В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по трудов спор на осн. чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3, и чл. 224, ал.1 КТ. Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника се намирали в трудови правоотношения до дата 04.04.2011 г., на която дата работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно сключения между тях трудов договор от 23.12.2004 г., била назначена на длъжност „*", НКП * , НКИД * . Към трудовия й договор били сключени няколко допълнителни споразумения, като с последните четири от тях й били „предложени" откакто на работа в читалището постъпила новия секретар на читалището - г-жа Р.С. С тези последни споразумения се променили включително такива съществени елементи на трудовото й правоотношение, като длъжността (предоставяли й се различни длъжностни характеристики) и работното време. Освен факта, че трудовия й договор бил променен от такъв с редовно работно време от 8 часа на такъв за 4 часа, била изправена прÕд редица ежедневни проблеми от личен характер, които съществено затруднявали изпълнението на трудовите й задължения: обиди от г-жа С. пред колектива; представени от същата сигнали в полиция срещу нея; настройване на колектива срещу нея и създаване на една изцяло враждебна работна среда, в която следвало да работи ефективно. Със Заповед 02/17.01.2011 г. била принудена да ползвам и неплатен отпуск от 9 дни (18.01 - 28.01.2011 г.) под предлог, че Общината не разполага със средства за изплащане на трудови възнаграждения. При така създалата се обстановка, след многократни опити от нейна страна да установи нормален диалог, да продължи да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения и след няколко месеца ежедневни проблеми на работното й място, се оказала принудена от госпожа С. под неин натиск, да подаде молба за прекратяване на трудовия й договор, заведена под вх. рег. №100/04.04.2011 г. В същия ден е била издадена и Заповед № 09/04.04.2011 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение. Заповедта й била връчена на 05.04.2011 г. Издадена в разрез с изискванията предвидени в Кодекса на труда, като същата е немотивирана и неоснователна, поради което е и незаконосъобразна. На практика липсва годно изразена нейна правна воля за действително прекратяване на трудово правните й отношения с ответника по нейно собствено желание, както и каквато и да е действително изразено от нейна страна съгласие за прекратяване на правоотношенията с ответника по взаимно съгласие. Твърди още, че освен това и до момента не е получила дължимото й се обезщетение за неползван полагаем платен годишен отпуск (7 дни за 2010 г. и 5 дни за 2011 г.). Моли, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и същото да бъде отменено, като бъде възстановена на предишната й работа; да се осъди ответникът, да й заплати обезщетение, съразмерно за неизползван платен годишен отпуск и за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Претендира и за направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в писмен отговор оспорва изцяло исковата молба. Счита същите за неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищцата, че й е оказван натиск за подаване на молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че й е изплатено следващото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендира за направените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е видно и от приложеното към делото ксерокопие от Лично трудово досие на ищцата, която е работила на длъжността „организатор” от 23.12.2004 г. (Трудов договор № 7, лист 3) на 8 часов работен ден. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 18.02.2011 г., работното време на ищцата е променено от 8 часов на 4 часов. С писмена молба от 04.04.2011 г., вх. № 100, ищцата е помолила, да бъде освободена от работа, считано от 04.04.2001 г., тъй като „е принудена да напусне от грубото държане на председателя на НЧ "С." гр. Н.. На 04.04.2011 г. от работодателя е поставена резолюция: „Да”, считано от 04.04.2011 г. Със Заповед № 09/04.04.2011 г., на осн. чл.325, т.1, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с Молба № 100/04.04.2011 г. Заповедта е връчена и получена лично от ищцата на 05.04.2011 г., без възражение. Представени са в съдебно заседание от ответника Удостоверение от Регистър Булстат от Агенция по вписванията и Удостоверение за актуално състояние на ответника. Разпитани бяха като свидетели И.Д., Д.С. и И.К. – първата работила в ОбА гр. Н., втората – * на Читалищното настоятелство и третата – колежка на ищцата. Тези свидетелки заявиха, че между ищцата и председателя на читалището – г-жа С. имало чести спорове, свързани с професионалните задачи. Спорели и по време на самите заседания на читалището. Свидетелите не установиха ищцата да е била принуждавана от ответницата да напусне. Свидетелката И.К. обясни, че от около един месец, ищцата се изолирала и стояла сама в стаята си, последните 2-3 седмици работела без желание, но не е заявявала пред нея, че ще напуска, нито е споменавала, че ответницата я принуждава да напусне. Назначена е и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, видно от която размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за период от шест месеца, е в размер на 2304.00 лева. На ищцата е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, а именно: за 2010 г. – 7 дни; за 2011 г. – 5 дни. Обезщетението е в размер на 192.57 лева, и е изплатено на ищцата на 13.07.2011 г. с платежно нареждане по сметка на ищцата. Законната лихва върху сумата от 192.57 лева за периода от 05.04.2011 г. до 09.06.2011 г. е в размер на 3.60 лева. Законната лихва за периода от 04.04.2011 г. до 04.10.2011 г. (уточнен до 09.06.2011г. в с.з. на 21.11.2011 г.) върху сумата от 2304.00 лева, е 43.11 лева. Съдът прие представените заключения, като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Относно предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ: за отмяна на неправилно уволнение; за възстановяване на работа на длъжността, която е заемала преди уволнението; за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа за не повече от шест месеца. Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната Заповед №09/04.04.2011 г. Като основание за прекратяването на трудовия договор работодателя е посочил разпоредбата на чл. 325, т.1 КТ- по взаимно съгласие. Фактическият състав изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение и да уведоми другата страна за решението си. В момента на съвпадането на двете волеизявления договорът се прекратява. В разглеждания случай е налице валидно писмено волеизявление от ищцата направено преди издаване на обжалваната заповед. Според практиката на ВКС не е необходимо излагането на мотиви, но ако такива бъдат изложени, те са без правна стойност. Ангажирани са гласни доказателства за мотивите за прекратяване, независимо че в хипотезата на чл.325, т.1 от КТ същите не са с правно значение. Спазена е писмената форма на отправеното от ищцата предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, която е форма за действителност на същото. Дори е посочена датата, от която моли да бъде освободена от работа, а именно считано от 04.04.2011 г. Работодателят е приел предложението и е поставил положителна резолюция върху молбата, като и с подписването на заповедта е удостоверил своето съгласие. Налице е съгласувана воля на страните за прекратяването, без да са налице данни за нейното опорочаване. С оглед гореизложеното, съдът приема, че установената от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни волеизявления е спазена. Оспорената заповед се явява законосъобразна и издадена при спазване на материално-правните предпоставки, установени в КТ. С оглед на това предявеният иск с основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователен и недоказан, ще следва да бъде отхвърлен При този изход на процеса относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловени от него искове по чл. 344, ал.1, т.2 и 3 КТ – за възстановяване на ищцата на предишната й работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за шестмесечен период в размер на 2304.00 лева, ведно със законната лихва за забава от 09.06.2011 г., както и за лихва върху сумата от 2304.00 лева за периода от 04.04.2011 г. до 09.06.2011 г. в размер на 43.11 лева. Искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 384.00 лева, съдът приема за неоснователен и недоказан. Претендира се дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 7 дни за 2010 год. и 5 дни за 2011 год. От назначената счетоводна експертиза се установи, че това обезщетение е в размер на 192.57 лева и е изплатено на ищцата на 13.07.2011 год. с платежно нареждане. Предвид разпоредбите на чл.359 от КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищцата не дължи заплащане на разноски в производството. Тя обаче не е освободена от заплащането на разноските на другата страна, поради което на осн. чл. 78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлянето на исковете изцяло, следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 532.00 лева Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Л. М., ЕГН * гр. Н., ул. В.Д. № * , със съдебен адрес: гр. С. ул. Х. Б.* , чрез * . Р.С., САК против Н. Ч. „С." гр. Н., представлявано от председателя Р.С.: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на А. Л. М., обективирано в Заповед № 9/04.04.2011 г. на Н. Ч. „С.” гр.Н.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на А. Л. М. на заеманата преди уволнението длъжност "*" в Н. Ч. „С. гр. Н. ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на сумата 2304.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава и лихва върху тази сума за периода от 04.04.2011 г. до 09.06.2011 г. в размер на 43.11 лева; и иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 в размер на 384.00 лева, ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА А. Л. М., ЕГН * гр. Н., ул. В.Д. № * , със съдебен адрес: гр. С. ул. Х. Б.* , чрез * . Р.С., САК да заплати на Н. Ч. „С. гр. Н., представлявано от председателя Р.Р.С., сумата 532.00 лева - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок пред Смолянския окръжен съд, считано от съобщаването му. С Ъ Д И Я : И.К. |