Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.01.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 621 по
описа за 2021г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са
родители на детето А., родена на 06,11,2018г., както и че не живеят заедно,
когато то е било на 10 месеца. От тогава само тя се грижи за него и осигурява
средства за издръжката му. Бащата работи в строителството и получава добри
доходи. Същият страда от заболяване, което е налагало да се лекува и да
пролежава в ЦПЗ Пловдив. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
местоживеенето на детето да бъде определено при нея, да й се предостави
упражняването на родителските права, като се осъди ответника да заплаща
издръжка в размер на 200 лева, считано от 24,03,2020г. до датата на подаване на
исковата молба и в размер на 250 лева от тази дата до настъпване на основание
за изменението или прекратяването й, както и да се определи режим на лични
отношения между ответника и детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът не оспорва претенцията за
определяне на местоживеене на детето и упражняването на родителските права.
Оспорва предявения иск за заплащане на издръжка за минал период, тъй като е
заплащал такава, като твърди, че въпреки че не живее заедно с ищцата от месец
май 2020г., той продължил да полага грижи за нея и за детето, давал й пари и
купувал всичко необходимо за А. – памперси, облекло, храна. Ето защо моли
същият да бъде отхвърлен. Твърди, че ищцата получава припадъци, като в тези
моменти именно той се е грижил за нея и дъщеря им. Оспорва предявения иск за
заплащане на издръжка от датата на подаване на исковата молба по размер, тъй
като доходите му позволяват да заплаща такава в размер на 160 лева. Претендира
направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че са родители на детето
А. Д. К., родена на ***г., както и че не живеят заедно. Не е спорно също така,
че местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката. Като
естествена последица от това на нея следва да се предостави и упражняването на
родителските права, а за бащата следва да се определи режим на лични отношения,
по отношение на който страните не могат да постигнат съгласие. Безспорно е, а и
от становището на Агенция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ се
установява, че с оглед правилното физическо и психоемоционално развитие на А. е
да поддържа редовни и пълноценни контакти с двамата родители. Това обаче следва
да бъде съобразено с качествата на ответника да упражнява родителските си права
и задължения и с възможността режимът на лични отношения да се осъществява без
да се създаде опасност за детето. В
случая не е проведено пълно и пряко доказване на твърденията, че ответникът
страда от психическо заболяване, което би могло да създаде опасност за А..
Въпреки това са налице индиции в тази връзка, които не биха могли да бъдат
пренебрегнати предвид евентуалния риск от съществуване на такава. В тази връзка
следва да се съобразят справка за изписаните лекарства на ответника и
удостоверение от „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД, както и
показанията на свидетелите, както и показанията на свидетелите Бонева, В., Н. и
К. относно факти, които показват незрялост в поведението на ответника. От така
събраните доказателства не се установява негативното и агресивно отношение на ищеца към майката или към
детето. Липсват обаче данни, че той притежава необходимия родителски капацитет,
както и че има изградена емоционална връзка с дъщеря си. Ето защо съдът намира,
че не е удачно режимът на лични отношения между бащата и детето да се
осъществява в присъствието на майката, но същият следва да бъде определен без
преспиване на детето в неговия дом. Поради това според настоящия състав е
подходящо бащата да има право на лични отношения с А. К. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 09,00 часа до 18,00 часа за всеки един
от дните без преспиване, като счита, че бащата би могъл през това време да
осигури необходимите за детето грижи като подходяща храна, нужда от сън,
разходка.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Бонева, В., Н. и К. се установява, че страните
са живели заедно до месец май 2020г. Действително преди това ответникът често и
за продължителни периоди е посещавал дома на майка си, но окончателно е
напуснал жилището на ищцата през месец май 2020г. Този момент не е определящ
относно началната дата, от която се дължи издръжка, тъй като родителят има
задължение да заплаща такава безусловно и това не зависи от факта дали живее
съвместно с детето. Липсва дори законова
презумпция, че ако родителите живеят заедно и двамата осигуряват
средства за покриване на нуждите на детето. Ето защо тежестта на доказване не е
разместена и страната, която твърди, че е погасявала това задължение трябва да
докаже този факт чрез пълно и пряко доказване. От показанията на свидетелите,
включително тези на бащата на ищцата, се установява, че ответника е осигурил
част от средствата, необходими за отглеждане на А., като е закупувал памперси,
лекарства, дрехи, като е предоставял и пари. Действително не е възможно да се
изчисли точно размерът на предоставената издръжка, предвид характера на това
плащане и отношенията между страните, които са били добри. С оглед на данните,
че липсва редовно изпълнение на това задължение, съдът приема, че същият е
заплащал средно по около 100 лева месечно.
Не са събрани
доказателства относно размера на средствата, които са необходими за издръжка на
детето. Поради тази причина и предвид възрастта на същото, както и с оглед
липсата на твърдения и доказателства, че са налице обстоятелства, които
определят по-големи нужди на А. в сравнение с тези на останалите деца, съдът
приема, че за отглеждането й са необходими около 400 лева месечно. Бащата
следва да осигурява по-голяма част от тях, тъй като майката полага
непосредствените грижи за детето. Ето защо и предвид събраните доказателства за
доходите, които получава – средно около 1000 лева на месец, той би могъл да
заплаща издръжка в размер на 250 лева.
За минал период от време, предвид по-ниските цени на всички стоки и
услуги, се дължи издръжка от 200 лева месечно. От тази сума следва да се
приспадне заплатената от 100 лева месечно и да се присъди сумата от 100 лева,
като искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ищцата има право на направените по делото разноски в размер на
60 лева, заплатена държавна такса и 600 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на А. Д. К., ЕГН **********
при нейната майка Д.И.В., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху А. Д. К., ЕГН **********
на нейната майка Д.И.В., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д.С.К.,
ЕГН ********** ***, и детето А. Д. К., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа за всеки
един от дните, без преспиване.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А. Д. К., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.И.В., ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба 24.03.2021г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и месечна издръжка за минал период от време –
от 24.03.2020г. до 23.03.2021г. в размер на 100 лева (сто лева), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
издръжка за минал период от време – от 24.03.2020г. до 23.03.2021г. до пълния
му размер от 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.В., ЕГН ********** ***, сумата от 660 лева (шестстотин и шестдесет лева), направени по
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: