О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../………..………..2021 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Шакирова
въззивно гражданско дело № 1402
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1)
молба с вх. № 261012/26.01.2021 г., подадена от Д.И.М.,
чрез адв. Н.Т., с искане да бъде изменено Решение № 260707/21.12.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1402/2020 г. в частта за разноските. В молбата се
излага становище, че с поведението си молителят не е станал причина за
частичното обезсилване на първоинстанционното решение, поради което и разноски
на Ю.К. не се следват.
Моли се за изменение на решението в този смисъл.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните стрА.Ю.Г.К., чрез адв. М.Т. и Г.Ч.Г.,
чрез адв. С.Б., изразяват становище за неоснователност на молбата и молят да
бъде оставена без уважение.
2)
молба с вх. № 261778/10.02.2021 г., подадена от Ю.Г.К.,
чрез адв. М.Т., в която е обективирано искане да бъде изменено в частта за
разноските постановеното по делото Решение № 260707/21.12.2020 г. като бъдат
присъдени и направените от молителката разноски в производство пред първа
инстанция в размер на 2700 лева, предвид прекратяването на производството спрямо същата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д.И.М., чрез адв. Н.Т.,
изразява становище за неоснователност на молбата и моли да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са заявени в законоустановения
срок и изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледА.по същество.
В производството по настоящото
дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на Ю.Г.К. и Г.Ч.Г. срещу Решение № 230 от 15.11.2019 г. по
гр. д. № 526/2016 г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с
Решение № 146 от 13.05.2020г., с което са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Д.И.М. искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1, пр. I и III от ЗН вр. чл. 26, ал. 1, пр. I и ал. 2, пр. I от ЗЗД за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане,
обективирано в саморъчно завещание от 04.05.2015г., извършено от А.Д.К., п. на ***
поради ненаписване и неподписване на завещанието лично от завещателя,
евентуално поради невъзможен предмет, както и за унищожаване на завещанието
поради неспособност на завещателя А.Д.К. да извършва завещателни разпореждания
към датата на съставяне на завещанието, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д.И.М. с ЕГН **********
е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, представляващ
поземлен имот с идентификатор 36868.45.104 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-57/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 12794 кв.м.
и при граници: ПИ с ид. 36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и 36868.59.7,
стар идентификатор пл. № 650001, на основание саморъчно завещание от А.Д.К., п.
на 20.12.2005г., датирано от 04.05.2015г., обявено с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание, рег. № 106 от 11.01.2016г. по описа на Нотариус, рег. №
194 А.Г., с район на действие този на ВРС.
С решение 260707/21.12.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
обезсилил Решение № 230 от 15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г. по описа
на ДРС, IV-ти
състав, поправено с Решение № 146 от 13.05.2020г., в частите му, в които е постановено по отношение на Ю.Г.К.
като процесуално недопустимо, поради предприето от ищеца оттегляне на иска
спрямо този ответник в първото съдебно заседание по делото и е прекратил производството
по гр. д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, както и в. гр. д.
№ 1402/2020г. по описа на ВОС по отношение на Ю.Г.К., на основание чл. 232 от ГПК. Решение № 230 от 15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с
Решение № 146 от 13.05.2020г., е потвърдено в частта, с която на основание чл.
42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. I от ЗЗД са отхвърлени
предявените от Г.Ч.Г. срещу Д.И.М. искове за прогласяване нищожността на
завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 04.05.2015г.,
извършено от А.Д.К., п. на *** поради ненаписване и неподписване на завещанието
лично от завещателя и поради невъзможен предмет. Решение № 230 от 15.11.2019г.
по гр. д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с
Решение № 146 от 13.05.2020г., е обезсилено в частта, с която на основание чл.
43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е отхвърлен
предявения от Г.Ч.Г. срещу Д.И.М. иск за унищожаване на завещателното
разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 04.05.2015г., извършено от А.Д.К.
на *** поради неспособност на завещателя да извършва завещателни разпореждания
към датата на съставяне на завещанието и потвърдено в частта, с която на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, по отношение на Г.Ч.Г., че Д.И.М. е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
36868.45.104 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-57/16.04.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 12794 кв.м. и при граници: ПИ с ид.
36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и 36868.59.7, стар идентификатор пл. №
650001, на основание саморъчно завещание от А.Д.К., п. на 20.12.2005г.,
датирано от 04.05.2015г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание, рег. № 106 от 11.01.2016г. по описа на Нотариус, рег. № 194 А.Г., с
район на действие този на ВРС.
В резултат на това произнасяне Г.Ч.Г. е осъдена да заплати на Д.И.М. сумата
от 1200 лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а Д.И.М. е осъден да заплати на Ю.Г.К. сумата
от 350 лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед обезсилената част на първоинстанционното
решение и прекратяване на производството по гр. д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав,
както и в. гр. д. № 1402/2020г. по описа на ВОС по отношение на Ю.Г.К., същата има право на разноски
за двете съдебни инстанции на общо основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Нормата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на
делото, като не поставя каквито и да било изисквания относно причината за
прекратяването, предвид характера на отговорността за разноски като обективна и
безвиновна.
Искането за присъждане на
разноски пред двете съдебни инстанции е направено своевременно от Ю.Г.К.. В рамките на
първоинстанционното производство страната е претендирала присъждане на разноски
в размер на 2782 лв., включващи: заплатена държавна такса по ИУИ в размер на 50
лв., заплатена държавна такса за заверени преписи на документи в размер 22 лв., заплатена държавна такса за
вписванена ИУИ в СВ Д. - 10 лв., депозит
за комплексна СППЕ в размер на 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв., платен допълнителен депозит за СПЕ в размер на 700 лв.,
както и депозит за комплексна СППЕ в размер на 1000 лв., съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК (л.399 от делото на ВРС). За доказване реалното извършване на разноските, страната е представили договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018 г., съдържащ разписки за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., платежно нареждане от 26.01.2017 г. за внесена държавна такса в размер на 50 лв., платежно нареждане от 09.08.2017
г. за внесена държавна такса за препис от
документи в размер на 22 лв., платежно нареждане от 06.02.2018 г. за внесен депозит за
комплексна СППЕ в размер на 300 лв., преводно нареждане от 28.06.2018 г. за
внесен депозит за допълнителна СППЕ размер на 1000 лв, както и преводно нареждане от 22.02.2019 г. за внесен допълнителен
депозит за СППЕ в размер на 700 лв. Няма
данни по делото да е заплатен остатъка от претендираните разноски, направени пред ВРС, поради което искането за присъждането им в пълен размер е неоснователно.
При въззивното разглеждане на спора Ю.Г.К. е претендирал разноски в
размер на 350 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 33 от
делото), от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение 50 лв. - половината
от държавната такса за депозираната
въззивна жалба. Извършването на
претендираните разноски се установява посредством договор за правна
защита и съдействие от 28.08.2020 г. и преводно
нареждане от 28.01.2020 г.
По тези съображения, молбата на Ю.Г.К. за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № 260707/21.12.2020 г. в частта за разноските е
основателна. С
въззивното решение са присъдени разноски в полза на молителката в размер на 350 лв.,
поради което следва да бъде присъдена в полза на страната разликата между
пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 2782 лв.
С изложените мотиви, на основание
чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 248 от ГПК, Решение № 260707/21.12.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1402 по описа на ВОС за 2020 г., в частта
му относно разноските, като:
ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН ********** да заплати на Ю.Г.К. с
ЕГН ********** допълнитено сума в размер на 2772.00
лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и два лева/, представляваща разликата между
присъдените с Решение № 260707/21.12.2020 г. разноски в размер на 350 лв. до пълния размер
от 3122 лв. на дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261012/26.01.2021
г., подадена от Д.И.М., чрез адв. Н.Т., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 260707/21.12.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1402/2020
г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на
страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.