Решение по дело №20210/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2025 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20241110120210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9326
гр. С, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110120210 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ..........“ АД срещу .-.-.-.-.-.-
.-.-.-, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 230,26 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №470422232341055
за настъпило на 24.07.2023 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2024 г.,
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 24.07.2023 г. в град С, при
движение в района на ..... „......“, водачът на лек автомобил „...........“, с рег. №......, по време на
движение попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие
на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на
процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана
в полица №......73 със срок на действие от 19.10.2022г. до 18.10.2023 г. По заведената пред
ищеца преписка по щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в
размер на 230,26 лева, която сума е заплатена застрахования собственик на 20.09.2023г.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 230,26
лева, но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Счита, че от
ангажирания доказателствен материал е обективно невъзможно да се установяват важни
обстоятелства, касаещи процесния инцидент, а именно наличието на необезопасен участък,
механизма и мястото на ПТП, настъпването на имуществените вреди. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка. Поддържа, че приложените писмени доказателства нямат
доказателствена стойност предвид липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на
1
органите на МВР като обезщетението е заплатено единствено въз основа данни на водача.
Излага, че не е налице валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като
представената полица не съдържа необходимите реквизити за действителност, предвид
обстоятелството, че договорът за застраховка е формален. Не е доказано и че същият е
влязъл в сила, предвид липсата на представено платежно на застрахователната премия.
Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи
застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътната
обстановка. Поддържа, че е изпълнил задължението си по поддръжка на пътната настилка
във визирания участък, като с Договор № СО22-РД-55-386/13.07.2022г., сключен с .......,
същият е включен в инвестиционен обект на .-.-.-.-.-.-.-.-.- с РС № 296 от 20.11.2015г. за
изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска
част в гр. С. Упражняването на контрол на ремонтните работи на ....... било възложено с
Договор № СО18-РД-55-299/31.05.2018г. на К......, създадено с договор за гражданско
дружество между „......, „.......“ ООД и „..“ АД. Посочва, че претендираното обезщетение е в
завишен размер и евентуално моли за неговото намаляване. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника ....... излага становище за
неоснователност на иска предвид липсата на изяснен механизъм на настъпване на
произшествието, при което се твърди да е увредена гумата на автомобила, застрахован при
ищеца. Посочва, че твърдения участък около пл. ...... е бил надлежно сигнализиран за
извършващи се ремонтни дейности. Посочва, че водачът не е се съобразил с временната
организация на пътя. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Третите лица – помагачи на страната на ответника „......, „----“ ООД и „..“ АД не
изразяват становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №......73 от 19.10.2022г. за
имуществено застраховане с клауза „Пълно каско“ сключена между ищцовото дружество в
качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил
„...........“, с рег. №...... – „.....“ ЕООД. Собствеността върху обекта на застрахователния
договор не се оспорва. За този договор е предвидена от законодателя в чл. 344 КЗ писмена
форма за действителност, която видно от представената полица е спазена. Полицата е
подписана и от двете страни, като автентичността на положените подписи не бе оспорена по
2
надлежния ред. По наведените възражения за липса на плащане на застрахователната
премия като условие за валидността на договора следва да се посочи, че няма данни
полицата да е прекратена. Ето защо съдът приема, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на застрахованото имущество, и застрахователната
компания - ищец в настоящото производство обективирано в застрахователна полица
№......73 от 19.10.2022г. със срок на действие от 19.10.2022 г. до 18.10.2023 г.
За установяване механизма на настъпилото произшествие, вследствие на което се
твърди да е увредена предна лява гума на лек автомобил „...........“ с рег. № ...... са приети
като доказателства декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каскко
Стандарт“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, попълнени от водача
на автомобила, според които пътувайки към сервиз за смяна на масло автомобилът
преминава през дупка като увреждането (подуването на гумата) е установено в сервиза. По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. В. – водач на
автомобила, която заявява, че в сервиза е установила подуването на гумата като счита, че
същото е станало вследствие преминаване в дупка около пл. ......, където имало ремонтни
дейности по това време. Свидетелства, че често минава по уличките около по пл. ......, както
и по самия ....., където дълго време е имало ремонт, за което най – вероятно е имало
поставени знаци. Не може да си спомни къде точно е попаднала в дупка, за да се получи
тази подутина на гумата. Посочва, че майка й – И. З. е видяла подутата гума, но не е била в
колата по време на инцидента. При разпита на свидетеля И. З. същата заявява, че е била в
лек автомобил „...........“ с рег. № ......, когато дъщеря й е отивала за смяна на масло в сервиза
и там са й казали, че гумата е подута. Посочва, че посоката на движение в този ден е била от
ул. „.........“ ....... ...... към сервиза на „...“, намиращ се на бул. „........“. Поддържа, че не било
точно инцидент, а просто колата подскочила. Не видяла дупката, а по скоро имало
неравност. Съвпадение било, че в този ден дъщеря й отивала до сервиза.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно автотехническата експертиза,
според което щетите по лек автомобил „...........“ с рег. № ...... могат да настъпят при описания
от водача в уведомлението за щета механизъм, поради което е направен извод, че
увреждането се намира в причинно следствена връзка с произшествието.
По делото не е спорно, че пътното пространство около пл. ......, което се сочи за най –
вероятно място на произшествието, е част от общинската пътна мрежа, както и че същото се
стопанисва и поддържа от .-.-.-.-.-.-.-.-.-. От .-.-.-.-.-.-.-.-.- се стопанисват и улиците около пл.
...... и бул. „........“. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините. Следователно .-.-.-.-.-.-.-.-.- като собственик на общински пътища и задължено
във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Действително наличието на
дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. По делото обаче не се установи къде по посока от ул. „.........“ ....... ...... към
сервиза на „...“, намиращ се на бул. „........“ лекият автомобил е попаднал в дупка, доколкото
увреждането е установено едва в сервиза, а не непосредствено след инцидента. Според
заявлението за щета вероятното място на дупката се намира около ...... без да има
категорични данни за местонахождението й. Макар че заявлението е частен документ, който
не се ползва с материална доказателствена сила за изложените в същото обстоятелства,
когато не са подкрепени от никакви други доказателства по делото, както е в настоящия
случай, ако се приеме, че мястото на твърдяната неравност/дупка е около пл. ...... следва да
се посочи, че от представените от трето лице помагач схеми на временна организация на
безопасността на пътя се установява, че в този участък се е извършвал ремонт, за което е
създадена временна организация на пътя с поставянето на предупредителни и насочващи
табели. Водачът на увредения автомобил призна, че на място е имало обозначения за
3
ремонтни дейности, поради което съдът приема, че ответникът или негов подизпълнител е
изпълнил задължението си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Не се установява бездействие на
служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което
не следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените на процесното МПС
вреди.
Следва да се посочи, че водачът на автомобила не е положил дължимата грижа при
управлението на същия като съобрази поведението си и скоростта на движение с наличните
обозначения за ремонт на пътя. Обозначената и сигнализирана дупка или неравност са
предвидимо препятствие, при което е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е поведението на водача на лек автомобил „...........“,
който в случай на дупка на пътното платно, не се е съобразил поведението си с
обозначенията за това.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че ищецът, чиято бе тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на претендираното
вземане не го направи, поради което исковата претенция за заплащане на регресно вземане
следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива за процесуално представителство, чиито размер определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП възлиза на 100.00 лева, които ищецът
следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..........“ АД ЕИК ....... със седалище и адрес на управление:
гр. .... против срещу .-.-.-.-.-.-.-.-.- БУЛСТТ .... със седалище и адрес на управление: гр. ....,
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 230,26 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №470422232341055
за настъпило на 24.07.2023 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2024 г.,
до окончателното плащане на сумата като неоснователен.
ОСЪЖДА ..........“ АД ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. .... да
заплати .-.-.-.-.-.-.-.-.- БУЛСТТ .... със седалище и адрес на управление: гр. ....на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100.00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4