Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 567 Година 07.05.2019
Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и седми февруари Година
2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1600 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът
Д.Л.К. твърди
в поправената си искова молба, че бил син на Л.Д. К. и В.И.Д.. На --- г., с
допълнителна заповед № ---/--- г., която била влязла в сила на --- г. на О.,
същите били обезщетени със следния самостоятелен обект в сграда, който бил с идентификатор ---,
с адрес на имота: ---, който самостоятелен обект се намирал в сграда -, която била
разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: избено помещение -, ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: ---. Този имот бил придобит от
родителите му с горепосочената допълнителна заповед в режим на съпружеска
имуществена общност. На --- г. майка му починала и оставила за свои
наследници преживелият я съпруг Л.Д. К. и ищецът, като неин син, които
наследили по равно нейната ½ ид.ч, и апартаментът станал съсобствен между тях при
квоти ¼ ид.ч
за ищеца и ¾ ид.ч за баща му (½ ид.ч. + ¼ ид.ч.). Последният
дарил на --- г. ответницата, която била негова дъщеря от първия му брак,
собствените си ¾ ид.ч. от описания имот, а на --- г. починал и оставил
за негови наследници по закон, същата и ищецът, негови деца. С дарението на
посочените си идеални части от процесния имот, същият се разпоредил с цялото си
имущество, тъй като не притежавал друго към датата на смъртта си. Пасиви на
наследството също нямало. С извършеното дарение била накърнена запазената част
на ищеца от наследството му, която според чл. 29, ал. 1 ЗН била 1/3. Подареното в полза на ответницата
имущество изчерпвало цялото наследство на баща им и при това положение масата
по чл. 31 ЗН се равнявала на подарения имот, а запазената му част от
наследството, при наличието на друг наследник с право на запазена част - ответницата,
се равнявала на 1/3 част от наследствената маса по чл. 31 ЗН. Тъй като ответницата била призован
към наследяване законен наследник, за ищецът не било налице задължение да
приемел наследството по опис. Искането е да се намали извършено в полза на ответницата с н.а. № 18/1997 г. дарение на ¾ идеални части от горепосочения самостоятелен обект в сграда,
до размера, необходим за
допълване на запазената част на ищеца от наследството на дарителя Л.Д. К.. Претендира за сторените по
делото разноски.
Ответницата Т.Л.К. – И. заема становище за
допустимост, но неоснователност на този иск, който моли съда да отхвърли и й
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени от
пълномощника й подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че са еднокръвни брат и
сестра, чийто баща е Л.Д.
К. (л.
5).
Последният е сключил на - г. граждански брак с майката на ищеца – В.И.Д./К.
(л.
168).
С влязлата в сила на --- г. допълнителна заповед по чл. 100
ЗТСУ (отм.) с
№ ---/--- г. на председателя на О., родителите на ищеца са били обезщетени (за
отчужден им със заповед по чл. 98 ЗТСУ (отм.) с
№ СД-36/08.02.1989 г., изменена в частта й за оценката на отчуждения имот с
решение от 03.07.1989 г. по гр.д. № 1267/1989 г. на С. районен съд - застроен
имот с пл. № - в кв. - по плана на града, съсобствен между тях от една страна и
ищецът от друга страна при равни права) с процесния апартамент в
новострояща се сграда, който попада в район с одобрена кадастрална карта и
регистри и представлява понастоящем самостоятелен обект в сграда, който е с
идентификатор ---, с адрес на имота: ---, който самостоятелен обект се намира в
сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: избено помещение -, ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ---.-, под обекта: ---.-,
над обекта: ---.- (л. 9-11, 106-110 и 127-128). Доколкото
този апартамент е придобит възмездно от родителите на ищеца по време на брака
им, като обезщетение на друг отчужден им имот, от който те са притежавали в режим
на бездялова СИО ½ идеална част, с доплащане на разликата по чл. 90 ЗТСУ
(отм.) в
цената му, то същият апартамент те са придобили в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност между тях (чл. 19, ал. 1 и 3 СК/85 г.
отм. и т. 3 ППВС 5/1972 г.).
Неоснователно при това положение е възражението за
противното на ответницата в отговора, че този апартамент бил лична собственост
на бащата на страните, защото бил придобит срещу отчужен негов личен имот,
оставен му в наследство от неговия баща, а името на майката на ищеца било дописано,
но на друга пишеща машина в представената от ищеца допълнителна заповед. Това
възражение е такова за наличие и на друго оставено в наследство от бащата на
страните имущество (¼ идеална част от процесния апартамент),
което следва да се включи в масата по чл. 31 ЗН, освен дарените от същия на
ответницата с процесното дарение ¾ идеални части от същия апартамент.
Поради това тежестта да докаже последното, и то пълно и главно, тоест
несъмнено, се носи от ответницата по делото (чл.
154, ал. 1 ГПК и Р 1180-2000-II г.о.).
Последната обаче не представи и по дялото няма несъмнени доказателства в негова
подкрепа. Тъкмо напротив. От представените в заверен от О. препис документи от
отчуждителната преписка е видно, че отчужденият имот (тогава
незастроен) е бил закупен на 06.03.1934 г., при равни права (доколкото
не е посочено друго), от дядото по бащина линия на страните – Д.К. М.и Т.Д.К.
(л.
136-137).
След това със съдебна спогодба от 06.05.1978 г., одобрена по време на брака на
бащата на страните с майката на ищеца, същият имот, вече обаче застроен (като
по делото няма и данни дали това му застрояване не е станало по време на
сключения на - г. граждански брак между майката на ищеца и бащата на страните,
заварен от влизането в сила на 22.05.1968 г. на първия СК, поради което правилата
на въведената с него СИО се отнасят и за имуществата, придобити от съпрузите по
заварени бракове преди влизането му в сила – чл. 103 от ЗПР на същия СК 68 г.,
а според същите правила, се включва в СИО сградата, построена през време на
брака върху земя, индивидуална собственост на единият съпруг, макар да не е
било учредено право на строеж на другия съпруг – т. 4 от ППВС 5/1972 г.),
е бил поставен в дял на бащата на страните срещу парично уравнение от 1481
лева, което същият е следвало да плати на другия съделител Н.В.М. (л.
135).
На това основание, 1481/11847 идеални части от същия имот с постройките в него,
са били били придобити с тази делба от бащата на страните в режим на съпружеска
имуществена общност с майката на ищеца (т.
3 от ППВС 5/1972 г.). След това на 13.12.1985 г., бащата на страните е дарил
на ищеца ½ идеална част от придобитите от него в лична собственост със
спогодбата от 1978 г. 10366/11847 идеални части от същия имот (л.
134).
Поради това, след това дарение, по 5183/11847 идеални части от този имот са
притежавали ищецът и бащата на страните, а последният и майката на ищеца са
притежавали в режим на СИО 1481/11847 идеални части от същия имот. Именно
поради това последната е участвала в делбеното производство по гр.д. №
1307/1986 г. на С. районен съд, заведено от подалият исковата молба за делба ищец,
срещу неговите родители, което е приключило с одобрената на 09.06.1986 г.
съдебна спогодба, с която следва да се приеме, че ищецът е получил в дял
посочените в дял първи от същата спогодба сгради в имота, а бащата на страните
и майката на ищеца са получили в дял посочените в дял втори на същата спогодба
сгради в същия имот, който имот страните по тази спогодба са се спогодили да
остане в тяхна съсобственост, както се притежава по документи и няма да се
дължи парично уравнение на дяловете (л. 133).
Вярно е, че в този протокол е вписано, че сградите в дял втори се поставят в
дял на бащата на страните „със съгласието“ на майката на ищеца. Но също така е
вярно, че следва съгласно чл. 20 ЗЗД да се приеме, че страните по тази спогодба
са имали предвид тук, че тези сгради с ½ идеална част от мястото се
поставят в общ дял на бащата на страните и майката на ищеца, която за това е
изразила съгласие, а не в хипотезата на чл. 23 СК/85 г. (отм.).
Иначе същата спогодба би била нищожна. Не само защото в нея нямаше да е участвала
като съделител и майката на ищеца, а тя е притежавала към този момент в общ дял
в СИО с баща му най-малко 1481/11847 идеални части от имота със сградите в него
(чл.
75, ал. 2 ЗН и т. 7 ППВС 7/1973 г.). Но и защото, нямаше да е
получила при тази спогодба дял в натура, нито парично уравнение (т.
8 ППВС 7/1973 г.). Ето защо съдът намери, че тълкувайки действителната
обща воля на страните при тази съдебна спогодба, съгласно чл. 20 ЗЗД, следва да
се приеме, че със същата съделителите са уговирили именно поставянето в общ дял
в СИО на бащата на страните и майката на ищеца посочените в дял втори от нея
сгради с ½ идеална част от имота (л.
133).
Именно
поради това от бащата на страните и майката на ищеца е отчужден с
отчуждителната заповед от 08.02.1989 г. техният общ дял от ½ идеална
част от имота и реално притежаваната след посочената делба жилищна сграда с
подобрения, което е признато и в диспозитива на изменящото тази заповед в
частта за обезщетението решение по гр.д. № 1267/1989 г., защото съгласно
действащият към този момент чл. 75, ал. 1 ЗТСУ (отм.),
правото на имотно или парично уравнение принадлежи само на собственика на
отчуждения имот (л. 106 и 127). Именно поради това името
на майката на ищеца фигурира и в представения по делото от ищеца препис от
допълнителната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.),
с която тя и баща му са били обезщетени с процесния апартамент (л.
10).
Иначе, при липса на данни за извършена от последната в полза на бащата на
страните цесия по чл. 102 ЗТСУ (отм.),
тази допълнителна заповед би била нищожна (ТР
51-1983-ОСГК и Р 1840-1983-I г.о.).
Вярно
е, че в представените с отчуждителната преписка от О. преписи от същата
заповед, не фигурира името на майката на ищеца (л.
116-119).
Но също така е вярно, че и те са заверени преписи, а не оригинала на тази
заповед. Поради това не са в състояние сами по себе си да опровергаят
представеният от ищеца също заверен препис от тази заповед. Още повече, че за
разлика от последния, който представлява заверен от пълномощника на ищеца
препис от също заверен за вярност с оригинала, но от директора на С. в О.,
препис от същата заповед, само първият от представените с отчуждителната
преписка от О. преписи от тази заповед, съдържа подпис-параф в графата за издал
я „председател“, но същият е положен след запетая (л.
117), тоест
от името на този председател, а не от последния, а след този подпис липсва и каквато
и да било информация, не само за лицето, което го е положило от името на този
председател, но и на какво основание е сторило това, а неподписаната лично от
органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.)
заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), също
е нищожна (ТР 51-1983-ОСГК). Що се отнася до втория представен от О. с отчуждителната
преписка препис, той не е препис нито от оригинал, нито от заверен препис от
същата заповед, а представлява заверено копие от неподписан от никого препис (л.
119),
който поради това очевидно няма хактеристиките нито на официално заверен препис, нито на извлечение
от оригинала на тази заповед (чл. 179, ал. 2 ГПК).
Ето защо съдът намери, че тези представени с отчуждителната преписка и заверени
от О. преписи от същата заповед, не са в състояние да докажат нито твърденият
от ответницата в отговора й външен недостатък по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК (по
дописване на името на майката на ищеца след съставянето на тази заповед),
нито да опровергаят верността на представеният от ищеца препис от тази заповед,
в който фигурира и името на неговата майка (л.
10).
Още повече, че ако последното липсваше от оригинала на тази заповед, тя би била
нищожна в тази й част с оглед липсата на данни по делото за наличие на валидна
цесия по чл. 102 ЗТСУ (отм.) и
данните по делото, че същата фигурира в отчуждителната заповед по чл. 98 ЗТСУ (отм.),
а със спогодбата от 09.06.1986 г. по гр.д. № 1307/1986 г. на СтРС е продобила в
бездялова СИО с бащата на страните отчуждената им след това със същата заповед
½ идеална част от горепосочения имот, за имотно обезщетение на който те
са придобили също в режим на бездялова СИО процесния апартамент с влизането в
сила на --- г. на допълнителната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.).
А дори и това да не бе така, съответната на доплатената по чл. 90 ЗТСУ (отм.) за
възмездното му придобиване по време на брака им със същата заповед разлика от 24
811.92 лева от същия апартамент, от плащането на която те не са били освободени
и са платили преди влизането в сила на --- г. на допълнителната заповед, и с
тегленият за това заем от Д. в размер на 20 000 лева (видно
от същата допълнителна заповед, справката за стойността от 7374.08 лева, която
е следвало да им се плати за отчуждения им имот и представения от пълномощника
на ищеца договор за същия заем - л. 10-11, 122 и 169),
отново би била придобита от тях в СИО (чл. 19, ал. 1 и 3 СК/85 г.
отм. и т. 3 ППВС 5/1972 г.). Ето защо съдът намери,
че този апартамент е бил придобит изцяло в режим на бездялова СИО от родителите
на ищеца с влизането в сила на посочената допълнителна заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.),
а възражението за противното на ответницата, чиято е тук тежестта да докаже същото
пълно и главно, тоест несъмнено, е неоснователно, защото по делото няма
несъмнени доказателства в негова подкрепа (чл.
154, ал. 1 ГПК
и Р 1180-2000-II г.о.). Аргумент в тази насока е
и нотариалният акт за процесното дарение, с който бащата на страните е дарил на
ответницата, не ¾ идеални части от собствения си процесен апартамент, а
„собствените си ¾ идеални части“ от него, като пред нотариуса се е и легитимирал,
като собственик на последните, не само с допълнителната заповед по чл. 100 ЗТСУ
(отм.),
но и с удостоверение за наследници (най-вероятно на починалата
майка на ищеца – б.р.), което не би било така,
ако и името на последната не фигурираше в оригинала на тази влязла в сила
допълнителна заповед (л. 7).
А последната при това положение е задължителна не само за страните в
отчуждителното производство, но и за техните наследници, сред които е и
ответницата, като дъщеря на бащата на страните (ТР 51-1983-ОСГК)
На --- г. е починала майката на ищеца (л.
8). За
свои наследници по закон същата е оставила преживелият я съпруг и баща на
страните – Л.Д. К. и ищецът, неин син (л. 8). Със
смъртта й е прекратена и съпружеската имуществена общност върху процесния
апартамент (чл.
26, ал. 1 СК/85 г. отм.). От прекратяването й бащата
на страните е получил 1/2 идеална част от процесния апартамент, а оставената от
майката на ищеца в
наследство останала 1/2 идеална част от същия апартамент, е придобита по
наследство при равни права от ищеца и от бащата на страните (чл.
27 СК/85 г. отм. и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Така
след смъртта на майката на ищеца, последният е притежавал 1/4 идеална част от
процесния апартамент (по наследство от своята
майка),
а бащата на страните е притежавал ¾ идеални части от същия апартамент (2/4
идеални части от прекратената със смъртта на майката на ищеца СИО върху него и
1/4 по наследство от същата).
На --- г., с н.а. 18/1997 г., бащата на страните е дарил на
ответницата собствените си 3/4 идеални части от процесния апартамент, като си е
запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на същия апартамент (л.
7).
На --- г. бащата на страните е починал и оставил за свои
наследници по закон страните по делото – негови деца (л.
5). От
представения от пълномощника на ищеца заверен препис от справка по лице е видно,
че към момента на смъртта си, той не е притежавал недвижими имоти (чл.
13).
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява още, че стойността на
дарените от бащата на страните на ответницата процесни 3/4 идеални части от процесния
апартамент, според положението му към момента на подаряването им на --- г. и
стойността им по време на откриване на наследството му на --- г., е 91 125
лева, а стойността към същия момент на целия апартамент е 121 500 лева (л.
63).
От
представеното от П. писмо с приложения, преценено съвкупно с представените с
отговора препис – извлечение от акт за смърт, платежни нареждания и първоначалното
и допълнителни заключения на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза, които съдът ***ъзприема, поради неоспорването им от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че към
момента на смъртта си в 10.27 часа на --- г., бащата на страните е притежавал и
вземания, които поради това следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН (л.
37-38, 41, 157-160, 184-186 и 213-215). Първото от тях е на
стойност 13006.22 лева, които бащата на страните е имал по своя банкова сметка
в П., която на 29.12.2016 г. ищецът, като негов пълномощник, е закрил и превел
тази сума по своя банкова сметка ***, като в платежното нареждане е посочил,
като основание за този превод - „прехвърляне на средства“ (т.
IV-1
от ПЗСИЕ, л. 185 и т. IV-1 от ДЗСИЕ, л. 214).
Тъй като това прехвърляне е извършено от ищеца в качеството му на пълномощник
на бащата на страните, същото се счита извършено от последния (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). А тъй като посоченото за основание в платежното нареждане - „прехвърляне
на средства“, не представлява основание/причина/кауза, която да го оправдава, а
по делото няма данни за наличие на някакво друго основание, което да оправдава
същото прехвърляне, следва да се приеме, че то е извършено при начална липса на
основание. Поради това от момента на извършването му за бащата на страните е
възникнало вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за неговото връщане в същия
размер от 13006.22 ле***а от ищеца, който го е получил без основание и следва
да го върне (ППВС
1/1979 г.).
Това вземане е принадлежало на бащата на страните към момента на неговата смърт
в 10.27 часа на --- г. и следва поради това да се включи в масата по чл. 31 ЗН (чл.
31 ЗН).
Същото
се отнася и за второто вземане на стойност 7556.68 лева, която сума бащата
на страните е имал по друга своя банкова сметка в П., която на 29.12.2016 г.
ищецът, като негов пълномощник, също е закрил и превел тази сума по своя банкова
сметка ***, като в платежното нареждане е посочил, като основание за този
превод - „прехвърляне на средства“ (т. IV-1 от ПЗСИЕ, л. 185 и т. IV-1 от
ДЗСИЕ, л. 214). Тъй като и това им прехвърляне е осъществено от ищеца, като
пълномощник на бащата на страните, същото се счита извършено от последния (чл.
36, ал. 2 ЗЗД). А тъй като посоченото в платежното нареждане „прехвърляне на
средства“, не представлява основание/причина/кауза, която да го оправдава, а по
делото няма данни за наличие на някакво друго основание, което да оправдава
същото прехвърляне, следва да се приеме, че и то е извършено при начална липса
на основание. Поради това от момента на извършването му за бащата на страните е
възникнало вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и за неговото връщане в същия
размер от 7556.68 лева от ищеца, който го е получил без основание и следва да
го върне (ППВС 1/1979 г.). Това вземане също е принадлежало на бащата на
страните към момента на неговата смърт в 10.27 часа на --- г. Поради това следва
да се включи в масата по чл. 31 ЗН (чл. 31 ЗН).
В
последната следва да се включат и притежаваните от бащата на страните в момента
на неговата смърт в 10.27 часа на --- г.
следни средства по банко***ите му сметки, а именно – 945.19 евро (равностойни
на 1848.63 лева по фиксинга на БНБ, определен в Р № 223/31.12.1998 г. на БНБ за
определяне на валутния курс към еврото, Обн. ДВ, бр. 1/1999 г.),
които на 29.12.2016 г. ищецът, като пълномощник на своя баща, е прехвърлил по
друга, посочена в абзац трети на т. IV – 1 от ПЗСИЕ и ДЗСИЕ,
банкова сметка *** -, която няма данни да е била закрита до смъртта му, както и
4842.44 лева, които бащата на страните е имал налични в момента на неговата
смърт в 10.27 часа на --- г., в друга негова
банкова сметка в ---, видно от т. IV – 6 от ПЗСИЕ (л.
185).
Последните също следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН, независимо, че след
смъртта на бащата на страните, ищецът ги е изтеглил, защото са били налични към
момента на смъртта на този наследодател. Поради това следва да се включат в
масата по чл. 31 ЗН (чл. 31 ЗН).
Или
в последната следва да се включат, както съществуващите в момента на неговата
смърт в 10.27 часа на --- г. горепосочените вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на бащата на страните, в общ размер от 20 562.90 лева, така и съществуващите
негови вземания в размер на 945.19 евро/1848.63 лева по сметката му в П., и в
размер на 4842.44 лева по сметката му в ---. Или в масата следва да се включат парични
вземания в общ размер от 27 253.97 лева (20 562.90
лева + 1848.63 лева + 4842.44 лева). А доколкото от масата по
чл. 31 ЗН следва да се извадят дълговете, включително и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, следва и в случая, макар по делото да няма
данни за наличие на оставени от бащата на страните в наследство дългове, да се
приеме, че е налице твърдяното от ищеца увеличение на наследството му,
изразяващо се в заплатените от последния в брой на 20.12.2016 г. 1500 лева по
сметката на третото лице Е., по издадената от последното на бащата на страните
фактура № 51437/20.12.2016 г., за доставения за лечението на последния
ортопедичен пирон (л. 67-68). Доколкото вземането на
наследника по чл. 12, ал. 2 ЗН се основава на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване, а такова е налице не само при увеличение на
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице (т. 1 и 9 ППВС 1/1979 г.),
то и в случая следва да се приеме, че с плащането приживе в брой на 20.12.2016
г. на цената от 1500 лева на необходимия за лечението на бащата на страните
горепосочен ортопедичен пирон, ищецът е спестил на последния средствата за
същия пирон, с което е увеличил с тях наследството му по смисъла на чл. 12, ал.
2 ЗН. Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е
основателен и следва
да се уважи, като накърнената с дарението запазена част на ищеца от
наследството на бащата на страните, се възстанови
чрез отделяне на съответна на същото идеална част от процесния имот (Р
93-2015-II
г.о.). По делото
се установи, че призовани да наследят починалият на --- г.
наследодател Л.Д. К. негови наследници
по закон са само страните по делото - негови деца. Според чл.
28, ал. 1 ЗН,
всеки от тях притежава по 1/3 запазена част от наследството му,
а разполагаемата
част е 1/3 (чл. 29, ал. 1 ЗН). Според
чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълният й размер поради завещания или дарения, може да
иска намаляването им до размера, необходим за допълването й, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
По делото не
е спорно, че наследодателят
Л. К. не
е завещавал или дарявал на ищеца определени
имущества. Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник, който има
право да иска възстановяване на запазената му част, е само този, който
притежава такова право, призован е към наследяване и е приел наследството. В
случая ищецът, като дете на този
наследодател,
е призован да го наследи негов наследник със запазена
част от наследството му
(чл. 28, ал. 1 ЗН). Доколкото в
15.11 часа на --- г., след настъпилата по-рано в 10.27 часа на същия ден смърт
на своя баща, с която е било прекратено съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЗД и даденото
му от последния горепосочено пълномощно, ищецът е изтеглил на каса 4000 лева от
посочената в т. IV-2 на ПЗСИЕ банкова сметка *** Р., следва да се
приеме, че още с това си действие същият е приел наследството
му,
защото то несъмнено предполага
намерението му да го приеме (чл. 49, ал. 2, пр. 1 ЗН и
Р 429-1991-I
г.о.).
При това положение, за да определи размерите на разполагаемата и запазената
част на ищеца от наследството на същия наследодател,
съдът следва да образува една маса от всички имущества, които
са принадлежали на последния към момента на смъртта му.
Касае се за движими вещи и недвижими имущества, парични средства и вземания (чл. 31 ЗН). Тежестта да докаже последните, лежи по делото върху ответницата (чл. 154,
ал. 1 ГПК и Р 1180-2000-II г.о.). По
делото се установи с оглед изложеното, че този наследодадател на страните не е притежавал
към момента на смъртта си движими вещи, нито друго недвижимо имущество, освен това,
което е предмет на оспореното дарение. Установи се обаче, че е оставил в
наследство горепосочените вземания в общ размер от 27 253.97 лева. Поради това
масата следва да се формира само от тези доказани по делото негови вземания и оспорено
дарение (чл.
31 ЗН).
Или
от посочените доказателства се установи по делото, че към момента на смъртта
си, наследодателят Л. К. е притежавал посочените вземания в общ размер от 27
253.97 лева. По делото не е установено да е налице имущество по чл. 12, ал. 1 ЗН, нито други негови вземания, които да да се прибавят. Липсват и доказателства
да са били налице негови задължения, които да обременяват наследството му, но е
налице посоченото увеличение на същото по чл. 12, ал. 2 ЗН в размер на 1500
лева, което следва да се извади от стойността на оставените в наследство от същия
горепосочени вземания в общ размер от 27 253.97 лева (чл. 31 ЗН). Поради това
към намалената им с увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН стойност от 25 753.97
лева (27
253.97 лева вземания – 1500 лева увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН), следва
да се прибави само стойността на дарените на ответницата с н.а. № 18/1997 г.
процесни 3/4 идеални части от процесния апартамент, според неговото положение
по време на подаряването им на --- г. и стойността им по време на откриване на ---
г. на процесното наследство, която стойност според ЗСТЕ е 91 125 лева (чл.
31 ЗН). При това положение, към момента на откриване на --- г. на последното,
пазарната оценка на посочената маса по чл. 31 ЗН е общо 116 878.97 лева (25 753.97
лева + 91 125 лева). Оттук размерът на
разполагаемата 1/3 идеална част на наследодателя е 38 959.65 лева, какъвто
е размера и на запазената за ищеца 1/3 идеална част от наследството му (чл.
29, ал. 1 ЗН).
След
като стойността на извършеното от този наследодател дарение е 91 125 лева, той
е превишил със същото разполагаемата част от 38 959.65 лева. Запазената
част на ищеца от наследството му е 1/3 или 38 959.65 лева (1/3
от 116 878.97 лева), която е накърнена от
дарението. Разполагаемата част на наследодателя в стойностно изражение е 38
959.65 лева, а запазената част на надарената ответница също е 1/3 или 38 959.65
лева (1/3 от 116 878.97 лева). Стойността на дарението надвишава
сбора от 77 919.30 лева на разполагаемата част от 38 959.65 лева и
запазената част на ответницата от 38 959.65 лева. Поради това, макар и тя да е
наследник със запазена част от същото наследство, в случая нормата на чл. 36,
ал. 2 ЗН е неприложима. Това е така и защото тази норма има предвид само тези
случаи, при които е завещан или подарен цял имот, а не и идеална част от него (както
е в случая),
и същият имот има изцяло наследствен характер, а не и когато някои от
съсобствениците му притежават идеални части от него на собствено основание,
какъвто е случая (Р 187-2002-I г.о.). При него 1/4 идеална част от процесния
апартамент се притежава от ищеца на собствено основание – по наследство от
неговата майка. Поради това ответницата не може да задържи на основание чл. 36,
ал. 2 ЗН дарените й от наследодателя Л. К. 3/4 идеални части от същия апартамент.
Понеже в
случая предмет на дарението е посочената идеална част от процесния апартамент,
възстановяването на накърнената със същото запазена част на ищеца от
наследството на баща му, следва да се извърши чрез отделяне на идеална
част от същия апартамент, съответна на стойността на накърнението на запазената
част на ищеца, поискал възстановяването й (така и Р 93-2015-II г.о.). От
горните мотиви следва, че стойността на наследствената маса, определена по
правилата на чл. 31 ЗН, е 116 878.97 лева.
Разполагаемата част на наследодателя и запазената част на всяка
от страните по делото е 1/3 или стойността им е по
38959.65 лева.
От чистия актив на наследството/неразпореденото имущество от 25 753.97
лева,
ищецът е получил имущество на
стойност 12 876.99 лева или
извършеното в полза на ответницата дарение накърнява запазената му част със
сумата от 26082.66 лева/закръглено
към цяло число – с 26083 лева, с която извършеното от наследодателя дарение
на 3/4 идеални части от процесния
апартамент
следва да бъде намалено. С оглед изложеното,
в
случая не може да намерят приложение правилата на чл. 36,
ал. 1 и 2
ЗН за задържане на имота от надарената ответница, тъй като
стойността му надвишава разполагаемата и нейната запазена част взети заедно, или за
връщането му в наследството, тъй като предмет на дарението е 3/4 идеални
части от същия имот.
Поради
това възстановяването на запазената част на ищеца
следва
да се извърши чрез отделяне на идеална част от този имот, съответна
на накърнението на запазената му част, а именно на 26
083/121
500
идеални части (така и Р 93-2015-II г.о.).
При този
изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
същото разноски в общ размер от 1160 лева (от
които 80 лева внесена д.т. за производството, 100 лева внесен депозит за възнаграждение
на вещото лице и 980 лева платено адвокатско възнаграждение). На
ищецът не следва да се присъждат и внесените от него на 05.03.2019 г. по сметка
на съда 140 лева за възнаграждение на вещото лице, тъй като са внесени на
05.03.2019 г., а документа за внасянето им е представен с писмената защита на
пълномощника му на 06.03.2019 г., след приключване на съдебното дирене по
делото и то при положение, че даденият му с протоколно определение от
24.10.2018 г. едноседмичен срок да довнесе същите и представи в същия срок по
делото документа за внасянето им, е изтекъл на 31.10.2018 г. (л.
79 и 228-230),
а в задължителната си практика ВКС приема, че както искане за присъждане на
сторени по делото разноски, така и представяне на доказателства за направата
им, страната не може да извърши валидно след приключване на съдебното дирене по
делото, с писмената си защита (т. 11 ТР 6/2012 ОСГТК). При
този изход на делото, ответницата няма право на разноски, поради което такива
не й се й присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е
Ш И:
НАМАЛЯВА, по предявения от Д.Л.К., с ЕГН **********, с
адрес ***, против Т.Л.К. – И., с ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН, извършеното от Л.Д. К.,***, починал на --- г., с нотариален акт -/---
г. на нотариус при С. районен съд, в полза на Т.Л.К. – И. с п.с., дарение на собствените
му 3/4 идеални части от следния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с
идентификатор ---, с адрес на имота: ---, който самостоятелен обект се намира в
сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: избено помещение -, ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ---.-, под обекта: ---.-,
над обекта: ---.-, със сумата от 26083 лева, необходима за допълване на
запазената част на Д.Л.К. от наследството на Л.Д. К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Д.Л.К. с п.с. от наследството на Л.Д. К.,***, починал на ---
г., с 26083/121500 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с
идентификатор ---, с адрес на имота: ---, който самостоятелен обект се намира в
сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: избено помещение -, ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ---.-, под обекта: ---.-,
над обекта: ---.-.
ОСЪЖДА Т.Л.К.
– И. с п.с., да заплати на Д.Л.К. с п.с., сумата от 1160
лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: