РЕШЕНИЕ
№ 1165
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501406 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на „А1
България“ – ЕАД, ищец по иска, срещу Решение №1052/23.05.22г., постановено по гр.д.
№906/22г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което са отхвърлени исковете на
въззивника, против С. Е. С., за приемане за установено, съществуването на вземанията на
ищеца, за които е е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа на PC- Варна, а именно:
- над сумата от 253.74 лв., до претендирания размер от 507.47 лева, представляваща
половината от цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за периода на изискуемост от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г. (отчетен период от
07.04.2019 г. до 06.10.2019 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4116801, приложенията
към него и Общите условия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане
- над сумата от 709.91 лева, до претендирания размер от 1419.82 лева,
представляваща половината от цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г.
(отчетен период от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена съгласно условията на Договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4116802,
приложенията към него и Общите условия, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
- над сумата от 443.88 лв., до претендирания размер от 967.25 лева, представляваща
половината от цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за
периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г. (отчетен период от 21.03.2019 г. до
20.09.2019 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М4116802, приложенията към него и
Общите условия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 16.03.2021 г.
до окончателното й изплащане;
1
- за сумата от 967,25 лв.- начислени неустойки за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М4116801; за сумата от 1145,84 лв.-
начислени неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при
условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на
Приложения № 1 към Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М4116802, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени в
пълен размер.
Оспорва изводите на БРС, че ответницата носи отговорност за претендираните
вземания за 50% от тях, като един от съдружниците в ДЗЗД , т.к. процесните договори са
търговски сделки и на осн. чл.304 ТЗ, съдружниците отговарят солидарно.
Относно претенциите за неустойка оспорва изводите на БРС, че страната не е била
уведомена за прекратяване на договорите, доколкото в Общите условия на въззивника се
съдържат клаузи за автоматично прекратяване поради неплащане на задълженията за срок от
124 дни.
Въззиваемият – ответник С. Е. С. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключени договори за електронни
съобщителни услуги и закупуване на мобилно устройство, между ищеца и СИМ – ДЗЗД –
гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, със съдружници ответницата С. Е. С. и М. Е. С.,
прекратено на осн. чл.363, б. „в“ със смъртта на М.С.. Приел е, при липса на доказателства
за друго, че всеки от съдружниците е участвал с равен дял в дружеството – 50%. Съдът е
установил, че ищецът не е уведомил ответницата, че счита договора за развален поради
неизпълнение, съгласно чл.54.12 от Общите условия. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им
част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност
или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната инстанция също
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение и във връзка с изложението във въззивната жалба, следва да се каже:
Дружеството по чл.357 ЗЗД е неперсонифицирано и неправосубектно; всичко,
придобито от него е обща собственост на съдружниците; ако не е уговорено друго,
печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.
Следователно всеки от съдружниците придобива правата и отговаря за задълженията на
дружеството съразмерно с дела си в дружеството. Договорът за дружество е особена,
специфична форма на сдружаване, спрямо която се прилагат нормите на ЗЗД. Имено защото
те (чл.361, ал.1 ЗЗД) предвиждат как се разпределят правата и задълженията между
съдружниците, неприложими са общите норми, уреждащи и регламентиращи търговските
дружества. Обстоятелството, че ищецът е търговец по см. на чл.1, ал.1 ТЗ и съобр. чл.286 ТЗ
процесните договори за него съставляват търговски сделки, не ги прави такива по
отношение на ответника (дружеството по чл.357 ЗЗД) и сключването на сделките не го
приравнява на търговец. Ето защо неприложима е нормата на чл.304 ТЗ, въвеждаща
законова солидарна отговорност. Поради това ответницата С. С. отговаря за задълженията
на дружеството по чл.357 ЗЗД, съобразно дела си в него, който при липса на твърдения и
2
доказателства за други уговорки, е 50%.
По отношение претенциите за неустойка, въззивната инстанция намира следното:
въпреки че общите условия предвиждат прекратяване (всъщност разваляне) на договора при
неизпълнение от абоната за повече от 124 дни, правото на разваляне следва да се упражни от
изправната страна, чрез волеизявление до неизправната страна, за да възникне правото й да
претендира дължимите поради развалянето неустойки. В случая не се спори, че ищецът не е
отправил до ответника нарочно волеизявление за разваляне, поради което срокът на
договора е изтекъл и не е възникнало правото на неустойка поради разваляне.
Ето защо искът е частично основателен. Решението, с което е уважен частично, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1052/23.05.22г., постановено по гр.д.№906/22г. по
описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3