Определение по дело №1260/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3564
Дата: 29 юли 2025 г. (в сила от 29 юли 2025 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20253100501260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3564
гр. Варна, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501260 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19,
представлявано от Изпълнителните директори Диана Митева и Славейко
Славейков, чрез пълномощник юрк Т. Х. срещу Решение № 1383 от
22.04.2025г., постановено по гр.д.№ 12789/2024г., с което Е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „Банка ДСК“ АД ЕИК ********* гр. София, срещу Р. Ф. Р. ЕГН
********** с адрес гр. ********************* иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена с разпореждане № 45777 от
06.11.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 5900/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна за сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за
револвиращ кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1284.79
лв. – договорна лихва за периода от 30.03.2017г. до 10.04.2024г. и сумата от
13.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.04.2024г. до 14.05.2024г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Конкретно развитите доводи са, че въпреки правилните констатации на
първоинстанционния съд за наличие на всички реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 10 от ЗПК в редакцията към 2016г., същият намира
процесния договор за недействителен. Оспорва се извода на съда относно
липсата на яснота относно начина на формиране на приложимия ГЛП и
липсата на инкорпориране на формулата в процесния договор. Настоява се, че
1
липсва основание да се твърди неяснота относно срока на действие на
договора, като се сочи изричното му посочване в чл. 5 от договора като
безсрочен. Пояснява се, че разпоредбата на чл. 7 от Общите условия, на която
се позовава районния съд, възпроизвежда текста на ЗПК в частта относно
начина на изчисляване на ГПР, вкл. постановката, че при безсрочно
задължение за нуждите на изчисляване на ГПР следва да се приеме срок от 1
месец. Оспорва се решаващият извод на съда за недължимост на сумите
поради липсата на волеизявление на ответника, че е получил кредитна карта,
като се сочи, че в хода на делото ответникът не е оспорвал факта на
получаване на кредитната карта, както и тегленето и усвояването на
главницата по договора, а отделно, ако съдът е считал, че липсват данни в тази
насока, то не е указвал необходимостта на посочване на доказателства в тази
насока, по арг. от чл. 146, ал.2 от ГПК. Въззивникът счита, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 110 от ГПК, приемайки
погасяване на главното вземане поради погрешно приета срочност на
договора, а именно 1 година от датата на сключването му. Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция
изцяло с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Р. Ф. Р., чрез пълномощник
адв. С. К., депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Молбата е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт
и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
При извършена проверка относно редовността и допустимостта на
поставения на разглеждане иск и производството, съставът на въззивния съд е
констатирал, че исковата молба е нередовна, като с Определение №
2918/23.06.2025г. са дадени подробни указания за поправяне на
недостатъците.
В указания срок с молба вх. № 20618/16.07.2025г. процесуалният
представител на ищеца, сега въззивник, изпълнява в пълнота указанията на
съда, като пояснява, че главницата от 1000 лева е изцяло усвоена, като липсват
извършени погашения на каквато и да било част на вземането за главница и
договорна лихва към датата на подаване на исковата молба. Минималната
погасителна вноска е изчислявана при условията на чл. 8 от договора. Посочва
се, че при първа погасителна вноска от 50 лева, от които 35 лева – главница и
15 лева – лихва, редовната главница остава в размер на 965 лева и така по
падежни дати до 16.05.2019г. (към която дата редовната главница остава в
размер на 400.65 лева), когато счетоводно било прекратено ползването на
кредитната карта, поради липса на обслужване на кредитната експозиция от
задълженото лице. Сочи се, че сумата от 1000 лева, върху която се начислява
договорна лихва от 18 %, считано от 22.05.2019г. (съгласно заключението на
вещото лице), е формирана от редовна главница до датата на прекратяване на
договора в размер на 400.65 лева и просрочена главница в размер на 599.35
лева.
Въведените от страната уточнения поясняват в достатъчна степен
поведението на банката по отношение на процесния кредит и основанията за
формиране на описаните суми.
При така въведените данни и при използване на правомощията си,
въведени с процесуалната норма на чл. 162 от ГПК, съдът с оглед изясняване
2
размера на исковата претенция, счита, че следва да постави задача на вещото
лице, което в хода на извършване на съдебно-счетоводна експертиза да
изготви самостоятелно погасителен план за възстановяване на предоставената
главница, ведно с дължимата договорна лихва, без прибавяне на наказателна
надбавка, като практически довърши първата таблица по т. 5 от ССчЕ по гр.д.
№ 5900/2024г. по описа на ВРС, считано от падежната вноска след м.май на
2019г., но не върху главница от 1000 лева, а с посочване на дължимата
главница при нейното редовно месечно погасяване, до окончателното й
плащане. Вещото лице самостоятелно да състави изчисления при
параметрите, посочени във втората таблица по т. 5 от ССчС по гр.д. №
5900/2024г. по описа на ВРС и да довърши дължимите суми до достигане на
размера на главницата от 1000 лева.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Московска 19, представлявано от Изпълнителните директори Диана
Митева и Славейко Славейков, чрез пълномощник юрк Т. Х. срещу Решение
№ 1383 от 22.04.2025г., постановено по гр.д.№ 12789/2024г., с което Е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „Банка ДСК“ АД ЕИК ********* гр. София,
срещу Р. Ф. Р. ЕГН ********** с адрес **************** иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена с разпореждане № 45777 от
06.11.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 5900/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна за сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за
револвиращ кредит № **********/04.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.05.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1284.79 лв. –
договорна лихва за периода от 30.03.2017г. до 10.04.2024г. и сумата от 13.02
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.04.2024г. до 14.05.2024г.
ДОПУСКА провеждането на ССчЕ със задача на вещото лице :
ДА ИЗГОТВИ самостоятелно погасителен план за възстановяване на
предоставената главница, ведно с дължимата договорна лихва, без прибавяне
на наказателна надбавка, като практически довърши първата таблица по т. 5 от
ССчЕ по гр.д. № 5900/2024г. по описа на ВРС, считано от падежната вноска
след м.май на 2019г., но не върху главница от 1000 лева, а с посочване на
дължимата главница при нейното редовно месечно погасяване, до
окончателното й плащане.
Вещото лице самостоятелно да състави изчисления при параметрите,
посочени във втората таблица по т. 5 от ССчС по гр.д. № 5900/2024г. по описа
на ВРС и да довърши дължимите суми до достигане на размера на главницата
от 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от въззивника
3
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* в едноседмичен срок от съобщението с
представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. С. от гр.Варна, на когото да се съобщи
след представяне на доказателства за внесен депозит
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК най- късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1260/2025 г. на ВОС за
24.09.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
На въззиваемия да се връчи препис от молба с вх. № 20618/16.07.2025г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4