№ 2543
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100505007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20015531/22.02.2022г. поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение № 20063991/27.10.2022г. по гр.д. № 4655 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 59-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 22001723/27.01.2021г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес:
гр. София, ул. **** срещу М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д. К., ЕГН
********** двамата с адрес: гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Н. Г.,
гр. София, ул. **** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че М. К. К., ЕГН ********** и Б.
Д. К., ЕГН ********** дължат поотделно на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане
на сумата от по 1052,42лв. ведно със законната лихва от 26.02.2020г. до
изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в
магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Зона Б 5-3”, ул. **** за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 146,19лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1052,42лв. за
периода от 31.10.2017г. до 20.01.2020г.; сумата от по 28,18лв. ведно със
законната лихва от 26.02.2010г. до изплащането й, представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за периода от 01.09.-2017г. до
30.04.2019г.; сумата от по 4,42лв. представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата от 28,18лв. за периода от 30.06.2017г. до
20.01.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
10401/2020г. по описа на СРС, като Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да
1
заплати на М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д. К., ЕГН ********** съдебни
разноски от 400лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25020039/10.03.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в
частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че по делото се
установило, че между страните няма подписан писмен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, не били дали съгласие друго лице да е
потребител. Договор за наем на имота ответниците били сключили с
Ангелина Т. , но наемателят не бил подписал договор за доставка на топлинна
енергия в имота с ищеца. Партида за имота била открита по искане на М. К.
на нейно име. Така за заплащане на доставена в имота енергия и за дяловото й
разпределение отговаряли ответниците, които се обогатили за сметка на
ищеца. Претендирало е разноски.
Въззиваемите - ответници по исковете М. К. К., ЕГН ********** и Б.
Д. К., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че решението е
правилно в обжалваната част. Имотът за процесния период бил ползван от
трето лице по сключен договор за наем . Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.”ЕООД , ЕИК **** не е
изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22001723/27.01.2021г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д. К., ЕГН ********** двамата с адрес:
гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Н. Г., гр. София, ул. ****, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД , да признае за установено, че М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д.
К., ЕГН ********** дължат поотделно на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на
сумата от по 1052,42лв. ведно със законната лихва от 26.02.2020г. до
изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в
магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Зона Б 5-3”, ул. **** абонатен № 373716, ID
153335 за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 146,19лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
1052,42лв. за периода от 31.10.2017г. до 20.01.2020г.; сумата от по 28,18лв.
ведно със законната лихва от 26.02.2010г. до изплащането й, представляващи
цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.09.-2017г. до
30.04.2019г.; сумата от по 4,42лв. представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата от 28,18лв. за периода от 30.06.2017г. до
20.01.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
10401/2020г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на
2
топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответниците били
собственици на имота , потребили енергия в имота и така се обогатили със
стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на
обедняването на ищеца, изпаднали в забава на плащането на сумите,
изпратил покана за плащането на сумите. Имотът бил за стопански нужди
и в него топлинната енергия се потребявала за стопански нужди.
Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало
сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и
отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното
обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в
количества и на стойност за които е предявен иска, дължало се и
възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в
забава на плащанията им.
Ответниците М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д. К., ЕГН ********** в
предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не
ползвали имота, за процесния период същият бил ползван от наемателя
Ангелина Т. по договор за наем от 24.01.2014г., изменен с анекс от
24.01.2017г. В имота не била доставена енергия в количества и на стойност, за
които е предявен иска, задълженията били погасени по давност.
Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ Т.С.”ЕООД не е изразило
становище.
По делото е приложено заповедно дело № 10401/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3013418/26.02.20202г. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която е разпоредено М. К. К., ЕГН ********** и Б. Д. К.,
ЕГН ********** да заплатят поотделно на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане
на сумата от по 1052,42лв. ведно със законната лихва от 26.02.2020г. до
изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в
магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Зона Б 5-3”, ул. **** абонатен № 373716, ID
153335 за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 146,19лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
1052,42лв. за периода от 31.10.2017г. до 20.01.2020г.; сумата от по 28,18лв.
ведно със законната лихва от 26.02.2010г. до изплащането й, представляващи
цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.09.-2017г. до
30.04.2019г.; сумата от по 4,42лв. представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата от 28,18лв. за периода от 30.06.2017г. до
20.01.2020г., както и общо разноски от 99,25лв., за така издадената заповед
длъжниците са уведомени на 21.05.2020г, на 27.05.2020г. длъжниците са
оспорили заповедта без да сочат конкретни основания на оспорванията си, на
15.01.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
27.01.2021г.
3
По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт №
189/07.07.2008г. съставен от нотариус Т., рег. № 065 на Нот.К., нотариален
акт № 3/18.11.2003г. съставен от нотариус В.М., рег. № 074 на Нот.К.,
съгласно които на 18.11.2003г. М. К. К. е закупила от Софийски имоти”ЕАД
магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Зона Б 5-3”, ул. ****, като на 07.07.2008г. Б.
Д. К. е дарил на сина си Д. Б.в К., представляван от майка си М. К. К. ½ ид.ч.
от този имот, като си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху
тази част от имота.
Приета е молба декларация от 04.05.2004г. с която М. К. К. е поискала от
ищеца да открие партида на нейно име за магазин № 1 в гр. София, ж.к.
„Зона Б 5-3”, ул. ****.
Приети са неоспорени от страните договор за наем от 24.01.2014г. и анекс
към него ог 24.01.2017г., носещ подписи за страните по него, съгласно който
на 24.01.2014г. Д. Б.в К. и М. К. К. са предоставили на А.М. Т. под наем
магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Зона Б 5-3”, ул. **** за период от
01.02.2014г. до 24.01.2022г. Съгласно чл. 5, т.1 и т.2 от договора за наем
наемателят е длъжен да заплаща стойността на потребените консумативи,
включително топлинна енергия, като е длъжен да промени партида за имота в
Топлофикация на свое име , а след срока на договора за наем – да извърши
необходимото за връщане на партидата на името на наемодателя.
Приети са извлечения от сметки, съставени от ищеца сочещи задължения
за процесния имот .
Приета е покана от ищеца до ответниците за заплащане на процесните
суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетите по делото нотариални актове по делото се
4
установява че ответниците за процесния период са били собственици на
имота при равни квоти, но за частта на Б. К. вещното право на ползване е
притежавано от баща му Д. К..
Доколкото процесният имот е магазин, то за да възникне валидно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, съответно
за дяловото й разпределение, е било необходимо да се сключи договор за
същото между страните. По делото не се спори, че такъв договор не е
сключен между страните за процесния период, поради което за стойността на
потребените в имота топлинна енергия отношенията между страните се
уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.
Съдът приема за установено по делото, че процесния имот се намира в
топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия както за отопление, така
и за горещо битово водоснабдяване. Тези обстоятелства не са спорни между
страните.
Спорно по делото е дали ответниците са се обогатили за сметка на ищеца
със стойността на потребените в имота топлинна енергия и цената на
дяловото й разпределение, съответно дали са изпаднали в забава на плащане
на стойността им. Съдът приема, че тези обстоятелства не са установени по
делото и правилно районният съд е отхвърлил исковете. В случая приетите по
делото неоспорени от страните договор за наем и анекс към него установяват,
че за целия процесен период имотът е ползван под наем от ІІІ-то лице, като
ответниците с клаузите по договора за наем имплицитно са дали съгласие
наемателят да открие на свое име партида за имота при ищеца – уговорено е
такова задължение за наемателя. Така установеното по делото съдът приема,
че обосновава извод, че ответниците не са се обогатили за сметка на ищеца
със стойността на потребената в имота топлинна енергия и дяловото й
разпределение, като доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Подадената от М. К. декларация от 2004г. предхожда
сключването на договора за наем и не може да обоснове обратен извод.
При така възприетото съдът приема , че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника ,
въззиваемите не са доказали, че са направили разноски за производство пред
СГС и такива не им се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015531/22.02.2022г. поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 20063991/27.10.2022г. по гр.д. № 4655 по
описаза 2021г. на Софийски районен съд, 59-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Т.С.”ЕООД , ЕИК ****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6