Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на девети
юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7507 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 13.12.201 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 46257/15 г. е осъдил З. „Е.“ АД да заплати на З. „А.Б.“
АД на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 389,59
лв.-главница, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ /щета № 0300/13/217/504889/ за ПТП от
12.12.2013 г. в гр.София ведно с мораторна лихва в размер на 50,10 лв. за
периода от 29.04.2014 г. до 03.08.2015 г.,
както и законната лихва от завеждане на исковата молба на 04.08.2015 г.
до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска за главница за
разликата до пълния предявен размер от 674,64 лв. и иска за мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 92,38 лв. и за дата 28.04.2018 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца- З. „А.Б.“ АД в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.213, ал.1 КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Въззивникът излага твърдения, че в посочената част решението
е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства е установено
настъпването на застрахователното събитие, наличието на валидни застрахователни
правоотношения по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“,
причинно-следствената връзка между вредите и механизма на причиняването им и
изплащането на застрахователното обезщетение.Твърди, че първоинстанционният съд
необосновано е приел, че е установено противоправно поведение на водача на л.а.
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ******и е приел съпричиняване на вредите в
размер на 40%.Излага оплаквания, че съдът не е съобразил механизма на ПТП,
установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал
извод за наличие на съпричиняване, без да изследва първопричината за настъпване
на процесното ПТП и поддържа, че водачът на товарен автомобил „Волво“ с рег.№ ******е
нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, а водачът на л. а. „Форд“ е
бил в паркирано състояние.Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- З. „Е.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба е бланкетна.Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице противоправно поведение
от страна и на двамата водачи на МПС и е определил стойността на вредите в
размер на 624,32 лв.Твърди, че след постановяване на решението е заплатил
присъдения размер.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът- З. „А.Б.“ АД твърди, че на 12.12.2013
г. в гр.София, ул. „******е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Транзит“ с
рег.№ ******, собственост на „А.Б.“ ЕООД, застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 13-0300/214/5000231 при З. „А.Б.“
и л.а. „Волво“ с рег. № ******с водач Ц.Ц.с валидна към датата на
произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.Съгласно
съставения ДКП водачът Ц.Ц.е реализирал ПТП „при излизане от паркинг“.За
настъпилите имуществени вреди на л.а. с рег.№ ******при ищеца като застраховател
по застраховка „Каско“ е образувана щета № 0300/13/217/504889 г. и на сервиза,
отремонтирал увредения автомобил-„Мото Пфое“ ЕООД е изплатена сума в размер на 674,64
лв. с включени ликвидационни разходи с платежно нареждане от 06.03.2015 г.Съгласно
разпоредбата на чл.213 КЗ /отм./ застрахователят встъпва в правата на увредения
срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател.Претенцията е предявена на
ответника с писмо с обратна разписка, но същият не е заплатил сумата.Ищецът моли съда да осъди ответника З. „Е.“ АД да му заплати сумата от 674,64 лв., представляваща неизплатено
регресно право на застрахователя по застраховка „Каско“ срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното обезщетение за имуществени
вреди със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и сумата от 92,38 лв.-обезщетение за забава от
28.04.2014 г. до завеждане на исковата молба ведно с разноските по делото.
В представения
двустранен констативен протокол за ПТП № 112-44 от 12.12.2013 г. е посочено, че
на посочената дата в 16,50 ч. в гр.София, ул. „******водачът на МПС „Волво“ с рег.№
******с ремарке с рег.№ ******Ц.Ц.„при излизане от паркинг, частен терен, черен
път“ е реализирал ПТП с МПС „Форд Транзит“ с рег. № ******с водач В.А..В
графата „Забележка“ е посочено, че „буса е спрял в мъртвата зона на прицепа и
не се вижда“.В протокола е отразено, че гражданската отговорност на водача на МПС „Волво“ с рег.№ ******е застрахована по
полица № 0711300703430 в ЗД „Евроинс“.
От застрахователна полица № 13-0300/214/5000231 е видно,
че т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ******е застрахован в З. „А.Б.“ за периода 03.09.2013
г.-02.09.2014 г. по клауза „Пълно каско“.
Видно от
преписката по щета № 0300/13/217/504889 г.- опис
на щетите, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура, доклад по
щета, кредитен превод, ищецът е заплатил на
сервиза, отремонтирал увредения от процесното ПТП автомобил-„Мото Пфое“ ЕООД сумата 659,64 лв.
С писмо, получено на 28.03.2014 г., З. „А.Б.“ е поканил З. „Е.“ АД да му
заплати сумата от 674,64 лв. по процесната щета в 2-седмичен срок от
получаването й.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че към
12.12.2013 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Волво“ с рег.№ ******е
била застрахована при ответника със застрахователна полица №
07113000703470/27.02.2013 г., както и че ликвидационните разходи на ищеца
възлизат на 15 лв.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на в.л. Хр.Стоянов е установено, че ПТП е настъпило на 12.12.2013
г. в гр.София, около 16,50 ч. на ул. „Илия Бешков“ № 3, като водачът на товарен
автомобил „Волво“ с рег.№ ******и полуремарке ******е предприел маневра за
излизане от паркинг и е ударил в задната лява част товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ******, който е паркиран зад полуремаркето.Увреденият товарен
автомобил „Форд Транзит“ е ударен в задната лява част и вредите са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.Средната пазарна стойност на
причинените вреди и необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени е
624,32 лв. с ДДС.Към датата на събитието товарният автомобил „Форд Транзит“ не
е бил в гаранция.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разликата в размера на обезщетението се дължи на това,
че автомобилът е възстановяван от официален представител, където цените и
ставките са по-високи.
Разпитаният по делото свидетел В.А. твърди, че е бил паркирал буса в двора
на една печатница в гр.София, ул. „******, за да го разтоварят.Влязъл е вътре
да му разпишат документите и след малко е дошъл служител от охраната и му е
казал, че един ТИР е ударил буса му.Когато е излязъл е видял, че бусът е бил
ударен, са звъннали на т.112, дали са им номер и са подписали двустранен
протокол.Водачът на ТИР-а му е казал, че не го е видял.Бусът е бил ударен отзад
вляво.Свидетелят е потвърдил, че се е подписал за участник 2 в предявения му
двустранен протокол, и че описаното в протокола отговаря на истината.ТИР-ът е
бил с предната част навътре, а бусът е бил със задната си част назад.В двора на
печатницата няма паркоместа.ТИР-ът е бил в двора, когато той е паркирал.
Свидетелят Ц.Ц.е заявил, че си спомня за произшествието от 12.12.2013 г. в
гр.София в склада на печатница „Дружба“ и е потвърдил, че представеният ДКП за
ПТП е този, който са направили съвместно с другия шофьор.Свидетелят е
управлявал т.а. „Волво“ с влекач, разтоварил е, оборудвал е камиона и се е
качил в кабината да се преоблече.През това време другият водач е спрял в „мъртвата
зона“ зад ремаркето.След като е погледнал в огледалата и се е убедил, че няма
никой е тръгнал на заден ход и е усетил, че има съприкосновение и веднага е
спрял и е отишъл да провери.През това време пазачът е дошъл и е казал, че е
предупредил водача на другия автомобил да се премести, но той е казал, че спира
само за една минута.След сблъсъка двата автомобила са се намирали в
положението, което е посочено на скицата в двустранния протокол, като
свидетелят е бил в положение А, а другият автомобил-в положение Б.Лекият
автомобил се е намирал на не повече от метър зад ремаркето.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените
от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Между страните по делото не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и
относно размера на ликвидационните разноски.Спори се относно размера на
дължимото обезщетение и относно наличието на съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил, респ. относно процентното съотношение за допринасянето
на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е приел, че водачът на застрахования при ответника
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП, а водачът на лекотоварния
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП и е определил 40%
съпричиняване на вредите.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно наличието на виновно поведение на водача на автомобил
„Волво“ с рег. № ******Ц.Ц.и на основание чл.272 ГПК препраща към тях с
изключение на определения процент на съпричиняване.Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.Като
е потеглил на заден ход известно време след като се е качил в автомобила без да
се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и без да е осигурил лице, което
да сигнализира за опасности, водачът е станал основна причина за настъпване на процесното
ПТП.
Налице е и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, който в нарушение на
нормата на чл.98, ал.1, пр.1 ЗДвП е паркирал на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението.Същият е спрял на
разстояние по-малко от един метър зад паркирания товарен автомобил в зона,
която е извън видимата за водача, т.н. „мъртва зона на видимост“ и така обективно е улеснил настъпването на
вредоносния резултат, поради което обезщетението следва да се намали.
Съдът намира за
ирелевантно обстоятелството дали водачът на увредения автомобил е бил
предупреден от пазача на паркинга да не спира зад паркиралия автомобил, тъй
като правилата за поведението на водачите на МПС са нормативно регламентирани, поради
което оплакванията във въззивната жалба за кредитиране на показанията на
свидетеля Цочев в тази част са неоснователни.
Преценявайки конкретните действия на водачите на двата автомобила и тяхната
относителна тежест за настъпване на процесното ПТП настоящият съдебен състав
счита, че основна причина за настъпване на събитието е поведението на водача на
автомобил „Волво“ с рег. № ******, а приносът на водача на автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ******следва да се определи на 30%, т.е. искът по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ е основателен за сумата
437,02 лв.При този размер на главницата мораторната лихва за периода 29.04.2014
г.-03.08.2015 г., изчислен по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, възлиза на 56,19 лв.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен
за сумата над 389,59 лв. до 437,02 лв., а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД-за сумата
над 50,10 лв. до 56,19 лв., като вместо това се постанови решение, с което исковете
за посочените размери да се уважат.В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 103,32 лв. /още 71,17 лв.-разноски
за СРС и 32,15 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция/ съгласно
представените списъци по чл.80 ГПК. Съдът не присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на въззивника за настоящата инстанция, тъй като не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е
договорения размер на адвокатското възнаграждение.Представената фактура е
подписана едностранно и не удостоверява волята на двете страни по договора.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 35,70 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 13.12.2018 г. на СРС, 46
с-в, по гр.д.№ 46257/15 г. в частта, с която искът на З. „А.Б.“ АД
срещу З. „Е.“ АД по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата над
389,59 лв. до 437,02 лв., а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД-за сумата над 50,10 лв. до
56,19 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на З. „А.Б.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** и със
съдебен адрес:*** на основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 47,43 лв. /четиридесет
и седем лева и четиридесет и три стотинки/ -част от изплатено обезщетение по застраховка
„Каско” по щета № 0300/13/217/504889 за
вреди от ПТП от 12.12.2013 г. със законната лихва от 04.08.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата; сумата от 6,09
лв. /шест лева и девет стотинки/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
29.04.2014 г.-03.08.2015 г., както и сумата от 103,32 лв. /сто и три лева и
тридесет и две стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„А.Б.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен
адрес:*** да заплати на З. „Е.“
АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** сумата 35,70 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.