№ 26196
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110142409 по описа за 2021 година
Й. В. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, *************, чрез
адв. Д. Т. – АК Хасково, със съдебен адрес: ************ е предявила срещу
„****************, с ЕИК *********** - гр. София следните искове:
Да се прогласи нищожността на сключения между страните по делото „Индивидуален
договор за заем № 10113853 от 26.11.2020г., поради надвишаване на изискуемия праг на
Годишния процент на разходите и Годишния лихвен процент и неясна методология за
определянето им.
При условията на евентуалност, ако не се уважи главния иск се иска да се прогласи
нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при липса на
обезпечение по чл. 12, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискването на
чл. 19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и чл. 11, ал.1, т.
9 и т. 10 от ЗПК.
Ответникът е получил исковата молба и е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните и пълномощниците им.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2022г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните и пълномощниците им.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от
1
ищцата.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Катерина
Михова, която след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните
въпроси: 1. Какви разходи на заемодателя са включени в годишния процент на разходите? 2.
С какъв процент се оскъпява кредитът с уговорената в чл. 12 от процесния договор
неустойка при липса на обезпечение?
Определя депозит за изпълнение на експертизата в размер на 250 лв., платими от ищцата по
депозитната сметка на СРС в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото съдебно заседание да представи по делото
приложимите към датата на сключване на договора Общи условия, подписани от ищцата,
както и Стандартен европейски формуляр.
ПРОЕКТ на доклад по делото:
Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество на 26.11.2020г. е сключен
„Индивидуален договор за заем с код № 10113853“, по силата на който на ищцата е
предоставена в заем сумата 511.29 евро или левовата равностойност от 1 000 лева, съгласно
официалния курс па БНБ. Заемната сума е предоставена на заемателката в брои, в офис на
ответното дружество. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемната сума следва да се върне на 6
вноски, за срок от 6 месеца, всяка в размер на 95.51 евро или левовата равностойност от
186,80 лева, включваща главница и лихва, при фиксиран годишен лихвен процент — 40.31%
и ГПР – 43, 39%. Общата сума на плащанията по договора възлиза на 573, 06 евро или 1120,
80 лв. Съгласно чл. 12, ал.4 от договора, ако заемателят не предостави договореното
обезпечение – ако не осигури трето физическо лице – поръчител, което да отговаря
солидарно за задължението, в седем дневен срок от сключване на договора, дължи
неустойка на ответното дружество в размер на 236.83 евро или 463,20 лева, която се заплаща
разсрочено също на 6 погасителни вноски, като общата вноска, дължима от ищцата за
погасяване на заема възлиза на 264 лева, съгласно Приложение 1 към договора, а общото
задължение става 1 584 лева.
Ищцата основава предявените искове на твърдението си, че ответното дружество е
нарушило редица императивни разпоредби па ЗПК, което води до нищожност на клаузи от
договора и обуславя неговата недействителност, а именно: С договора са въведени
изисквания за предоставяне на обезпечение, на които клиентите не могат да отговорят, като
се дължи неустойка при неизпълнение на тези изисквания. Ищцата твърди, че чрез тази
неустойка кредиторът си осигурява допълнителна печалба и така е преодолян законовият
лимит на нивата на лихвите и на другите разходи. Счита, че неустойката при липса на
обезпечение по чл. 12, ал. 4 от договора за заем в случая няма обезщетителна функция, тъй
като не кореспондира с последиците на неизпълнението. Ищцата твърди, че кумулирането
на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава
почва за неоснователното обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите
2
нрави. Счита, че по този начин неустойката се добавя към възнаградителната лихва, което
води до заобикаляне на закона. Сочи като нарушен чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тьй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент, а с непосочване на действителния лихвен
процент се нарушават добрите нрави и се създава неравноправие между страните. Според
ищцата в процесния договор за заем не са предвидени никакви правила, по които да се
определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на
обезпечението и които ще се компенсират от неустойката и поради това счита, че тя в
случая е приравнена на обезпечение на преки и косвени разходи, възникнали от
неизпълнено на задълженията на страните по договора, покрити от годишния процент на
разходите.
Ищцата счита, че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон — чл.71 от
ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава,
кредитора има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ищцата излага съображения за това, че начина по който е определен годишния процент на
разходите също обуславя нищожност на сключения договор, защото не е посочено какво
точно се включва в него, но неговия размер е 43.39%, без да е включен размера на
дължимата неустойка, доколкото същата представлява прикрита лихва и следва да се
включи в Годишния лихвен процент. Ищцата счита, че при включването на този компонент
ще бъде нарушен предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг на ГПР, който не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Затова
счита, че клаузата на ГПР се явява нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като ГПР
значително ще надхвърли изискуемия от закона праг.
Ищцата счита, че договорната възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Излага съображения, че максималният размер до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително е, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава. В процесния случай договорената лихва е фиксирана в размер на
40.31% на годишна база. Към договорната лихва ищцата счита, че е прибавена скритата
лихва под формата на неустойка, обективирана в чл. 12, ал. 4 от договора, които заедно
надхвърлят многократно законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй
като надвишава драстично трикратния размер, алтернативно и петкратния размер на
законната лихва. Ето защо клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи па добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради
това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, ищцата счита, че лихвата
не е уговорена между страните по процесния договор и за нея не е възникнало задължение
за плащането й. Предвид изложеното ищцата счита, че като потребител по процесния
договор дължи връщане само на чистата стойност по кредита, а не дължи суми за договорна
лихва и неустойка, поради нищожността на сключения договор.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че процесните задължения са уговорени
3
законосъобразно и излага подробни съображения в защита на тази теза. Счита за
неоснователни възраженията на ищцата за недействителност на договора, поради неспазване
на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК като счита, че условието по чл. 11, ал.1, т.9
е приложимо при променливи лихвени проценти, а в процесния случай е предвидено и се
касае за фиксиран годишен лихвен процент. Сочи още, че в разглежданият казус размера на
ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в Приложение № 1 към
ЗПК начин. В това приложение са посочени реда и начина на изчисление на ГПР, както и
значимите компоненти по изчисляването му. Сочи съдебна практика по повдигнатите за
решаване въпроси.
Ответникът ведно с отговора на исковата молба и в срока по чл. 211 от ГПК представя
насрещна искова молба, с която предявява следните искове:
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск Й. В. Т. да
заплати на кредитора „Мъни плюс мениджмънт“ АД като правоприемник на
„**************** сума в размер на 1 120, 80 лв., от които: 1000 лв. дължима главница по
договор за заем с код № 10113853 от 26.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, дължима от датата на подаване на иска – 29.04.2022г. до окончателното
погасяване на задължението и 120, 80 лв., представляваща шест броя дължими вноски
договорна лихва за периода от 29.12.2020г. до 31.05.2021г., съгласно погасителен план,
обективиран в приложение № 1 към договора за заем.
Посочените насрещни искове, предявени с насрещната искова молба са допустими, поради
което тя следва да се изпрати на насрещния ответник за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
Насрещният ищец не е заплатил дължимата държавна такса за разглеждане на насрещните
искове, поради което следва да получи тази възможност.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще допълни проекта на доклад по делото след получаване на
отговора на Й. Т. по реда на чл. 131 от ГПК.
Правна квалификация на правата и възраженията на страните по първоначалните искове: чл.
26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Кои права и обстоятелства се признават: Сключването на индивидуален договор за заем
код № 10113853 от 26.11.2020г.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Всички обстоятелства, които се сочат от страните подлежат на доказване.
Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Ищецът следва да установи на кои правни норми и на кои принципи на договорното право
противоречат оспорените от него разпоредби от процесния договор.
Ответникът следва да обори твърденията на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищеца и от отговора на
исковата молба.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5