Решение по дело №638/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 03.01.2020 г.

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 638 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 374/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 43/2019 г. на РС – Ловеч, Т.С.Н. осъден да заплати на ищеца Р.П.М. сумата 212,16 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за забавено изпълнение 5,66 лв. Със същото решение съдът е развалил договор за аренда от 23.03.2016г., вписан в Служба по вписванията под № 1650/23.03.2016г., том 3, № 205, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Брестово: нива с идентификатор 06536.76.26, ливада с идентификатор 06536.237.1, нива с идентификатор 06536.235.11 и нива с идентификатор 06536.102.2 и е осъдил Т.С.Н. да върне на Р.П.М. същите имоти. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, осъждайки Т.С.Н. осъден да заплати на Р.П.М. сторените такива в размер на 910 лв.

Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Р.П.М. не е постъпил писмен отговор.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо., включително в частта, с която е постановено разваляне на договора за аренда. Развалянето му по съдебен ред е допустимо, защото договорът е сключен за дванадесет стопански години (чл. 28, ал. 2 ЗАЗ), като от ищеца се поддържа липса на плащане на дължимите арендни вноски. Предвид изводите за допустимост на решението, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От договор за аренда на земеделска земя от 23.03.2016 г., вписан в Службата по вписванията гр. Ловеч под № 205, том III, вх. № 1650/23.03.2016 г. се установява, че същият е сключен между М.С.Х. и Т. С.В. за срок от дванадесет стопански години, считано от 2016/2017 г., с обект четири земеделски земи със следните идентификатори: 06536.76.26, 06536.237.1, 06536.235.11 и 06536.102.2. Общата площ на земеделските земи, обект на договора за аренда, е 17,827 дка, а уговореното арендно плащане на декар е 20 лв. за нивите и 10 лв. за ливадите. В договора е налице уговорка, според която арендното плащане е дължимо за всяка стопанска година, като същото се изплаща не по-късно от седем дни след приключване на стопанската година.

С договор за дарение от 26.09.2017 г., извършен с нотариален акт № 177, том. IV, нот. дело № 554/2017г. на нотариус с peг. № 565, вписан в Службата по вписванията гр. Ловеч под № 173, том ХIII, вх. № 5296/26.09.2017 г. Р.П.М. придобил ⁴/₆ идеални части от процесните имоти с идентификатори: 06536.76.26, 06536.237.1, 06536.235.11 и 06536.102.2, като видно от нотариалния акт сред прехвърлителите е и арендодателката М.С.Х..

От заключението на съдебно икономическата експертиза, което настоящият състав приема като научно обосновано, се установява, че размерът на арендното плащане по договора за съответните количества земя е 279,94 лв. – за нивите и 38,30 лв. – за ливадите, като общият му размер е 318,24 лв. Припадащата се част от него, съответна на дела от ⁴/₆ идеални части от процесните имоти, е 212,16 лв. Размерът на законната лихва върху сумата от 212,16 лв. за периода от 01.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба е 4,24 лв., а за периода от 08.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 5,66 лв.

От показанията на св. М.С.Х. се установява, че чрез св. В.Д.В.е получила сумата от 1000 лв. Сумата е получена в заем от Т.С.Н., което се установява, както от показанията на двете свидетелки, така и от приетия по делото разходен касов ордер, издаден през месец юли на 2016 г. Съдът приема от показанията на двете свидетелки, че М.С.Х. е върнала сума на Т.С.Н., като връщането ѝ е станало отново чрез св. В.Д.В..

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ е основателен. Ищецът е собственик на съответните идеални части от земеделските земи, обект на договора аренда. Той е заместил арендодателя като страна в договора за аренда (чл. 17, ал. 2 ЗАЗ). Независимо, че до подаване на исковата молба ищецът не е изпълнил задължението по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора за настъпилото заместване, с подаване на исковата молба и връчване на препис от нея на ответника, последният следва да се счита за уведомен за промяната на страната на арендодателя. Това е така, защото в исковата са изложени твърдения за придобиване на идеалните части от правото на собственост върху земеделските земи. Същевременно по делото не се установява ответникът като арендатор да е изпълнил към предишния арендодател задължението си по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ - да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. При липса на такова изпълнение, за ответника не настъпва последицата по чл. 17, ал. 3, изр. 2 ЗАЗ - освобождаване от задължението за извършване на арендно плащане към приобретателя на арендуваните имоти. Такова плащане не е предложено и след получаване на препис от исковата молба. Не е основателно и направеното от ответника възражение за прихващане. По делото не се установява негово насрещно вземане срещу ищеца, поради което не е настъпило погасяване на вземането за арендно плащане чрез съдебно прихващане. Не се установява и насрещно вземане на ответника срещу предишния арендодател, приобретател на ищеца, поради което не може да се приеме погасяване на вземането за арендно плащане чрез настъпило извънсъдебно прихващане. Затова ответникът дължи на ищеца заплащане на арендно плащане по договора за аренда от 23.03.2016г., вписан в Служба по вписванията под № 1650/23.03.2016г., том 3, № 205, за стопанската 2017/2018 г. Припадащата се на ищеца част от него, съответна на дела от ⁴/₆ идеални части от процесните имоти, е 212,16 лв., поради което искът се явява основателен за същата сума, за която е предявен.

Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ако задължението е с определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В случая задължението на ответника за престиране на арендно плащане е с определен срок (чл. 8 от договора), поради което за изпълнението му той е изпаднал в забава след изтичане на този срок и доколкото задължението е парично – ответникът дължи и обезщетение в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая такова се претендира от ищеца за периода 08.10.2018 г.-11.01.2019 г. (относно началния момент вж. уточняваща молба вх. № 3354/21.03.2019 г.). Размерът на законната лихва върху сумата от 212,16 лв. за периода от 08.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба (21.03.2019 г.) е 5,66 лв., поради което искът се явява основателен за същата сума, за която е предявен.

Предявеният иск по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ е основателен. Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца (чл. 28, ал. 1 ЗАЗ). Допуснатата от ответника забава е над три месеца, доколкото падежът на уговореното арендно плащане за стопанска година 20172018 г. е настъпил на 08.10.2018 г. и от тогава не е предложено изпълнение. При това положение е налице неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора поради неплащане на арендното плащане за повече от три месеца, което обуславя основателност на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАЗ. С оглед основателността на този иск, основателна се явява и претенцията по  чл. 30, ал. 1 ЗАЗ – за връщане на имота на арендодателя, като последица от развалянето на арендния договор.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Дотри да не е изключителен собствник на арендуваните имоти, ищецът е титуляр на ⁴/₆ идеални части. Този обем е съответен на обема от права по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ - повече от 50 на сто идеални части, при който съсобственикът може да сключи споразумение за изменение или прекратяване на договора за аренда. Неоснователно е и оплакването за липсващо уведомяване от приобретятеля на арендатора, че е заместил арендодателя като страна в договора за аренда. То би било релевантно при погасителният ефект на плащането, извършено в полза на предишния арендодател, каквото обаче липсва.

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивнка не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такова следва да се присъдят в полза на въззиваемия, които са доказани в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение(чл. 78, ал. 1 ГПК).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 43/2019 г. на РС – Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.П.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лв., представляваща сторени по делото разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.