Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 07.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
април
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2174 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД против Ц.С.Б.,
с която е предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира, че ответникът
му дължи сумата предмет на издадената на 20.11.2012 г. по ч.гр.д. № 35596/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, гражданско отделение, 73 състав заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен
лист от същата дата въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа
се, че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 28.05.2008 г. от „О.-Г.“
ООД, авалиран при условията, при които е издаден от М.Н.Н.и ответника Ц.С.Б.. Поддържа се, че издаденият запис на
заповед е редовен от външна страна, съдържа всички реквизити по чл.525 от ТЗ.
Поддържа, че записът на заповед е предявен за плащане и на издателя, и на авалистите, конкретно на ответника на 23.04.2012 г. Твърди
се, че ответникът и другите съдлъжници не заплатили
доброволно дължимата се по записа на заповед сума, поради което ищецът се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
заповедното производство.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответникът в качеството си на авалист дължи на
ищеца сумата от 54 664,39 евро, неплатена главница дължима въз основа на запис
на заповед, издаден на 28.05.2008 г. от „О.-Г.“ ООД, авалиран
при условията, при които е издаден от М.Н.Н.и от Ц.С.Б.,
предявен за плащане на 23.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
24.07.2012 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от
20.11.2012 г. по ч.гр.д. № 35596/2012 г. по описа на Софийски районен съд,
гражданско отделение, 73 състав, поправена с Определение № 190392 от 09.08.2017
г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът депозира отговор чрез процесуален представител адвокат Р.Р., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
делото.
Счита искът за допустим, но неоснователен.
Поддържа наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е
обезпечено с издадения запис на заповед. Поддържа се, че между страните е
сключен договор за поръчителство от 28.05.2008 г. Твърди се, че ответникът е
получил съобщение от ищеца, че обявява договора за кредит за предсрочно
изискуем и сочи размера на задължението към 03.10.2011 г. Заявлението на ищеца
за издаване на заповед е депозирано на 24.07.2012 г., т.е. след изтичането на
шестмесечния срок, поради което и договорът за поръчителство е прекратен на
03.10.2012 г.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Твърди, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на вземане по договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №
BL17195/20.05.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 04.02.2009 г. и Анекс № 2 от
29.01.2010 г., сключен между „Ю.И Еф Джи България“ АД и „О.-Г.“ ЕООД в
качеството му на кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 86 000 евро, като същият е усвоил 85
757,33 евро с краен срок за погасяване 240 месеца от датата на откриване на
заемна сметка, т.е. до 28.05.2028 г., при лихва и други условия, съгласно
договора. Твърди се, че считано от 21.09.2011 г. и до настоящия момент
кредитополучателят не изпълнява задълженията си за плащане на главницата и
лихвите по договора. Поддържа се, че поради неизпълнението кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като кредитополучателят е уведомен за това на 23.04.2012
г. Поддържа се, че са налице частични погашения в резултат на предприето
принудително изпълнение срещу ипотекирания имот, като към 11.12.2017 г.
остатъчният непогасен размер на дълга по договора за кредит е в общ размер на
95 402,30 евро, от която: непогасени вземания за главници-53 544,19 евро,
непогасени вземания за лихви-3 268,14 евро, непогасени вземания за разноски-4
522,97 лв., непогасени вземания за законна лихва-38 589,97 евро. Поддържа се,
че нормата на чл.147 ЗЗД е неприложима към отговорността на менителничния
поръчител.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор. Поддържа се, че на 04.09.2009 г. и
на 29.01.2010 г. към договора за кредит са били сключени анекси, които променят
съществено условията на договора за кредит. Ответникът обаче бил прекратил
участието в юридическото лице-кредитополучател на 10.11.2008 г. и по тази
причина не е подписал анексите, не е участвал в предоговарянето на договора за
кредит и по тази причина процесният запис на заповед
не представлява обезпечение на видоизменения договор за банков кредит.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска по съображения
изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът
в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли
съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Подробни съображения са
изложени в писмени бележки, представени по делото. Претендира разноски по
списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.07.2012 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 35596/12 г. по описа на СРС, 73
състав, срещу ответника и третите лица „О.-Г.“ ЕООД и М.Н.Н.е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.9 от ГПК.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответника, че не
дължи процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 27.01.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 19.02.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По
делото е представен запис на заповед от 28.05.2008 г., с който „О.-Г.“ ЕООД се
е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа на
заповед на „Ю.И Еф Джи България“ АД сумата от 86 000 евро. Записът на заповед е
авалиран от М.Н.Н.и
от ответника Ц.С.Б., при условията, при които е издаден.
Записът
на заповед е предявен за плащане на 23.04.2012 г. на Р.И.К.в качеството му на
управител на „О.-Г.“ ЕООД, чрез връчването му на нотариална покана рег. № 4906,
том ІІи, № 44 от 03.04.2012 г. на нотариус М.Г.с рег.
№ 622 на НК. На същата дата записът на заповед е предявен за плащане и на
ответника, при отказ на същия да се подпише върху оригинала на документа,
удостоверен с констативен протокол № 110, том ІІи,
рег. № 6498 на помощник нотариус при нотариус М.Г.с рег. № 622 на НК.
От
приетите по делото писмени доказателства и от неоспореното от страните
заключение на ССчЕ се установява, че съгласно Договор
за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия-плюс“ № BL17195/20.05.2008 г. ищецът е предоставил на „О.-Г.” ООД кредит
под формата на кредитна линия за оборотни средства в размер на 86 000 евро, със
срок за ползване и погасяване 240 месеца. Към датата на сключване на договора
управителни и законни представители на дружеството са били М.Н.Н.и ответника Б. и в качеството си на законни представители
са подписали договора.
С Анекс
№ 1/04.02.2009 г. към договора за кредит е уговорена промяна на типа кредитен
продукт, респ. вида на кредита. Промяната на вида кредит от револвиращ
в кредит с погасителен план е осчетоводена на 11.03.2009 г. Считано от
11.03.2009 г. остатъкът от кредита е разсрочен за погасяване на 232 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва,
дължими на 21-во число от съответния месец, с краен срок на погасяване
21.05.2028 г. На първия падеж - 21.03.2009 г. е дължима само текущата лихва за
периода 11.03.2009 г. - 20.03.2009 г. Първата падежна месечна вноска за
главница е на 21.04.2009 г. Този анекс е подписан от управителя М.Н.Н., тъй като към датата му на подписване ответникът вече не
е бил нито съдружник, нито управител в дружеството.
Видно
от извлечението на погасителната сметка на кредита — разплащателна сметка №
1814 978 ********* 01 2 на дружеството - кредитополучател, постъпилите суми до
29.01.2010 г., когато е сключен Анекс 2 към договора, са стигнали да погасят
месечните вноски до падеж 21.11.2009 г. вкл. и месечните такси за управление на
кредита до падеж 21.12.2009 г. вкл. (по 0,05% върху остатъка от главница).
На
29.01.2010 г. е подписан Анекс № 2, с който страните са предоговорили
остатъчния дълг по кредита към датата на сключване на анекса.
Към
датата на Анекс 2 не са погасени две пълни месечни анюитетни
вноски, дължимите на 21.12.2009 г. и 21.01.2010 г. С анекса е уговорено преструктуриране
на кредитната сделка, а именно: 1/ капитализиране на просрочените задължения
към остатъка от главница и 2/ 6-месечен период за погасяване на главницата,
през който дължима за погасяване е сума за лихва с фиксиран размер 630,00 евро,
с опция, ако начисляваната лихва през шестте месеца е в по-голям размер,
разликата да е дължима на последния падеж от периода. Уговорена е и възможност
да не се пристъпва към преструктуриране, ако просрочените задължения бъдат
изцяло погасени (чл. 2 на анекса).
Поради
непогасяване от страна на кредитополучателя, преструктурирането на кредита по
условията в Анекс 2 е извършено на 26.02.2010 г.
Остатъкът
от главница на 26.02.2010 г. е бил в размер на 84662,09 евро. Капитализирани
задължения - общо в размер на 2782,39 евро, представляващи непогасените,
просрочени задължения към 26.02.2010 г.,
както следва:
- 358,51 евро - 3 падежирали
вноски за главница на 21.12.2009 г., 21.01.2010 г. и 21.02.2010 г.
- 2 334,80 евро - 3 падежирали
вноски за лихва на 21.12.2009 г., 21.01.2010 г. и 21.02.2010 г.
- 7,28 евро - наказателни лихви, начислени за
периода 21.12.2009 г. - 26.02.2010 г. върху просрочените главници с 11,0%
лихвен процент за редовен дълг + 10 пункта,
- 71,57 евро - комисиона за управление -
29,24 евро от таксата за м.01.2010 г. (цялата в размер 42,45 евро) + 42,33 евро
такса за м.02.2010 г., представляващи 0,05% върху остатъка от главница,
- 10,23 евро - непогасена такса за
администриране на просрочие - по Тарифа за такси и
комисиони в размер на 20,00 лв.
Т.е.
след извършено преструктуриране главницата е възлизала на сумата от
87 444,47 евро.
През гратисния период 21.03.2010 г. - 21.08.2010 г. са платени
дължими 6 вноски за лихви с фиксиран размер от 630,00 евро, общо в размер на 3
780,00 евро + 1 025,17 евро общо начислени лихви, отложени за плащане на
последния падеж от гратисния период-21.08.2010 г. (4
805,17 евро - 3 780,00 евро).
Плащанията
на задължения по кредита считано от 21.09.2010 г. (след изтичане на 6-месечния гратисен период), съобразно постъпилите средства по
погасителната сметка на кредита, са както следва:
Изцяло
са погасени:
-12
месечни вноски за главница, общо в размер на 1 687,11 евро за периода от
21.09.2010 г. до 21.08.2011 г. вкл.,
-12
месечни вноски за лихва, общо в размер на 9 932,37 евро за периода от
21.09.2010 г. до 21.08.2011 г. вкл. и 392,19 евро от лихвата за падежна дата
21.09.2011 г., цялата в размер на 786,11 евро,
-23
месечни такси за управление на кредита, общо в размер на 1 022,48 евро за
периода от 21.09.2010 г. до 21.07.2011 г. вкл.,
-наказателна
лихва, общо в размер на 131,52 евро, начислена за периода 21.09.2010 г. -
21.09.2011 г. върху просрочените главници на падежни дати 21.09.2010 г. -
21.08.2011 г.
-такси
за администриране на просрочие и застраховка, общо в
размер на 228,09 евро. Плащанията на месечни погасителни вноски за главница и
лихва са извършени със закъснение над 1 година - на 08.12. и 09.12.2011 г.
Последната
платена сума по кредита е на 12.11.2012 г. в размер на 469,94 евро, с която са
погасени 10 от месечните такси за управление за падежни дати 21.10.2010 г. -
21.07.2011 г., общо в размер на 459,71 евро и 1 такса за администриране на просрочие в размер на 10,23 евро, начислена на 21.10.2010 г.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява,
че към 23.04.2012 г., дългът по кредита е общо в размер на 92 109,19 евро, в
т.ч.:
-остатък
редовна (непадежирала) главница в размер на 84522,57
евро,
-просрочена
главница в размер на 1 234,76 евро, представляваща 8 непогасени месечни вноски
за главница на падежни дати за периода 21.09.2011 г.-21.04.2012 г.,
-просрочени
редовни лихви общо в размер на 5 909,26 евро, представляващи 8 непогасени
месечни вноски за редовни лихви, в т.ч.:
част от
вноската за падеж 21.09.2011 г. в размер на 393,92 евро, 7 вноски за периода от
21.10.2011 г. до 21.04.2012 г., общо в размер на 5 463,69 евро, текуща лихва за
2 дни от 21.04.2012 г. до 22.04.2012 г. вкл. в размер на 51,36 евро,
-просрочени
наказателни лихви общо в размер на 134,35 евро, начислени за периода от
21.09.2011 г. до 22.04.2012 г. вкл., върху просрочените главници на падежни
дати за периода 21.09.2011 г.-21.04.2012 г.,
-просрочени
8 месечни такси за управление на кредита - общо в размер на 298,02 евро,
начислени на падежни дати от 21.10.2011 г. до 21.04.2012 г. върху остатъка от
главница към съответния месец,
-просрочена
такса за администриране на просрочен кредит в размер на 10,23 евро, начислена
на 21.10.2011 г.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна
страна:
Искът е
предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а отговорността
на ответника намира своето правно основание в чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ,
във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.
Юридическият факт, от който се
претендира отговорността на ответника е едностранна правна сделка-авал,
по силата на която авалистът поема задължение да
изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна
функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на
лицето, за което се дава, тъй като авалистът е
солидарно отговорен с издателя на ефекта. Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано
върху менителничния ефект или върху прикрепен към
него алонж. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на
задължението на авалиста.
Представения и приет като писмено
доказателство по делото запис на заповед от 28.05.2008 г. съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, а пред настоящата
инстанция не са релевирани и доказани възражения за неговата недействителност поради пороци на волята
на издателя или друг
правоизключващ факт. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че
записът на
заповед е действителен, респ.
че е действителна и обективираната в съдържанието
му менителнична сделка.
Записът на заповед е едностранна
сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя
за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от една страна, е ценна книга, а от
друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка, поради което
ищецът е освободен от необходимостта да докаже съществуването на правно
основание за издаването на записите на заповед, т. е. за поемане на
задълженията по тях.
За
основателността на исковите претенции е необходимо на първо място да се
установи издаването на валиден запис на заповед, т.е. съществуването на ценна
книга, съдържаща задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ. В процесния
запис на заповед са посочени наименованието "запис на заповед",
платим на предявяване, името на лицето, на което трябва да се плати, дата на
издаване, както и безусловно обещание за плащане на определена сума пари. Посочени
са място на плащане и място на издаване.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че процесният запис на заповед е действителна
ценна книга.
Както
бе посочено по-горе записът на заповед е едностранно волеизявление с абстрактен
характер, поради което правата, произтичащи от него, са независими от
каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на менителничното задължение. В случая обаче ответникът, а
впоследствие и ищецът с допълнителната искова молба е въвел каузално правоотношение,
във връзка с което следваше да докаже пораждането на задължението по каузалното
правоотношение.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че процесният
запис на заповед е издаден на основание чл.7 от Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №
BL17195/20.05.2008 г., съобразно който за обезпечаване на главницата, лихвите,
таксите, комисионните и другите разноски по кредита, кредитополучателят издава
в полза на банката запис на заповед за сумата на кредита, ведно с начислената
върху тази сума лихва в размер на лихвата по кредита, платима на предявяване
при банката, със срок на предявяване, съобразен с крайният срок за погасяване
на кредита, изрично удължен от издателя, платим без разноски и протест и авалиран от М.Н.Н.и Ц.С.Б..
Датата
и мястото на издаване съвпадат с датата и мястото на сключване на договора.
Налице е съвпадение и от отношение на сумата от 86 000 евро. Т.е.
безспорно е, че процесният запис на заповед
обезпечава вземането на ищеца по договора за кредит, а и това обстоятелство не
е било спорно между страните.
По възраженията на ответника:
Първото заявено възражение, че
отговорността на ответника в качеството му на поръчител е погасена с изтичането
на 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно.
Съобразно установената по реда на
чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение №
120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 185
от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 216 от
3.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3204/2015 г., I т. о., ТК и др., принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското
право, установен с разпоредбите на чл. 147 и чл. 148 ЗЗД, не намира нормативна
опора в правния режим на менителничното
поръчителство, уредено в чл. 483 - чл.
485 ТЗ. Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава.
Единственото изключение е изрично уредено в
чл. 485, ал. 2 in fine
ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен
ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста.
Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията,
които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Затова недостатъците
във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на
другото задължение.
Липсата на акцесорност
на авала спрямо каузалното правоотношение което
обезпечава, на още по-голямо основание изключва връзка на акцесорност
между същия, в качеството на обезпечение, спрямо друго обезпечение на
каузалното правоотношение, каквото се явява поръчителството. Авалът не е обезпечение на поръчителството, за да би се
приело, че с погасяването на последното, поради изтичане на 6-месечния срок за
предявяване на иск срещу длъжника, се погасява задължението на авалиста, в случай че последният е противопоставил, като
възражение за недобросъвестност при придобиването и злоупотреба с право от хонората, знание на последния за непредявен срещу длъжника
иск в 6-месечен срок от настъпване изискуемостта на вземането му. Предвид неакцесорността му към каквото и да било друго задължение,
което обезпечава, дори да би бил учреден като обезпечение на обезпечението,
последици на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение авала не
биха били приложими.
На следващо място ответникът
твърди, че е прекратил участието си в юридическото лице-кредитополучател на
10.11.2008 г., като е продал дяловете си на другия съдружник, поради което не е
участвал при подписването на последващите два анекса
към основния договор, които анекси променят съществено условията на договора за
кредит. Поддържа, че процесният запис на заповед не
обезпечава изменения кредит.Това възражение също е неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема,
че с подписването на двата последващи анекса, не са
променени съществено условията на договора за кредит. Преструктурирането на кредита в
рамките на общия размер на кредитното задължение, промяната на режима на
ползването му, промяна на лихвените условия и договорянето
на нов погасителен план не водят до новиране на
задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като не е изразена от страните
воля за новиране на задължението.
В случая не се установява
страните да са изразили ясна и недвусмислена воля за погасяване на породените
от договора задължения и за поемане на ново задължение с различно основание и
предмет.
В практиката на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения относно приложението на
разпоредбата на чл.107 ЗЗД в случаите на постигнати споразумения за изменения
на договори за лизинг и на договори за кредит относно размера на дължимите
погасителни вноски и лихви. Според решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г.
на ВКС, ІІ т.о., за да е релевантна волята у съконтрахентите
за подновяване на едно задължение по смисъла на чл.107 ЗЗД, следва същата да е
изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Приципното разрешение в практиката на ВКС (решение №
138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д.№
4090/13г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15г. по т.д.№ 1568/14г. на І т.о.;
решение №136/06.11.15г. по т.д.№ 2483/14г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16г.
по т.д.№ 2602/14г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16г. по т.д.№ 3696/14г. на I
т.о.; решение № 118/08.06.16г. по т.д.№ 729/15г. на I т.о.) е, че:
„Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по
договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е
съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от
договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно
по основание или предмет, не представлява обективна новация
по смисъла на чл.107 ЗЗД.”. Съображенията за така дадения отговор на правния
въпрос са основани на естеството на новацията, което
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация
новият елемент се отнася до предмета на задължението-длъжникът поема по
споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на
старото задължение.
Анекс №1 от 04.02.2009 г. е
сключен в срока на действие на първоначалния договор, има за предмет промяна типа продукт на отпуснатия кредит и се
основава на договор за банков кредит с единствена разлика в несъществените
елементи, т.е. тези които не променят предмета на дължимата престация
и правното основание, на което последната се дължи. В края на анекса страните
са се споразумели, че всички останали клаузи по договора за банков кредит № BL17195 остават непроменени. Същото се отнася и за анекс №
2 от 29.01.2010 г., т.е. волята на страните и по двата анекса е за запазване
действието и на обезпечението под формата на издаден запис на заповед, авалиран и от ответника в качеството му на физическо лице.
Последното от своя страна сочи на ирелевантност на
обстоятелството, че ответникът на 10.11.2008 г. е прекратил участието си в юридическото
лице-кредитополучател.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявеният иск е основателен.
По размера на иска:
Ищецът претендира сумата от
54 664,39 евро, която сума представлява част от дължима главница по процесния запис на заповед в общ размер на сумата от
86 000 евро.
Падежът на менителницата е
уговорен на предявяване-чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, а самият срок на предявяване е
съобразен с крайния срок за погасяване на кредита-28.05.2028 г.
Безспорно се установява, че процесния запис на заповед е предявен за плащане на
23.04.2012 г., от който момент е настъпил и падежа на записа на заповед.
По въпроса относно значението на
падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ
обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията,
обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до
падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение
или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата, е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013
г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014
г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г.
по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017
г., II т. о., ТК. Прието е, че записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя,
то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия
момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително
реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Ако
обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове
задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна
лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изскуемостта
на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При
доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание
ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на
каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на
основание менителничния ефект би могло да се присъдят
и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискумост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.
Настоящият състав напълно споделя отговора на въпроса и приема, че ако е
доказана обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на всички
видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна,
наказателна лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изскуемостта на задължения от всеки вид към датата на
падежа на записа на заповед, а ако е доказана обезпечителна функция на записа
на заповед по отношение изпълнението на конкретно по вид задължение /напр. само
главница/, ще следва да се установява изискуемостта на такова по вид задължение
към падежа на ефекта.
В конкретния случай е доказана обезпечителната
функция на записа на заповед по отношение на всички видове задължения по
каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси. С
оглед така формираната съдебна практика и съобразно заключението на вещото
лице, се установява, че към датата на падежа на записа на заповед 23.04.2012
г., общият размер на падежиралите задължения за
главница, договорна лихва, наказателна лихва, месечни такси за управление на
кредита и такса за администриране на просрочен кредит, възлиза на сумата от
7 586,62 евро, от която: просрочена главница в размер на 1
234,76 евро, представляваща 8 непогасени месечни вноски за главница на
падежни дати за периода 21.09.2011 г.-21.04.2012 г., просрочени редовни лихви
общо в размер на 5 909,26 евро,
представляващи 8 непогасени месечни вноски за редовни лихви, в т.ч.: част от
вноската за падеж 21.09.2011 г. в размер на 393,92 евро, 7 вноски за периода от
21.10.2011 г. до 21.04.2012 г., общо в размер на 5 463,69 евро, текуща лихва за
2 дни от 21.04.2012 г. до 22.04.2012 г. вкл. в размер на 51,36 евро, просрочени
наказателни лихви общо в размер на 134,35
евро, начислени за периода от 21.09.2011 г. до 22.04.2012 г. вкл., върху
просрочените главници на падежни дати за периода 21.09.2011 г.-21.04.2012 г., просрочени
8 месечни такси за управление на кредита - общо в размер на 298,02 евро, начислени на падежни дати
от 21.10.2011 г. до 21.04.2012 г. върху остатъка от главница към съответния
месец, просрочена такса за администриране на просрочен кредит в размер на 10,23 евро, начислена на 21.10.2011 г.
Към 23.04.2012 г. кредитът не е
бил обявен за предсрочно изискуем, поради което и непадежиралата
главница в размер на 84 522,57 евро не е била обезпечена с процесния запис на заповед.
От друга страна и видно от
заключението на ССчЕ, на 12.11.2012 г., на 29.01.2015
г. и на 30.03.2018 г. са извършени плащания, с които са погасени такса за
администриране на просрочие 10,23 евро, начислена на
21.10.2010 г., всички наказателни лихви общо в размер на 208,21 евро, главница
в размер на 34 266,11 евро, договорни лихви в размер на 4 960,34 евро,
т.е. всички суми които са били дължими към 23.04.2012 г. са погасени чрез
извършено плащане след завеждане на исковото производство-24.07.2012 г.-датата
на подаване на заявлението, която дата при предявен иск в срока по чл.415, ал.1 ГПК, се смята и за дата на подаване на исковата молба. Видно е, че към
31.10.2018 г. няма непогасени месечни такси за управление на кредита.
Единствено непогасени са останали
договорни лихви в размер на 941,63 евро, която сума представлява сбор от
следните суми: част от вноската за периода от 21.02.2012 г.-20.03.2012 г. в
размер на 114,02 евро, една цяла вноска за периода от 31.03.2012 г.-20.04.2012
г. в размер на 776,25 евро и текуща лихва за два дни 21.04.2012 г. и 22.04.2012
г. в размер на 51,36 евро.
С оглед на горното искът ще следва
да бъде уважен за сумата от 941,63 евро и отхвърлен за разликата над нея до претендирания размер от 54 664,39 евро.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни, като съдът намира, че разноските в полза на ищеца
следва да бъдат изчислени при сума в размер на 7 586,62 евро, респ.14
838,14 лв. Тази сума е била дължима от ответника към 23.04.2012 г. и в този
смисъл искът е основателен за тази сума, но за разликата над 941,63 евро до
7 586,62 евро се отхвърля поради погасяването на тези суми чрез извършено
плащане в хода на настоящото производство, след завеждане на исковата молба.
Ответникът не е признал иска, а с
поведението си е станал причина за завеждане на делото, тъй като се е намирал в
забава още преди завеждане на исковата молба, поради което и въпреки отхвърляне
на иска дължи разноски.
Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 3 600 лв.
Цената на иска е 54 664,39
евро или 106 914,24 лв. При този материален интерес и на основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
3 668,29 лв.
Ищецът е направил разноски в
размер на 2 138,29 лв.-ДТ, адвокатско възнаграждение в размер на 1 507,68
лв. и депозит вещо лице-400 лв., или общо разноски в размер на 4045,97 лв. От
тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 561,52 лв., която е съответна на сумата от 14
838,14 лв.
Съответно ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 549,77 лв., представляваща разноски
в заповедното производство, които са съответни на сумата от 14 838,14 лв.
Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., от която сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 3100,37 лв., която е съответна на отхвърлената част от
иска-92 076,11 лв., или след извършена компенсация ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
исковото производство в размер на 2 538,85 лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на
„Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
против Ц.С.Б., ЕГН **********,***, че Ц.С.Б. дължи на „Ю.Б.“ АД на основание
чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481,
ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД сумата от 941,63 евро /деветстотин четиридесет и един
евро и 63 евроцента/, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на
28.05.2008 г. от „О.-Г.“ ООД, авалиран при условията,
при които е издаден от М.Н.Н.и от Ц.С.Б., предявен за
плащане на 23.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2012 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 20.11.2012 г.
по ч.гр.д. № 35596/2012 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско
отделение, 73 състав, поправена с Определение № 190392 от 09.08.2017 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над сумата от 941,63 евро до сумата 7 586,62
евро като погасен чрез плащане след завеждане на исковата молба, а за разликата
над сумата от 7 586,62 евро до претендираната
сума от 54 664,39 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.С.Б., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 549,77 лв. /петстотин четиридесет
и девет и 0,77 лв./-разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Ц.С.Б., ЕГН **********,*** сумата от 2 538,85 лв. /две
хиляди петстотин тридесет и осем и 0,85 лв./-разноски направени от ответника
пред настоящата инстанция, определени по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: