ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Габрово, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Габрово в открито съдебно
заседание от двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 311 на Административен съд Габрово по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Плевен Жалба с вх. № 3840 от 4.11.2019 г., в последствие
вх. № СДА-01-1768 от 26.11.2019 г. по описа на настоящия съд, подадена от И.Й.Г.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен,
с ЕГН: **********, против Заповед № 873 от 3.07.2019 г., издадена от заместник на
началника на затвора в гр. Плевен, с искане за постановяване на нейната отмяна.
С оспорената Заповед се
отказва поискано от жалбоподателя изменение на режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на Г. с по-лек такъв. Режимът на
жалбоподателя бил първоначално определен като „Строг“, но с Определение № 425
от 15.12.2015 г. на Ловешки окръжен съд /по това време той е изтърпявал
наказанието си в затвора в гр. Ловеч/ бил заменен със „Специален“ по
предложение на Комисията по изпълнение на наказанията, поради наличието на
голям брой наказания, висок риск от рецидив и настъпване на сериозни вреди за
обществото. По тези причини на подадена от жалбоподателя молба за изменение на
определения му с така посоченото съдебно Определение режим, администрацията на
затвора в Плевен, където лишеният от свобода се намира в момента, е дала
отрицателно становище. Авторът на оспорената Заповед е отчел, че жалбоподателят
е придобил формалното право за изменение на режима по чл. 66 и чл. 67, ал. 7 от ЗИНЗС към 26.07.2016 г., но с оглед настоящата работа за преодоляване на
дефицитите и стабилизиране на позитивните нагласи в цялостното поведение на Г.
към момента на произнасяне от страна на административния орган няма достатъчно
доказателства за корекция на поведението му в социално приемлива
законосъобразна посока, не се предлага режимът му да бъде заменен с по-лек, от
„Специален“ на „Строг“. По тези причини се отказва исканата от жалбоподателя Г.
замяна на сега действащия за него режим.
Производството по
издаването на процесната Заповед е започнало по инициатива на жалбоподателя, на
основание негова молба, наименована „жалба“, от 28.06.2019 г., с която е
поискал да бъде „изведен от изолация“ чрез промяна на режима на изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Жалбоподателят е настанен
в затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗИНС в затворите и в затворническите общежития от закрит тип се прилагат
общ, строг и специален режим. Според досието на Г. той е постъпил за
изтърпяване на присъда „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч на
18.01.2005 г. с дата на очаквано освобождаване – 6.10.2020 г. Първоначалният му
определен режим тогава е било пределен като „усилено строг“. На 6.02.2008 г. е
бил изменен в „строг“, а на 16.01.2016 г. – в „специален“, какъвто е до
момента.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със
следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, но не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Очевидно през 2008 г. е
станала такава замяна с по-лек режим, видно от приложената справка.
Според чл. 67, ал. 1 от
същия закон режимът може да бъде
заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно
нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно
върху останалите. Това се е случило през 2016 г. С Определение № 425 от
15.12.2015 г. Окръжен съд - Ловеч, в
производство по чл. 445 и сл. от НПК, е заменил дотогавашния режим с по-тежък –
„специален“. С Определение № 4 от 19.01.2016 г. на АСВТ това Определение на
окръжния съд е потвърдено и влязло в сила. От тази дата е определен и
настоящият режим за изтърпяване на наказанието на жалбоподателя. Този режим Г.
е поискал да му бъде изменен в по-лек с процесната молба, на която е отказано с
обжалваната от него Заповед.
Нормата на чл. 67, ал. 4
от ЗИНЗС предвижда режимът да може да бъде заменен с по-лек, след като е
бил заменен с по-тежък, както е в случая, след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на лишения от
свобода на по-тежък режим. По делото няма спор, че тази предпоставка е
налице – тези шест месеца са изтекли отдавна.
Съдът счита, че отказът
да се промени режима на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ от
по-тежък в по-лек на практика води до утежняване положението на жалбоподателя.
В тази връзка настоящият съдебен състав подкрепя първоначално изразеното си
становище в Определение № 813 от 10.12.2019 г., че този отказ следва да подлежи
на обжалване, въпреки че това не е изрично предвидено в ЗИНЗС или друг
нормативен акт, поради наличието на общия принцип, регламентиран в чл. 120, ал.
2 от КРБ и тъй като с този акт на затворническата администрация се засягат
пряко и съществено правата и интересите на гражданина. Проблем възниква по
отношение реда за обжалване на този отказ, какъвто ред също изрично не е
предвиден от законодателя.
Прави впечатление, че разпоредбите
на чл. 66 и чл. 67 от ЗИНЗС предвиждат обжалване на ИАА, но пред различни
съдилища, в зависимост от вида и последиците, които поражда административният
акт. Актовете, с които се утежнява режимът на лишения от свобода, се оспорват
пред Окръжен съд, съгласно 67, ал. 2, във вр. с ал. 1. Не случайно и
приложимата в случая ал. 4 намира систематично мястото си в чл. 67, а не в чл.
66 на закона. Административните съдилища разглеждат оспорвания на ИАА, с които
режимът на лишените от свобода се облекчава, т.е. когато се измени в по-лек,
като в този случай оспорването може да стане по инициатива на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието – чл. 66, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същия нормативен акт.
В случая, както вече бе
посочено, с процесната заповед не се облекчава положението на жалбоподателя, а
напротив, утежнява се, като му се отказва преминаването на по-лек режим, въпреки
наличието на законовата предпоставка за това, поради което приложение по
аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗИНЗС, като жалбата
му бъде разгледана от Окръжен съд Плевен. В допълнение на така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че след като мярката, която действа към
настоящия момент, е постановена с Определение на Окръжен съд и не е налице ИАА,
който да я изменя по законов ред /чл. 66 от ЗИНЗС/, то същият съд следва да
разгледа и искането за изменение на същата тази мярка.
С оглед на така
изложеното, АСГ намира, че делото не му е подсъдно и същото следва да се
изпрати по подсъдност на Окръжен съд Плевен на основание чл. 135, ал. 2 и ал. 6
от АПК, във вр. с чл. 67, ал. 4 от ЗИНЗС, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 311 от 2019 г. по описа на Административен съд Габрово и
ИЗПРАЩА по подсъдност
делото в Окръжен съд Плевен.
Препис от настоящото
Определение да се изпрати на страните.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА