Решение по дело №63/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 70
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20221200200063
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бл., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
при участието на секретаря Христина Далева
в присъствието на прокурора Ек. Т. Д.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Частно наказателно дело №
20221200200063 по описа за 2022 година
Предвид изложеното и на основание чл.12 Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИЛишСв/, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ в Република Б. решение
№ 397.429/2016 г. от 20.10.2016 год. на Втори Смесен Апелативен съд -
Атина, Република Г., влязло в сила на 08.01.2017 год., с което българският
гражданин К. СТ. М., роден на ********** год. в гр. Бл., с ЕГН **********, е
бил признат за виновен за престъпление по чл. 45, чл. 299 от Наказателния
кодекс на Република Г. - "умишлено убийство, извършено в съучастие", за
което е наказан с "доживотен затвор" и за престъпление по чл. 45, чл. 380,
пар.1 от Наказателния кодекс на Република Г. - "грабеж, извършен в
съучастие", за което е наказан с "лишаване от свобода“ за 10 /десет/ години.

Престъплението по чл. 45, чл. 299 от Наказателния кодекс на
Република Г. - "умишлено убийство, извършено в съучастие“ съответства на
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на Р
Б., а престъплението по чл. 45, чл. 380, пар.1 от Наказателния кодекс на
Република Г. - "грабеж, извършен в съучастие" по българското
законодателство е престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИЛишСв НАМАЛЯВА
размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения за това
престъпление, от 10 /десет/ години на 8 /осем/ години.

1
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС първоначален
специален режим за изтърпяване на наказанието "доживотен затвор" .

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б."а" ЗИНЗС строг
първоначален режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода“ за
8 години.

ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 ЗПИЛишСв целият срок на
лишаването от свобода, изтърпян във връзка с наказанията на осъдения К.М.
до 14.12.2021 год. от 8 /осем/ години, 3 /три/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни,
както и времето от 14.12.2021 год. до фактическото предаване на К. СТ. М. от
Г. в Б. за изпълнение на остатъка от присъдата.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати с превод
на гръцки език на компетентния орган на издаващата държава.

Заверено копие от решението да се изпрати на Окръжна прокуратура-
Благоевград за предприемане на действия при изпълнението.

Препис от решението да се изпрати след влизане в сила на решението
на Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата
държава за признаване на съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 70 от 06.04.2022 год. по ч.н.д. № 63/2022 год.




Производството е по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (в краткост ЗПИЛишСв) и е образувано след получаването
на удостоверение по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, издадено от Апелативен
съд - А., Р Г. и след допълнително предоставената в същата форма информация от
компетенция орган на издаващата държава след проведена консултация по реда на чл. 15,
ал.3 от ЗПИЛишСв.
С документите се иска признаване на присъдата, постановена от гръцкия съд, и
изпълнение в Б. на наложените с нея две наказания на българския гражданин К.Ст.М., роден
на ... год. в. Бл., с ЕГН **********, - доживотен затвор и лишаване от свобода за срок от 10
години.
Осъждането на М. в Г. за двете престъпления е след като той е бил предаден на
властите с цел наказателно преследване за тях на 20.08.2013 год. в изпълнение на
европейска заповед за арест от 29.04.2013 год. по решение на Окръжен съд - Благоевград по
ч.н.д. № 235 /2013 год., което е влязло в сила на 13.08.2013 год. /съгласно писменото
уведомяване на съда по това дело от ГД “Охрана“/ .
Въпреки дадените гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА след осъждането му гръцките
власти не са организирали връщането му в Б. и М. продължава да е лишен от свобода в
Затвор М. в Г., а преди това адресно е бил установен в с.П., област Бл. ул. В.Л. ...
Наказването му с лишаване от свобода с акт на друга държава членка на ЕС, чието
изпълнение в родината си е поискал той, е с решение № 397.429/2016 г. от 20.10.2016 год. на
Втори Смесен Апелативен съд - А., Република Г., влязло в сила на 08.01.2017 год. С него
К.Ст.М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 45, чл. 299 от Наказателния кодекс
на Република Г. - "умишлено убийство, извършено в съучастие", за което е наказан с
"доживотен затвор" и за престъпление по чл. 45, чл. 380, пар.1 от Наказателния кодекс на
Република Г. - "грабеж, извършен в съучастие", за което е наказан с "лишаване от свобода“
за 10 години.
Между страните няма спор за липсата на основния за отказ от признаване и
изпълнение на този съдебен акт. Те имат съгласие и за това, че двете престъпления, за които
е осъден М. с чуждия съдебен акт, се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и
по българското законодателство, като са такива по чл.115 и чл.198 от НК. За разлика обаче
от прокурора, защитникът настоява българският съд да приема, че срокът на наложеното от
издаващата държава наказание е само доживотно лишаване от свобода, защото се касае до
съвкупност от две престъпления по смисъла на чл. 23 от нашия НК, макар че наложените от
гръцкия съд две отделни наказания не са групирани.
Липсата на спор, позволява на съда да изрази само съгласие, че не са налице
основанията по чл. 15, ал.1 от ЗПИЛишСв за признаване и изпълнение на решението на
гръцкия съд. След консултация с органа, издал удостоверението, се отстрани
несъответствието между него и съдебния акт за срока на наложеното на българския
гражданин наказание. Издаващата държава изрично е посочила в решението, и в
съответстващото му допълнено удостоверение, че осъденият следва да изтърпи две отделни
наказания за две отделни престъпления.
Няма основателност в основното искане на защитника да се приложи разпоредбата
на чл.23 от нашия наказателен кодекс и да се определи да се търпи само едно общо
1
наказание – доживотен затвор. Българският наказателен съд няма правомощията да прилага
материалноправните норми относно съвкупността, предвидени в българското
законодателство и така да променя размера на наложените наказания. Съгласно чл. 17 от РР
№ 2008/909 ПВР, чийто изисквания са въведени в българското законодателство именно със
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, само процедурата по
условно предсрочно освобождаване на трансферираното лице е от изключителната
компетентност на органите на изпълняващата държава, но тя е отделна и самостоятелна, а и
е допустима само при наличието на приета за изпълнение присъда на чужд съд, поради
което и тази разпоредба не е относима. Съда на ЕС в решението си по дело С-171/16
изрично е посочил, че РР № 2008/675 на Съвета от 24 юли 2008 год. за вземане предвид на
присъдите, постановени в държавите членки на Европейския съюз в хода на новообразувани
наказателни производства, допуска националното производство, което има за предмет да се
определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид
наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с
предишна присада, постановена от съда на друга държава-членка срещу същото лице за
различни деяния. Нито рамковото решение, нито РР № 2008/909 ПВР, обаче предвиждат
възможност изпълняващата държава да променя влязъл в сила съдебен акт, като по
същество той бъде изменен или отменен. Единствената хипотеза на приспособяването на
наказанията, засягаща вида на наказанието, е уредената в чл. 13, ал.2 от ЗПИЛишСв, но тя
приложима в случай, когато наказанието в издаващата държавна не съответства по вид на
това по българското законодателство.
Съдът не е съгласен и с определеното от страните съответствие на престъпните
състави на осъждащата и изпълняваща държави, защото престъплението чл. 45, чл. 299 от
Наказателния кодекс на Република Г. - "умишлено убийство, извършено в съучастие" е
квалифицирано убийство по чл.116, ал.1 , т.7 и т.9 от българския НК, с оглед на фактите,
възприети като доказани в решението на чужди съд по това обвинение, тъй като
българският гражданин е бил осъден за предварително планирано умишлено убийство на
Р.И.Х., действайки „задно“ със сестра си, „умишлено“ и след „общо решение“ да го
„оберат“. Тези факти, които са в основата на престъплението, и които са част от съдебното
решение на издаващата държава, ако се бяха осъществили на наша територия биха се
квалифицирали като двойно квалифицирано убийство /предумишлено и извършено с
користна цел/, а не като убийство по основания състав на чл. 115 от НК, а това е именно
критерият, даден в решение от 11.01.2017 год. по дело С-289/15 за тълкуването на смисъла
на чл. 7, параграф 3 и чл.9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета.
При тази правна квалификация и при положението, че доживотният затвор е една
от алтернативно предвидените в санкционната част на нормата на чл.116, ал.1 от НК,
санкции, то българският съд не може да преценява въпроса за нейно приспособяване.
Правната квалификация на престъплението по чл. 45, чл. 380, пар.1 от
Наказателния кодекс на Република Г. - грабеж, извършен в съучастие, за което М. е наказан
с "лишаване от свобода“ за срок от 10 години, е кражба, извършена от него със друго лице,
по чл. 194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от нашия НК. Приетите за установени в решението
факти на гръцкия съд, че вещите са отнети от владелеца им след като е бил убит, не
характеризират деянието като грабеж, защото по отношение на починало вече лице към
момента на отнемането на вещите не може да бъда употребена сила или заплашване.
Квалифицирането на това престъпление като кражба по чл.194, ал.1 от НК налага
намаляването на наложеното от гръцкия съд наказание за него, защото максималната негова
продължителност според нашия закон е осем години.
В съответствие с чл. 12, ал.9 от ЗПИЛишСв съдът има задължение да приспадне
изтърпяната част от лишаването от свобода и временното задържане на М. от наложеното
му наказание, с продължителността, посочена в удостоверението, както и тази част от нето,
след посочената дата до фактическото му връщане в страната ни, защото лишаването му от
2
свобода продължава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3
Съобщи за изтекли лични данни