№ 131
гр. Б. , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501409 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Инициирано е по повод депозирана
въззивна жалба от А. М. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 7520 от 12.08.2019 г. по гр.д.
№ 2274/2018 г. по описа на Районен съд – Б., коригирано посредством Решение № 908492 от
30.10.2020 г., с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебния акт. С посочените решения ответникът пред първа инстанция А. М. Г. е осъден да
преустанови незаконните си действия и противоправни състояния в имот с
идентификационен № 04279.623.370, собственост на ищците А. К. Г. и Н. М. Г., а именно –
построяването на дървена барака, с размери 2.40/3.50 м. и височина 2.00-2.50 м., от която
барака 2.16 кв.м попадат в имота на ищците, както и да преустанови складирането на
употребявани греди и дъски /материали/, които заемат 0,99 кв.м от имота на ищците, като
ответникът е осъден да премахне за своя сметка посочените дървена барака и материали. В
останалата част ищцовата претенция за премахване на изградените в северната част на
имота - ограда от телена мрежа, три бараки с приблизителни размери 2,5/4м. всяка една, два
навеса за кучата, заемащи приблизителна площ по 10 кв.м всеки един е отхвърлена като
неоснователна.
За да постанови този резултат районният съдебен състав е приел, че от
доказателствата по делото се установява, че неправомерните действия на ищеца се изразяват
в ползване на една барака, част от която навлиза неправомерно в имота на ищците и
складиране на дървен материал в същия имот. Именно поради тези съображения искът е
1
уважен частично.
С въззивната жалба са наведени доводи, според които първоинстанционният съдебен
акт е неправилен. Твърди се, че от приетите по делото доказателства не може да се направи
извод за това, че в имота на ищците съществуват незаконни постройки. На следващо място е
посочено, че дори такива постройки да съществуват, по никакъв начин не е установено, че
същите са изградени именно от ответника А. М. Г.. С въззивната жалба не са направени
доказателствени искания и не се навеждат възражения по повод изготвения от първа
инстанция доклад по чл. 146 от ГПК.
Ответниците по жалбата А. К. Г. и Н. М. Г. са представили отговор, в който се
изтъкват подробни съображения за неоснователност на жалбата. Иска се решението на
районен съд – Б. да бъде потвърдено. С отговора на въззивната жалба също не се иска
събиране на доказателства и не се твърдят допуснати от районния съд процесуални
нарушения.
След проверка на материалите по делото, въззивният съд намира подадената жалба за
допустима – подадена е в срок от лице, което има правен интерес от нея, насочена е срещу
подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт и е внесена дължимата държавна такса.
В хода на въззивното производство не са ангажирани нови доказателства.
Жалбоподателят, чрез адвокат Ангелова, поддържа жалбата и настоява да бъде уважена.
Въззиваемите страни, представлявани от адвокат С., поддържат депозирания писмен
отговор и молят решението на районния съд да бъде потвърдено в оспорената част.
След извършена служебна проверка, Окръжен съд – Б. констатира, че обжалваното
решение е валидно в своята цялост и допустимо в обжалваната част. Това предполага
разглеждане на жалбата по същество.
Следва да се посочи, че жалбата е насочена само срещу онази част на решението, с
която са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС. В
останалата си част Решение № 7520 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 2274/2018 г. по описа на
Районен съд – Б., коригирано посредством Решение № 908492 от 30.10.2020 г., с което е
поправена допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива, е влязло в сила.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а съображенията за това са
следните:
Производството пред Районен съд – Б. е образувано по искова молба, подадена от
съпрузите А. К. Г., ЕГН ********** и Н. М. Г., ЕГН ********** срещу А. М. Г., ЕГН
**********, в която са обективирани обективно съединени искове, с правно основание чл.
109 от ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на дворно място, представляващо Поземлен
имот с идентификационен номер 04279.623.370 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-32/10.05.2006 г на изп.дир. на АК - Б., с адрес на
2
имота в гр. Б., ул."Д." № 3, с площ от 359 кв.м, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с номер на имота по
предходен план - 6077, квартал 23, парцел X, със съседи на имота – имоти с кадастрални
номера 04279.623.369, 04279.624.6; 04279.623.364; 04279.623.363; 04279.623.371;
04279.623.369, а така също и че са собственици на приземния и първия жилищен етаж от
изградената в дворното място жилищна сграда. Наведени са твърдения, според които
ответникът е собственик на жилище, находящо се в жилищна сграда, изградена в поземлен
имот с идентификатор 04279.623.369, който поземлен имот е собственост на Община Б. и е
съседен на притежаваното от тях дворно място. Според ищците ответникът без тяхно
разрешение и без съответните строителни книжа е изградил в северната част на дворното
място, тяхна собственост, три бараки, всяка от които с площ около 10 кв.м и два навеса, с
приблизителни размери 2 м. на 2.5 м., които второстепенни постройки ползва за складиране
на разнообразни по вид материали. Посочено е още, че ответната страна е поставила и
телена мрежа /ограда/, с дължина около 10 м. и височина около 1.5 м., посредством която е
отделена от имота на ищците площ от около 100 кв.м. Изложени са доводи и за това, че А.
М. Г. „складира“ в дворното място на активно легитимираните страни строителни
материали, които заемат площ от 20 кв.м. Според ищците с посторяването и ползването на
бараките и навесите, с изграждането на телената мрежа /ограда/ и със складирането на
строителните материали ответникът им пречи да ползват собствения им поземлен имот.
Поради това е отправена претенция до съда, посредством която се настоява А. М. Г. да бъде
осъден да преустанови незаконните действия в поземлен имот с идентификационен номер
04279.623.370, а така също и да премахне намиращите се в северната част на имота три
бараки, два навеса, ограда от телена мрежа и строителни материали.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че е собственик на жилище с
идентификатор 04279.623.369.1.1, което е построено въз основа на отстъпено още през 1976
г. от председателя на Окръжния народен съвет право на строеж. В отговора изрично е
посочено, че А. М. Г. не е изградил в имота на ищците и не ползва второстепенни
постройки, в това число и навеси за кучата и че не е поставял ограда от телена мрежа.
Ответникът твърди, че по никакъв начин в миналото и към момента на депозиране на
отговора не е извършвал и не извършва действия, с които да ограничава пълноценното
ползване на поземления имот, притежаван от А. К. Г. и Н. М. Г..
Съгласно чл. 109 от ЗС собственик на дадена вещ може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето вещно право и произтичащите
от него правомощия. Негаторният иск /искът по чл. 109 от ЗС/ предоставя юридическа
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие и посегателство върху
собствеността, което, макар и да не води до отнемане на владението, пречи на собственика
да си служи с вещта пълноценно. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати вредните последиците от него.
Двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователност на действията или
3
бездействията на ответника по негаторния иск, които са насочени срещу вещ, която е
собственост на ищеца и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Когато действията на ответника са окажат основателни,
искът по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. От изложеното дотук се установява,
че за уважаването на негаторен иск е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота, но и че върху този имот ответникът е реализирал неоснователно въздействие
/посредством действие или бездействие/, което създава за активно легитимираната страна в
процеса пречки да използва собствения й имот, които пречки са по-големи от обикновените.
Преценката за това кои пречки са по-големи от обикновените и поради това са недопустими
е конкретна по всяко отделно дело. Обстоятелството, че едно действие е незаконно, не е
достатъчно основание да се приеме с категоричност, че има засегнати конкретни права.
Нарушението следва да е сериозно и реално да оказва неблагоприятно влияние върху
нормалното ползване на вещта. Понякога, обаче, естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика на една вещ да упражнява
правата си в пълен обем. Такъв е случаят, когато ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има валидно облигационно или вещно право за това. В горния смисъл са
мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълкувателно
дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към Решение № 92 от 01.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 4715/2016 г. по описа на II Г.О. на ВКС и Решение № 14 от
28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 546/2020 г. по описа на I Г.О. на ВКС.
В настоящия случай не е спорно между страните, че А. К. Г. и Н. М. Г. са
собственици на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификационен номер
04279.623.370, а така също и на приземния и първия жилищен етаж от изградената в него
жилищна сграда. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото като
писмени доказателства Договор № 235-00-00143 за продажба на недвижим имот частна
общинска собственост, сключен на 10.10.2003 г. между Община Б. и А. К. Г. и Скица на
поземлен имот № 15-459215-20.09.2017 г.
Не е спорен и фактът, че А. М. Г. е собственик на жилище, представляващо
самостоятелен обект в сграда, с идентификационен номер на жилището 04279.623.369.1.1.
Това се установява и от Нотариален акт за признаване на право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на писмени доказателства по реда на чл. 587, ал. 1 от
ГПК № 127, том 1, рег. № 4434, дело № 115 от 2014 г., издаден от нотариус Д.С., рег. № 499,
вписан в служба по вписванията с вх.рег № 5799 от 09.12.2014 г., Скица на поземлен имот
№ 12 от 07.01.2014 г., Заповед № 27 от 02.03.1976 г. за отстъпване на право на строеж,
издадена от Окръжен народен съвет и Протокол № 51 за дадена строителна линия и
определено ниво от 1977 г.
Страните не спорят и за това, че поземлен имот с идентификационен номер
4
04279.623.369 е собственост на Община Б. и че същият е съседен с поземлен имота с
идентификационен номер 04279.623.370.
От съдържанието на приетите пред първа инстанция като писмени доказателства
Констативен акт № 72 от 29.09.2014 г., изготвен от служители на Община Б., Писмо с изх. №
Ж-02-292 от 08.10.2014 г., подписано то Кмета на Община Б. и Покана с изх. № Ж-02-292 от
27.01.2015 г. е видно, че по надлежния ред общинските органи са установили, че Ю.Ш.Т. и
А. М. Г. са изградили в поземлен имот с идентификационен номер 04279.623.370 и в
поземлен имот с идентификационен номер 04279.623.369 второстепенна постройка на
допълващо застрояване, с размери: дължина – 5м., широчина откъм ул. „Д.“ – 2.70 м.,
широчина откъм вътрешната част на поземления имот – 3.40 м., височина откъм ул. „Д.“ – 2
м. и височина откъм вътрешната част на двора – 2.30 м. В констативния акт изрично е
отбелязано, че посредством изграждането на тази постройка са нарушени разпоредбите на
чл. 147, ал. 2, във вр. чл. 147, ал. 1, т. 1, чл. 148, чл. 157, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Така
изградената незаконна постройка е била премахната отще през 2015 г., което обстоятелство
се установява от Констативен протокол от 03.09.2015 г., издаден от общински служители по
повод изпълнение на Заповед № 185 от 11.12.2014 г. За премахването на постройката
свидетелства и Писмо с изх. № Ж-02-292 от 04.09.2015 г., издадено от Община Б.. В
посочените писмени доказателства изрично е посочено, че второстепенната постройка на
допълващото застрояване, разположена в поземлени имоти с идентификатори 04279.623.370
и 04279.623.369, е премахната. Предвид изложеното, следва да се приеме, че незаконната
постройка, за която по надлежен ред през 2014 г. е констатирано, че е изградена от Ю.Ш.Т.
и А. М. Г., през 2015 г. вече е била премахната и към настоящият момент не съществува.
От ангажираните в производството доказателства, обаче, не се установява че именно
А. М. Г. е изградил и/или ползва барака, разположена на границата на двата процесни
поземлени имота, с размери в план от 2.40 на 3.50 м., от която 2.16 кв.м попадат в имота на
ищците. Не се установява и това, че ответникът по иска /сега жалбоподател/ складира в
имота на ищците 8сега въззиваеми страни/ дървен материал, заемащ площ от 0.99 кв.м.
По настоящото дело е представен Констативен протокол от 20.07.2018 г., изготвен от
служители на Община Б.. В него е посочено, че при извършена проверка на място в
поземлени имоти с идентификатори 04279.623.370 и 04279.623.369 е установено, че в тях са
разположени паянтови бараки и са складирани материали. Със същия протокол е отказано
образуване на административна преписка по подадена от А. К. Г. жалба, като е посочено, че
съществуващия граждански спор следва да бъде разрешен по съдебен ред. В протокола не е
отразено /а и предвид отказа от образуване на административно производство е невъзможно
да се отрази/ кой е изградил постройките и оградата, нито от кого се ползват същите.
Именно поради тези съображения този протокол не представлява доказателство, което да
дава информация за това, дали ответникът по иска, понастоящем жалбоподател,
действително е изградил постройки в имота на ищците и дали е оставил в техния имот свои
строителни материали.
5
В заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от
инженер Х. Г., е посочено, че на границата на двата имота — поземлени имоти с
идентификатори 04279.623.369 и 04279.623.370, е изградена дървена барака, с размери в
план 2.40 на 3.50 м., с височина 2.00 – 2.50 м., от която в имота на ищеца попада площ от
2.16 кв.м /0.9 на 2.40 м./, а останалата част от постройката е в имота на ответника. Според
експерта в имот с идентификационен номер 04279.623.370, освен тази постройка и
намиращата се в него жилищна сграда, други постройки не са изградени към момента на
извършване на огледа. Също така в заключението е отбелязано, че в северната част на двата
имота са складирани употребявани греди и дъски, като от дворното място на ищците тези
материали заемат площ с размери от 0.90 м. на 1.10 м. /0.99 кв.м/. Изводите на вещото лице
са обективирани върху нарочно издадена от него скица, като от същата е видно, че
въпросната барака, построена на границата на двата имота, е разположена в северната част
на имотите. Така даденото заключение е съставено от специалист, който разполага с
необходимите знания и опит, същото е обективно и предоставя подробен отговор на
поставените въпроси. Поради тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
експертизата следва да бъде ценена като годен доказателствен материал, който дава яснота
относно фактическата обстановка по спора.
Предвид горното трябва да се посочи, че от заключението на вещото лице безспорно
се установява, че в процесните два имота е изградена второстепенна постройка /дървена
барака/, с размери в план 2.40 на 3.50 м., с височина 2.00 – 2.50 м., която барака заема от
дворното място на въззиваемите площ от 2.16 кв.м /0.9 на 2.40 м./. Безспорно се установява
и че в имотите се съхраняват употребявани дъски и греди, като същите заемат 0.99 кв.м от
дворното място на въззиваемите страни. Експертизата обаче не дава отговор на въпроса кой
е построил бараката, кой ползва същата, кой е поставил дървените дъски и греди в имотите
и кой е техен собственик. Действително, в мотивационната част на експертизата, а така
също и в заключителната й част, вещото лице е посочило, че дървената барака е собственост
на ответника по делото /понастоящем жалбоподател/, а така също и че той е лицето, което
складира въпросните греди и дъски. В същото време не е отразено на базата на какви
конкретно факти експертът е приел /е стигнал до заключение, което дори не му е поставяно
като задача, а и не може да му бъде поставено като такава/, че именно А. М. Г. е собственик
на постройката и на складираните материали. Поради тези съображения въззивният съд
приема, че експертизата не дава отговор на въпросите кой е построил барака, кой ползва
същата, кой е поставил дървените дъски и греди в имотите и кой е техен собственик.
Отговор на тези въпроси не се съдържа и в показанията на разпитаните по делото
свидетели С.Й., Л.Н. и И.И..
Свидетелят С.Й. твърди, че познава ищеца А.Г., тъй като е работил във фирма, която
е била ангажирана по повод трасиране на притежавания от него поземлен имот. Според този
свидетел в дворното място на ищците е имало бараки и строителни материали, които не са
позволили извършването на трасировка. Свидетелят не сочи кой е собственик на бараките и
6
строителните материали, нито кой е ползвал същите. Единствено споменава, че А.Г. му е
споделил, че „нещата са на съседи, които живеят в съседни имоти“.
В показанията си свидетеля Л.Н., /зет на ищците по делото и живеещ в същата къща,
в която живеят и те, което се установява от неговите показания/ твърди, че ответникът пречи
на А.Г. да постави ограда, тъй като в дворното място е имало негови „неща и бараки“. Този
свидетел обаче не конкретизира споменатите от него бараки и дървения материал, намиращ
се в дворното място, чия собственост са и кой ги ползва. Единствено е посочено, че А.Г. е
развалил част от бараките, но не и дали същите преди това са използвани от него. Само за
пълнота следва да се посочи, че този свидетел в не малка степен е заинтересован от изхода
на процеса. Той е роднина на ищците /по сватовство/, а също така живее в същото дворно
място, което е собственост на ищците и по отношение на което са предявени исковете с
правно основание чл. 109 от ЗС. Именно поради тези съображения показанията на този
свидетел в частта, в която се твърди, че А.Г. е пречил на ищците да поставят ограда и че
намиращите се в имота бараки са негови /на А.Г./, не следва да бъдат кредитирани като
достоверни и отразяващи по обективен начин действителното положение. Още повече така
дадените показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Като свидетел по делото е разпитано и лицето И.И. – племенник на ищците и на
ответника. Според същия в имота, в който се намира жилището на А.Г., няма други
постройки, освен жилищната сграда. По отношение на поземления имот, собственост на
А.Г. и Н.Г., заявява, че не знае какво е състоянието му и не знае какво има зад тяхната къща.
Както бе посочено по-горе, двете задължителни условия за уважаването на иск,
предявен на основание чл. 109 от ЗС, са установяване на действия или бездействия на
ответника, които са насочени срещу вещ, която е собственост на ищеца и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Тежестта за доказване на тези обстоятелства е на активно легитимираната страна в процеса.
Предвид това и от изложеното по-горе се налага извод, че по делото е безспорно
установено, че в имота, собственост на въззиваемите страни, без тяхно разрешение е
изградена дървена барака и са складирани строителни материали. В същото време, обаче, не
са ангажирани доказателства, чрез които да се установи по безспорен начин, че именно
ответникът /понастоящем жалбоподател/ е лицето, изградило и ползващо бараката. Не се
установява и че именно жалбоподателят е поставил строителните материали в дворното
място на въззиваемите, нито кой е собственик на същите. За пълнота може да се отбележи,
че от материалите по делото се установява, че в поземлени имоти с идентификационни
номера 04279.623.369 и 04279.623.370 живеят и други лица, осен ищците и ответниците по
иска, чието поведение също може да е в основата на неправомерните действия, с които са
ограничени правата на собствениците на имот с идентификационен номер 04279.623.370.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е
основателна, което налага отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
7
исковете, които са били уважени от първостепенния съд.
Само за яснота може да се отбележи, че с първоинстанционното решение е уважен
иск по чл. 109 от ЗС за премахване на една дървена барака /който иск е предмет и на
въззивното производство/, като са изложени подробни съображения от районния съд защо
счита, че за една дървена барака искът е основателен. Със същото решение е отхвърлен иск,
отново с правно основание чл. 109 от ЗС, за премахване на три други дървени бараки. В
същото време, посредством исковата молба се твърди, че ответникът неправомерно е
изградил и ползва три дървени бараки и се иска ответната страна да бъде осъдена да
премахне три бараки. Предвид изложеното се установява, че в отхвърлителната част на
решението Районен съд – Б. се е произнесъл свръхпетитум, тъй като, след като искът за една
от бараките е уважен, е следвало е да бъдат отхвърлени исковете за две дървени бараки, а не
за три. Въпреки това поради липса на съответна жалба окръжният съд не може служебно да
коригира така допуснатата грешка, тъй като на обезсилване, поради недопустимост,
подлежи само онази част от съдебния акт, която е предмет на въззивна проверка. В този
смисъл е текстът на чл. 269 от ГПК.
Предвид изхода на спора пред въззивния съд, жалбоподателят има право на
сторените от него съдебни разноски пред двете инстанции. Във въззивната жалба изрично е
поискано да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него разноски. В
производството пред Районен съд – Б. А. М. Г. е сторил съдебни разноски в размер на 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Доказателство за това е Договорът за правна
защита и съдействие, в който изрично е отбелязано, че А.Г. е заплатил в брой на адвокат С.
Г. възнаграждение в размер на 400 лева. В представения по въззивното дело Договор за
правна защита и съдействие не е отразено какъв е размерът на договореното
възнаграждение, нито е отбелязано да е заплащано такова. Предвид това, въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника сумата от 400 лева – сторени съдебни
разноски в първоинстанционното производство, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7520 от 12.08.2019 г., постановено по гр.д. № 2274/2018 г. по
описа на Районен съд – Б. и коригиращото го Решение № 908492 от 30.10.2020 г.,
постановено по същото гр.д. № 2274/2018 г. по описа на Районен съд – Б. с което е
поправена допусната очевидна фактическа грешка, в частта, с която А. М. Г., ЕГН
********** е осъден да преустанови незаконните си действия и противоправни състояния в
имот с идентификационен № 04279.623.370, собственост на ищците А. К. Г., ЕГН
********** и Н. М. Г., ЕГН **********, като премахне дървена барака, с размери в план
2.40/3.50 м., височина 2.00 – 2.50 м., от която барака площ от 2.16 кв.м. попада в поземления
8
имот на ищците, а така също и да премахне от имота на ищците складираните от него
употребявани греди и дъски /материали/, които греди и дъски заемат 0.99 кв.м от площта на
имот с идентификационен № 04279.623.370 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. К. Г., ЕГН ********** и Н. М. Г., ЕГН **********
срещу А. М. Г., ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 109 от ЗС, посредством който
се настоява ответникът да бъде осъден да преустанови незаконните си действия и
противоправни състояния в имот с идентификационен № 04279.623.370, собственост на
ищците, като премахне дървена барака, с размери в план 2.40/3.50 м., височина 2.00 – 2.50
м., от която барака 2.16 кв.м попадат в поземления имот на ищците, а така също и да
премахне от имота на ищците складираните от ответника употребявани греди и дъски
/материали/, които греди и дъски заемат 0.99 кв.м от площта на имот с идентификационен №
04279.623.370.
ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН ********** и Н. М. Г., ЕГН ********** да заплатят на А.
М. Г., ЕГН ********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - сторени в
първоинстанционното производство съдебни разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването й на препис от решението.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9