Решение по дело №1596/2012 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2012 г. (в сила от 18 октомври 2012 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20124430101596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2012 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. Плевен, 08.05.2012год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 20.04.2012 година в състав :

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 1596 по описа на съда за 2012год., за да се произнесе взе предвид следното :

                      

         

          Иск с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, седалище и адрес за призоваване: гр.София, район Средец, ул.“Ст. Караджа” №2, чрез юрк. И.А.А. против ОБЩИНА ПЛЕВЕН, гр.Плевен, пл.“Възраждане” №2, представлявана от Димитър Стойков – Кмет на Община Плевен, в която се твърди, че на 05.08.2009год. на територията на с.Ясен, находящо се в община Плевен, на ***, лек автомобил “БМВ Х 3” с ДК№СА 9339 ВК с водач Л.Г.Е., внезапнопопаднал в необезопасено препятствие /дупка/ на пътното платно, пълна с вода, в резултат на това били нанесени повреди на автомобила по ходовата част /предна и задна леви гуми/.

          Твърди се, че за регистриране на произшествието е съставен протокол за ПТП №1255129/05.08.2009год., с удостоверяване, че причина за настъпването на произшествието е наличието на необезопасеното препятствие на уличното платно, за което отговорност носи Община Плевен.

         Твърди се, че съгласно застрахователен договор за застраховка “Каско” №0303А 397745/14.01.2009год., със срок на валидност от 19.01.2009год. до 18.01.2010г., ЗАД “Армеец” изплатило дължимото обезщетение на Л.Г.Е., който е упълномощен представител на собственика на увредения автомобил - И.А.Е., съгласно пълномощно рег. №72/06.01.2009год. на нотариус №040 - И.Н..

        Твърди се, че след изплащането на обезщетението в размер на 832,10лв., с разходен касов ордер №873/25.08.2009г. и на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Армеец” встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу застрахователя на причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне или общо за сумата 839,10лв.

        Твърди се, че произшествието е настъпило поради неподдържане на пътното платно, в състояние, в което същото може да се ползва без риск от настъпване на произшествия; че Община Плевен не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка на пътното платно.

        В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че съгласно §7 ал.1 т.4 от Законът за местното самоуправление и местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. Изложено е, че съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на процесната улица - Община Плевен, е длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.

        Твърди се, че с покана, изх. №Л-7225/16.10.2009год., получена от Община Плевен на 21.10.2009год., ищцовото дружество предявило вземането си, но  въпреки това дължимата сума не е изплатена.

        Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумите, както следва: 839,10лв. - изплатеното от ЗАД „Армеец” обезщетение; мораторна лихва в размер 187,96лв. за периода от 29.10.2009год. до датата на подаване на исковата молба; Претендира се и законната лихва върху главницата, както и направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор; изложено е твърдение, че Община Плевен не е надлежна ответна страна; изложени са твърдения относно удостоверителната функция на съставения Протокол за ПТП, като и твърдения за предполагаемо съпричиняване на вредите  по  лекия автомобил. Искания по доказателствата не са направени.          

         В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, като е изложено и постъпило по делото писмено становище с оглед изложеното от ответника в писмения отговор.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното :

         Следва да се отбележи, че делото е попълнено с доказателства само от ищцовата страна. На ответника бе дадена възможност чрез отлагане на делото да представи доказателства –с оглед оспорената надлежна пасивна процесуална легитимация по делото на ответната община – но, такива не са представени.

         Делото е попълнено с писмени доказателства, неоспорени от ответната страна досежно извършената застраховка на лекия автомобил „БМВ Х 3”. Доводите на ответната страна за това, че неправилно искът е насочен срещу Община Плевен остават неподкрепени с доказателства, а и от регламентираното в разпоредбите на ЗМСМА и ЗП/обстойно посочено в обстоятелствената част на исковата молба/ тези твърдения на ответника не намират обосновка с оглед така цитираните разпоредби на закона. По отношение съставения протокол за ПТП /приложен на л.7 от делото по описа на СРС/ следва да се посочи, че същият е съставен от орган на власт и ответната страна не е оспорила същия по реда на чл.193 от ГПК, нито делото е попълнено с доказателства, които да опровергават удостовереното в него. От разпита на свидетелите Е. и Й. се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е настъпил по начина, отразен в протокола; установява се, че действително процесният лек автомобил е пропаднал в дупка на пътното платно, която е била залята с вода, което на свой ред препятствало възможността на водача на автомобила не само да види, но и да предположи, че при преминаване ще настъпи пропадане на лекия автомобил. Приложеният по делото снимков материал действително не е съставен за нуждите на настоящото дело и не е доказателствен материал, който е събран в хода на същото, но  в случая съдът цени показанията на свидетеля С.Й., който има ясен спомен за извършеното посещение на местопроизшествието, в самия ден на настъпването му. На следващо място, от заключението на ВЛ В.П., прието от съда, като неоспорено от страните по делото – л.31,32 от делото, се установява, че описаните вреди по застрахования лек автомобил съответстват на описания по данни по делото механизъм на пътно-транспортното произшествие; че стойността на щетите възлиза на сумата 832,10лв. Размерът на щетата съдът приема, че е такъв, какъвто е посочен в претенцията на ищеца, т.к. доказателствата в тази връзка не са надлежно оспорени, а от друга страна заключението на ВЛ е с такова разминаване, което не обосновава извод за по-малка по стойност щета. По отношение приложения на л.7 от делото Протокол за ПТП следва да се отбележи, че същият не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК и в тази връзка, съдът приема, че по делото се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по начина, описан в този протокол - официален свидетелстващ документ. Отразеното в протокола за ПТП съдът приема за достатъчно доказателство във вр. с твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между настъпилото ПТП и нанесените по лекия автомобил щети. По отношение останалите доводи в защитата: няма данни, нито твърдения по делото лицето, шофирало лекия автомобил да е управлявало същия с превишена скорост, след употреба на алкохол и не са налице нито данни, нито доказателства, които да могат да обосноват извод за това да е налице съпричиняване на щетите или пък същите да се дължат изцяло на неправомерно поведение /действие или бездействие/ от страна на водача на  увредения лек автомобил. Отговорността  на ответната община следва да се ангажира на основание чл.3 ал.3 вр. чл.5 ал., чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.1,3,4; чл.29, чл.30 ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата. Тези разпоредби на закона, както и разпоредбата на §7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА обосновават отговорността на ответната община, която в случая е следвало да следи за това дали се поддържа, респективно нуждае ли се от ремонт участъкът от процесното пътно платно, което задължение обхваща поддръжка и на мрежите и съоръженията на ВиК системата на тази територия.

         С оглед изложеното съдът приема, че искът с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ се  явява изцяло основателен и доказан.

         С оглед изхода на делото по главния  иск, то предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява частично основателен, като акцесорен такъв, предвид обявения от съда /с определението на основание чл.140 от ГПК/ размер на лихвата за забава. Делото е попълнено с доказателства за отправена покана от ищеца до ответника по повод заплащане на изплатеното обезщетение, а съгласно изчислението с ЕПИ ON LINE – калкулатори, размерът на лихвата за забава за посочения период възлиза( на сумата 185,82лв., до който размер искът следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 187,96лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          При този изход на спора ответната страна следва да заплати на ищцовото дружество на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски съразмерно уважената част на  исковете,  а  именно сумата  в размер – 209,56лв.  

          Не е представен списък на разноските.

          Воден от горното, съдът

 

   Р    Е    Ш    И :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането Община-Плевен, адрес гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, седалище и адрес за призоваване: гр.София, район Средец, ул.“Ст.Караджа” №2 сумата 839,10лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №25009030100508 по описа на ищцовото дружество, ведно със законната лихва,  считано от датата на подаване на исковата молба-16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Община-Плевен, адрес гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, седалище и адрес за призоваване: гр.София, район Средец, ул.“Ст.Караджа” №2 сумата 185,82лв., представляваща лихва за забава върху главницата 839,10лв. за периода от 29.10.2009год. до 16.12.2011год., като за разликата до претендираните 187,96лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Община-Плевен, адрес гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, седалище и адрес за призоваване: гр.София, район Средец, ул.“Ст.Караджа” №2 сумата 209,56лв., представляваща направени разноски по делото съразмерно уважената част на исковете.

  Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.          

 

                                                            Районен съдия :