Решение по дело №902/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1296
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20231100500902
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска

Георги Стоев
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100500902 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Гаранционен фонд – гр. София (ГФ) против
постановление за разноски от 23.11.2023г. на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на
действие СГС, постановено по и.д. № 20228510403328, с което е намален размерът на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 2 000 лева на 1 500 лева.
Жалбоподателят излага, че подал възражение пред ЧСИ за това, че размерът на
адвокатското възнаграждение, посочен в покана за доброволно изпълнение по и.д. №
20228510403328, бил прекомерен и не кореспондирал с действителната фактическа и
правна сложност на делото. С обжалваното постановление от 23.11.2022г. ЧСИ П.
намалил възнаграждението от 2 000 лева на 1 500 лева, като оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на същото до размера на сумата 200 лева. Предвид
публичната дейност на ГФ събирането на дължими суми спрямо него не било свързано
с никаква фактическа и правна сложност. Задължението по изпълнителния лист било
платено от жалбоподателя доброволно, а не в резултат на осъществени изпълнителни
способи, предвид на което не били основания за заплащане на възнаграждение по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за водене на изпълнително производство. Моли обжалваното
постановление да бъде отменено в частта, в която е отказано намалението на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до установения минимум от
200 лева. В случай, че съдът прецени, че на взискателя се полагало възнаграждение и
по чл. 10, т. 2 от Наредбата, моли то да бъде определено в минимален размер. Моли за
съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно
размера на дълга. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело – Б.И.Т., чрез адв. Р., депозира писмен
отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за
оставянето й без уважение. Позовава се на разясненията по т. 3 от ТР № 6/2012г.
ОСГТК, на нуждата от квалифицирано съдействие, поведението на длъжника –
заплатил дължимите суми едва след получаването на ПДИ и предприемане на
1
поисканите от взискателя изпълнителни действия. Намира за справедлив определения
от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение с обжалваното постановление.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П., постановил обжалваното
постановление. Същият намира частната жалба за неоснователна по подробно
изложени съображения.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е
процесуално допустима.
По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложеното по делото копие от изп.дело № 20228510403328/2022г. на ЧСИ
М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано
по молба от 16.11.2022г. на взискателя Б.И.Т., чрез адвокат Р., въз основа на издаден
по гр.дело № 1253/2020г. по описа на ОС-Благоевград изпълнителен лист от
09.11.2022г., по който ГФ е осъден да заплати на взискателя обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП в размер на сумата 12 927 лева, ведно със законната
лихва от 15.02.2018г. до окончателното й изплащане. С молбата е направено искане да
бъде изготвена сметка на дълга, да бъде извършено пълно проучване на длъжника, да
бъдат наложени обезпечителни мерки – запор на установените банкови сметки на
територията на страната, възбрана на откритите недвижими имоти, да бъде насрочен
опис и продажба на имуществото на длъжника, да бъде изпратена ПДИ на длъжника и
да му бъдат връчени подлежащите на изпълнение актове. Възложени са правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.
От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ) е видно,
че освен посочените в изпълнителния лист суми, същият е поканен да заплати такси по
Тарифата към ЗЧСИ и адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева по изпълнителното
дело.
По делото не е формиран спор, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът
ГФ изплатил претендираните суми.
Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с
особена фактическа и правна сложност. В рамките на няколко дни от подадената молба
за образуване на изпълнителното дело сумата била платена от страна на длъжника в
срока за доброволно изпълнение. Други действия по водене на делото с цел
принудително удовлетворяване на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004г. не са извършвани от адвоката и съдът следва да вземе предвид единствено
определения размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от наредбата в
размер на сумата 200 лева.
Неоснователни са доводите на взискателя, че възнаграждението не следва да
бъде намалявано, тъй като към датата на образуване на делото и сключване на
договора за правна помощ не знаел какви действия по изпълнението ще са необходими.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК отдава значение на обективната сложност на делото,
преценена от съда при приключване на делото, без да са от значение субективните
очаквания на страната.
По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното
постановление за незаконосъобразно в обжалваната му част като уговореното
2
адвокатско възнаграждение по и.д. № 20228510403328 следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200 лева.
Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е
основателно. Съгласно т. 26, б. „г” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лева - 820 лева +
6 на сто за горницата над 10 000 лева. Следователно дължимата такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 19 207.37 лева,
възлиза на 1 372.44 без ДДС или 1 646.93 с ДДС, до който размер следва да бъде
намалена посочената в обжалваното постановление за разноски пропорционална такса
от 1 753.13 лева.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по
обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно-
отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът
извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение №
2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 23.11.2022г. по и.д. № 20228510403328 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
искането на длъжника Гаранционен фонд, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******* за намаляване на приетите за събиране разноски на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до 1 500
лева, както и искането за редуциране на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ - за разликата над
1 372.44 с ДДС до 1 753.13 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски
в полза на взискателя Б.И.Т. за адвокатското възнаграждение по и.д. №
20228510403328 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, възложени в тежест на
длъжника Гаранционен фонд, ЕИК *******, над сумата 200 лева до приетия от ЧСИ
размер от 1 500 лева, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ над сумата 1 372.44 лева с ДДС до приетия с постановление от 23.11.2022г.
размер от 1 753.13 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4