НОХД № 1807/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.Н.К. е
за престъпления по:
- чл.354а
ал.3 т.1 от НК, за това, че на 12.
02. 2016 в с К. ул. „ ***-та „ № 54 обл. П.
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е
държал високо рисково наркотично вещество марихуана в
хартиени опаковки от вестник и в полиетиленови пликове с общо нетно
тегло 51,485 грама с различно тегловно
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол на обща стойност 308,91 лв. при единична
цена за грам 6 лв. съгласно
Постановление на МС № 23 / 29. 01. 1998г за определяне цените на наркотичните
вещества за нуждите на
съдопроизводството- обекти с номера 5 , 7 , 9 по протокола за претърсване и
изземване както следва:
На 12.02.2016 г. в с К. ул. „***-та“ № 54 обл. П. без надлежно разрешително по Закона
за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високо рисково наркотично вещество марихуана в хартиена опаковка от вестник с нетно тегло
1,250 грама с активен компонент Тетрахидроканабинол 1,3 тегловни % на стойност
7,50 лв. при единична цена за грам 6 лв. съгласно Постановление на МС № 23 /29.
01. 1998г за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството- обект № 5 по протокола за претърсване и изземване от
12.02.2016 г.;
На 12.02.2016 г.в с К. ул. „ **-та“ № 54 обл. П. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите е държал високо рисково наркотично вещество марихуана върху хартиена опаковка от вестник с нетно
тегло 1,213 грама с активен компонент Тетрахидроканабинол 0,9 тегловни % на
стойност 7,278 лв. при единична цена за грам 6 лв. съгласно Постановление на МС
№ 23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- обект №7 по
протокола за претърсване и изземване от 12.02. 2016 г.;
На 12.02.2016 г. в с К., ул. „ **-та“ № 54 обл. П. без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високо рисково наркотично вещество марихуана в
полиетиленов плик и опаковка от вестник с нетно тегло **,022 грама с активен
компонент Тетрахидроканабинол 1,7 тегловни % на стойност 294,132 лв. при
единична цена за грам 6 лв. съгласно Постановление на МС № 23/ 29.01. 1998г. за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството-
обект № 9 . по протокола за претърсване и изземване от 12.02. 2016 г.;
- чл.234
ал.1 от НК във вр. с чл.28 от ЗТТСИ и чл.2 т.2 и чл.64 от ЗАДС, за това че
на 12. 02. 2016 в с. К. обл. П., ул. „ **-та“
№ 54 е държал акцизни стоки без бандерол в полиетиленови пликове и два броя
черни торби- фино нарязан тютюн за пушене с общо нетно тегло 1,799 килограма на
обща стойност 4**,75 лв. с общ размер на дължимия акциз 273,44 лв., когато
такъв се изиска по закон- чл. 28 ал.1 от
Закона за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 2 т.2 и чл.64 ал.1
от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен- обекти
с номера 3 и 12 по протокола за претърсване и изземване от 12.02. 2016 г.;
- чл.339 ал.1 във вр. с чл.50 ал.1,
ал.2 и ал.3 от НК, за това че през
есента на 2015 г. в землището на с. К. обл. П. край река Тополница е придобил
чрез намиране и до 12.02. 2016 г. в с. К. обл. П., ул. „ **-та“ № 54 е държал в
обитавания от него дом и имот 3 броя нестандартни ловни патрони калибър 12-
патрони за оръжие халосни ООН 0014 съгласно ЕАР- КОС т.е халосни патрони за
гоначи без снарядени оловни сачми без да има надлежно разрешение, с което е
нарушил разпоредбите на чл.50 ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ.
Подсъдимият К. се явява лично в съдебно заседание и със упълномощения си
защитник. Не се признава за виновен, дава обяснения, в които твърди, че не е
извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и моли съда да го
оправдае. Защитникът на подсъдимия също пледира за неговото оправдаване и по
трите повдигнати му обвинения, като излага подробни съображения в подкрепа на
становището си.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, излагайки подробни
доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
ангажирайки се със становище за вида и конкретния размер на наказанията за
всяко е едно от престъпленията.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс. А.К. *** при родителите си. Осъждан е три
пъти за умишлени престъпления от общ характер, съответно по чл.339 ал.1 от НК,
чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК,
като за първите две престъпления му е наложено наказание пробация. Последната
присъда-споразумение по НОХД № 212/2016 г. по описа на РС- П.- за държане на
високорисково наркотично вещество- марихуана, е влязла в сила на 05.02.2016 г.,
като на подс. К. му е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години. Подс. К. е с изключително негативни характеристични данни,
доколкото е известен на полицейските органи като криминално проявено лице,
поддържащо връзки с криминалния контингент, а отделно от това и по местоживеене
не се ползва с добро име, т.к. е известен като конфликтна и скандална личност.
На 12.02.2016 г., сутринта свидетелите И.Ш. и Р.Т.- служители в Сектор
„Криминална полиция” при РУ- П., били на работа, като извършвали обход и
рутинна проверка по училищата в гр. П.. В района на *** те
забелязали св. Н.Н.. Последният бил познат на полицейските служители като лице,
което държи наркотични вещества. Поради тази причина свидетелите Ш. и Т.
извършили проверка на св. Н., при която било установено че лицето държи у себе
си наркотично вещество- марихуана. На полицаите св. Н. обяснил, че е взел
марихуаната от подс. К., като пояснил, че същият в дома си държал и съхранявал
марихуана. Имайки предвид обясненото от св. Н., както и получената отпреди
информация в Сектор „КП”, че подс. К. държи в дома си наркотични вещества, още
повече, че скоро преди това при извършена полицейска проверка било установено,
че подсъдимият държи в себе си марихуана, за което било образувано наказателно
производство, приключило с влязло в сила одобрено споразумение, само седмица
преди настоящата дата, свидетелите Ш. и Т., се усъмнили, че подс. К. държи в
дома си наркотични вещества.
По този повод още същия ден, на 12.02.2016 г. за времето от 11,** часа до
13,27 часа било извършено неотложно процесуално-следствено действие претърсване
и изземване в дома на подс. К. ***, състоящ се от двуетажна къща с двор и
прилежащи постройки. По това време подс. К. не бил в дома си, а на работа- в
гр. Д. б. на обект на дружество „***строй”, в което работел.. Претърсването и
изземването било извършено в присъствието на майката на подс. К., св. Г.К.. При
запитване от страна на полицейските служители, къде живее синът й- подс. К.,
св. К. обяснила, че той обитава втория жилищен етаж на къщата. Поради тази
причина полицейските служители започнали претърсването именно от този етаж. По
време на същото, на различни места в една от стаите (северна) и в коридор
свързващ тази стая и още една стая били намерени и иззети като веществени
доказателства следните вещи и предмети: в северната стая, обитавана от подс. К.,
в която имало негови дрехи и вещи, на масата били намерени гриндер-мелачка
(иззет като обект 2), черна полиетиленова торбичка, в която имало бял
полиетиленов плик, съдържащ жълто-кафява на цвят суха листна маса с измерено с
електронна везна брутно тегло 0,630 грама (иззета като обект 3) и в хартиена
опаковка от вестник суха зелена на цвят листна маса с брутно тегло 2,65 грама
измерено с електронна везна, като при извършения полеви наркотест реагирала на
канабис (иззета като обект 5). В същата стая в шкаф били намерени сива на цвят
електронна везна (иззета като обект 1)и гриндер-мелачка с черен капак и
изображение на череп (иззета като обект 4). Пак в тази стая на пода била
намерена платнена торбичка, в която имало запечатан плик с надпис DUTCH PASSION SEED COMPANY и черна метална кутийка, съдържаща капсула, в която имало 9 броя
неустановени по вид семена (иззети като обект 6). В коридора на 2 ет. в печка
за твърдо гориво, върху вестник била намерена суха зелена листна маса, която
била пресипана в прозрачен полиетиленов плик и с измерено с електронна везна
брутно тегло 4,05 грама, която при тестване с полеви наркотест реагирала на
канабис (иззета като обект 7). В същия коридор в черна кутия била намерена
електронна везна (иззети като обект 8). След като приключили с претърсването на
втория жилищен етаж от къщата полицейските органи продължили с претърсването и
на първия жилищен етаж, който по думите на св. К. се обитавал от нея и съпругът
й, св. Н.К.. В северната стая на този етаж била намерена черна на цвят
полиетиленова торбичка, в която имало три броя прозрачни пликове, съдържащи
жълто-кафява на цвят суха листна маса с измерено с електронна везна общо брутно
тегло 1,230 кг (иззета като обект 12). При извършеното претърсване в двора на
къщата, между стената на същата и растение чемшир била намерена затисната н***ни
кофичка от латекс, като при отварянето й били намерени: суха зелена на цвят
листна маса, опакована във вестник и прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха
зелена листна маса, като двете маси били пресипани в полиетиленов плик и били с
общо брутно тегло 53,97 грама измерено с електронна везна, като тествана с
полеви наркотест реагирала на канабис (иззета като обект 9). В същата кофичка
били открити и две електронни везни (иззети като обект 10) и три броя патрони,
два от които зелени на цвят, а другият- син, с надпис на гилзата CHEDDITE 12 (иззети като обект 11). За извършеното процесуално-следствено действие бил
изготвен съответния протокол и фотоалбум към него, одобрен с определение от
12.02.2016 г. по ЧНД № 323/2016 г. по описа на РС- П.. Св. К. обяснила на
полицейските органи че не знае на кого са намерените вещи, което отразила
собственоръчно и в протокола за претърсване и изземване, само за намерения в
северната стая на ет.1 тютюн посочила, че е на съпругът й, като подс. К. му го
намирал и купувал.
След приключването на процесуално-следственото действие и предвид откритите
и иззети при същото вещества и предмети, св. Ш. се свързал по телефона с
работодателя на подс. К.- св. Г.Н., който потвърдил, че К. бил със строителната
бригада на обект в гр. Д. б., като щял да се прибере в гр. П. в края на
работния ден със служебен автомобил на фирмата. Св. Ш. се поинтересувал как
може по-рано да се срещне с подс. К., като св. Н. му заявил, че със служебен
автомобил подсъдимият ще бъде докаран до Районното управление в гр. П.. Същевременно
св. Н. се обадил по телефона на св. А.К. и му казал да закара подс. К. *** до
полицията. Св.К. и подс. К. тръгнали със служебен автомобил, управляван от
първия. К. седял на предната седалка на мястото до водача. По пътя той се
опитвал да се свърже по телефона с адвоката си, но не успял. След това се
обадил на своя приятел, св. Й.П. и го помолил да го вземе от моста Атлантик” в
гр. П. и да го закара до дома му в с. К.. След като минали въпросния мост, в
района на тенис-кортовете, подс. К. поискал от св. К. да спре автомобила, за да
слезе. К. спрял автомобила и подсъдимият слязъл, за да изчака св. П. да го
забере. Св. К. съобщил по телефона на св. Н. това обстоятелство. Св. Н. от своя
страна се свързал със св. Ш. и му предал случилото се. Св. Ш. заедно с колегата
си св. Г.В. веднага се качили на служебен цивилен автомобил и се отправили към указаното
им от св. Н. място. Междувременно св. П., който бил заедно със своя познат св. Л.И.,
с управляван от първия автомобил отишли да заберат подс. К.. По същото време
свидетелите Ш. и В. *** в посока към хипермаркет „Билла”, като малко преди да
наближат мост „Атлантик” забелязали подс. К., облечен в работни дрехи с надпис
на фирма „***строй”, който се качвал на задната седалка в автомобила на св. П.,
след което автомобилът потеглил в посока срещуположна на тяхната. В следващия
момент двата автомобила се разминали, като при разминаването подс. К. легнал на
задната седалка. Всичко това било забелязано от св. Ш., който управлявал
полицейския автомобил и той веднага предприел маневра обратен завой и тръгнал
след автомобила на св. П., който на кръстовището на ул. „Л. Боянов” и бул. „Хр.
Ботев” завил наляво и продължил движението си по булеварда. На около 50 метра
след кръстовището, автомобилът, управляван от св. Ш. застигнал автомобила,
управляван от св. П., като полицейският служител направил знак на последния да
отбие и да спре автомобила. Св. Ш. познавал св. П. и пътуващият до него св. И.
във връзка с работата си. Св. П. отбил и спрял автомобила. Св. Ш. също спрял и
той и св. В. веднага излезли от автомобила си и се насочили към задната седалка
на автомобила на св. П., където преди това забелязали да се качва подс. К.. Св.
Ш. отворил вратата, хванал подс. К. и го изкарал навън от автомобила, като
едновременно с това го запитал „защо
бягаш?” Подс. К. отвърнал „защото ме
е страх, че ще влезна в затвора”. Тогава св. П. се възмутил, че подс. К. ги
„вкарал и тях в беля”. Междувременно пристигнал и полицейски автопатрул, който
останал на място да извърши проверка на свидетелите П. и И.. Св. Ш. и св. В.
отвели подс. К. в полицейското управление. При беседването си с него св. Ш.
останал изненадан от обстоятелството, че К. знаел, че в дома му е извършено
претърсване и изземване. Понеже в обясненията си дадени при предходния случай,
когато при извършената му проверка било установено, че подс. К. държал в себе
си марихуана, той заявил, че е закупил наркотика от друго лице и предвид
резултатите от извършеното по-рано през деня претърсване в дома му, св. Ш.
започнал беседата с подсъдимия с въпроса защо го е излъгал предния път. Тогава
подс. К. заявил, че „тревата”, която
са намерили в неговия дом е открил край реката, решил да я обере и да я вземе.
Намерените патрони също бил намерил при разходка край реката и от любопитство
решил да ги вземе иначе нямал оръжие. За намерения тютюн подс. К. обяснил, че
го закупувал по-евтино от непознато лице от кв. „Запад” в гр. П., като го
взимал и за него и за баща му. Тези обяснения подс. К. дал пред полицейските
служители доброволно и без да му е оказван психически и/или физически тормоз.
По повод на всичко това и с извършването на неотложното
процесуално-следствено действие- претърсване и изземване, било отпочнато настоящото наказателно производство.
При проведеното изследване на
намерените в дома на подс. К. суха зелена на цвят растителна маса и 9 броя
семена, по назначената Химическа експертиза, чието заключение съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, било установено, че всички иззети сухи
зелени на цвят растителни маси представлявали марихуана с установени тегло и
активен компонент тетрахидроканабинол (ТХТ), както следва: марихуаната намерена
в опаковка от вестник на масата в северната стая на ет.2 от къщата- с нетно тегло
1,250 грама и ТХТ- 1,3 тегловни %; марихуаната намерена върху вестник в печка
за твърдо гориво на ет.2 от къщата- с нетно тегло- 1,213 грама и ТХТ 0,9
тегловни % и марихуаната намерена в кофичка от латекс в двора дома на подс. К.
зад растение чемшир- с нетно тегло **,022 грама и ТХТ 1,7 тегловни %. Вещото
лице изследвало и 9-те броя семена, като установило че представляват семена от
канабис, които не съдържат наркотични вещества.
Остатъкът след изследването от
марихуаната с нетно тегло 46,216 грама бил предаден на съхранение в ЦМУ при
Агенция „Митници“- София с Приемателно-предавателен протокол № 40281 от
19.02.2016 г. Канабисовите семена били изразходвани при изследването.
В хода на разследването била назначена
физико-химическа експертиза, която имала за обект на изследване иззетите от
дома на подсъдимия жълто-кафяви сухи листни маси. От заключението на същата се
установява, че и двете така описани листни маси намерени и иззети съответно на
масата в северната стая на 2 ет. от къщата и тази намерена в северна стая на 1
ет. От къщата, представлявали всяка по отделно фино нарязан тютюн , който можел
да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попадали в обхвата на
продуктите, дефинирани в чл.12 ал.1 т.3 от ЗАДС като „тютюн за пушене на лула и
цигари”. Вещото лице установило, че нетното количество на тютюна намерен на
втория етаж било 0,597 кг, а на този намерен на първия етаж- 1,202 кг.
Съгласно чл.38 от ЗАДС, акцизната ставка за тютюн за
пушене (за лула и цигари) е 152 лева за килограм, считано от 01.01.2012 год.
Дължимият акциз на нетното количество фино нарязан
тютюн 0,597 кг е 90,74 лева, а този на 1,202 кг тютюн- 182,70 лева.
От заключението на извършената оценъчна експертиза се
установява, че пазарната стойност на нарязания тютюн с нетно тегло 0,597 кг е 1**,25
лева, а тази на нарязания тютюн с нетно тегло 1,202 кг- 300,50 лева, т.е. общата
пазарна стойност на всичкия тютюн възлиза на 4**,75 лева.
Вещото лице е посочило, че съгласно ППЗАДС в
продажната цена, по която тютюна и тютюневите изделия се предлагали на дребно
на краен потребител, се включвали разходите по производство и реализация на
производителя, дължимите митни сборове, вноски, такси, акцизи и ДДС. В
търговската мрежа предлаганият тютюн бил на разфасовки от по 20 грама в пакет,
чиято единична цена била 5 лева, като по този начин експертът е заключил, че
цената на 1 килограм тютюн е 250 лева.
Така изготвените заключения по физико-химическата и
оценъчната експертизи съдът намира за обективни и компетентно изготвени, поради
което и ги кредитира с доверие.
От заключението на назначената Балистична експертиза,
което съдът цени като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се
установява че намерените при претърсването в дома на подс. К. три броя патрони,
представляват боеприпаси според ЗОБВВПИ и се явявали нестандартни ловни патрони
калибър 12 (халосни патрони за гоначи), без снарядени оловни сачми. Били годни
за употреба и можели да бъдат използвани по предназначение. Със същите била
проведена експериментална стрелба, като и трите патрона произвели изстрел без
засечка. Това заключение се подкрепя и от показанията на св. А.Д.- полицейски
инспектор по КОС в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- П..
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите И.Ш., Р.Т., Г.В., И.Н., А.К., А.Д. и И.Л. и частично от
показанията на свидетелите Й.П. и Л.И., както и от инкорпорираните в
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с
ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания дадени от последните двама свидетели и тези
дадени от св. Н.Н. на ДП, както и от писмените доказателства, приети по делото
и заключенията на извършените експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ш., Т. и В., т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно се допълват. Отделно от това не противоречат и на
показанията на свидетелите Н., К., Д. и Л. и показанията дадени на ДП от
свидетелите П., И. и Н., а и се подкрепят и допълват и от събраните писмени
доказателства и заключенията на извършените химическа, физико-химическа и
балистична експертизи. Тези трима свидетели са преки очевидци на извършеното
претърсване и изземване в дома на подс. К., като еднопосочно свидетелстват за
намерените наркотични вещества- марихуана, акцизните стоки без бандерол- тютюн
и за боеприпасите- трите ловни патрона. От друга страна тези свидетели
разказват по категоричен начин за това, което са чули от св. К., майка на
подсъдимия, присъствала на претърсването, а именно че без каквото и да е
колебание още преди да се пристъпи към неотложното процесуално-следствено
действие, тя е заявила, че синът й (подс. К.) живее в този дом и че обитава
вторият жилищен етаж на къщата, като в онзи момент е бил на работа. Св. Т.
посочи, че св. К. е заявила категорично, никой друг освен подс. К. не се качвал
на втория етаж на къщата. Поради тази причина и разследващите органи и
полицейските служители са се насочили най-напред към претърсване на помещенията
на втория жилищен етаж от къщата. Св. Ш. и св. Т. заявяват също и че св. К. е
заявила, че намереният тютюн в северната стая на 1 ет. е на нейният съпруг- св.
Н. К., който подсъдимият му е закупил. Т.е. посредством чутото от св. К.,
преразказват от една страна за действията на подсъдимия- по осигуряването на
тютюна, намерен в къщата, от друга страна- за обстоятелството, че към онзи
момент подс. К. е живеел в дома на родителите си и само той е обитавал втория
жилищен етаж на къщата. По този начин техните показания се явяват косвени
доказателства за авторството на деянията. Такива косвени доказателства за
авторството са и показанията на свидетелите Ш. и Т., които свидетелстват за
заявеното от самия подсъдим пред тях, а именно, че той е държал намерените в
дома наркотично вещество- марихуана и трите ловни патрона, както и че откритият
тютюн е закупувал той лично за негова и на баща му консумация.
От особено значение са показанията на св. Н.Н., дадени в досъдебната фаза
на процеса и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК. Св. Н. е станал очевидец на част от действията на подс. К. във
връзка с държането на високорисковото наркотично вещество марихуана. В
показанията си той сочи, че намерената у него същия ден, малко преди да се
предприеме претърсването в дома на подсъдимия, марихуана му е дадена лично от
подс. К. и че два-три пъти му е давал марихуана, като подсъдимият му споделял,
че сам си я отглеждал. Заявил е още, че и преди двамата с подсъдимия са пушели
заедно марихуана, която К. осигурявал. Тези именно показания на св. Н. съдът
кредитира като достоверни, т.к. те не противоречат на показанията на
свидетелите Ш. и Т.. Доказателство за това, че подсъдимият е и отглеждал
марихуана са и показанията на св. Т., който сочи, че колегите му от Участък Л.
в деня на извършеното претърсване са открили саксии с обрани листна маса и
съцветия растения марихуана. Обстоятелството, че марихуаната намерена в дома на
подсъдимия при изследването е била установена с различно процентно съдържание
на ТХТ, говори, че също че една част действително е отглеждана при полеви
условия- край реката и с по-нисък % ТХТ, а другата- с по-високия процент ТХТ- е
отглеждана при полагане на по-специални грижи. Не така стоят нещата с дадените
от св. Н. показания на съдебното следствие, в които същият заяви, че държаната
от него марихуана, когато му е била извършена полицейска проверка на 12.02.2016
г. бил закупил от непознато лице в района на хипермаркет „Кауфланд“, което
обстоятелство е заявил и на полицаите. В тези показания твърди още, че от както
е напуснал с. К., преди 7-8 години не е виждал повече подс. К.. Тези показания
на св. Н. противоречат на показанията на свидетелите Ш. и Т., които категорично
заявиха, че св. Н. им е заявил, че държаната от него марихуана му е дадена от подсъдимия.
Противоречат също и на показанията на св. Ш., дадени в проведената в съдебно
заседание очна ставка между него и св. Н., в които заяви, че при извършената на
23.01.2016 г. проверка на лек автомобил, при която при личен обиск на подс. К.
са намерени наркотични вещества и по повод на която е образувано наказателно
производство срещу него, последният и св. Н., както и още две лица, са били
заедно. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото писмено доказателство-
докладна записка за извършена проверка по ЗМ № 109/23.01.2016 г. Тези показания
на св. Н. са объркани и противоречиви и помежду си, като в тях ясно личи
стремежът му да оневини подсъдимия, като от пълно отрицание на някои факти
стига до твърдения, че не си ги спомня, а после твърди, че си спомня бегло за
тях. Така например първоначално твърди, че на свидетелите Ш. и Т. е заявил, че
е взел марихуаната от непознато лице, след това заяви, че не си спомня какво им
е казал, а по отношение на подс. К. първо заяви, че им е казал, че не го е
виждал, а след това, че не помнел какво им е казал за него, а в проведената
очна ставка, твърди, че не си спомнял нещата, които сочи св. Ш., като заявени
от него обстоятелства, като накрая заяви, че и той и св. Ш. говорят истината.
Всичко това бе достатъчно на съда, за да изключи от доказателствения материал
показанията на св. Н. дадени по време на съдебното следствие.
От особена важност е да се посочи, че свидетелите К., П. и И., са преки
очевидци на поведението на подс. К. *** и съответно при забелязването на
полицейския автомобил. Св. К. посочи, че подсъдимият по пътя се е опитвал да се
свърже по телефона с адвокат, но без успех, като в крайна сметка е говорил с
някого, след което е поискал да слезе на мост „Атлантик”. Св. И. заяви, че
според него подс. К. е знаел, че го преследват. В показанията си дадени на ДП,
прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.т.1 и 2 от НПК, този
свидетел заявява, че след като техният автомобил се е разминал с полицейския,
подс. К. казал на св. П. „карай, карай
бе”, като не е отговорил на въпроса им дали полицаите преследват него, а продължил
да вика „карай, карай”, както и че
след като свалили от колата К. полицаите го попитали защо ги разигравал, при
което той им отвърнал, че го било страх, защото можел да влезе в затвора. След
прочитането на тези показания, св. И. заяви, че си спомня някои от тези факти и
че това което е казал на ДП е по-скоро след случилото се и тогава е помнел
повече неща. Поради това, че прочетените показания на св. И. кореспондират с
показанията на свидетелите Ш. и В., съдът ги кредитира с доверие.
Поради същите обстоятелства съдът даде вяра и на показанията на св. Й.П.
дадени от него на ДП и инкорпорирани в доказателствения материал по реда на
чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК. В тези показания той сочи, че след като
са се разминали с полицейската кола, подс. К. му викнал да кара и станал нервен
и че настоявал да кара, когато го попитал дали полицаите гледат тях, както и че
на въпроса на полицаите защо ги разигравал е отвърнал, че го било страх да не
влезе в затвора. След прочитането им св. П. заяви, че не си спомня дали е
заявил тези обстоятелства на разпита си пред разследващия полицай, като много
неща не помнел, но категорично заяви, че никой не го е принуждавал да дава тези
показания. Освен това съдът даде вяра на показанията св. П. дадени на съдебното
следствие, в частта им относно това, че подс. К. живее в дома на родителите си,
от една страна т.к. не противоречат на анализираните по-горе показания на
свидетелите Ш., Т. и В., а от друга и на обстоятелството, че този свидетел
заяви, че е дългогодишен приятел с подсъдимия и че често двамата са се виждали.
Освен това този факт се доказва и от показанията на св. Л.. Св. П. заяви също,
че при една от тези срещи между двамата, скоро след случая, подс. К. му е
споделил, че полицаите са го задържали, защото намерели кофа с „трева” в дома
му, като на уточняващия въпрос дали подсъдимият му е казал на кого е
марихуаната, заяви, че К. му е казал само това. Тези показания на св. П.
потвърждават заявеното от свидетелите Ш. и Т., относно самопризнанието, което е
направил пред тях подс. К..
Следва да се посочи, че свидетелите Ш., Т., В., К., Н., Л. и Д. са
абсолютно незаинтересовани и безпристрастни и поради тази причина показанията
им следва да бъдат кредитирани с доверие, още повече че същите са логични и
последователни, непротиворечиви помежду си, както и с коментираните и
кредитирани показания на свидетелите Н., И. и П..
В подкрепа на събраните и коментирани до тук гласни доказателства са и
приетите писмени доказателства, които в своята съвкупност свидетелстват за
действията на подс. К. във връзка с държането на високорисково наркотично
вещество- марихуана, акцизна стока без бандерол- тютюн и боеприпаси- три ловни
патрона 12 калибър, като за първото и последното не е разполагал с необходимите
разрешителни за тази дейност. Коментираните гласни доказателства се подкрепят и
допълват и от извършените експертизи- химическа, физико-химическа, балистична и
оценъчна, чиито заключения бяха анализирани по-горе.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъпленията в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
Обобщено казано в своите обяснения
подс. К. сочи, че намерените в дома на родителите му вещи- предмет на
престъпления, а именно марихуаната, тютюна и патроните не са негови и че
по-късно, когато е бил освободен от полицията е разбрал, че неговият баща, св. Н.К.
е намерил намиращата се във въпросната кофичка растителна маса и понеже бил
стар пушач го помислил за тютюн и го взел, но после като го пробвал разбрал, че
не е и една част хвърлил в печката, другата оставил на масата, а останалото- в
кофичката. Твърди още, че дадените пред полицаите обяснения са били изтръгнати
от него с оказан му интензивен психически и физически тормоз и е дал същите,
като си е мислел, че го питат за предишния случай и по този начин се бил
уличил, както и че си „признал” за патроните и тютюна с цел да спрат да го
тормозят. Заявява също, че от както се прави ремонт в дома на родителите му,
живее в дома на своя брат- св. Й.А., в къща срещу тази на родителите му.
Съдът не кредитира обясненията на подс. К.. Същите категорично се
опровергават от коментираните по-горе доказателства. Свидетелите Ш. и Т. по
категоричен начин заявиха, че подсъдимият сам е признал доброволно, че е държал
в дома си инкриминираните вещества и предмети, като не му е оказван нито
физически, нито психически тормоз. За последното обстоятелство източник са само
голословните твърдения на подс. К., които се опитаха да потвърдят неговите
родители- свидетелите Г.К. и Н.К., но и те само заявиха, че когато синът им се
прибрал изглеждал според тях „изтормозен”, като не са видели видими следи от
насилие по него, нито пък той е споделял, че му е оказано насилие. Освен това и
неговият приятел, с когото са се видели скоро след случая- св. П. също заяви,
че нито е видял следи от побой по подсъдимия, нито последния му е споделял, че
е бил тормозен от полицаите. Св. А.- брат на подсъдимия, който по думите му
пръв след освобождаването на К. от полицията го е видял, също заяви, че не
видял видими следи от побой по брат си, нито му е споделил, че е бил бит. Това
бил направил няколко дни по-късно, като пак не бил видял следи по тялото на
подсъдимия. От друга страна житейски абсурдно е, ако действително му е бил
нанесен побой, когато е бил освободен от полицията подсъдимият да не потърси
най-малкото лекарска помощ, респ. да бъде освидетелстван от съдебен лекар. И за
това обстоятелство подсъдимият има обяснение, като твърди, че нямал следи от
удари по себе си, защото палките, с които го биели били „много малки”, което
твърдение противоречи на заявеното от него, че от задържането му е бил
постоянно тормозен и бит по ръцете, краката и гърба. Съдът не дава вяра и на
обясненията му, че той дал обяснения, които го уличават в държане на наркотично
вещество марихуана, защото си мислел, че полицаите го питат за предишния случай
от една страна, защото самият той твърди, че първоначално им казал, че не знаел
защо е тук и тогава те му казали за претърсването и какво са намерили в дома
му, а от друга страна противоречи на всякаква логика и е абсурдно да дава
обяснения за случай, по който вече е бил осъден с присъда-споразумение, влязла
в сила седмица преди инкриминираната дата. Съдът не дава вяра и на обясненията
му, че е признал за тютюна и патроните с цел да не бъде тормозен- първо защото
както се прие по-горе такъв тормоз не му е оказван и второ- защото самият той в
твърденията си се колебаеше, като при предявяване на обясненията му първо
заяви, че не ги е писал той и не са подписани от него, а впоследствие заяви, че
има негов подпис и че ги е писал той, но не ги разпознал, защото по принцип
пишел по-хубаво, а тогава понеже бил притеснен бил писал така. Дори и с невъоръжено
око може да се установи, че почеркът на подсъдимия на обяснението (л.9 от ДП),
на ДСМПИС (л.86 от ДП) и на разписката за получаване на постановлението на
прокурора за задържане за 72 часа (л.84 от делото) са абсолютно идентични, като
последните два документа са попълнени в спокойна среда в присъствието на
защитника на подсъдимия. И последните твърдения на подс. К., че от м. декември
2015 г. не живеел в дома си, а при своя брат също бяха опровергани, въпреки
опитите на свидетелите Г. К., Н. К. и А.- неговите близки, да ги потвърдят.
Свидетелите Ш., Т. и В. еднопосочно и категорично заявиха, че при претърсването
майката на подсъдимия ясно е заявила, че той живее в този дом и обитава втория
етаж и никой друг освен него не се качвал там и въобще не е съобщавала, че живее
при брат си. Св. П. също заяви, че неговият приятел- подс. К. живее при
родителите си. Това заяви в показанията си и св. И.Л.-***. От друга страна, ако
това обстоятелство беше вярно, то тогава св. К. щеше да го заяви на
полицейските служители още при претърсването и в такъв случай това процесуално
действие нямаше да бъде извършено в дома на ул. „**-та” № 54, а в дома на св. А..
От показанията, които свидетелите К., Н. К. и А. дават става ясно, че всъщност
подсъдимият само спи в дома на брат си. Но дори и хипотетично да се приеме, че
от два-три месеца преди това подсъдимият не обитава дома си, то няма спор, че
помещенията на целия втори жилищен етаж от въпросната къща са обитавани само от
него и че там има само негови вещи.
Поради всичко изложено до тук, съдът намери, че тези обяснения на
подсъдимия не могат да бъдат обективен източник за действителните факти.
Очевидно е, че той се стреми да изгради една защитна теза, като опише
поведението си като съвсем обичайно и безобидно, а от друга страна, че
самопризнанията му са изтръгнати от полицейските органи с насилие.
За да подкрепят версията на подс. К., показания дадоха неговите близки-
свидетелите Г.К. (майка), Н.К. (баща) и Й.А. (брат). Не убягна от вниманието на
съда, че показанията на тези свидетели относно намерените предмети и вещества е
версия изложена от тях по предварително подготвен сценарий. И тримата сочат, че
св. Н. К. намерил кофата на боклуците, помислил че намиращото се вътре е тютюн
и го взел и когато разбрал, че не е изхвърлил една част в печката, друга-
оставил на масата, а останалото- в кофата. А при задаване на уточняващи въпроси
във връзка с тези обстоятелства свидетелите или не можеха да отговорят или
излагаха противоречиви факти. При положение, че всички заявиха, че св. Н. К. е
„стар пушач” от 50 години, а самият той заяви че познава тютюна- имал
специфичен мирис и бил жълто-кафяв на цвят, житейски абсурдно е да приеме
зелената листна маса със съцветия (марихуана), която също има специфичен мирис
различен от този на тютюна и с различен цвят и форма на листната маса, още
повече че има и съцветия, да помисли същата за тютюн и едва при пробването му
да прецени, че не е. Абсурдна звучи и изложената версия за „изхвърляне” на тази
растителна маса от св. Н. К.- една част в печката, друга- на масата, а трета- в
кофичката, намерена захлупена и затисната между растението и стената на къщата,
очевидно скрита там, при положение, че св. К. заяви в показанията си, че имали
гюм, в който изхвърляли боклука. Абсурдно е и твърдението на св. Н. К., че за
да си прави цигари и да пуши се качвал на втория етаж, при положение, че
голямото количество тютюн е съхраняван в неговата стая, където са се намирали и
празните заготовки и филтри за пълнене на тютюна. Твърденията на св. А., че началниците
му първо на него се обадили и казали, че търсят брат му, категорично се
опровергаха от показанията на свидетелите Н. и К., които категорично заявиха,
че не са разговаряли с него изобщо и не са го търсили, при положение дори, че
св. К. е бил в една бригада заедно с подсъдимия. Св. П., с когото подсъдимия се
е видял скоро след случая, заяви че от последния е разбрал, че е бил задържан
от полицаите заради намерената в дома му „трева”, като К. не му е казал, че
тази трева е намерена от друго лице. Освен това показанията на тези трима
свидетели се опровергаха и от анализираните по-горе свидетелски показания.
Така констатираното в показанията на свидетелите К., Н. К. и А. и
противоречието им с останалия доказателствен материал, бяха достатъчни, за да
ги дискредитират и да дадат основание на съда да не им дава вяра, т.к. тези
противоречия са първата индиция относно факта, че те не казват истината. От
друга страна очевидно е, че родствената близост на тези свидетели и близката им
семейна връзка с подсъдимия ги мотивират да депозират своите показания в услуга
на защитната теза. Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели, досежно
горните факти, т.к. те са изключително заинтересовани да оневинят подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията им и поради обстоятелството, че те противоречат
и на останалия доказателствен материал по делото, анализиран по-горе, а и видно
от показанията им на ДП, след освобождаването на подсъдимия версията им за
горните обстоятелства е еволюирала в изложения смисъл.
Всичко това бе достатъчно за съда да изключи като достоверни обясненията на
подсъдимия К. и показанията на свидетелите Г.К., Н.К. и Й.А..
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият А.К.
е осъществил признаците на престъпния състав на чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на
12.02.2016 в с.К., обл. П., на ул. „ **-та” № 54 без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал
високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо нетно тегло 51,485 грама,
от които 1,250 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни %,
1,213 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 0,9 тегловни % и **,022
грама с активен компонент тетрахидроканабинол 1,7 тегловни %, на обща стойност
308,91 лева.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. По
собствените му признания, той се е сдобил с процесната марихуана напълно
съзнателно и преднамерено и знаейки какво е обрал край реката и какво е
отглеждал. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване- знаел е, че държи
наркотично вещество, както и неговия вид, наясно е, че притежанието на същото е
забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.
Следва да се посочи, че случаят не може да бъде приет за маловажен, с оглед
на това че предметът на престъплението е
с общо нетно тегло 51,485 грама марихуана, което количество съвсем не е за
еднократна употреба. От това общо количество
марихуана, държано от подс. К. могат да бъдат приготвени доста цигари за
пушене. Вярно е, че стойността на държаното наркотично вещество
определена съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството е ниска- 308,91
лева (под размера на МРЗ), но тя не е водещ елемент за съставомерността на
деянието. Освен това публично известен е фактът, че
стойността на 51,485 грама марихуана на нелегалния пазар надхвърля сумата от
308,91 лева. В случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с
висока степен на обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни
последици (или възможност да настъпят такива) за здравето и живота, поради
което е налице висока обществена
опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната. Отделно от
това и данните за личността на подс. К. го определят като деец също с висока
степен на обществена опасност- осъждан е три пъти, последно също за държане на
наркотични вещества- марихуана и то съвсем скоро преди настоящето деяние, като
последното се явява извършено в изпитателния срок на предходното, а и
характеристичните данни за него са изключително негативни. Всички тези
обстоятелства определят конкретното деяние като такова със завишена степен на
обществена опасност в сравнение с типичните престъпления от този вид.
Обществената опасност на това деяние следва да се
отчита на база на засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната
норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга
главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст.
Така изложените съображения изключват маловажността на
случая.
Установената по-горе фактология дава основание съдът да приеме, че подс. К.
е осъществил от обективна и субективна страна и признаците на престъплението по
чл.234 ал.1 от НК, във вр. с
чл.28 ал.1 от ЗТТСИ и чл.2 т.2 и чл.64 от ЗАДС,
като на 12.02.2016 в с. К., обл.
П., ул. „ **-та” № 54 е държал акцизни стоки без бандерол - фино нарязан тютюн
за пушене, с нетно тегло 0,597 килограма на обща стойност 1**.25 лева. с общ
размер на дължимия акциз 90.74 лв., като такъв се изисква по закон - чл. 28 ал.1
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 2 т.2 и чл. 64
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен.
Съдът оправда подс. К. по първоначално повдигнатото му обвинение за държане
на акцизни стоки без бандерол- тютюн за разликата до 1,799 килограма, съответно за
разликата до стойността на тютюна 4**,75 лв. и до размера на съответно дължимия
акциз 273,44 лв. Няма съмнение, че той е закупил
тютюна, намерен в дома му- и на първия и на втория жилищен етаж, но всички
събрани гласни и писмени доказателства сочат, че тютюнът намерен в северната
стая на 1 ет. от къщата е бил ползван и съхраняван от св. Н.К.. В този смисъл
следва да бъде прието, че намереният там тютюн с тегло 1,202 кг с дължим акциз
182,70 лева и пазарна стойност 300,50 лева е държан от св. Н.К..
Престъплението е осъществено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Той е имал представа за всички обективни елементи на престъпния състав. Съзнавал
е, че процесния тютюн е акцизна стока и по силата на ЗТТИ и ЗАДС същият следва
да е облепен с бандерол, за да може да се държи или пък продава в търговската
мрежа. Съзнавал е също, че за този тютюн не е платен акциз и той няма право да
го държи, но въпреки това го е държал, което означава, че е предвиждал и искал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, още повече че той
лично го е закупувал.
Случаят не е маловажен, т.к. маловажността не може да бъде обусловена само
и единствено от малкото количество на предмета на престъплението и ниската му
пазарна стойност и размер на дължимия акциз. От престъплението по чл.234 ал.1
от НК е възможно да настъпят вредни последици за здравето и живота, предвид
неясния произход на тютюна, закупуван за употреба, което обуславя и висока
обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната.
Отделно от това и данните за личността на подс. К. го определят като деец също
с висока степен на обществена опасност- осъждан е три пъти, като настоящето
деяние се явява извършено в изпитателния срок на последното, а и
характеристичните данни за него са изключително негативни. Всички тези
обстоятелства определят конкретното деяние като такова със завишена степен на
обществена опасност в сравнение с
типичните престъпления от този вид. Високата степен на обществена опасност на
деянието следва да се разглежда и на плоскостта на широкия обхват обществените
отношения, които уврежда или з***шава- от една страна сериозно з***шава
търговските отношения в условия на пазарна икономика, а от друга- данъчните
отношения.
Изложената и установената фактология по делото дава основание съдът да
приеме, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците
на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, като през есента на 2015г. в землището на с. К., обл. П.
край река Тополница е придобил чрез намиране и до 12.02.2016 г. в с. К. обл. П.,
ул. „ **-та” № 54 е държал в дома си боеприпаси- 3 броя нестандартни ловни патрони
калибър 12 /халосни патрони за гоначи/, без снарядени ловни съчми, без да има
надлежно разрешение по ЗОБВВПИ.
Престъплението е осъществено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Той е имал представа за всички обективни елементи на престъпния състав. Съзнавал
е, че процесните патрони са ловни калибър 12, че представляват боеприпаси по
смисъла на ЗОБВВПИ и че не притежава надлежно разрешително за тяхното държане и
че няма право да ги държи, но въпреки това е взел намерените от него три
патрона и ги е занесъл в дома си, където ги е държал до деня, в който
полицейските служители са ги открили при извършеното претърсване. Това означава
и че е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си.
Случаят не се характеризира като маловажен
независимо, че се касае само за три боеприпаса, т.к. същите са годни за
употреба и могат да бъдат използвани по предназначението си. Не може
маловажността да се обуслови и с обяснението, което подсъдимият дава за
предмета на престъплението- че е взел същите от любопитство. Следва да се има
предвид, че едно от осъжданията на подс. К. е именно за престъпление по чл.339
ал.1 от НК- за държане на огнестрелно оръжие- самоделна едноцевна пушка 12-ти
калибър. Това обстоятелство, както и коментираната вече завишена опасност на
дееца правят деянието с по-висока степен на обществена опасност от типичните
случаи на това престъпление. Тази висока степен на обществена опасност следва
да се преценява и на плоскостта на обществените отношения, които този вид
престъпления засягат- режима на боравене с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на деянията се
доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянията.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за всяко едно от престъпленията, съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за
неговата индивидуализация.
За да определи наказанието бе отчетена високата степен
на обществена опасност на всяко едно от деянията- държане на високорискови
наркотични вещества, държане на акцизни стоки без бандерол и държане на
боеприпаси. Престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК засяга обществени отношения, регулирани със съответната
норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга
главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст. Престъплението обективирано в чл.234 ал.1 от НК е
систематизирано сред други престъпления в отделните стопански отрасли (раздел
ІІ) от престъпленията, насочени по начало срещу цялото стопанство (глава VІ-та
от особената част на НК). В случая се защитава правото на държавата да събере
определен еднократен, косвен и специфичен данък- акциз, като събирането се
удостоверява чрез бандерол, залепен върху съответната стока, т.е. защитава се
интереса от постъпването на определени суми в държавната хазна и едновременно с
това защита на търговските отношения. Както се посочи вече престъплението по
чл.339 ал.1 от НК е систематизирано
в Глава единадесета на НК „Общоопасни престъпления”, раздел І „Престъпления извършени по общоопасен начин
или с общоопасни средства” и засягат режима относно огнестрелните оръжия и
боеприпасите.
Съдът отчете обществената опасност на
конкретното държане на високорисково наркотично вещество марихуана, която е
висока, като се има предвид мястото, времето и начина на извършване вида и
количеството на предмета на престъплението. Съдът прецени като висока
обществената опасност и на престъплението по чл.234 ал.1 от НК, като взе
предвид отново мястото, времето, начина на извършване. Както се посочи по-горе висока е степента на обществена опасност и на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Обстоятелството,
че подсъдимият е извършил три отделни деяние в реална съвкупност, като всяко от
тях е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, прави завишена
степента на обществена опасност на конкретните деяния.
Подс. К. е личност с висока степен на обществена
опасност. Осъждан е три пъти за тежки умишлени престъпления, като последната му
присъда-споразумение е влязла в сила седмица преди да извърши настоящети
едеяния и то за престъпление, което е извършил преди по-малко от месец.
Настоящите деяния се явяват извършени в изпитателния срок, който е определен за
отлагане изтърпяването на наложеното с тази присъда наказание лишаване от
свобода. Подс. К. е и криминално проявен, а по местоживеене не се ползва с
добро име, известен сред съселяните си като конфликтна и скандална личност и
всичко това обуславя изключително негативните му характеристични данни.
Подбудите за извършването на престъпленията се коренят
в незачитането на установения в страната правов ред. Ниската правна култура на
подсъдимия и заниженият му самоконтрол също са конкретни причини за извършване
на престъпленията.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подс. К. съдът отчете
ниската стойност на вещите предмет на престъпленията, а като отегчаващи- обремененото
му съдебно минало, лошите характеристични данни, както и количеството и видна
на предмета на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът определи наказанието за
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК при условията на чл.54 ал.1 от НК, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, придавайки тежест на
посочените такива. Така на подс. К. за това престъпление бе определено
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 2 500 лева.
За другите две престъпления- по чл.234 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като отчете едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство- за първото престъпление малкото
количество на предмета на престъплението съчетано с ниската му стойност, а за
престъплението по чл.339 ал.1 от НК- вида и количеството на предмета на същото-
три ловни патрона, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Така съдът определи за престъплението
по чл.234 ал.1 от НК наказание шест месеца лишаване от свобода, а за
престъплението по чл.339 ал.1 от НК- наказание осем месеца лишаване от свобода.
За престъплението по чл.234 ал.1 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.55
ал.3 от НК като не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, по
изложените по-горе съображения. Не наложи и наказанието лишаване от право да
упражнява професия или дейност с предмет тютюн и тютюневи изделия, т.к. подс. К.
не притежава такова право.
Така определените по вид и размер наказания за всяко едно от
престъпленията, съдът намери за справедливи и съответни на тежестта на
извършеното от подсъдимия, като са от естество да изпълнят предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на
обществото.
Трите престъпления са били извършени от подсъдимия при
условията на реална съвкупност, с оглед на което и на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А.К. в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода.
Към така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода съдът присъедини изцяло
наказанието глоба в размер на 2 500 лева.
Както се посочи по-горе подс. К. преди да извърши настоящите деяния е бил
осъден с влязла в сила на 05.02.2016 г. присъда-споразумение по НОХД № 212/2016
г. по описа на РС- П. за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК като му е
наложено наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е било отложено за изпитателен срок от три
години. В този смисъл настоящите деяния се явяват извършени в изпитателния срок
на посоченото осъждане. Това налага наказанието по същото да се активира.
Поради това и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс. А.К. да
изтърпи отделно наказанието от десет месеца лишаване от свобода НОХД № 212/2016
г. по описа на РС-П..
При това положение и при наличието на
формална законова пречка за това, съдът не приложи института на условното
осъждане по чл.66 ал.1 от НК, като на основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „в“ от ЗИНЗС определи строг
първоначален режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода по настоящата присъда и активираното
по реда на чл.68 ал.1 от НК наказание десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.354а
ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство- остатък
от марихуана с общо нетно тегло 51,485 грама с различно процентно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/, на съхранение в ЦМУ Агенция
Митници гр. София, съгласно протокол 40281/19.02.2016г. като предмет на
престъплението да се отнеме в полза на държавата, като след влизане на
присъдата в сила да се унищожи.
На основание чл.53 ал.1 бук.„а“ от НК съдът
постанови веществените доказателства- сива електронна везна, гриндер-мелачка,
гриндер-мелачка с черен капак отгоре с изображение на череп, електронна везна в
черна кутия, 2 броя електронни везни, запечатан плик с надпис DUTCH PASSION SEED COMPANY и черна метална кутийка, съдържаща капсула, ведно с
3 броя полиетиленови пликове- всички следващи делото, като вещи, които
принадлежат на подсъдимия и са послужили за извършване на престъплението, да се
отнемат в полза на държавата.
На основание чл.53 ал.2 бук.„а” от НК съдът
отне в полза на държавата веществените доказателства- 3 броя гилзи ловни калибър
12, на съхранение при домакина РУ- МВР гр. П., съгласно разписка № 8/14.03.2016
г.- предмет на престъплението, притежаването на които е забранено.
На основание чл.234 ал.3 от НК съдът отне в
полза на държавата вещественото доказателство- фино нарязан тютюн 1,799 кг.,
поставен в полиетиленови пликове и два броя черни торби, следващи делото, като
предмет на престъплението.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс. А.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- П. сторените
по делото разноски в размер на 553,28 лева, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд П. разноски в размер на 20 лева и по 5 лева ДТ
при евентуално служебно издаване на изпълнителни листа.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: