Решение по дело №12203/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260148

15.02.2022 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12203 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Л.М.Т. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве" АД, за заплащането на сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди от ПТП, като частичен иск от пълния размер от 3500 лева, ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 30.07.2020г. в гр.Пловдив е настъпило ПТП. Движещият се по *****, управляван от  Г.Т. навлиза в  кръстовището с **** при червен сигнал на светофарната уредба, като отнема предимството на движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка/модел: **** управляван от ищеца. В следствие на настъпилото ПТП по автомобила на ищеца  били причинени значителни материални щети. Твърди, че към дата на настъпване на събитието автомобилът причинил пътно транспортното произшествие имал валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Била образувана ликвидационна преписка при ответника по щетата, извършени били и необходимите огледи на увредените детайли, за което бил съставен опис по щетата. След извършените проверки ответното дружество постановило отказ от заплащане по доброволен ред на исковото обезщетение. Моли за присъждането на посочената сума, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло претенциите на ищеца, както по основание, така и по размер и счита същите за прекомерно завишени. Счита, че водачът на лекия автомобил**** не е причинил ПТП, така както било описано в исковата молба, като оспорва механизма на ПТП и вината на водача. Оспорва и претендираните  вреди по процесния автомобил, както и верността на представения от ищеца двустранен констативен протокол. Твърди, че процесното МПС било увредено при други обстоятелства и в друг времеви период. Оспорват се описаните увреждания, причинната им връзка с инцидента и размера на обезщетението. Претендира разноски.

С определение от о.с.з на 18.10.2021г. размерът на претенцията е увеличен от сумата от 1000 лева на 3645 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада на делото, обективиран в определение от 30.10.2020г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати или ненуждаещи се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на автомобил - *****, управляван от  Г.Т., е била застрахована при ответника към 30.07.2020г., както и че ищецът е собственик на лек автомобил ****. Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба документи.

От представения двустранен протокол за ПТП от 30.07.2020г. се установява, че на посочената дата в гр. Пловдив на кръстовището на ****, е настъпило ПТП между лек автомобил „***“ и лек автомобил „****“. Механизмът на ПТП е посочен в протокола, като същият се установява от показанията на разпитания свидетел- Г.Т., водач на лек автомобил „****“. Според тях той е навлязъл в кръстовището на червен светофар, поради което е бил ударен в задната дясна част от управлявания от ищеца лек автомобил „****“, който навлязъл в кръстовището на зелен светофар. Изтъква, че при преминаването се е подвел от светещ от неговата страна на кръстовището зелен светофар, който обаче се отнасял само за движение надясно. Показанията са последователни, конкретни и непротиворечиви, като се потвърждават и от изследването направено от САТЕ и следва да бъдат кредитирани.

Поради горното, съдът намира, че механизмът на ПТП и вината на застрахования при ответника водач се установява с категоричност. Няма никакви данни уврежданията по лек автомобил „****“ да са настъпили при друг механизъм и по друго време. Приетата САТЕ посочва, че те отговарят на описаното от свидетеля ПТП, предвид обективните данни и ъгъла на съприкосновение, а приетата СТЕ дава заключение, че корозионните процеси са започнали много преди процесното ПТП и са свързани с възрастта на автомобила, неговото съхранение и поддръжка.  

Безспорно е, че към датата на събитието ответникът е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на л.а. „***“. Ето защо съдът приема, че ответникът в качеството си на страна по валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с предмет увреждащия автомобил носи отговорност за вредите, причинени от водача му- чл. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.

От заключението на приетата САТЕ, която съдът кредитира, се установява, причинно следствената връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, както и пазарната им стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Според изготвената САТЕ, общата стойност на необходимите средства за възстановяване на увредения автомобил, в т. ч. разходи за труд и части, е поне сумата от 7224 лева. След извършено проучване, експертът сочи, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е била в размер на 3971 лева. С оглед изложеното, действително разходите за възстановяване на автомобила надвишават 70% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета по смисъла на закона.

В приетото заключение вещото лице посочва, че стойността на вредите след предаването на автомобила за скрап е в размер на 3645 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК. След като стойността на обезщетение трябва да бъде равна на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане собственик на запазените части. При такава хипотеза ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.

Ето защо претенцията е основателна за сумата от 3645 лева и следва да бъде уважена.

От приетата САТЕ не се установява наличието на съпричиняване от страната на ищеца. Вещото лице посочва, че той е има възможност да предотврати ПТП при реакция в момента в който автомобилът „***“ е пресичал стоп линията на булевард „****“. Този момент не може да бъде приет за меродавен, защото ищецът не би могъл да знае, че другият водач ще наруши правилата за движение, нито е длъжен да предполага такова поведение. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 356 лева разноски за ДТ и САТЕ

На основание чл. 78, ал. 6 в полза на АД „Г. и М.“ следва да бъде присъдена сумата от 485.15 лева за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.  

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на Л.М.Т., ЕГН **********, сумата от 3645.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- тотална щета, на МПС „****, от реализирало се на 30.07.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ***** пътно-транспортно произшествие, по вина на водача лек автомобил „*****, по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2020г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 356.00 лева разноски.  

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕИК *********, да заплати на АД Г. и М.“ Булстат *********, сумата от 485.15 лева- разноски за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Л.Т..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.