Решение по дело №242/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 241
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20197130700242
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 11.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №242/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

С Решение № 251/09.08.2019г., постановено по н.а.х.д. № 428/2019г., Ловешки районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 1132/20.03.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Ловеч, с което на „Хепи Фреш” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Казачево, обл. Ловеч, ул. „Васил Левски” №33, представлявано от Х.Т.П., на основание чл.43, ал.2 вр. с ал.1 и чл.49, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3100 лева за извършено нарушение на чл.18, ал.1, предл.3 от ЗХ във връзка с чл.5, §4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните, във връзка с т.3 от ДР на Наредба № 1/2016г. за хигиената на храните.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Хепи Фреш” ЕООД с. Казачево, обл. Ловеч, страна по н.а.х.д.№ 428/2019г. по описа на Ловешки РС.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че като нарушен текст е посочен чл.18, ал.1, предл.3 от ЗХ, който изисква търговците да поддържат системи за управление безопасност на храните. На практика не е установена липса на поддържане на тези системи, тъй като са представени записи по Добри хигиенни практики. В същата насока бил и текстът на чл.5, §4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните. Твърди се, че в НП не е посочено лицето с незаверена здравна книжка, което е съществен порок на НП, като се оспорват изводите на въззивния съд, че този пропуск не е от естество да е нарушило правото на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли да се отмени оспореното решение и НП.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за правилност на изводите на районния съд относно извършеното нарушение и неговия автор, като излага доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че при извършена проверка на 19.12.2018г. в смесен магазин, стопанисван от „Хепи Фреш” ЕООД, инспектори при ОДБХ Ловеч установили, че обектът е в задоволително санитарно-хигиенно състояние и в него освен управителя работел и продавач, като и двамата влизали в контакт с продаваните хранителни продукти. И за двамата не били представени лични здравни книжки. Управителят на дружеството предоставил на проверяващите придружаващи документи за произхода на 5 вида артикули (плодове и зеленчуци) от „Елит плод” ООД, но за наличните в обекта артикули като ядки, маслодайни семена, сушени плодове и зеленчуци такива документи не били представени. Установени били и редица други несъответствия с добрите хигиенни практики относно съхранението на някои от продаваните продукти, както и относно наличието на топла вода и дезинфекционни препарати в обекта. В хода на проверката било констатирано и че управителят не могъл да представи записи по добри хигиенни търговски практики, тъй като наличните дневници били неизписани, имало записи само до дата 22.05.2017г. за извършено почистване в обекта, нямало записи и за проведени ДДД – мероприятия. На управителя било указано да се яви в офиса на ОДБХ Ловеч на 28.12.2018г. и да представи документите, с които разполага. Резултатите от проверката служителите на ОДБХ Ловеч оформили в доклад, като препис от него връчили и на управителя на дружеството.

На 28.12.2018г., в ОДБХ Ловеч се явил управителя на „Хепи Фреш” ЕООД, който представил на проверяващите лични здравни книжки – негова и на продавача в обекта, която била заверена от личен лекар на 27.12.2018г. При документалната проверка на представените от управителя дневници било констатирано, че записите по добри хигиенни практики не се водят с пълната информация – за някои от предоставените фактури със закупени хранителни продукти било установено, че въобще не са отразени в дневника за входящ контрол. Резултатите от документалната проверка служителите на ОДБХ Ловеч оформили в доклад, като препис от него връчили и на представляващия дружеството.

На същата дата – 28.12.2018г. в присъствието на управителя бил съставен АУАН № 0000632/28.12.2018г., като в акта било прието, че в обекта на дружеството в гр. Ловеч не се водят записи по системата за управление безопасността на храните, като записите по Добри хигиенни практики не се водят с пълна информация. Като доказателство било отразено в акта, че в дневник за входящ контрол не са били вписани видове приети храни и документите, с които същите са приети, а именно – фактура с № **********/21.10.2018г. от „Агростар 2016” ЕООД с.Първенец – 45 кг., фактура № 2282/09.12.2018г. издадена от фирма „Хрибор” ЕООД с.Първенец – 778 кг., фактура № 63083/13.12.2018г. от фирма „Елит плод” ООД гр.Ловеч – 202,6 кг. храни. В АУАН било отразено още, че в дневника за лична хигиена на персонала било вписано, че лицето работи месец 07, 08, 09, 10, 11 и м.12.2018г. с лична здравна книжка, заверена на 28.12.2018 г. от РЗИ Ловеч.

Актосъставителят квалифицирала описаните обстоятелства като нарушение на разпоредбите на чл.18, ал.1, предл.3 от ЗХ, във връзка с чл.5, § 4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните, във връзка с т.3 от ДР на Наредба № 1/201г. за хигиената на храните. Представляващият дружеството подписал акта и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че ще представи писмени такива. По делото липсват данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са подали до директора на ОБДХ Ловеч писмено възражение. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в законоустановените срокове, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел за безспорно доказано извършеното от дружеството нарушение, като анализирал събраните по делото доказателства и се обосновал защо кредитира едни, а не кредитира други, за което изложил подробни мотиви. Приел още, че система НАССР била внедрена от дружеството, но същата не се поддържала, тъй като не са отразени коректно и пълно данните в представените дневници, с което е извършено вмененото на търговеца нарушение. Съдът изложил и съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви РС потвърдил оспореното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Уважени са доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Поради изложеното не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за несъответствие на оспореното решение с материалния закон.

В тежест на административно наказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършените административни нарушения. Настоящият състав намира, че в случая горното е изпълнено, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

Съгласно чл.18, ал.1 от ЗХ, производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо – процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

От своя страна нормата на чл.5, §4, б.”а” от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните въвежда задължение за операторите на предприятия за храни да предоставят на компетентния орган доказателства за съответствието им с §1 по начина, изискван от компетентния орган, като взимат предвид характера и размера на предприятието за храни. Изискването на §1 е операторите на предприятия за храни да въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР. Тези принципи са посочени в §2, като един от тях е този по б.”ж” – създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a)-е) мерки. Същите принципи на НАССР са регламентирани и в легалната дефиниция на §1, т.2 от ДР на Закона за храните.

Следователно и в европейското, и в националното законодателство е вменено задължение за търговците на храни, какъвто е касаторът, да внедряват, прилагат и поддържат принципите на анализ на опасностите и контрол в критични точки (система HACCP). Част от тази система е и създаването на документи и записи, които да докажат ефективното прилагане на принципите. Част от добрата практика съгласно легалната дефиниция в §1, т.14 от ДР на ЗХ е и поддържането на системите за проследяване и контрол на качеството и воденето на документация.

В случая по делото е безспорно, че касаторът е търговец на храни и за него са в сила цитираните по-горе задължения. Безспорно е установено също така, че той е внедрил система за самоконтрол относно опасностите и критичните контролни точки (НАССР), но не води в пълнота необходимите записи в дневника за входящ контрол на приетите храни – производител и вид на храните, както и не отразява всички приети храни, с което прави невъзможно проследяването на даден хранителен продукт до източника, както и извършването на контрол на критичните точки.

Касационният състав намира за правилни изводите в оспореното решение и по отношение попълването на Дневника за лична хигиена на персонала, и в частност обстоятелството, че продавачката А. е работила от м. юли 2018г. в магазина без лична здравна книжка, след като търговецът е представил за нея книжка, заверена едва след извършване на проверката. Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора, че според АУАН и НП не ставало ясно кое лице работи в обекта за горните месеци с лична здравна книжка, заверена на 28.12.2018г. Самият търговец е представил копие от Дневника за лична хигиена на проверяващите и в него е вписано само едно лице – А., поради което той е бил наясно кое е лицето и неизписването на името му в НП не е нарушило правото му на защита.

С описаните по-горе бездействия касаторът не е изпълнил част от задълженията си по чл.18, ал.1, предл.3 от ЗХ и чл.5, §4, б.”а” от Регламент (ЕО) № 852/2004, поради което основателно е бил санкциониран по разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗХ, както правилно е приел и районният съд.

Правилни са и изводите на районния съд за липса на основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Предлаганите за продажба храни са в значително количество и могат да бъдат обект на търговска продажба на значителен кръг от потребители, без да има гаранции за тяхното здраве поради нарушаване на режима за търговия и съхранение на храни, както и на изискванията за проследимост поради непопълването на съществени реквизити в Дневника за входящ контрол на приетите храни. Евентуалното наличие на вредни последици би било утежняващо обстоятелство, но липсата на такива не води до извод за маловажност на деянието, което е със значителна обществена опасност.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 251 от 09.08.2019г., постановено по н.а.х.д. № 428/2019г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                       2.