ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 14174 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от ищеца К.О.Н.П.И., с която заявява,
че оттегля предявения по делото иск за отнемана в полза на държавата на парични
суми в размер на общо 3 827,93 лв. С молбата е представено и решението на
Комисията за извършване на посоченото действие, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено съгласно чл. 232 ГПК.
С оглед прекратяването на производството по делото
съгласно чл. 77 ГПК съдът следва да се произнесе и по дължимите разноски в
производството. Комисията не е внесла държавна такса по предявени иск, тъй като
според чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ при подаването на исковата молба такса не се внася.
Използваният в закона израз предполага, че дори да не се внася такса при
предявяване на иска, такава поначало се дължи. Това е видно и от разпоредбата
на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, според която съдът присъжда държавна такса според
изхода на делото, както и от разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ, според която
при постигната спогодба държавната такса за производството се определя върху
сумата, за която е постигната спогодбата.
Общото правило на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ за това, че
държавната такса се определя съобразно изхода на делото, както и наличието на
общо препращане към правилата на ГПК (чл. 159 ЗОНПИ), налагат съответното
приложение на правилата на чл. 78 ГПК относно разпределението между страните на
отговорността за дължимите по делото разноски. Тъй като държавната такса не е
предварително внесена, задължението за заплащането ѝ е към съда, а не към
насрещната страна, но за правилата относно това коя страна следва да я заплати
и в какъв размер съобразно изхода на делото (съгласно изискването на чл. 157,
ал. 2 ЗОНПИ) приложение трябва да намерят съответно хипотезите на чл. 78 ГПК,
доколкото в ЗОНПИ липсват особени правила (такива правила частично са налице
само относно дължимата такса при спогодба).
Така според чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на
делото (поради оттегляне или отказ от иска, доколкото хипотезата на
прекратяване с одобряване на спогодба е уредена отделно) ищецът дължи разноски
по делото. Приложено съответно към настоящия случай съгласно изложените по-горе
съображения, това правило означава, че Комисията следва да заплати на съда
дължимата по делото държавна такса, която не е била внесена предварително при
предявяването на иска (в този смисъл напр. определение № 2833/2023 г. по ч. гр.
д. № 3948/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
Изводът, че Комисията не е освободена от
задължението да заплаща държавна такса по предявените от нея искове съобразно
изхода на делото, следва и от другите разпоредби на ЗОНПИ. Според чл. 158, ал.
4 ЗОНПИ при одобряване на спогодба държавната такса за производството се поема
поравно от страните, т.е. частично се заплаща и от Комисията. Съгласно чл. 156,
ал. 6 ЗОНПИ с оглед поведението на ответника в производството по
предварителната проверка, извършвана от Комисията, съдът може да възложи върху
него изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода му. От това
правило следва, че ако изходът на делото е в полза на ответника, т.е. искът
бъде отхвърлен, и не са налице посочените предпоставки, той не носи отговорност
за заплащане на държавната такса. Доколкото обаче таксата трябва да бъде
заплатена съобразно изхода на делото (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ), в посочената
хипотеза тя трябва да бъде заплатена изцяло от Комисията. Този извод следва и
при съответното прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК относно задължението на ищеца
при отхвърляне на иска за заплащане на държавната такса, ако такава не е била внесена
предварително, но поначало се дължи (в този смисъл е и напр. определение
№ 2810/2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2023 г. на ВКС, ІV г. о.). По
аналогични съображения съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да заплати към
съда и държавната такса, която не е била внесена предварително, но е дължима, в
случай на прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ
от иска.
Отделно от изложеното следва да се посочи и че в
случая не е налице хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК на освобождаване от
задължението за заплащане на такса от държавните учреждения, тъй като тази
норма е приложима само при защита на публични права на държавата (както изрично
следва от самата разпоредба). С иска за отнема на незаконно придобито имущество
в полза на държавата не се защитават публични права (на собственост или
вземания), което следва и от обстоятелството, че придобитото от държавата
имущество при уважаване на иска не представлява публична държавна собственост. Това
е видно и от режима на управление и разпореждане с имуществото съгласно чл. 165
– 168 ЗОНПИ.
Следователно при прекратяване на делото поради
оттегляне на предявения иск Комисията следва да заплати в полза на съда
дължимата държавна такса за иска, която не е била внесена предварително. С
оглед на стойността на имуществото, чието отнемане е било поискано (общо
3 827,93 лв.), дължимата такса възлиза на 153,12 лв.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14174/2020
г. на СГС, І-25 състав поради оттегляне
на иска.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И., адрес гр. София, бул. „***** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 153,12 лв. (сто петдесет и три лева и 12 ст.) – разноски по
делото за държавна такса.
Определението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: