Решение по дело №580/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е    №260058

 

гр.Русе, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на девети февруари юли през две хиляди двадесет и първа година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

      Членове: Галина Магардичиян

                       Боян Войков-мл.с.

                                                                              

при секретаря Недялка Неделчева и в присъствието  на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 580 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

 „Електроразпределение север“АД със седалище и адрес на управление- гр.Варна обжалва Решение № 260053 от 27.08.2020г, постановено по гр.д.№ 1665/2020г по описа на РРС, с което съдът е признал за установено, че В.  С.С. не дължи сумата от 2587.04лв с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура № 01060133031 от 26.02.2020г за периода 10.02.2016г до 18.12.2019г, както и сумата от 458.48лв разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

           Въззиваемият   В.С.С. чрез пълномощника си адв.Ф.М. счита  жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно. Претендира направените по делото разноски.

           Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото няма спор, че В.С.С. е абонат на „Електроразпределение север“АД със съответен клиентски и абонатен номер за доставка на ел.енергия за битови нужди за апартамент, находящ се в *******. При техническа проверка на СТИ, съгласно съставения протокол от 18.12.2019год., са констатирани показанията на дисплея на електромера, същият е бил демонтиран  и на негово място е поставен нов. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Електроразпределение север“ и пълномощници на „Енерго-про продажби“АД , както и от двама свидетели, тъй като абонатът не е присъствал. На демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел гр.Русе, при която при софтуерно четене  е установена външна намеса в тарифната схема- наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ № 237 от 12.02.2020г. е отразено също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество ел.енергия за периода от  10.02.2016г. до 18.12.2019година, на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура № ********** от 26.02.2020г общо за сумата 2 587.04лв. с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел.енергия за този период.

           От заключението на вещото лице по назначената и приета в първата  инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че регистрите на електромера, демонтиран при проверката за тарифи 1.8.1 и 1.8.2, се визуализират на дисплея.Тарифа 1.8.3 не се ползва при битови абонати и данните не се визуализират на дисплея. Вещото лице е посочило,че не е отчетена ел.енергия от   14690 Квтч, регистрирана в регистър 1.8.3 /тарифа 1.8.3/, на стойност в размер на исковата сума. Според вещото лице няма данни за механични дефекти на кутията, клемите и клемния брок и за компрометиране на пломбажа на електромера. При положение, че пред процесното СТИ е преминала енергия, която не е визуализирана, съответно е неотчетена електроенергия, то СТИ не съответства на техническите характеристики, тце е нарушена неговата функционалност. Тази електроенергия е доставена на абоната и технически също е възможно да бъде доставена като липсват данни за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Математически правилно е изчислена консумирането на това количество на ел.енергия по цени на ел.енергия за битови абонати през периода от 10.02.2016г до 18.12.2019г.   

          Процесното СТИ е било монтирано на 09.02.2016г, видно от представеният протокол за монтаж, в присъствието на абоната.  

При така установените фактически обстоятелства окръжният съд намира обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

          Проверката на СТИ е извършена на 18.12.2019г, т.е при действието на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.  Въззивният съд намира, че по отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена след 30.04.2019г, приложимите правни норми са тези по ПИКЕЕ , приети с Дв,бр.35 от 30.04.2019г. Аргумент за това е и нормата на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ/ бр.35 от 30.04.2019г/. В този смисъл е и константната практика на ВКС / Виж и Определение № 55 от 10.02.2012 по гр.д.№ 3331/20, ВКС, ІVг.о/ Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-Регионален отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера така че е налице преминала енергия по тарифа Т3 от  14690.610 KWh, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.  В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия.  За дължимостта на цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през електромера, т.е е доставена, но не е заплатена от абоната,тъй като не е била правилно отчетена. По тези съображения купувачът е заплатил по-малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума.

От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е монтирано на 09.02.2016г, т.е е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно 10.02.2016 до 18.12.2019г. Според вещото лице в издадената от дружеството фактура, тази електроенергия математически правилно е разпределена и изчислена в различните подпериоди. При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена, респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от 26.02.2020г в общ размер на 2587.04лв с ДДС за посоченият по-горе период. Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.

          С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от ответника разноски в първата инстанция, които включват 400лв разноски за призоваване на свидетел и възнаграждение на вещо лице, както и адвокатско възнаграждение. Съгласно представеният списък за разноски и договор за правна помощ и фактура от 22.05.2020г, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Електроразпределение север“АД е в размер на 984лв с ДДС или  820лв без ДДС.Пълномощникът на ищеца е направил възражение за неговата прекомерност по реда на чл. 78,ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение, минималното възнаграждение съобразно цената на иска е в размер на 411лв без ДДС или 493лв с ДДС. Възражението за прекомерност е основателно и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да се намали до посоченият размер. 

          В тежест на въззиваемия са и направените от жалбоподателя разноски във въззивната инстанция. Съгласно представеният списък на разноски, разноските за въззивната инстанция са в размер на 51.74лв, представляващи заплатена държавна такса, които следва да се присъдят. Претендираното адвокатско възнаграждение е в същият размер като в производството пред първата инстанция. Въззиваемият не е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция, поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 984лв с ДДС, макар и същите да са прекомерни.

        Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260053 от 27.08.2020г, постановено по гр.д.№ 1665/2019 г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният В.С.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес-*** чрез адв.Ф.М. срещу „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 258 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата от  2 587.04лв с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на потребена електроенергия по фактура №   ********** от 26.02.2020г за периода 10.02.2016г до 28.12.2019г, като неоснователен и недоказан.   

      ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес-*** чрез адв.Ф.М. да плати на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 258 разноски в първата инстанция в размер на 400лв, както и направени разноски за адвокат в първата инстанция в размер на 493лв с включен ДДС, както и 51.74лв разноски във въззивната инстанция, както и  сумата от 984лв с включен ДДС, разноски за адвокат във въззивната инстанция.

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: