№ 2187
гр. Варна , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД, ЕИК
*********, действащо чрез адв.А.Х., срещу определение №383/11.03.2021г., постановено по
ч.гр.д. №9729 по описа за 2020 година на ВРС, с което е спряно принуд.изпълнение по изп.д.
№20207120400531 по описа на ЧСИ И.Станчева, рег.№712, на осн. чл.420, ал.2 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение.
Жалбоподателят не оспорва, че между страните бил сключен анекс №1/21.03.18г., както и
извършени плащания от длъжниците в размер на 14170 евро, но твърди, че с тези плащания
са погасени възнаградителните лихви по сключения договор, каквото вземане не било
предявено със заявлението. Твърди, че макар и погрешно да е посочен падеж на главницата -
24.03.18г., то заявлението било подадено след крайния срок на договора - 24.01.20г., като
липсвали доказателства за погасяване на главницата на падежа или след него. Моли за
отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Н. Ш. М. и ХР. ИЛ. М.,
действащи чрез адв.В.Тритакова, е подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№9729 по описа за 2020 година на ВРС, е образувано
по заявление на ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу Н. Ш. М. и ХР. ИЛ. М., и двамата от гр.Варна, по нотар.акт за
учредяване на догов.ипотека върху недв.имот №172/2017г. и договор за кредит
№240317/24.03.17г. за следните суми: сумата от 65000 евро, представляваща просрочена
главница, сумата от 5778,24 евро-мораторна лихва за периода 25.09.19г.-09.08.20г. и
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Въз основа на
това заявление в полза на заявителя ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД е издадена заповед
№4333/19.08.20г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК срещу длъжниците Н. Ш. М. и ХР. ИЛ. М., и е издаден изпълн.лист за горепосочените
суми.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение по чл.414 ГПК
от длъжниците, като в същото е обективирано и искане по чл.420 ГПК за спиране
изпълнението по изп.д. №20207120400531 по описа на ЧСИ И.Станчева.
С обжалваното определение ВРС е приел, че падежът на задължението не е
този, посочен от кредитора в заявлението, както и че са налице доказателства за извършени
плащания по договора за периода 2017-19г., и е формирал извод за наличие на основание за
спиране на изпълнението.
Съдът констатира, че в заявлението кредиторът се е позовал на настъпил
договорен падеж на задължението на 24.03.18г., но видно от приложения към възражението
анекс от 21.03.18г., подписан между страните, срокът на договора е изменен на 34 месеца с
краен падеж 24.01.20г. Конкретният момент на изискуемост на задължението, което се
търси, е от значение както за определяне размера на главницата, така и на акцесорните
спрямо нея вземания. Констатираното по-горе противоречие между твърденията на
заявителя и приложените от длъжниците доказателства в тази връзка обосновават извода за
неправилно изчисляване на размера на вземанията по договора, сключен с потребител, което
от своя страна съставлява основание за спиране по см. на чл.420, ал.2, т.3 ГПК. Следва да се
отбележи, че към заявлението не е представен договора за предоставяне на кредит, сключен
с потребителя, на който се позовава кредитора, каквото е изискването на чл.410, ал.3 ГПК,
като само от приложения нотар.акт не се установява спазване на нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №383/11.03.2021г., постановено по ч.гр.д.
№9729 по описа за 2020 година на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3