Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………….02.2023 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, I тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 2797 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 221 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Директора
на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите /НАП/ - Варна, чрез главен юрисконсулт И.А.,
срещу Решение № 1438/03.11.2022 г., постановено по
АНД № 20223110202034/2022 г. по описа на Районен съд Варна, XXII състав, с
което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 625667-F627615 от 23.02.2022 г., на Директор на дирекция „Обслужване“ - Варна в
Централно управление на НАП, с което за нарушение на 264, ал. 1, вр. чл. 261,
ал. 1 от Закона за кооперативното подоходно облагане /ЗКПО/, на Н.И.Д. с
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200,00 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорва се основният правен извод
на първостепенния съд, че непроизнасянето на административнонаказващия орган по
направените от въззивника възражения относно датата на извършване на проверката,
представлява съществено нарушение на административноп- роизводствените правила,
което рефлектира негативно върху правото на защита на санкционираното лице.
Твърди се, че от събраните в хода на административнонаказателното производство
и при разглеждане на делото пред Районен съд – Варна доказателства по безспорен
начин се установява, че лицето е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Релевира доводи, че е допусната техническа грешка при изписване датата на
извършената проверка в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/
и НП. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да се отмени и да се
постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът
по касационната жалба – Н.И.Д., представлявана от адв. Г.Н. и адв. Г.Г., във възражение,
депозирано чрез Районен съд – Варна, излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представя молба, с която иска
от съда да потвърди решението на въззивния съд и да присъди направените пред
настоящата инстанция разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на Районен съд - Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството и с оглед задължителната проверка за валидност, допустимост и правилност
по чл. 218 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63в ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, приложим
по препращане от чл.63в от ЗАНН.
Районен съд - Варна е установил от фактическа страна, че при
извършена на 09.08.2020 г. служебна справка в информационния масив на НАП е
констатирано, че дружеството „ЖИТИ КО“ АД, с ЕИК *******, гр. Варна
представлявано от Н.И.Д. не е представило в законоустановения срок до 30.06.2021
г. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 ЗКПО за 2020 година. Към момента
на съставяне на АУАН декларация не била подадена, а дружеството е подавало
справки за задълженията на осигурител по Декларация образец 6 и Справка данни
за осигуряването по БУЛСТАТ, следователно е
осъществявало търговска дейност. За
гореустановеното на 17.09.2021 г. срещу Н.Д. бил съставен АУАН, който ѝ е връчен лично. В него описаната
фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл. 264 вр. с 261, ал.1
вр. чл. 92, ал.1 от ЗКПО. В тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН са постъпили възражения,
в които се твърди, че неправилно е посочена датата на извършената проверка –
09.08.2020 г., дата преди възникване на задължението за подаване на съответната
декларация. Според Д. това било съществено процесуално нарушение и
представлявало отменително основание, както и че нарушението е следвало да се
квалифицира като маловажен случай. Административнонаказващият орган /АНО/, без
да се произнесе по направените възраженията, е издал оспореното пред Районен
съд - Варна НП. В него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и
правната им квалификация. На Н. И. Д. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. чл. 264, ал.1 от ЗКПО.
Въззивният съд е приел от правна страна, че безспорно
е осъществен съставът на нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, като счел за
неоснователно възражението на Д. относно авторство на нарушението, тъй като
административнонаказващият орган е съобразил, че към момента на възникване на задължението
за подаване на декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в качеството на
представляващ данъчнозадълженото лице е била именно Д..*** е приел, че правилно
административнонаказващият орган е определил размера на глобата в предвидения
от закона минимум.
За
да отмени НП, въззивният съд е установил, че както в АУАН, така и в НП била
посочена дата на извършване на проверката - 09.08.2020 г., което е невъзможно
предвид факта, че срокът за подаване на годишна данъчна декларация за 2020 г.
изтича на 30.06.2021 г. Това мотивирало съда да обоснове извод, че е засегнато
правото на защита на наказаното лице, изразяващо се във възможността последното
да разбере кога, къде и за какво нарушение е наказано, как и кога е извършена
проверката и по какъв начин е доказано нарушението.
В
хода на касационния контрол, настоящият тричленен състав при Административен
съд – Варна намира оспореното решение за правилно по своя правен резултат, но
на различни мотиви.
Съобразно чл.92 ал.1 и ал.2 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. Очевидно, двете алинеи на чл.92 ЗКПО съдържат две
различни задължения - подаване на декларация с цел облагане с корпоративен
данък и подаване на декларация в срок. Респективно – неизпълнението им осъществява
състава на две различни административни нарушения.
В конкретния случай в описателната част на
наказателното постановление е описано установяване, че Н.И.Д., в качеството на представляващ „ЖИТИ КО“АД
ЕИК *********, е допуснала дружеството да не подаде годишна данъчна декларация
в срок. Това
описание съответства на разпоредбата на чл. 261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно
задълженото лице. Съгласно чл.261 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон,
не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв. В този ред и съобразно чл.2 ал.1 т.1 ЗКПО,
данъчно задълженото лице е дружеството „ЖИТИ
КО“АД, а не неговия представляващ, както неправилно е
приел административно-наказващият орган. Именно дружеството следва да
понесе административнонаказателната
отговорност и да бъде санкционирано.
Несъответствието
между описанието на нарушението и неговата правна квалификация води до промяна
на субекта на административнонаказателна отговорност, поради което се явява
особено съществено нарушение и е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Извън
посоченото по-горе, дори и описанието да съответстваше на разпоредбата на
чл.264, чието нарушение АНО е възприел за съставомерно, неправилно в конкретния
случай е съставил наказателно постановление срещу лицето Н.И.Д., за която не се
съдържат данни да е представляваща „ЖИТИ
КО“АД ЕИК ******. Последната е
вписана в ТР по партидата на същото дружество като член на Съвета на
директорите, но не и като негов представляващ, а съгласно чл.264 ЗКПО,
отговорността за нарушението по тази норма се вменява само на
представляващия данъчно задълженото
лице.
Споделя се единствено изводът на въззивната инстанция,
че на посочената в НП и АУАН дата - 09.08.2020 г. срокът за подаване на декларация по чл. 92, ал.2 от ЗКПО
за същата година не е изтекъл, тъй като за 2020 г. данните се декларират през
следващата календарна година – 2021 г. и е от 01.06.2021 г. до 30.06.2021
година. Допусната е грешка, доколкото това е датата, на която е проведена
проверката, а не датата на нарушението.
По изложените
съображения обжалваното решение е правилно по своя правен резултат, но
мотивирано допълнително с изложените тук мотиви.
Настоящият състав на
съда приема за неоснователно своевременно направеното искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция от страна на ответника, предвид липсата на
доказателства за сторени такива.
Мотивиран
от което и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1438/03.11.2022
г. на Районен съд –
Варна,
постановено по НАХД № 20223110202034/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XXII
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 625667-F627615 от 23.02.2022г., на Директор на дирекция „Обслужване“,
гр. Варна в Централно управление на НАП, с което за нарушение на 264, ал. 1, вр.
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на Н.И.Д. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.