РЕШЕНИЕ
гр.София, ….11.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен състав в публично съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА
с
участието на секретаря Н. Драндарова и в присъствието на прокурора Дочо Дочев след
като разгледа докладваното от съдия КОЕВ
ВНОХД № 3020 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 11.04.2018г. постановена по НОХД № 21837/2014г. по описа на Софийски
Районен съд, НО, 93-ти състав е признал подсъдимия Б.С.Т. за виновен в това
че: На 12.09.2014г., около 01.30 часа, в гр. София, ж.к. „Надежда”, ресторант
„Бунара“, находящ се на кръстовището на бул. “Христо Силянов“ и бул. “Хан
Кубрат“, без надлежно разрешително, издадено по ЗКНВП, държал високорисково
наркотично вещество - амфетамин в три обекта, както следва: Обект № 1 -
амфетамин с нето тегло 0,52 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент амфетамин - 8,5 %, на стойност 15,60 лева; Обект
№ 2 - амфетамин с нето тегло 0,45 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент амфетамин - 8,5 %, на стойност 13,50 лева и Обект
№ 3 - амфетамин с нето тегло 0,53 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент, амфетамин - 8,5 %, на стойност 15,90 лева,
всичко с общо нето тегло 1,50 грама, на обща стойност 45.00 лева, включени в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, като деянието представлява маловажен случай на такова по чл. 354а,
ал. 3 от НК - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, т. 1 от НК, като го е
признал за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по
смисъла на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Съдът на основание чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 от НК е осъдил подс. Б.С.Т. на ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Съдът
на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно високорисково наркотично вещество - амфетамин, както
следва: Обект № 1 - амфетамин с нето тегло 0,52 грама, с процентно съдържание
на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 8,5 %, на стойност 15,60
лева; Обект № 2 - амфетамин с нето тегло 0,45 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент амфетамин - 8,5 %, на стойност 13,50
лева и Обект № 3 - амфетамин с нето тегло 0,53 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент амфетамин - 8,5 %, на стойност 15,90
лева, всичко с общо нето тегло 1,50 грама, на обща стойност 45.00 лева.
Съдът на основание чл. 189, ал. 1 от НПК е
осъдил подсъдимия Б.С.Т. да заплати направените по делото разноски, възлизащи в
размер на 324.87 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил
въззивен протест от прокурор при СРП,
който е инициирал настоящото въззивно производство. В него се твърди, че престъплението
не представлява маловажен случай, както е приел съдът. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за
престъпление по чл. 354а, ал.3,пр.2, алт.1от НК. В протеста не се съдържат
доказателствени искания.
Подадена е и жалба от защитника на подс. Б.Т. – адв. Н.,
в която се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се
нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна такава. В жалбата не се
съдържат доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 02.07.2018г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи
и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание прокурорът от СГП не поддържа протеста. Пледира , че районният
съд правилно е определил материално правната квалификация. Посочва, че
определеното наказание е правилно и справедливо и моли съда да потвърди
присъдата на СРС.
Защитата на подс. Т. – адв. Н. моли да се уважи
въззивната жалба. Излага, че СРС неправилно не е кредитирал нито един от
свидетелските показания по отношение собствеността на якето, в което са се
оказали инкриминираните наркотични вещества. Моли СГС да отмени
първоинстанционната присъдата и да постанови друга, с която да оправдае
подзащитния му.
Подсъдимият Б.Т., редовно призован, се явява пред
въззивния съд и поддържа изложеното от защитника му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивния протест и жалбата, както и тези, изложени в съдебното заседание от
страните и след като в съответствие с правилата на чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение, поради следните съображения.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка. Съдът е анализирал наличния доказателствен материал и
мотивирано е направил своите фактически изводи. При преценката на
доказателствата настоящия съдебен състав не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Б.С.Т.
е роден на ***г. в гр. Белоградчик, българин, български гражданин, със средно
образование, осъждан с ЕГН: **********.
На 12.09.2014г.
вечерта подсъдимият Б.Т. отишъл заедно с група свои приятели-свидетелите С.И., К.С.,
С.Г.и други лица, в заведение -ресторант “Бунара“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Надежда” на кръстовището на бул. „Христо Силянов” и бул. „Хан Кубрат”.
Компанията, с която се била настанила на маса до дансинга. В заведението имало
и други клиенти, част от присъстващите танцували. Докато танцували на дансинга
мъж от друга компания/неустановен по делото/ извадил нож, при което станало
сбиване м/у танцуващите, сред които бил и подс. Б.Т.. Управителят на ресторанта
приканил всички клиенти да освободят заведението и бил подаден сигнал в
полицията. Навън се събрали всички клиенти. Около 01.30ч. на мястото бил изпратен
АП-133 от 02 РУП-СДВР,състоящ се от полицейските служители св. Д.С.и св. Д.И..
На мястото пристигнали АП 147 и АП 144-служители на СОТ-СДВР.
Пред заведението
св. Д.С.и св. Д.И. извършили проверка за установяване самоличността на лицата,
участвали в сбиването. Установени били седем лица, сред които подс. Б.Т., св. С.Г.и
св. С.И.. Полицейските служители отделили тези лица от останалото множество,
тъй като имало напрежение м/у групите, участвали в конфликта, до пристигане на
патрул. След това лицата били транспортирани във 02 РУ-СДВР. В сградата на
районното управление подс. Б.Т. бил предаден на полицейските служители-св. М.В.и
св. Н.Г.. При извършване на личен обиск на подс. Т., същият им заявил, че в
себе си има амфетамин, извадил от джоба на връхната си дреха метална черна
кутийка, съдържаща три броя топчета и я предал. Св. Г. съставил протокол за
доброволно предаване, в който отразил, че подсъдимият предава черна метална
кутия, съдържаща три топчета бяло прахообразно вещество, обвито в черен
полиетилен. Подсъдимият Т. се подписал в протокола. Изготвен бил и протокол за
обиск на подсъдимото лице от св. Н.Г..
От приложения
Протокол за извършена експертиза № 14/НАР-776 по назначената по досъдебното
производство физикохимична експертиза е видно, че в представеното за изследване
бяло прахообразно вещество се доказва наличие на амфетамин, както следва: обект
№ 1 - амфетамин с нето тегло-0,52 грама, с процентното съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент амфетамин - 8,5%, обект № 2 - амфетамин с нето
тегло - 0,45 грама, с процентното съдържание на активния наркотичнодействащ
компонент амфетамин - 8,5% и обект № 3 - амфетамин с нето тегло - 0,53 грама, с
процентното съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин -
8,5%- всичко с общо нето тегло 1,50 грама. Изследваното вещество е поставено
под контрол, включен в Приложение №1 към чл. 3,т. 1 от НРКРВН- Списък 1.
Изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза дава заключение за стойността на
инкриминираното наркотично вещество- обект № 1 - амфетамин 8,5%, 052 грама- на
стойност 15,60лв.; обект № 2 - амфетамин 8,5 % с нето тегло - 0,45 грама-на
стойност 13,50лева и обект № 3 - амфетамин 8,5% с нето тегло - 0,53 грама -на
стойност 15,90лв.; като общото нетно тегло 1,50 грама е на обща стойност 45
лева.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени въз основа на събраните по
делото доказателствени материали : обясненията
на подс. Б.Т., дадени пред настоящия съдебен състав, тези от 18.05.2015 г.,
дадени пред съдебен състав и обясненията от ДП, дадени на 10.11.2014 г. в
присъствието на защитник , и приобщени ч/з прочитането им по реда на чл. 279,ал.
2,вр. ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на свидетелите Д. С., Д.И., Н.Г., М.В., С.И.,
К.С., С.Г.; Протокол за обиск на лице; Протокол за доброволно
предаване,Експертна справка № 2118-Х/2014;Протокол за извършена експертиза №
14/НАР-776; Приемо-предавателен протокол № 33967/14г.; Протокол за оценка на
наркотични вещества; Справка за криминалистически регистрации; Справка от УИС
на Прокуратурата на РБ; Отговор от СДВР в едно с информационна карта за наряд
АП 144 и АП-147 на 12.09.14г.; Справка за съдимост на подс. Т..
Обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д. С., Д.И., Н.Г.
и М.В.– полицейски служители. Същите допринасят за изясняване на времето и
мястото на извършване на деянието и причините за полицейската проверка. Св. Н.Г.
и св. М.В.са извършили проверка на подсъдимия след транспортирането му във 02
РУ и са го „поели“ след като е бил доведен в сградата на районното управление.
Те са категорични, че са започнали да извършват обиск и подсъдимият им е
заявил, че има в себе си наркотик. Единодушно свидетелите в показанията си от ДП
твърдят, че заявеното от подс. Т. е, че наркотикът е амфетамин и им го е предал
доброволно. Св. М.В.дори описва, че подсъдимият е бръкнал в джоба на дрехата си
и е извадил черна метална кутия с три топчета с бяло прахообразно вещество.
Показанията на посочените свидетели са еднопосочни и по категоричен начин
установяват факта на държане на инкриминираното вещество от подсъдимия.
Изведената от тези източници информация съответства и на обективираното в писмените
доказателства по делото – протокол за доброволно предаване. Описаните вещества
са изследвани от експерт, който използвайки специалните си знания в областта на
физиката и химията, е дал заключение относно вида, съдържанието и теглото на
държаните от Т. вещества, поради което се явяват неоснователни доводите
изложени във въззивната жалба относно тези обстоятелства.
По отношение на
протокола за доброволно предаване на л. 11 от досъдебното производство следва
да бъде отбелязано, че е налице противоречива практика на върховната съдебна
инстанция по въпроса дали той е писмено доказателствено средство или писмено
доказателство. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съд, че
протоколът за доброволно предаване представлява писмено доказателство по
следните съображения.
Доброволното
предаване на предмети от значение за делото не е от категорията на изрично регламентираните в НПК
процесуално-следствени действия. То представлява акт на упражнена лично и
доброволна воля от лицето, което предава съответните предмети, при който липсва
принуда. По тази причина, за разлика от действията по разследване, които
ограничават правата и свободите на гражданите, тъй като се извършват
принудително ( претърсване, изземване, обиск и др.), за доброволно предаване на
предмети, не се изисква предварителна или последваща санкция от съда.
Процесуалният ни закон не предвижда и специален ред за съставянето на тези
протоколи, за разлика от протоколите за
действия по разследване. И това е така, тъй като протоколът за доброволно
предаване е официален документ, който удостоверява единствено, че на посочената
в него дата описаното в протокола лице е
предало на органите на МВР по своя воля определени предмети. В процеса той
представлява интерес от гледна точка на своето съдържание като писмено
доказателство само относно факта на предаване на вещите от едно лице на друго,
като съдебната практика приема, че съставянето на такъв протокол в РУП не
повлиява върху предаването на съответните вещи и приобщаването им по делото.
Съдебната практика
прима, че всяко лице, у което се намират предмети с характер на веществени
доказателства, включително обвиняем, свидетел или лице без процесуално
качество, може да ги предаде доброволно. Тъй като доброволното предаване не е
сред регламентираните в НПК способи за
събиране на доказателства, то може да бъде извършено преди или след
образуването на досъдебното производство. В този смисъл протоколът за
доброволно предаване не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за
приобщаването им към доказателствената съвкупност по делото, поради което представлява
писмено доказателство, документ, удостоверяващ факта на предаване на веществени
доказателства. Изложените до тук съображения за правната природа на протокола
за доброволно предаване се подкрепят и от практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 93 от 27.02.2012г. по н.д. № 99/2012, I, НО; Решение № 247 от 24.06.2015г. по н.д. №
490/2015г., I, НО и други.
С оглед на това
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е ценил протокола за
доброволно предаване като писмено доказателство и го е кредитирал. От него се
установява, че на 12.09.2014г. подсъдимият Т. е предал на св. Г. един брой
черна кутия, съдържаща в нея 3 броя топчета, бяло прахообразно вещество обвито
с черен полиетилен. Факта на предаването се подкрепя и от показанията на св. Г.
и св.В..
При така
установената от съда фактическа обстановка правилно е формулиран извода,
че извършеното от подсъдимия Т. деяние
осъществява състав на престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК, а не такова по чл.
354а, ал.3, т.1 от НК и това е така ,поради следните съображения:
От обективна
страна на 12.09.14г. в гр. София, ж.к. „Надежда” ресторант „Бунара” находящ се
на кръстовището на бул. „Христо Силянов” и бул. „Хан Кубрат”, подс. Б.Т. без
надлежно разрешително издадено по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество амфетамин в три обекта.
Деянието е
съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал, че държи забранени от закона вещества, съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното деяние и общественоопасните му
последици като е целял тяхното настъпване. Извършените от него действия сочат,
че в съзнанието му е била оформена
представа, че държи наркотични вещества без за това да притежава надлежно
разрешение.
За да се приеме
случаят за маловажен на основание чл. 93, т.9 от НК от значение са не само
размера на вредните последици, но и другите смекчаващи вината обстоятелства.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни от конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното.
Във връзка с
изложеното по-горе, настоящият състав не приема за основателен довода в
протеста, че процентното съдържание на активно действащия компонент и ниската
стойност на наркотичното вещество не намаляват степента на обществена опасност
и укоримост на извършеното деяние в такава степен, че да бъде квалифицирано
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. В
разглеждания случай правилно контролирания съд
е преценил, че количеството на наркотично вещество -амфетамин, което
подсъдимият е държал без надлежно разрешение, не е голямо, както и че
стойността на наркотичното вещество също не е висока, а също и процентното съдържание
на активния наркотично действащ компонент. Това разкрива по-ниска обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с другите случаи на държането на
високорискови наркотични вещества. Количеството и стойността на предмета на
деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая
и първоинстанционният съд правилно е оценил значението на този факт.
Също така не
следва да бъде споделено твърдението на прокурора, че личността на подсъдимия
не намалява степента на обществена опасност и укоримост на извършеното деяние,
в степен, че да бъде квалифицирано като маловажен случай. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид / Решение № 34/08.04.2015г. на ВКС, НК, III НО/. Данните за личността на подсъдимия са
положителни млад човек, оказал пълно съдействие на органите на полицията и на
разследващите, заявил съжаление за случилото се. Фактът на доброволно предаване
на инкриминираните наркотични вещества също влияе върху решаване на въпроса,
поставен в протеста. В обобщение въззивната инстанция намира, че обществената
опасност на личността му е ниска, което рефлектира и върху степента на
обществена опасност на инкриминираното деяние.
В тази връзка от значение за преценката степента на обществена опасност
е и обстоятелството, че се касае за
държане на високорискови наркотични вещества, което сочи неголяма степен
на засягане на защитения от правото обект, а именно обществените отношения,
свързани с опазване на здравето на гражданите.
В този смисъл в
отговор на довода на прокурора следва да се отбележи, че правилно решаващият
съд е оценил всички събрани по делото доказателства, относими към престъплението
и личността на извършителя, поради което и направения извод по правото следва
да бъде споделен.
С оглед на
изложеното настоящия състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
приложил закона и правилно с оглед обстоятелствата по делото е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 НК- 1000 лева глоба. Изводите
на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката
и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под
правилния наказателен закон и е определено наказание, съответстващи на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при пълно съобразяване
на целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Произнасянето по веществените доказателства и
разноските също е в съответствие с нормите на чл. 354а, ал.6 НПК и чл. 112,
ал.2 от НПК, както и на чл. 189, ал.3 от НПК и се явява законосъобразно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и при изследване на
доводите и възраженията, изложени в подадените жалба и протест, въззивната
инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед на посочените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334,
ал.1, т.6 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 11.04.2018г., постановена
по НОХД № 21837/2014 г., по описа на СРС, НО, 93-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.