печена
леблебия „ROASTED CHICKPEA” (cicer arientinum) - 880 торби х 25 кг. = 22 000 кг. При
регистриране на процесния
ЕАД за поставяне под режим са представени следните документи: Фактура № 273/19.09.2016 година; Карнет TIR с идентификатор PX76472409/2016 година; Фитосанитарен сертификат № *********/19.09.2016 година; Опаковъчен лист № 273/19.09.2016; пътна товарителница № 12503/19.09.2016 година (всички приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП) и придружени с надлежен превод на
български език), в които стоката
е декларирана по Tarif
intégré des Communautés européennes (TARIC) - информационната
система на тарифни квоти, тарифни преференции и
др. на Европейската
общност (ЕО), по тарифен код 2008 19 19 80.
АНО
– Митница – Пловдив получава Писмо от Централно митническо
управление (ЦМУ) -
София с peг.индекс 32-213939/02.08.2017 година, в
което е посочено, че следва
да се извърши последващ контрол на декларирана от дружеството-жалбоподател
печена леблебия с няколко на брой Митнически декларации, включително
процесната, тъй като били установени нередности по отношение на тарифното й класиране, т.е. по отношение на
приложените към стоката
номера в Митническите декларации - декларирана била в
позиция 2008 - „Плодове
и други части от растения, годни за консумация, приготвени или консервирани по
друг начин, със или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол,
неупоменати, нито включени другаде”
на Комбинираната номенклатура (КН),
вместо да бъде декларирана в позиция 2005 - „Други
зеленчуци, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или с
оцетна киселина, незамразени, различни от продуктите от № 2006” на посочената
КН.
Със Служебна бележка с изх.№ 32-215653 от 03.08.2017 година, Митническо бюро (МБ) – Свиленград е
уведомено, че следва да предприеме
съответните действия по извършването на повторна документна проверка относно
тарифното класиране на стока
- печена леблебия от Иран, оформено в няколко на брой Митнически декларации,
включително процесната.
На
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент
952/2013г.) и чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ, във връзка с посочените Писмо
и Служебна бележка, е извършена последваща проверка на декларирането в няколко
на брой Митнически декларации, включително процесната, касаещи печена леблебия
и подадени от дружеството-жалбоподател. Проверката обхваща точността и пълнотата на
информацията в Митническите декларации (, включително ЕАД с № 16BG003010H0032245/27.09.2016година) и придружаващите ги документи, подадени
от дружеството-жалбоподател. В резултат от извършената
проверка се установява,
че декларираната стока - печена леблебия,
е класирана в тарифна позиция 2008
вместо правилната тарифна позиция 2005 в 12 на брой Митнически
декларации (включително процесния ЕАД № 16BG003010H0032245/27.09.2016година), поради
което е приложена ставка за митото 11.20 % вместо правилната такава 17.60 %. За резултата от
проверката е изготвен Доклад
от Началника на МБ - Свиленград с peг.№ 32-236944/25.08.2017 година, в който е посочено, че процесната
стока, декларирана в ЕАД № 16BG003010H0032245/27.09.2016година следва да се
класира в TARIC код ********** вместо в декларирания такъв - **********.
В потвърждение на изложеното по-горе е и Писмо с
рег.индекс 32-134531 от 11.05.2018 година на ЦМУ – София.
С
Писмо peг.№ 32-282388/11.10.2017 година, е поканен
представител на дружеството-жалбоподател да се яви на 27.10.2017 година в МБ - Свиленград за съставяне
на АУАН. Поканата е връчена
лично на управителя М.Х..
На дата
27.10.2017 година, основание
чл. 16,
ал. 1,
т. 5
от ЗМ от явилия се представител на дружеството-жалбоподател: управителя М.Х. е
поискано Писмено обяснение, но същият сочи, че няма да даде такова.
На основание чл.
230 от ЗМ, АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на управителя на
дружеството-жалбоподател - М.Х. от свидетеля М.Н.К., както и на свидетелите – И.М.Ц.
и Д.Д.А., също митнически служители в МБ - Свиленград. АУАН е надлежно и
редовно предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател - М.Х. –
лично, на датата, на която е изготвен констатиращия акт – 27.10.2017 година.
Връчването е удостоверено в Разписка, инкорпорирана в самия документ – надлежно
датирана и подписана от представителя на дружеството-нарушител, като
управителят М.Х. не е вписал възражения.
Срещу АУАН в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 15.03.2018 година
Началникът на Митница – Пловдив издава обжалваното НП № 1276/2017г., с което
налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена
санкция” в размер 1 652.29 лв. (100 % от общия размер на избегнатите
публични държавни вземания) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1, т. 1
от ЗМ за извършеното нарушение на чл.
234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и не отнема в полза на Държавата стоките – предмет на
нарушението, тъй като стойността на избегнатите публични вземания не надхвърля
35% от митническата стойност на стоките.
Обжалваното НП е редовно връчено
на представител на дружеството-жалбоподател на 03.04.2018 година чрез куриерска
служба. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената на получателя й, а именно че
е получено НП лично от управителя на дружеството-адресат – М.Н.. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
В
Акта и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило митническа измама - нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като 27.09.2016 година е декларирало пред
митническите органи в отдел „МО”
към ТМУ Свиленград - Митница - Свиленград
(последната закрита със Заповед на Министъра
на финансите № ЗМФ-1257/14.12.2015 година,
считано от 00.00 часа
на 11.01.2016 година) с ЕАД № 16BG003010H0032245 от 27.09.2016година,
стока с тарифен код ********** с приложима ставка на митото по отношение на
трети страни от 11.20 %, вместо правилния
тарифен код за стоката ********** с приложима ставка на митото по отношение на
трети страни от 17.60 %, с което е избегнало частично
заплащане на мито в размер на 1 376.91
лв. и ДДС в размер на 275.38 лв., всичко общо в размер на 1 652.29 лв.
Видно от справката от Регистър за
задължения към митническата администрация, приложена към АНП,
дружеството-жалбоподател има множество финансови задължения.
Съгласно служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015
година, считано от 00.00 часа на 11.01.2016 година е закрита Митница – Свиленград, респ.
ТМУ Свиленград.
В кориците
на делото е приложена и Заповед № ЗАМ-556/32-127893/11.05.2017г. на Директора
на Агенция Митници,с която оправомощава Началниците на Митници и т.н. да
издават наказателни постановление по реда на Закона за митниците.
Така
изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира
изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз
основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на
настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са
относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни.
Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители –
свидетелите М.Н.К., И.М.Ц. и Д.Д.А., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна
насоченост и взаимно допълващи се, изцяло кореспондират и се подкрепят от
съдържанието на писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и
приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН). Също така са логични, последователни и изчерпателни с
ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се установява
свидетелите – митнически служители, да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят
АУАН. Поради това Съдът възприема свидетелските показания изцяло за обективно
верни и ги кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и
непредубени. Основания за критика на показанията на свидетелите К., Ц. и А. не
се намериха, а единствено поради служебното им качество - митнически
инспектори, т.е. служители на Митницата, в този смисъл и тяхната служебна
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа проверка и случилите
се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията и на тримата свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на неправилно деклариран
тарифен код за процесната стока, довело до неправилно приложена ставка за
митото, с което се избягва частично заплащането на митото и ДДС.
С правна преценка
за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и във връзка със становищата
на страните, настоящият
състав на съда, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима, доколкото обжалваното НП е връчено на управителя на
03.04.2018г. ,а жалбата е подадена по пощата на 08.04.2018г.видно от пощенското
клеймо /л.8 от делото/.
Преценена по
същество, тя е неоснователна, за
което се излагат следващите правни
съображения:
Извършвайки проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз
основа на който е издадено, съобразно
правомощията си и релевираните от защитата възражения, Съдът не
констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се
производство по установяване на нарушението и издаване на НП.
Последното, както
и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от
ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя
Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 27.10.2017 година актосъставителят М.Н.К. е заемал
длъжността „Митнически инспектор” в Агенция
„Митници”, т.е. бил е митнически орган. Актът
е съставен въз основа на извършен последващ контрол на основание чл. 84 от ЗМ.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Началник
на Митница – Пловдив, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от служебно известната
на Съда Заповед № ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на Директора
на Агенция „Митници”, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
АУАН и НП са
съставени в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание
и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно
материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е
достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната
му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна
квалификация - чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП,
при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизма –
деклариране пред надлежен митнически орган стока с неправилен тарифен код, в
резултат на което се е стигнало до прилагане на несъответната ставка на митото,
т.е. до митническа измама. Същевременно изложените фактически обстоятелства
кореспондират изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в
хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който
очертава правната уредба на действащия митнически режим.
Ето защо, според
Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице
пълно фактическо и правно единство, органите - контролния, респ. и АНО са
дали фактическо описание на нарушението,
което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл.
42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната -
вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на
нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим в конкретния случай.
Предвид изложеното не е
налице формална незаконосъобразност на НП в обжалваната част в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в производството по издаването му. Спазени са и
процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. В контекста на
тези правни съображения, Съдът прие, че процесното НП в
обжалваната част се
явява изцяло законосъобразен акт от процесуалноправна страна. От тук, съответно
липсват формални основания за неговата отмяна.
Тук е
мястото да се отбележи,че не се споделя доводът на процесуалният представител
на жалбоподателя за неспазен срок за издаване на АУАН,съгласно изискването на
чл.34 от ЗАНН,тъй като съгласно ал.1 на сочената разпоредба- Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс,
Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона
за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12
юни 2014 г.), Закона
за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ
- две години.В случая нарушението и
нарушителя са открити на 25.08.2017 г.с
изготвяне на доклад по извършената документална проверка по процесното ЕАД/л.35
от АНП/, а
самото нарушение е извършено на 27.09.2016г. ,а АУАН е съставен на 27.10.2017г.,т.е. в
тримесечния срок от откриване на нарушението и в двугодишния срок от извършването
на процесното.
При това съдът прием, че административно-наказателното производство е протекло
в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове и
направеното в тази връзка оплакване е неоснователно.
В контекста на тези
правни съображения, Съдът прие, че процесното НП се явява изцяло
законосъобразен акт от процесуалноправна страна. От тук, съответно липсват
формални основания за неговата отмяна.
Обжалваното НП в атакуваната си част е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е
ангажирал административно- наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, приемайки че същото е осъществило съставът на
митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Съгласно посочената правна норма, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от
митническите органи, се наказва за митническа измама. Съгласно текста на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ за това нарушение, извършено от юридически лица, е предвидена „Имуществена санкция” от 100 до 200 на сто от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
В
настоящият случай АНО е обосновал извод за наличие на митническа измама.
Датата
на извършване на нарушението е датата на приемане на ЕАД 16BG003010H0032245, а именно 27.09.2016година.
Мястото на извършване на нарушението е
митническото учреждение, в което е приета
ЕАД 16BG003010H0032245,
а именно отдел „МО” към ТМУ Свиленград – Митница - Свиленград
(закрита към настоящия момент и чийто правоприемник е Митница - Пловдив), код на
приемащото към онзи момент митническо учреждение BG003100.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите М. Н.К., И.М.Ц.
и Д.Д.А.),
както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на
съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически режим, в частност
дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 234,
ал. 1, т. 1 от ЗМ. От
фактическата обстановка и начина на действие, описани в обстоятелствената част
на Акта и
Постановлението
се установява безспорно, че дружеството-жалбоподател е подало на 27.09.2016година
година
ЕАД при
митническо оформяне на стока, в която е декларирало неправилен тарифен код за
печена леблебия (cicer arientinum) - 880 торби х 25 кг. = 22 000 кг., внесени на територията
на Република България с държава на износ Иран.
Тарифното
класиране на внасяните в Европейския съюз (ЕС)
стоки се урежда с КН
на (ЕС), която се основава на
Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на
стоките. Към датата на осъществяване на вноса е в сила редакцията, произтичаща
от Регламент за изпълнение (ЕС) 1101/2014г. на Комисията от 16 октомври 2014 година за изменение на
приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в сила
от 01.01.2015 година. Съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване
на КН, „текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има
само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно
термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и
съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе
термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.”. Съгласно правило 6 от Общите правила за
тълкуване на КН, „класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция
е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към
подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните
правила при условие че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.
Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се
вземат предвид и забележките към разделите и главите.”.
Процесната стока с описание печена
леблебия „ROASTED CHICKPEA” (Cicer arietinum) представлява печен нахут (страгали) от семейство Бобови, който в изсушен вид се
класира в позиция 0713 на КН - бобови зеленчуци, сушени, без шушулките, дори с обелени люспи
или начупени.
На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, предвид
забележка 1. a) и 3 от глава 20 на КН, стоката
се класира в позиция 2005, като преработен или консервиран продукт от глава 7
по методи, различни от тези, които са упоменати в Забележка 1. а) на глава 20. Процесната
стока
„печена леблебия”
следва да се
класира в код по КН 20059980 (код по ТАРИК **********), различен от
декларирания в процесния
ЕАД. Стоката
не се класира в декларирания
код по ТАРИК 2008191980 от позиция 2008, тъй
като позицията включва плодове и други части от растения, годни за консумация,
приготвени или консервирани по друг начин, със или без
прибавка на захар или други подсладители или алкохол, неупоменати, нито
включени другаде.
Приложимата
ставка на митото по отношение на трети страни за код по КН 20059980 (код по ТАРИК **********
от Общата митническа тарифа)
за 2016 година,
2015 година
и 2014 година
е 17.60 %, при прилагане на нормално
тарифно третиране, която ставка е по-висока от ставката, приложена към датата на поставяне на
стоката под митнически режим „допускане за свободно обращение” с процесния ЕАД, а именно 11.20 %.
Предвид
изложеното и на основание чл. 48
от Регламент
952/2013г., вр.чл. 84 от ЗМ, процесният
ЕАД следва
да бъде коригиран с правилния тарифен код. На основание чл. 77, т. 1, б. „а” и т. 2 от Регламент № 952/2013г., вр.чл. 77, т. 3 и чл. 85, т. 1 от посочения Регламент, вр.чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за дружеството-жалбоподател са възникнали
допълнителни задължения, представляващи публични държавни вземания в размер на
общо 1 652.29
лв., от които: мито
в размер на 1 376.91
лв. и ДДС
в размер на 275.38 лв. Т.е. в
резултат на неправилното определяне на тарифния код дружеството-жалбоподател е избегнало частично заплащане на публични
държавни вземания в
общ размер на 1 652.29 лв. Следователно безспорно
се установява, че дружеството-жалбоподател
е извършило
процесното нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е
обективна и не подлежи на изследване от субективна страна.
Наложеното на дружеството-жалбоподател наказание
„Имуществена санкция”
в размер на 1 652.29
лв. е определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба -
чл. 234,
ал. 2, т. 1, вр.ал. 1, т. 1
от ЗМ. Така
индивидуализираното наказание – Имуществена санкция, ще въздейства в достатъчна
степен по отношение на дружеството-жалбоподател, без с тази по-малка по размер
санкция да се намалява ефективността на административната репресия, съответна
на целите на превенцията, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него
дружеството-жалбоподател ще бъде предупредено, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано.
По тези съображения обжалваното НП е
обосновано и законосъобразно в санкционната си част, поради което
следва да бъде потвърдено.
Доколкото се явява част от дължимия
съдебния контрол, Съдът дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28
от ЗАНН. По убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно –
митническо нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв. Поради това,
в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение на закона.
За конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства, който да
обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за
този род административни нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия митнически режим, който поради важността си е
обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните/стоковите потоци в и извън Общността, част от която е Република
България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ЗМ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени
от правото интереси. Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната
разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано,
мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до
тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
НП
е законосъобразно и правилно, в частта на отказа за отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 234, ал. 4 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки,
както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид че стойността на избегнатите публични
държавни вземания не надхвърля 35 % от митническата стойност на стоката.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление (НП) № 1276/2017г. от 15.03.2018 година на Началника на
Митница - Пловдив,
с която на
„С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.З., представлявано
от управителя М.Н.Х., за
нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1
от Закона за митниците (ЗМ) на
основание чл.234,ал.2,т.1 вр с чл.234,ал.1,т.1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция”
в размер на 1 652.29 лв., като не са отнети в полза на Държавата стоките –
предмет на нарушението, тъй като стойността на избегнатите публични вземания не
надхвърля 35% от митническата стойност на стоките.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с
Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.................................
(Добринка Кирева)
|
|