№ 317
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000670 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Булгаргаз“ЕАД,ЕИК
********* против Решение №260575 от 05.04.2021 г. по т. д. № 2301/2019 г.
на СГС ,с което е предявените от жалбоподателя срещу „Овергаз Мрежи“
АД искове с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 66 197,34 лв. –
неустойка по т.7.5 от договор N 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на
природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети
количества природен газ за м.06., м.07, м.08 и м.09.2019 г., както и за сумата
от 454,56 лв. – неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от
66 197,34 лв., начислена за периода 13.07.2019 г. - 04.11.2019 г. са
отхвърлени.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради допуснато нарушение на материалния
закон.Съдът правилно установил, че в процесния период по силата на
Договора за доставка Булгаргаз като обществен доставчик е доставяло на
Овергаз Мрежи природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, а
Овергаз Мрежи се е задължило да приема договорените количества и да ги
заплаща по реда и при условията на Договора за доставка.Решаващият орган
1
констатирал , че в процесния период (м, юни 2019 г., м. юли 2019 г,, м.
август 2019 г. и м. септември 2019 г.) е налице разлика между договорените
количества и реално приетите от Овергаз Мрежи количества газ. Неправилно
обаче съдът приел, че това не е основаниеможе да се заключи, че е налице
неизпълнение от страна на Овергаз Мрежи на задължението му да приеме
договорените количества.Този неправилен извод на съда е базиран на
разбирането, че приемането на ДЦК от Овергаз Мрежи било обусловено от
доставените от Булгаргаз количества, като съгласно т-10.2 от Договора за
доставка за доставени се считали количествата газ, които са разпределени от
оператора, а от разпределените на Овергаз Мрежи и приети от него
количества не можело да се приеме, че Булгаргаз е доставил повече от
фактически приетото от Овергаз Мрежи, респ. че Овергаз Мрежи е в
неизпълнение на задължението да приеме договорените количества
газ.Подържа се,че изводите на съда са изцяло неправилни, доколкото се
основават единствено, на буквалния текст на т. 10.2 от Договора за доставка,
без да са взети предвид уговорките между страните в Договора за доставка в
цялост, включително изричната уговорка на т. 10.3 от Договора за доставка,
предвиждаща, че „В случаите по т, 10.2, Доставчикът не носи отговорност за
разпределени от Оператора количества природен газ, които са различни от
заявените от Клиента и потвърдени от Доставчика", правилата и практиките
при доставката/продажбата на природен газ, спецификите на сделките с
природен газ, както и писменото признание на Овергаз Мрежи за неприетите
договорени количества през м. август 2019 г. и м. септември 2019 г., за които
са начислени част от процесиите неустойки по т. 7.5. съгласно Допълнително
споразумение №1 от 09.06.2020 г. към Договора за доставка, подписано от
страните.Изводите на съда, базирани единствено на уговореното в т. 10.2 от
Договора за доставка, са формирани в нарушение на правилата за тълкуване
на договорите, установени в чл. 20 ЗЗД. В случая съдът не е взел предвид
тези правила, а е направил изводи на база на една единствена клауза от
договора (т. 10.2), без да съобрази свързаните с нея уговорки (т. 10.3), целта
на Договора за доставка (раздел I Дефиниции т 1.3, т. 2.1, т. 4.1, т. 5.1-5.3, т.
8.3), практиката и спецификите на сделките с природен газ и приложимата
към тях нормзтивна уредба, както и писменото признание на Овергаз Мрежи
съгласно Допълнително споразумение № 1 от 09.06.2020 г.При формулиране
на основните изводи, касаещи наличието на предпоставките на чл, 79, ал, 1
2
ЗЗД (изправност на кредитора и неизпълнение на длъжника) съдът
неправилно е възприел и интерпретирал доставката на природен газ като
обикновена доставка на стоки, без да отчете спецификите на продажбата на
природен газ и наведените в тази връзка от Булгаргаз правни аргументи и
събраните по делото доказателства, установяващи ежедневно изпълнение от
обществения доставчик на задължението за доставка на природен газ в
газопреноснзта мрежа в количества, съобразно нуждите на всички клиенти в
страната (наличие на изправност на кредитора) и разлика в процесния период
между договорените количества и реално приетите от Овергаз Мрежи
количества газ (неизпълнение на длъжника).Подържа се,че доколкото в
процесиия случай се касае за доставка на природен газ до входен пункт на
газопреносната мрежа, Овергаз Мрежи има възможност, както да заявява
самостоятелно количества природен газ за пренос на оператора, независимо
от договорените с Булгаргаз количества, така и да приема от мрежата
количества природен газ по собствено усмотрение, независимо от
договореното по Договора за доставка.Булгаргаз е осигурило в
газопреносмата мрежа и пунктовете договорените количества по договора за
доставка през процесния период, с което се установява изправността на
кредитора (Булгаргаз), предпоставка за уважаване на иска по чл, 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.С оглед на това,че от доказателствения материал по делото се
установява разлика между договорените количества и реално приетите от
Овергаз Мрежи количества, респ. неизпълнение от Овергаз Мрежи на
задължението му за приемане на ДДК в процесния период с повече от 10 % от
ДЦК, за Овергаз Мрежи е възникнало задължение за заплащане на
уговорената в т. 7.5 от Договора за доставка неустойка.Подържа се,че
изводите в решението, че Овергаз Мрежи не дължи претендираните суми за
неустойка по т. 7.5 в процесния период, са неправилни и поради това,че
съдът не е взел предвид т. 1 и т. 3 от подписаното между страните
Допълнително споразумение №1 от 09.06.2020 г.Предвид горното се иска да
бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат
уважени.Претендират се и направените по делото разноски.
От страна на ответника по делото „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Филип Кутев
№ 1 е постъпил отговор на жалбата,в който се подържа,че обжалваното
3
решение е правилно и законосъобразно,поради което се иска да бъде
потвърдено.Подържа се,че в нарушение на чл. 266, ал. 1 от ТПК, във
въззивната жалба се изтъкват нови обстоятелства и се правят нови защитни
възражения. С въззивната жалба въззивникът въвежда в предмета на делото
нови обстоятелства, които не са били твърдени пред първата инстанция, а
поради това не са били изобщо предмет на изследване в производството пред
СГС.Подържа се,че по делото липсват доказателства, а от приетите и
неоспорени съдебно технически експертизи не се установило изпълнението
на основното задължение на „Булгарагз“ЕАД по процесния договор.
Съгласно предмета на договора (т. 2.1) „Доставчикът доставя на Клиента
природен газ ... срещу задължението на клиента да приема и заплаща
природния газ по реда и при условията на Договора“. В допълнение на т. 2.1 в
г. 10.1 от договора е уговорено, че „Предаването на природния газ от
Доставчика и приемането му от Клиента се извършва в пункта за предаване-
приемане“. От тези разпоредби произтича правилното заключение на
първоинстанционния съд че, за да може изобщо да възникне задължение за
клиента да приема количество природен газ на съответния пункт за
предаване/приемане, преди това доставчикът трябва да е доставил това
количество до този пункт.От представените по делото доказателства не било
устоновено дружеството жалбоподател да е доставило газ в обеми в повече от
реално приетите от „Овергаз Мрежи“ АД.Иска се обжалваното решение да
бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
дружеството,настоящ жалбоподател, против „Овергаз Мрежи“ АД .Подържа
се в исковата молба,че на 30.08.2018 г. ищеца сключил с ответника договор
за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносна мрежа, по който
ищецът в качеството на обществен доставчик е поел задължението да доставя
4
на ответника в качеството на клиент природен газ в количества, определени в
Годишна програма. На основание т.6.2 от договора доставка, чиито
коефицент на неравномерност е под 0,6, представлява неравномерна доставка,
а съгласно т.7.5 от договора за неприето количество газ при неравномерна
доставка с повече от 10 % от дневно договорено количество, клиентът
заплаща 10 % допълнително от цената на газа в месеца на приемане. Подържа
се,че през периода м.01 –м.09.2019 г. са налице неприети количества газ, за
които ищецът е издал 6 бр. уведомления за допълнително плащане в размер
на 122 640,50 лв., а ответникът не е оспорил количеството по месечните
актове. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 66
197,34 лв. – незаплатена сума за неприети количества природен газ при
неравномерна доставка, както и неустойка за забава от 454,56 лв.
В представения отговор ответникът оспорил предявения иск като
подържал,че е платил всички дължими суми за получени доставки на
природен газ, а представените уведомления за допълнително плащане не
удостоверяват негово задължение за плащане на възнаграждение.Подържа
се,че ищецът не е изпълнил задължението си да достави природен газ в
обемите по годишната програма, а представените с исковата молба месечни
актове, на които са основани претенциите за неприети количества, не са
подписани от страните.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна следното:По договор N 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка
на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа между страните
възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на
доставчик е поел задължението да доставя на ответника през периода
01.01.2019 г. – 01.01.2020 г. природен газ на входен пункт на газопреносната
мрежа, а ответникът е поел насрещното задължение да приема и заплаща
природния газ в количествата, определени в Приложение N 1 – Годишна
програма. В клаузата на т.7.3 от договора е уговорена клауза, според която
при неприето количество газ при равномерна доставка повече от 20 % от ДДК
ответникът заплаща на доставчика допълнително 10 % от цената на газа в
месеца на приемане.Сключено е допълнително споразумение от 09.06.2019
г., с което страните са установили разликите в сумите, дължими от ответника
за закупените количества газ през периода 05.08.2019 г. – 31.12.2019 г.,
включително и за неприети количества газ. С решение N Ц-10/28.03.2019 г. на
5
КЕВР е утвърдена от 01.04.2019 г. цената, по която общественият доставчик
продава природен газ на крайните снабдители.С решение N Ц-16/28.06.2019 г.
на КЕВР, с което от 01.07.2019 г. е утвърдена цената, по която общественият
доставчик продава природен газ на крайните снабдители.По делото са
представени месечен акт за доставка на природен газ през месец 01.2019 г.;
месечен акт за м.05.2019 г., месечен акт за м.06.2019 г., месечен акт за
м.07.2019 г., месечен акт за м.08.2019 г., месечен акт за м.09.2019 г., месечен
акт за м.10.2019 г., месечен акт за м.11.2019 г., месечен акт за м.12.2019 г.
Представени са уведомления за допълнително плащане на неприето
количество газ – N 4919/08.02.2019 г. за сумата от 417,44 лв.; 5584/07.06.2019
г. за сумата от 191,99 лв.; 5735/08.07.2019 г. за сумата от 866,65 лв.;
5885/08.08.2019 г. за сумата от 6085,14 лв.; 6031/05.09.2019 г. за сумата от
3155,45 лв., 6194/08.10.2019 г. за сумата от 111 923,83 лв., 6533/09.12.2019 г.
за сумата от 270 017,99 лв.; 6363/08.11.2019 г. за сумата от 103 978,05 лв. и
6704/09.01.2020 г. за сумата от 121 422,35 лв. Представени са фактури от
01.01.2019 г., 08.02.2019 г., 02.05.2019 г., 07.06.2019 г., 03.06.2019 г.,
08.07.2019 г., 03.07.2019 г., 08.08.2019 г., 02.08.2019 г., 05.09.2019 г.,
02.09.2019 г., 08.10.2019 г., издадени от ищеца за доставените на ответника
количества газ, ведно с платежни нареждания за платените от ответника суми
по доставките. Представени са справки за разпределените количества газ на
входна точка за м.01.2019 г., м.04.2019 г., м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019
г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г.
Представени са справки за заявени количества газ за м.01.2019 г., м.05.2019 г.,
м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г.,
м.12.2019 г., както и справки за одобрените през този период количества
газ.От заключениието на назначената по делото счетоводна експертизза се
установява,че за издадените от ищеца уведомления за допълнително
плащане на неприето количество газ, не са направени записвания в
търговските книги на ответника, поради това,че не представляват данъчен
документ, но са направени записвания в търговските книги на ищеца, защото
по смисъла на чл.6 ЗСч представляват първичен счетоводен документ.От
представеното допълнително заключение на експертизата се установява,че
старата цена за плащане възлиза на 83 559,20 лв. с фактурирано неприето
количество в общ размер на 27 312,940 МWh, a новата цена за неприетото
количество газ възлиза на 66 197,34 лв. в общ размер на 21 974,918 МWh
6
разликата за плащане е с по-малко в размер на 17 361,86 лв. Неустойката за
забава т.11.11 от договора възлиза на 454,56 лв.Вещото лице е установило,че
ищецът е предоставил на ответника месечните актове в модул Доставки за
м.01, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2019 г., които са били подписани с
КЕП,както и че месечните актове са прегледани от ответника в неговия
акаунт в модул Доставки. Вещото лице е констатирало, че ищецът е
предоставил на ответника по неговия акунт доставки уведомленията за
допълнително плащане на неприето количество газ за процесния период. В
дадените от вещото лице обяснения в съдебното заседание на 04.12.2020 г. се
сочи, че само ищецът може да качи определен документ в модул Доставки,
защото е негов администратор.От заключението на назначената по делото
съдебнотехническа експертиза се установява заявените от ответника
количества газ за процесните месеци, както и одобрените от ответника .
Установени са размерите на отразените в месечните актове и в издадените от
ищеца уведомления за допълнително плащане.В представеното допълнително
заключение е посочена разликата между заявени и одобрени от ответника
количества газ за процесните месеци.
За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено от
правна страна следното: По представения по делото договор от 30.08.2018 г.
за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа между
страните възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в
качеството на доставчик е поел задължението да доставя на ответника през
периода 01.01.2019 г. – 01.01.2020 г. природен газ на входен пункт на
газопреносната мрежа, а ответникът е поел насрещното задължение да приема
и заплаща природния газ в количествата, определени в Приложение N 1 –
Годишна програма.Претендираното от ищеца вземане произтича от клаузата
на т.7.5 от процесния договор, според която при неприето количество газ при
равномерна доставка повече от 10 % от дневно договореното количество
ответникът заплаща на доставчика допълнително 10 % от цената на газа в
месеца на приемане.Съдът е приел,че тази договорна клауза има неустоечен
харакер,поради това,че обективира постигнатото между страните съгласие за
начина, по който следва да се обезщети ищеца за вредите от неизпълнението
на договорното задължение на ответника да приеме уговорените количества
газ, както и за размера на дължимото обезщетение-т.е. страните отнапред са
уговорили начина и размера на обезщетението за неизпълненото от ответника
7
договорно задължение. Неизпълнението на задължението на ответника да
приеме уговорените количества природен газ затрудняват постигането от
ищеца на целите, обусловили сключване на договора, доколкото той е
търговец и има интерес закупените от неговия съконтрахент количества газ
планомерно и според очакваното да се продават на ответника срещу
съответната цена. В действителност неприетото от ответника количество
природен газ остава в имуществото на ищеца, т.е този имуществен актив не
погива, и съществува възможност за бъдещата му продажба, но всяко
неприето количество газ осуетява възможността ищецът с получената за него
цена да покрие своите разходи по доставката, както и възможността да
реализира планираната печалба.
Страните са целели постигането на точно определен резултат, изразяващ се
в осигуряване от ищеца на предварително уговорените количества газ за
съответния месец, а ответникът е поел задължението, ако не приеме цялото
уговорено количество газ, да обезщети доставчика, който вече е направил
разход за придобиване на стоката, със сума в размер на 10 % от стойността на
неприетото количество газ.С договорената неустойка ответникът, който е
неизправен по договора, спестява един планиран и очакван разход в размер на
цената за цялото заявено количество газ, което той реално не закупува, но и
незаплаща, а от друга страна за него възниква задължение за неустойка в
размер на 10 % от спестения разход, който е поради неизпълненото от него
задължение. Стойността, която би следвало да получи ищеца като насрещна
контрапрестация, не се получава реално от него, а това води до невъзможност
тази стойност да се вложи в търговската дейност на ищеца за закупуване на
нови стоки, предназначени за продажба, както и до затруднение в
покриването на направени разходи.
СГС е приел въз основа на заключението на съдебнотехническата
експертиза не било установено, че е налице разлика между количествата
природен газ, които ищецът реално е доставил и тези, които ответникът е
приел. От заключенията било установено, че е налице разлика между
договорено количество газ и реално приетото от ответника, но това не е
основание за извод, че ответникът е в неизпълнение на задължение да приеме
договорените количества газ. Приемането от ответника на договорените
количества газ е обусловено от изпълнението на насрещното задължение на
ищеца да достави реално уговореното количество природен газ. От
8
заключението на съдебнотехническата експертиза съдът установил, че
липсват данни за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД дневни количества
природен газ на ищеца през процесните месеци, поради което вещото лице е
посочило, че не може да отговори на формулирания от ищеца въпрос „какъв е
размерът на неприетите от ответника количества газ“, а в допълнителното
заключение не са направени констатации за неприети от ответника
количества природен газ. След като вещото лице не е в състояние да отговори
на този поставен от ищеца въпрос поради липсата на дневни данни за
разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД дневни количества природен газ,
съдът приел за недоказано, че ответникът е в неизпълнение на задължението
да приеме количествата природен газ, които са уговорени, но и реално са
били доставени от ищеца.Клаузата на т.10.2 от договора предвиждала, че
доставени количества газ се считат количествата, разпределени от оператора,
но по делото не било доказано, че операторът „Булгартрансгаз“ ЕАД е
разпределил на ответника на дневна база количество газ, което да отговаря на
уговореното. По делото е недоказано ищецът реално да е доставил на
ответника количество природен газ на дневна база, което да надвишава
количеството газ, което е фактически е било прието от ответника.По делото
не били ангажирани доказателства ответникът да е направил изявление до
ищеца, с което го уведомява, че през определени дни от процесните месеци
отказва да приеме съответно количество газ.Съдът е приел, че макар и през
дните от процесните месеци ответникът да е приел по-малко количество газ
от уговореното, то и ищецът реално му е доставил по-малко количество,
което се явява и фактическата причина ответникът да приеме по-малко
количество природен газ.Съдът е приел,че след като вещото лице не е
установило да има неприети количества газ и доколкото е недоказано
количеството природен газ, което реално е доставено от ищеца, то не е налице
неизпълнено от ответника задължение за приемане на уговорени количества
газ, а е налице неизпълнено от ищеца задължение реално да достави на
ответника газ в уговорените количества. Ищецът е в неизпълнение на
задължението да достави газ в уговореното количество, поради което за
ответника не е възникнало и насрещното задължение да приеме количеството
газ, защото реално не му е бил доставен от ищеца природен газ в количество
над приетото.В т.10.8 от договора страните са се съгласили, че количеството
природен газ, доставено на ответника, се отразява в месечния акт, но в
9
представените с исковата молба изготвени от ищеца месечни актове не се
съдържа информация за количествата доставен газ, а единствено за приетите
от ответника количества газ.От това съдът е направил извод, че в изготвените
от ищеца месечни актове не се сочи да е доставил количество природен газ,
което да надвишава приетото от ответника количество.Съдът е приел,че от
събраните по делото доказателства не било установявени факти, които да
сочат, че разликата между приетите от ответника количества газ и
уговорените количества произтича от неизпълнението на задължението на
ответника да приеме реално доставеният в уговореното количество природен
газ. Установените по делото факти сочат, че реално доставените от ищеца
количества газ са в количествата, разпределени от оператора
„Булгартрансгаз“ ЕАД на ответника, а по делото не се спори, а и от
заключенията на съдебнотехническата експертиза се установява, че точно
тези количества са приети от ответника – т.10.2 от договора. След като няма
данни ищецът през дните от процесните месеци реално да е доставил
количество природен газ, надвишаващо приетото от ответника, съдът е
приел, че ответникът не е в неизпълнение на задължението да приеме
уговорените количества газ. Съдът е приел,че ответникът макар и да е
получил по-малко количество газ от уговореното, не е в неизпълнение на
договорното задължение да приеме уговореното количество газ, защото по-
малко приетото от него количество газ е поради доставката от ищеца на
природен газ в по-малко количество.
Софийският апелативен съд счита,че атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя
оплаквания в жалбата.
За да бъде уважен предявения иск следва да бъде установено,че
ответника по делото не е приел уговореното количество количество газ за
процесните месеци-т.е. следва да бъде доказано,че договореното количество е
доставено на ответника ,но не е прието от него.Законосъобразно СГС е
приел,че по делото от страна на ищеца-настоящ жалбоподател не са
ангажирани доказателства ответника да е приел по-малко от уговореното и
реално доставено от ищеца количество газ.Видно от заключението на съдебно
техническата експертиза изготвена от вещото лице Б. Т.,представена на
26.01.21г. от представените по делото документи не може да се направи извод
за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД количества газ на страните по
10
делото за процесните месеци и за размера на неприетите от ответника
количества. Извод за наличието на доставено,но неприето количество газ не
може да бъде направен и от представените по делото месечни
отчети,изгответи от самия ищец. В месечните отчети няма данни за
„доставеното“ количество газ на ответника,а за „дневнодоговореното“ и
„прието“ количество газ.За да е налице „неприето“ количество газ следва да
бъде установено,че какво количество газ е доставено на ответника на
пунктовете за приемане-предаване.Доказателства за количеството газ,което е
доставено не се съдържат в представените по делото документи.От наличието
на данни за „договореното“ количество газ не може да бъде направен извод,че
това количество е и „доставено“ за да е налице евентуално и „неприето“
количество.По делото не са ангажирани доказателства за процесния период
или за части от него дружеството-жалбоподател на пунктовете за
предаване/приемане на газта да е разполагало с допълнителни
количества,които да са договорени с ответника и да не са приети от него.
Развитите в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение би могло да бъдат обсъждани в случай,че по делото са налице
доказателства за „доставено“,но „неприето“ количество газ.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид решението по спора и на основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 8 500лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение №260575 от 05.04.2021 г. по т. д. № 2301/2019 г.
на СГС.
Осъжда „Булгаргаз“ЕАД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Петър Парчевич“№47 да заплати на „Овергаз
Мрежи“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Филип Кутев № 1 направените по делото разноски за адвокатско
11
възнаграждение в размер на 8 500лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12