№ 135 / 22.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на осми
февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 1080 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на К.А.С. *** против
Решение № Ц1012-12-95#1/28.08.2020 г., издадено от директора на Териториалното
поделение на НОИ – Пазарджик, с което e потвърдено
Разпореждане № 121-00-4620-3 от 17.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица и с което разпореждане е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на С. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
10 от КСО.
Жалбоподателят излага съображения за нарушение на
материалноправните разпоредби при издаване на обжалваното решение. Поддържа
жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Пазарджик – чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания
административен акт. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за
прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с оспорената заповед.
Жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на
електронна административна услуга с вх. № 903312-336 от 14.06.2020 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО,
като е декларирал, че правоотношението му е прекратено със Заповед № 22,
считано от 24.04.2020 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда
(забавено изплащане на трудово възнаграждение от страна на работодател). Тъй
като в контролните органи на НОИ е възникнало съмнение дали за жалбоподателя е
възникнало основание за осигуряване, съответно дали са коректни подадените за
него данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и дали той е упражнявал
трудова дейност за периода от 31.12.2019 г. до 24.04.2020 г. са извършени
съответни проверки. При проверките (въз основа на декларации на управителя на
дружеството-осигурител) е констатирано, че последният осигурител на
жалбоподателя „Цветанов фаст фууд“ ЕООД не е извършвал търговска дейност и не е
назначавал и освобождавал работници и служители. Поради това проверяващите са
заключили, че извършените действия от дружеството-осигурител са с цел
неоснователно ползване на осигурителни права и неправомерно изплащане на
средства от фондовете на ДОО. Тези изводи са възприети и от ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, който с Разпореждане № 121-00-4620-3 от 17.07.2020
г. е отказал отпускането на обезщетение на жалбоподателя, поради липса на
основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. По повод обжалването от жалбоподателя по административен ред
на това разпореждане ответникът е поставил оспореното решение, с което е
потвърдил разпореждането. Присъединявайки се към мотивите на разпореждането
ответникът е добавил, че наличието на трудов договор и подаването на данни по
чл. 5, ал. 4, т. 3 от ДР на КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно
условие за възникване правото на
обезщетение за безработица, а е необходимо реалното осъществяване на трудова
дейност. Тоест ответникът, въз основа на събраните доказателства в
административното производство, е счел, че в случая жалбоподателят реално не е предоставял
работната си сила срещу следващо му се трудово възнаграждение.
Направените доказателствени и правни изводи от
ответника, с които е мотивиран обжалвания административен акт не се потвърдиха
от събраните по делото доказателства. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят надлежно е престирал
труд по създаденото с „Цветанов фаст фууд“ ЕООД трудово правоотношение.
Показанията на тримата разпитани свидетели са подробни, точни и взаимно допълващи се. Двама
от тях са служители на други дружества – доставчици на храни за процесния
ресторант, в който жалбоподателят е работил като главен готвач. Двамата
свидетели от години познават жалбоподателя в това му качество, като няколко
пъти седмично са приемали поръчки от него и са му извършвали доставки на
поръчваните от него храни. Третият свидетел е бил заместник-главен готвач, като
е работил съвместно с жалбоподателя. И тримата свидетели са категорични, че жалбоподателят
е работил в заведението до март 2020 г., когато заради пандемията от
коронавирус, то е било затворено.
Свидетелят Н. установява, че през различните периоди
от време различни дружества са стопанисвали обекта но управителят е бил един и
същ, като работниците са били преназначавани. Последният негов и на
жалбоподателя работодател е бил „Цветанов фаст фууд“ ЕООД, като са работили до
месец март 2020 г., а до прекратяването на правоотношението им през април са
били в болнични. Тези показания съответстват на събраните от проверяващите
служители на НОИ доказателства от представляващия на „Цветанов фаст фууд“ ЕООД,
който е декларирал, че е дал пълномощно на лице от гр. Севлиево. Доколкото
едноличният собственик Г.Г.Ц. е декларирал също, че „от регистрацията на
фирмата не е извършвал търговска дейност, не е сключвал договори с лица, защото
е дал пълномощно на лице от гр. Севлиево“, то е очевидно, след като редовно е
упълномощил друго лице да извършва търговската дейност от името на дружеството
и да сключва договори с работници, то сключените договори и извършваните правни
действия са валидни и ангажират дружеството. Действително, при извършената
проверка не е открито лице от Севлиево, което е упълномощено от едноличния
собственик но това не означава, че не съществува такова надлежно упълномощено
лице. Освен това, по делото е приета като доказателство Заповед № 22/24.04.2020
г., подпечатана с печата на „Цветанов фаст фууд“ ЕООД и подписана от Г.Г.Ц.,
както и от жалбоподателя, на когото е връчена на същата дата. Истинността на
този документ не е оспорена, поради което от него следва, че на датата
24.04.2020 г. действително е прекратено създаденото преди това трудово
правоотношение с жалбоподателя на длъжността „главен готвач“ и място на работа
„Фаст фууд кафе“ Велинград. При това, по делото са налични и други
доказателства за реалното престиране на труд от страна на жалбоподателя –
разплащателни ведомости за месец януари 2020 г., надлежно подписани от жалбоподателя
и останалите работници, както и отчет за работното време също за месец януари
2020 г., подписан от управителя на заведението И. П..
Предвид посочените по-горе доказателства следва да
бъде направен безспорният извод, че жалбоподателят реално е престирал труд по
трудовото си правоотношение с работодателя „Цветанов фаст фууд“ ЕООД, като при
него, както и предишния си работодател, е заемал длъжността „главен готвач“ в заведението
„Централ“, находящо се в центъра на гр. Велинград. За извършваната трудова
дейност жалбоподателят е получавал договореното възнаграждение. При това за
осигуряването на жалбоподателя надлежно е подавана съответната информация в
НОИ. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, обратно на становището
на административния орган, че за жалбоподателя е налице основание за
осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО. Чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 1 и 2 от кодекса предвиждат
следното:
Чл. 10. Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
§ 1. (1) 3."Осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
В случая жалбоподателят е упражнявал трудова дейност и
за нея са били дължими осигурителни вноски, поради което е незаконосъобразен
отказът да му бъде изплатено обезщетение за безразботица поради липса на
„действително престиране на труд“.
Неоснователни са възраженията на ответника:
Обстоятелството, че административният орган служебно е
заличил подаваните от работодателя „Цветанов фаст фууд“ ЕООД осигурителни
данни, както и че дружеството не е подавало годишни данъчни декларации, не би
могло да бъде основание за отказ от изплащане на обезщетение за безработица на
жалбоподателя. Евентуалните нарушения на закона от страна на
дружеството-работодател следва да доведат за санкции за самото него и за
представляващите го и управляващите го физически лица. Но жалбоподателят не е
отговорен за тези евентуални закононарушения. Напротив, той е имал надлежно
сключен трудов договор с работодателя, който впоследствие е прекратен, като е
полагал труд и е получавал възнаграждение по създаденото правоотношение.
Следователно е незаконосъобразно да му се отказва изплащането на обезщетения
поради липса на реално предоставена работна сила. В тази връзка са
неоснователни и доводите за недобросъвестност на жалбоподателя. От
обстоятелството, че дружествата-работодатели периодично са се сменяли и
жалбоподателят, който е бил преназначаван е бил съгласен с това, не би могло да
се заключи, че същият е бил недобросъвестен. Той е упражнявал трудовите си
права и е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение (които са се
изразявали в престиране на труд като главен готвач) и не би могъл да отговорен
за управлението и собствеността на търговския обект, в който е работел. От
самото обстоятелство, че преди да бъде прекратено правоотношението му
жалбоподателят е ползвал обезщетение за временна неработоспособност не би могло
да се заключи, че същото е ползвано неправомерно, доколкото неправомерността не
е установена по предвидения в закона ред.
Затова обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени от съда.
След отмяната на обжалвания административен акт делото
следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя на осигуряването за
безработица, който да продължи административното производство, като има предвид
установеното реално престиране на труд от жалбоподателя по трудовото му
правоотношение с Цветанов фаст фууд“ ЕООД и в 15-дневен срок да се произнесе,
като отпусне на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, в случай, че
прецени, че са налице предпоставките за отпускането на такова, предвидени в чл.
54а от КСО, като съответно определи неговия размер при спазване на чл. 54б от КСО или – да постанови отказ, в случай че предпоставките за отпускането на
обезщетението не са налице.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв., платена
държавна такса и 500 лв., платено адвокатско възнаграждение. Неоснователна е
претенцията за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая то е само
със 150 лв. над минималното такова, предвидено в закона. Освен това делото се
отличава с определена фактическа и правна сложност, а производството се проведе
в две заседания, като бяха разпитани няколко свидетели. Затова, адвокатското
възнаграждение, платено от жалбоподателя следва да му бъде възстановено изцяло.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение № Ц1012-12-95#1/28.08.2020 г., издадено
от директора на Териториалното поделение на НОИ – Пазарджик, като отменя и
потвърденото с решението Разпореждане № 121-00-4620-3 от 17.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица и с което разпореждане е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица на К.А.С. *** на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с
чл. 10 от КСО.
Изпраща делото като преписка на ръководителя на
осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ – Пазарджик,
който следва да се произнесе при спазване на дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни указния и срок.
Осъжда Териториално поделение на НОИ – Пазарджик да
заплати на К.А.С. *** разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет
лева/.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/П/