Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
гр.
Русе, 22.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети май,
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №7377 по описа за 2014
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.С.Ч.,
пълномощник на „Юробанк България” АД заявява, че на 21.12.2006г.
представляваното от него дружество сключило с ЕТ „Людон – Л.Д.” и „Ландс” ЕООД договор
№BL 4796 за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по
силата на който предоставило на търговеца 12 000 лева кредит във формата
на кредитна линия. Сумата била предназначена за посрещане на краткосрочни,
оборотни нужди и следвало да бъде възстановена в срок от 120 месеца, считано от
откриване на заемна сметка – 23.01.2007г. Пояснява, че „Ландс” ЕООД в
качеството на съдлъжник, с подписване на договора приело всички условия на
банковата сделка и се съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя,
относно изпълнение на задълженията му (чл.7а, ал.2 и чл.7б от договора).
Твърди, че
банката превеждала по разплащателна сметка с IBAN: ***ми, усвоени от кредитополучателя в периода
23.01.2007г. – 13.06.2011г.
Поддържа, че по
силата на чл.7е от контракта и договор за поръчителство от 23.01.2007г., Н.Б. и
Н.Б., в качеството на поръчители се задължили да отговарят за задълженията на
ЕТ „Людон – Л.Д.”, съобразно условията, при които е отпуснат заема.
Съгласно т.2 от
Анекс №1/31.01.2008г., съставляващ неразделна част от договора, Л.Д. приел да
отговаря за задълженията на едноличния търговец, а въз основа на т.1 от Анекс
№2/17.07.2008г. размерът на отпуснатия кредит бил увеличен с 10 000 лева.
Към договора за
поръчителство бил подписан и Анекс №1/17.07.2008г., според който поръчителите
поели отговорност за задълженията на кредитополучателя до общо отпуснатия
кредитен лимит – 22 000 лева.
Молителят сочи,
че в чл.2, ал.2 и чл.3, ал.4 са уговорени възможностите за погасяване на
задълженията и дължимата лихва, определена като сбор от действащия базов лихвен
процент – малки фирми в лева, обявен от банката и договорена лихвена надбавка в
размер на 4 пункта. При просрочие на погасителните вноски, била предвидена
предсрочна изискуемост на кредита, като договорната лихва се увеличавала
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) върху главницата в размер на 10
пункта. Ищецът визира задължение на кредитополучателя да заплаща банкова такса
в размер на 1%, уговорено в т.2 от Анекс №2.
Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на търговеца (неплащане вноска с падеж 06.07.2013г.), банката обявила
цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо и през м.април 2014г.
уведомила за това обстоятелство солидарните длъжници и поръчителите.
Ищецът заявява,
че междувременно е настъпила промяна в наименованието на дружеството, както
следва: на 01.11.2007г. от „Българска пощенска банка” АД на „Юробанк и Еф Джи
България” АД, а на 11.01.2013г. – на
„Юробанк България” АД.
Въз основа на
заявление, депозирано през м.юни 2014г., банката се снабдила със заповед за
изпълнение на задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ЧГД №3906/2014г. по описа на РРС за дължимите за дължимите от
ответниците въз основа на договора суми, а именно: 21 994.47 лева –
главница, ведно със законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й
изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. –
11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г., ведно с направените в
заповедното производство разноски на стойност 522.08 лева – заплатена държавна
такса и 1105.87 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 длъжниците
депозирали възражение за недължимост на претендираните суми.
По изложените
съображения, адв.Ч. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ЕТ „Людон – Л.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ж.к.”Здравец – изток”, бл.”Цена”, вх.В, ет.7, ап.7,
представляван от Л.Д.Д.; „Ландс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”Гюргево”№3, вх.3, ет.7, ап.7; Н.З.Б., ЕГН **********;
Н.Ю.Б., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН ********** дължат солидарно на „Юробанк
България” АД, ЕИК ********* сумите: 21 994.47 лева – главница по договор
за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL
4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно със
законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49
лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси
до 11.06.2014г., ведно с направените в заповедното производство разноски на
стойност 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева – адвокатско
възнаграждение, предмет на заповед за изпълнение №2476/17.06.2014г, издадена по
ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Б., Н.Б. и Л.Д. са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат аргументи досежно неоснователността на ищцовите
претенции. Заявяват, че с договор за поръчителство, сключен на 23.01.2007г., Н.
и Н. Билялови са приели да отговарят за задълженията на кредитополучателя по
договор за банков кредит сключен на 21.12.2006г. за сумата 12 000 лева. С
анекс №2/17.07.2008г. размерът на кредита бил увеличен на 22 000 лева,
като поръчител за този размер се явявал единствено Л.Д.. Твърдят, че не са
подписали анекса, респективно не са поели ангажимент като поръчители за
увеличеното задължение.
Сочат,
че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е погасена
вноска с падеж 06.07.2013г. С оглед разпоредбата на чл.147 ЗЗД, считат, че
отговорността на поръчителите би могла да бъде ангажирана до 06.01.2014г.
Предвид факта, че заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано в
съда на 16.06.2014г., т.е. след изтичане на 6-месечния преклузивен срок, молят
съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Ответниците
ЕТ „Людон – Л.Д.” и „Ландс” ЕООД оспорват основателността на ищцовите претенции.
Сочат, че взаимоотношенията по банкови кредити се уреждат посредством връщане
на взетото в заем чрез периодични плащания – анюитетни вноски, всяка от които с
определен падеж. Правят възражение за погасяване вземането по давност, като
приемат, че вноските, като периодични плащания, се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните
в хода на производството доказателства и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
На 21.12.2006г.
между „Юробанк България” АД (с предишни наименования „Юробанк и Еф Джи
България” АД и „Българска Пощенска Банка” АД) от една страна, а от друга – ЕТ
„Людон – Л.Д.” (кредитополучател) и „Ландс” ЕООД (съдлъжник) е сключен договор
№BL4796 за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по силата
на който ищецът предоставил на търговеца кредит в размер на 12 000 лева за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а последният се задължил да го ползва
и върне, ведно с дължимите лихви, при условията, визирани в контракта. Уговорен
е срок за ползване и погасяване на дълга – 120 месеца, считано от откриване
заемна сметка по кредита – 23.01.2007г. Посочен е начина на погасяване,
определени са дължимите лихви, такси и комисионни (раздел ІІ). В раздел VІІІ е
предвидена възможност, банката да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно
задължение, при определени хипотези, между които – незаплащане дължима вноска
по главница и/или лихва.
Като съдлъжник
е вписан „Ландс” ЕООД, който е приел всички условия на договора за банков
кредит, от който произтичат задълженията, в които встъпва.
Кредитът е
обезпечен с поръчителството на Н.З.Б. и Н.Ю.Б., основано на договор от
23.01.2007г.
С Анекс
№1/31.01.2008г. е изменен размера на дължимата годишна лихва, като за
обезпечение на задължението, на същата дата, е сключен договор за поръчителство
с Л.Д.Д..
Въз основа на
Анекс №2/17.07.2008г., банката е увеличила размера на предоставената кредитна
линия за оборотни средства със сумата 10 000 лева. Визиран е общия размер
на предоставения кредит по договора -
22 000 лева. Уговорени са допълнителни такси при прекратяване на договора
за кредит на посочените в анекса основания. Анексът е подписан от представител
на кредитополучателя и съдлъжника. На 17.07.2008г. е променено съдържанието на
договора за поръчителство, сключен с Л.Д., който се е задължил спрямо банката
да отговаря за задължението на кредитополучателя за сумата 22 000 лева,
при определена годишна лихва.
През м.април
2014г. ищецът уведомил ответниците, че поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 06.07.2013г., кредитът е обявен за незабавно изискуем.
Въз основа на
заявление и извлечение от счетоводните книги на банката, е образувано ЧГД
3906/2014г. и в полза на „Юробанк България” АД е издадена заповед
№2476/17.06.2014г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл.417 ГПК срещу ЕТ „Людон – Л.Д.”; „Ландс” ЕООД; Н.Б.; Н.Б. и Л.Д. за сумите:
21 994.47 лева – главница; 4049.49 лева – договорна лихва за периода
06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2014г. до окончателното й
изплащане, както 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева –
адвокатско възнаграждение.
На 24.10.2014г.,
в законоустановения срок, ответниците са депозирали възражения за недължимост
на визираните в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист суми.
За установяване
вземането по размер, по искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
компетентно и обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на
банката, вещото лице е констатирало, че сумата, предмет на договора за кредит и
анекс №2/17.07.2008г. в общ размер 22 000 лева е усвоена от ЕТ "Людон - Л.Д.".
Установени са сумите, постъпили от длъжниците по изпълнително дело №725/2014г.
по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, а именно: 10 027 лева - заплатени от Н.З.Б.
и 2132.19 лева - заплатени от Н. Юмуров Б.,
както и лихвите върху главниците до 11.05.2015г.: 483.37 – върху първата сума и
62.17 лева – върху втората. Експертът е визирал по пера задължението на ЕТ
"Людон - Л.Д.", към 11.06.2014г.:
главница - 21 994.47 лева, лихви за периода 06.07.2013г. - 11.06.2014г.
- 4049.49 лева и такси до 11.06.2014г. - 60 лева. Посочени са реализираните в
хода на заповедното производство разноски: 522.08 лева - държавна такса и
1105.87 лева - адвокатско възнаграждение и тези по изпълнителното дело -
4395.41 лева, съставляващи сбор от разноските по образуване на производството,
адвокатско възнаграждение, такси за преписи, връчване, цялостно проучване
имущественото състояние на длъжниците, уведомления, налагане запори, такси за
изпълнение на парично вземане и др. Вещото лице сочи, че отпуснатия по договора
кредит е револвиращ, т.е. кредитополучателят усвоява и внася суми в рамките на
кредитния лимит, като върху изтеглените суми банката начислява договорената
лихва, която кредитополучателя е длъжен да заплати. Твърди, че от 06.07.2013г.
кредитополучателят е изпаднал в просрочие и до 11.06.2014г. непогасените лихви
са в размер на 4049.49 лева, а дължимите такси - 60 лева.
Установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответниците дължат
солидарно сумите: 21 994.47 лева – главница по договор за банков кредит,
продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL
4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно със
законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49
лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси
до 11.06.2014г., предмет на заповед за изпълнение №2476/17.06.2014г, издадена
по ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.
От приложеното
в настоящото производство гражданско дело №3906/2014г. по описа на РРС е видно,
че на 24.10.2014г. длъжниците са депозирали възражение, с което
оспорили дължимостта на сумите, визирани в заповедта за изпълнение. На 27.11.2014г.
заявителят е уведомен за постъпилото възражение и за възможността да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от
взискателя в законоустановения срок – на 29.12.2014г., при наличие на правен
интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледан по
същество, искът се явява частично основателен.
Разпределението
на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.422 ГПК изисква ищецът да установи наличие на спорното право, а ответника - да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение.
Претенцията на „Юробанк
България” АД се основава на сключен с ЕТ „Людон – Л.Д.” (кредитополучател) и
„Ландс” ЕООД (съдлъжник) договор №BL4796/21.12.2006г.
за банков кредит и анекси към него, задължението по който е обезпечено с
поръчителството на Н.З.Б., Н.Ю.Б. и Л.Д.Д.. С договора за кредит, банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят - да ползва сумата, съобразно
уговореното и след изтичане на срока да я възстанови. В случая ищцовото
дружество следва да установи, че въз основа на валидно сключен в писмена форма
договор за кредит е предоставило на заемополучателя определена сума, но поради
неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на ответника, има
изискуемо вземане към него в определен размер. Последният следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, а именно, че
няма задължение за връщане на заетата сума, поради въведени твърдения, касаещи
възникване на задължението или неговото изпълнение чрез различни способи за
това - плащане, прихващане, новация и др.
С оглед
ангажираните в хода на производството писмени доказателства съдът приема, че
страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на посочения по-горе договор за банков кредит. Безспорно е обстоятелството, че
банката е предоставила на кредитополучателя сумата 22 000 лева, при условията,
визирани в контракта и приложените към него анекси. Установено бе, че след
06.07.2013г. ЕТ "Людон - Л.Д." е преустановил погасяването на
месечните вноски, довело до предсрочна изискуемост на вземането. Дължимостта на
претендираните от ищеца суми е установена
чрез приетата по делото съдебно - икономическа експертиза.
Изрично е
уговорена солидарността на съдлъжника "Ландс" ЕООД с
кредитополучателя, при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, пред банката, за
изпълнение всички задължения, така, както са уговорени в процесните договор и
анекси. По отношение на страните клаузите, визирани в чл.7а и следващите от
Договора има силата на закон. Право на кредитора е да насочи изпълнението към
всеки един от тях, като изпълнението на единия от съдлъжниците погасява
задължението и на другите. Въз основа на това основание "Ландс" ЕООД
дължи изпълнение на непогасената част от кредита, усвоен от едноличния
търговец, с оглед което претенцията срещу него, като основателна и доказана
следва да бъде уважена.
По отношение
възражението на останалите ответници, касаещо приложимостта на чл.147, ал.1 ЗЗД, съдът съобрази следното:
Колебанията в
съдебната практика, относно необходимостта от изрично изявление на банките за
обявяване предсрочната изискуем на кредит е преодоляна с ТР №4/2013г. на ОСГТК
по ТД №4/2013г. на ВКС. В т.18 от решението, ВКС приема, че „вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочна
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита”. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай, контрагентите не са
уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на вземането, а са
предвидили възможност, банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при
настъпване на някой от посочените в раздел VІІІ предпоставки. За предсрочната
изискуемост на вземането, поръчителите са били уведомени през м.април 2014г.,
от който момент тече 6-месечния преклузивен срок, визиран в чл.147, ал.1 ЗЗД.
Към 16.06.2014г. (датата, на която е депозирано заявлението за издаване заповед
за изпълнение) същият не е изтекъл и съответно ответниците, като поръчители са
останали задължени.
Поръчителството
е каузален договор, чието основание е свързано с обезпечаване конкретно вземане
на кредитора. Предметът на договора за поръчителство е идентичен с този на
договора за главния дълг. Изложеното обуславя акцесорния характер на
поръчителството, което е функция на главното правоотношение. Ищецът твърди, че
вземането му към Н.З.Б. и Н.Ю.Б. произтича от договор за поръчителство от
23.01.2007г. Според раздел 1 от този договор, ответниците са се задължили
спрямо банката да отговарят солидарно с кредитополучателя – ЕТ „Людон – Л.Д.”
за задължението му по договор за банков кредит №BL 4796 за сумата
12 000 лева, при посочените в контракта условия. С Анекс №2 от
17.07.2008г., подписан от банката, кредитополучателя и съдлъжника, е изменено
съдържанието на чл.1, ал.1 от договор за банков кредит №BL 4796, като
размера на кредитната линия за оборотни средства, предоставена на ЕТ „Людон – Л.Д.”
е увеличен с 10 000 лева, т.е. главното задължение възлиза на 22 000
лева. Предвидени са допълнителни условия и такси. Указано е, че анекса
съставлява неразделна част от договор за банков кредит №BL 4796.
Преструктурирания вече дълг е обезпечен единствено с поръчителството на Л.Д.Д.,
който е приел новите параметри на банковия кредит. Поръчителите Н.З.Б. и Н.Ю.Б.
не са страна по този анекс. Липсват данни, от които може да се направи извод,
че са запознати и са приели новите условия и размер на дълга.
След като с
цитирания анекс са внесени основни изменения в дълга, който Н. и Н. Билялови са
обезпечили по силата на договор за поръчителство от 23.01.2007г. и тези
изменения не са съгласувани и приети от тях, ответниците не биха могли да
отговарят за задължение, което не са поръчителствали и следва да бъдат освободени
от отговорността си за главния дълг, изменен с анекса, на който се позовава
ищеца. Давайки съгласие за промяна в условията
на основния дълг, кредиторът е действал виновно, засягайки интереси на
поръчителите и не би могъл да черпи права от това свое виновно поведение.
При така
установените факти и изложени правни съображения, съдът приема, че искът по
отношение ЕТ „Людон – Л.Д.”, „Ландс” ЕООД и Л.Д.Д., като основателен следва да
бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответниците, че солидарно
дължат на банката сумите: 21 994.47 лева – главница по договор за банков
кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL
4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 13.06.2014г. до окончателното й
изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. –
11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г., предмет на заповед за изпълнение
№2476/17.06.2014г, издадена по ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.
Претенцията
предявена срещу Н.З.Б. и Н.Ю.Б., като недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
разясненията, дадени от ВКС в т.13 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, на ответника се
издава обратен изпълнителен лист за сумата, предмет на отхвърлената част, но
само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми, чрез
осъществено принудително събиране на вземането по издадения въз основа на
разпореждане за незабавно изпълнение, изпълнителен лист, в образувания
изпълнителен процес, и до размера на тези суми. От заключението на приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че по изпълнително дело
№725/2014г. по описа на ЧСИ В.Маринов, образувано, въз основа на издадения в
заповедното производство изпълнителен лист, принудително са събрани следните
суми: 10 027.84 лева – от банкови сметки и запор върху трудово
възнаграждение на Н.Б. и 2132.19 лева – от запор върху трудово възнаграждение
на Н.Б.. В тълкувателното решение се приема, че компетентен да издаде обратен
изпълнителен лист, съгласно чл.245, ал.3, изр.2 ГПК е съдът в исковото
производство. По изложените съображения, съдът счита, че след влизане на
решението в сила, следва да издаде обратен изпълнителен лист за посочените
по-горе суми, но не и за претендираните върху тях лихви, които не са предмет на
настоящото производство.
Съгласно т.12
от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ЕТ „Людон – Л.Д.”, „Ландс” ЕООД и Л.Д.Д. следва
да заплатят направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на
672.08 лева.
В хода на
заповедното производство, заявителят е заплатил 522.08 лева – държавна такса и 1105.87
лева – адвокатско възнаграждение, които следва да се поемат ЕТ „Людон – Л.Д.”,
„Ландс” ЕООД и Л.Д.Д..
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответниците
Н.З.Б. и Н.Ю.Б. разноски в размер на 1700 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК, че ЕТ „ЛЮДОН – Л.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ж.к.”Здравец – изток”, бл.”Цена”, вх.В, ет.7, ап.7,
представляван от Л.Д.Д.; „ЛАНДС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”Гюргево”№3, вх.3, ет.7, ап.7 и Л.Д.Д., ЕГН **********
дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260,
представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор и М. И. В. - прокурист
сумите: 21 994.47 лева –
главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”
№BL 4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно
със законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за
периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60
лева – такси до 11.06.2014г., предмет на заповед за изпълнение
№2476/17.06.2014г, издадена по ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен срещу Н.З.Б., ЕГН **********
и Н.Ю.Б., ЕГН ********** за признаване установено дължимостта на посочените
по-горе суми.
ОСЪЖДА ЕТ „Людон – Л.Д.”, ЕИК *********,
„ЛАНДС” ЕООД, ЕИК ********* и Л.Д.Д., ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* направените по ЧГД №3906/2014г. по описа на РРС
разноски в размер на: 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева –
адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ЕТ „Людон – Л.Д.”, ЕИК *********,
„ЛАНДС” ЕООД, ЕИК ********* и Л.Д.Д., ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* направените по настоящото производство разноски в
размер на 672.08 лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* да
заплати на Н.З.Б., ЕГН ********** направените по настоящото производство
разноски в размер на 850 лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* да
заплати на Н.Ю.Б., ЕГН ********** направените по настоящото производство
разноски в размер на 850 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: