Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………
Гр.Варна,
18.10.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди
и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Милен Славов
Светла Пенева
при
участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гр.д. № 1592 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани” ООД, ЕИК *********
против решението на районен съд – Провадия, постановено по гр.д. № 863/2010г. в
частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на Г.Г.Г. сумата от
1 697.04 лв., представляваща претърпени от него вреди /стойността на
унищожени 24 бр. пчелни семейства/ в резултат на извършено от ответника
третиране на рапица в района на м.”Армутлука” в периода 12.04.2010г. –
14.04.2010г., както и сумата от 2 160 лв., представляваща пропусната полза
от нереализиран пчелен мед за стопанската 2010г. в резултат на същото действие
на ответника.
В жалбата
са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие
с доказателствата по делото и при допуснати процесуални нарушения при тяхното
кредитиране. Твърди се, че съдът не е съобазил установеното от доказателствата
противоречие относно регистрацията на ищеца досежно регистрационния номер и
местонахождението на пчелина, както и посоченото в констативния протокол, че
смъртта на пчелите е настъпила в резултат на вещества, които не се съдържат в
използвания препарат „Актара 25”. Сочи
се още, че съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, за които липсват
събрани по делото доказателства, а именно относно противоправността на
деянието. Наведени са доводи и за допуснати процесуални нарушения във връзка
дадената от съда правна квалификация на предявения иск и кредитирането на
второто заключение на вещото лице в частта му относно добива на мед за
стопанската 2010г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана му
част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло.
В срока по
чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. В с.з., чрез процесуален
представител се изразява становище за неоснователност на жалбата. По същество
се пледира за потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с
присъждане на разноски за настоящата инстнция.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Г.Г. е
навел твърдения, че е собственик на пчелин от 24 активни пчелни семейства за
2010г., регистриран в кметството на гр.Дългопол с рег. № 9261-0271 и
местонахождение землището на гр.Дългопол, м.”Армутлука”. На 14.04.2010г.
ответното дружество „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД е извършило
пръскане на засята в тази местност рапица с препарат за растителна защита
„Актара 25ВГ”, в резултат на което на следващия ден 50% от пчелите му са умрели.
При извършената по негова жалба проверка от комисията е установила, че пчелните
семейства са загинали поради това, че ответникът не е спазил условията и реда
за оповестяване на предприетото от него пръскане, както и че е използван
нерегистриран продукт за растителна защита. Твърди, че в резултат на тези
неправомерни действия на ответната страна е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в унищожаване на 24 бр. пчелни семейства на стойност 1 920
лв., бракуване на 480 бр. пчелни пити на стойност 4 800 лв., 480 лв.
вложен труд за възстановяване на 24 бр. пчелни семейства и пропуснати ползи от
невъзможността да реализира печалба от 720 кг. пчелен мед на стойност
2 160 лв. Поради това е предявил и иисковата си претенция за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за причинените му вреди в посочените
размери.
В
срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като недопустим и неосновател. Сочи се, че
като юридическо лице ответникът не може да отговаря по иск с правно основание
чл.45 ЗЗД. Оспорва се, че към датата на твърдяната щета ищецът е собственик на
регистриран пчелин в посочената местност, констатациите в цитирания в исковата
молба констативен потокол за настъпилия масов подбор и причините за това, в
частност действията на дружеството по неправомерно третиране с неразрешен
препарат за растителна защита. Сочи се още, че въпросния протокол е съставен в
нарушение на сроковете и състава на комисията, определени с Наредба № 15.
Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
действията на дружеството, както и че ищецът не е претърпял вреди в
претендираните от него размери. Навеждат се и доводи за съпричиняване, основани
на твъдения, че дори и да е собственик на пчели, то ищецът не е бил регистриран
съобразно изискванията на Закона за пчеларството.
Изхождайки
от фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция настоящият
състав намира, че същата е с правно основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка
неправилно първоинстанционният съд е възприел дадената от ищеца правна
квалификация. Доколкото, обаче, съставът на нормата на чл.45 ЗЗД се включва в
този на чл.49 ЗЗД и с първоинстанционното решение са изследвани предпоставките,
ангажиращи отговорността на ответното дружество по реда на чл.49 ЗЗД,
постановеното от него решение е допустимо /не е налице произнасяне по
недопустим, респ. непредявен иск/.
По съществото на спора, съобразявайки се с
предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания
по правилността на решението, доводите и възражениата на страните и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззиваемият Г. е собственик на пчелин с рег.
№ 9261-0271 с регистрирани към 2010г. 30 пчелни семейства, съгласно ветиринарно-медицински
дневник на пчелина. В същия е отразено, че постоянното местонахождение на
пчелина е м.”Сини вир”, но съгласно заключението на в.л. Щерева по проведената
пред ПРС Г. е практикувал т.нар. подвижно пчеларство, което се подкрепя и от
останалия доказателствен материал. Така от констативен протокол
802/15.04.2010г., съставен от д-р Тодоров /ветеринарен лекар/ и констативен
протокол № 7/20.04.2010г. на комисия по чл.36 от Закона за пчеларството към
датите на които са съставени тези потоколи пчелинът е бил разположен в
землището на гр.Дългопол, м.”Армутлука”.
Съдът
приема за установено от събраните по делото писмени доказателства /уведомително
писмо от въззивника до кмета на община Дългорол вх. № 2600-219/12.04.2010г.,
писмо на кмета от 13.04.2010г., констативен протокол 7/20.04.2010г./, както и
от проведените експертизи, че на 12 и 14.04.2010г. дружеството е извършило
третиране на засятата в местността рапица, във фаза цъфтеж с препарат за
растителна защита Актара 25.
Доказателства
от страна на дружеството-въззивник за спазване на процедурата по уведомяване и
получено разрешение по чл.33 от ЗПч. не са ангажирани. А що се отнася до
фазата, в която е била земделската култура, съдът намира, че това е отразеното
в констативния протокол, а не визираната от св.Атанас Добрев. Последният е
присъствал на извършения оглед на 16.04.2010г. по повод оплакване от друг
пчелар, в качеството му на представител на въззивното дружество и с подписа си
е удостоверил констатацията по протокола, че рапицата е във фенофаза цъфтеж.
След тази
обработка на земеделската култура е констатиран подмор в пчелина на въззиваемия
/около 50 %/, като в заключението към цитирания по-горе протокол на комисията
по чл.36 ЗПч. от 04.05.2010г. е посочено, че той е в резултат на отравянето им
с растителнозащитен продукт, съдържащ фосфорно-органични и карбамитни
съединения. Това е констатирано при направеното изследване на проба от умрелите
пчели от Националния диагностичен научно-изследователски ветеринарномедицински
институт /писмо изх. № ДДД-02-512/23.04.10г./, изпратена им от ветеринарния
лекар, посетил пчелина на 15.04.2010г. с писмо № 5-П/15.04.2010г. Разминаването
на посочения от ветеринарния лекар в констативния му протокол от 15.04.2010г.
регистрационен номер на пчелина, собственост на Г. и действителния
регистрационен номер 9261-0271 не сочи на извода за наличието на друг пчелин,
тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на такъв
извод. От коментираните по-горе доказателства /ветиринарно-медицински дневник и
констативен протокол № 7/20.04.2010г./ по категоричен начин се установява кой е
рег. № на пчелина, чийто собственик е въззиваемия Г. и къде е бил настанен към
датата на третиране на рапицата в м.”Армутлука”.
Неоснователни
са и наведените от въззивника доводи относно състава на комисията по чл.36
ЗПч., както и че не е спазена разпоредбата на чл.13 от Наредба № 15/2004г. за
мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
провежданена растителнозащитни мероприятия, дезинфекционни и дезинсекционни
дейности. По делото е приета като доказателство жалба от въззиваемия до ОД „Земеделие” и кмета на Община Дългопол от
15.04.2010г., пробата от пчелите е взета същия ден от ветеринарния лекар и
изпратена на компетентния орган за анализ, а комисията е посетила мястото и
дала заключение след получаване на резултатите от изследването на умрелите
пчели.
В състава
на комисията са включени представители на всички институции, визирани в нормата
на чл.36 ал.1 ЗПч., вкл. и от ОД „Земеделие”.
Това, че
смъртта на пчелите е резултат от извършеното от въззивника третиране на
рапицата с препарат Актара се потвърждава и от проведените по делото съдебни
експертизи и в частност приетото в настоящата инстанция заключение на 3САЕ.
Вещите лица по това заключение са категорични, че се касае за отравяне с
химически агент, поради което и отчитайки едновременното погиване на голям брой
пчели, вкл. и от пчелини на други стопани в същия район, съвпадащо с извършеното
от въззивника растително-защитно мероприятие дават заключението си, че смъртта
на пчелите е в пряка причинна връзка с това мероприятие. Същите сочат, че
използваният препарат Актара 25 ВГ не е разрешен за третиране на рапица, както
и че е отровен за пбелите.
Обстоятелството,
че при лабораторните изследвания в пчелите са открити следи от химични
съединения, които не са в състава на активното вещество на този препарат не
променя този техен извод. Това се обяснява с обстоятелството, че при изследване
на пробите от пчелите могат да бъдат открити следи само от групата на хлорни,
карбамитни, фосфорни съединения, но не и от активното вещество на препарата
Актара – тиаметоксам. Последният може да бъде открит само при изследване на
третираното с него растение, а по делото безспорно е установено, че използвания
от въззивника препарат е именно Актара. Поради това и без значение е, че по
делото не са ангажирани доказателства за проведени изследвания от растителната
култура.
С оглед на
съвкупния анализ на така обсъдените доказателства настоящият състав намира, че
са налице предпоставките на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на въззивното дружество – същото, чрез своите
служители е извършило третиране на земеделска култура рапица без да са спазени
предвидените в ЗПч и Наредба № 15/2004г. изисквания за уведомяване и разрешение
за извършване на мероприятието, използван е препарат, който не е разрешен за
употреба при тази култура, в резултат на това мероприятие са причинени вреди на
въззиваемия, изразяващи се в погиване на 50% от пчелните семейства /при 24
активни/ и невъзможност на същия да реализира съответната продукция /пчелен
мед/.
Що се
отнася до размера на вредите то съгласно първото заключение на в.л. Щерева
стойността на погиналите пчелни семейства, вкл. с направените разходи по тях за
2010г. е в размер на 1 697.04 лева. По така определения от вещото лице
размер, възприет и от първоинстанционния съд не са наведени оплаквания във
въззивната жалба.
Относно
размера на пропусната полза в резултат на невъзможността да бъде реализирана
продукция от пчелен мед съдът кредитира заключението на 3САЕ и първото
заключение на в.л.Щерева, съгласно които средният добив за 2010г. в района от
едно пчелно семейство е 21 кг. Даденият добив от 45 кг в повторното заключение
на в.л. Щерева не е подкрепен с никакви доказателства, респ. аргументи от
вещото лице. С оглед на това и щетата по това перо при среден добив от 21 кг.
за пчелно семейство, средна цена на 1 кг мед за 2010г. 4.78 лв. и при установен
50% подмор е в размер на 1 206.58 лв. До този размер тази искова претенция
е основателна и следва да бъде уважена. За горницата до претендираните
2 160 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради
частичното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ПРС
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно иска за
обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да
реализира продукция от погиналите пчели за горницата над 1 206.58 лв. до присъдените
2 160 лв. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78 ГПК следва да бъдат изменени и присъдените
в полза на въззиваемия разноски за производството пред ПРС. Съобразно уважената
част от исковата му претенция същите са в размер на 414 лв.
Въззивникът
не е претендирал разноски в първоинстнционното производство.
Относно
разноските пред настоящата инстанция: Искане за присъждане на такива са
направени и от двете страни. Съобразно уважената част от жалбата следващите се
разноски в полза на въззивника, които въззиваемият следва да му заплати са в
размер на 185 лв. /вкл. заплатени държавна такса, депозит за вещи лица и
юрисконсулско възнаграждение, определено по чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г./.
Дължимите
от въззивника в полза на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед отхвърлената част от жалбата са в размер на 226 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на Провадийския районен
съд, постановено на 14.01.2013г. по гр.д. № 863/2010г. в частта, в която
„Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД е осъдено да заплати на Г.Г.Г.
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от нереализиран пчелен мед от 24 бр. пчелни семейства за стопанската
2010г. за горницата над 1 206.58
лв. до присъдените 2 160 лв. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Г.Г. против „Аспарухово
Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД за заплащане на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на извършено от ответника третиране на рапица в
м.”Армутлука”, гр.Дългопол в периода 12.04.2010г. – 14.04.2010г., изразяващи се
в пропуснати ползи от нереализиран пчелен мед от 24 бр. пчелни семейства за
стопанската 2010г. за горницата над
1 206.58 лв. до претендираните 2 160 лв. като неоснователен, на
основание чл.49 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение
в останалата му обжалвана част, в която „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани”
ООД е осъдено да заплати на Г.Г.Г. обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се унищожаване на 24 бр. пчелни семейства в
размер на 1 697 лв. и за пропуснати ползи от нереализиран пчелен мед от 24
бр. пчелни семейства за стопанската 2010г. в размер на 1 206.58 лв., на
основание чл.49 ЗЗД.
В
останалата част, в която искът е отхвърлен първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
ИЗМЕНЯ първоинстанционното решение в
частта относно присъдените в полза на Г.Г. разноски като
ОСЪЖДА „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г., ЕГН **********
сумата от 414 /четиристотин и четиринадесет/ лева, представляваща разноски за
производството пред ПРС съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г., ЕГН **********
сумата от 226 /двеста двадесет и шест/ лева, представляващи разноски за
въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на
основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД, ЕИК ********* сумата
от 185 /сто осемдесет и пет/ лева, представляващи разноски за въззивното производство
съобразно уважената част от въззивната жалба, на основание чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалба при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: