Присъда по дело №10649/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 192
Дата: 8 септември 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110210649
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 192
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниД.С.

заседатели:П.З.
при участието на секретаря В.Д.
и прокурора Ил. Г. Ил.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20221110210649 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Т. Л. Т. ЕГН: **********, роден на 12.04.1985 г. в гр. Белоградчик,
българин, български гражданин, неженен, реабилитиран, жив гр. София ж.к. „***********.
8 с адрес за призоваване гр. София ж.к.“ *************.
за ВИНОВЕН в това, че
1. В периода 14.11.2020 г. до 13.12.2020 г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление по смисъла на чл. 194 ал.1 НК и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 10
987,78 лева (десет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки ) от владението на различни лица без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно ги присвои, както следва:
1. На 14.11. 2020 г. в гр. София, от каса, в кабинет № 408 в сградата на НОИ, находяща се
на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими вещи както следва:
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ *************, на
стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ ************, на
стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
1
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ **************, на
стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ ******************,
на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ *************, на
стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ ****************, на
стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
**********************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P9 Lite“ с ИМЕИ
**************************, на стойност 70,00 /седемдесет/ лева – собственост на
Национален осигурителен институт.
- Един брой резервен ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №
СВ****НМ, на стойност 35,00 /тридесет и пет/ лева собственост на ЕЛ. В. Р., като всички
вещи са на обща стойност 3 418,00 /три хиляди четиристотин и осемнадесет/ лева, от
владението на ЕЛ. В. Р. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
2. На 13.12.2020 г. в гр. София, служебно помещение, кабинет № 444 в сградата на
НОИ, находящ се на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими вещи
както следва:
- Парична сума в размер на 150,00 евро с левова равностойност в размер на 293,37 /двеста
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева при курс 1,95583 лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 3200,00 евро с левова равностойност в размер на 6 258,66
/шест хиляди двеста петдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лева при курс
1,95583 лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 100,00 паунда с левова равностойност в размер на 217,75
/двеста и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева при курс 2,17752 лева за един
паунд;
- Парична сума в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, като всички вещи са на обща
стойност 7 569,78 /седем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, от владението на Д.И. К-С- без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 58а, ал. 1 от НК определя ПОДСЪДИМИЯТ Т. Л. Т. ЕГН:
**********, да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
II ПРИЗНАВА Т. Л. Т. ЕГН: **********, роден на 12.04.1985 г. в гр. Белоградчик,
българин, български гражданин, неженен, реабилитиран, жив гр. София ж.к. „***********.
8 с адрес за призоваване гр. София ж.к.“ *************

за ВИНОВЕН в това, чe
на 14.11.2020 г. в търговско помещение на заложа къща „ Заложна къща
Еврокомерс -1 „ ЕАД, находящо се в гр. София бул. „Ломско шосе“ № 83 потвърдил
неистина в частен документ - писмена декларация по реда на чл. 14, ал. 3 НДЗК / наредба за
дейността на заложните къщи/ , неразделна част от заложен билет № 51120 подписан между
‚„ Заложна къща Еврокомерс -1 „ ЕАД и Т. Л. Т. относно заложени вещи, като заявил, че е
2
собственик на посочените в документа вещи GSM 4 БР SAMSUNG A 41 SN/ imei
************** и получил сумата от 1000 /хиляда / лева и употребил този документ пред
ИВ. Р. ИЛ. - продавач – консултант в заложената къща, като доказателство за невярно
удостоверените факти относно собствеността на заложените вещи - престъпление по чл.
313, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 313, ал.3 вр. ал.1 от НК вр. чл.
54 НК го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 58а, ал. 1 от НК определя ПОДСЪДИМИЯТ Т. Л. Т. ЕГН:
**********, да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК налага на подсъдимия най-тежкото от така
определените наказания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА Т. Л. Т. ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати на
основание чл. 45 от ЗЗД на Д.И. К-С- с ЕГН **********, сумата от 7569,78 лева –
обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото престъпление по чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 13.12.2020г.
ОСЪЖДА Т. Л. Т. ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на Софийския районен съд сумата от 302,79 лева – държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и 5 лева държавна такса за всеки издаден изпълнителен
лист
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Л. Т. ЕГН: **********/със снета по делото самоличност/
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на СДВР сумата от 459,15 лева,
представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса, както и 5
лева държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 10649 ПО ОПИСА НА СРС, НК, 116ти СЪСТАВ ЗА
2022Г.
Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против Т. Л. Т.
ЕГН: ********** за това, че в периода 14.11.2020 г. до 13.12.2020 г. в гр. София, в
условията на продължавано престъпление –с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление по смисъла на чл. 194 ал.1 НК и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 10 987,78 лева ( десет
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки ) от владението на
различни лица без тяхно съгласие и с намерение противозаконно ги присвои, както следва:
1. На 14.11. 2020 г. в гр. София, от каса, в кабинет № 408 в сградата на НОИ,
находяща се на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими вещи
както следва:
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ
*************, на стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ ************,
на стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
**************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
******************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
*************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
****************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
**********************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P9 Lite“ с ИМЕИ
**************************, на стойност 70,00 /седемдесет/ лева – собственост на
Национален осигурителен институт.
- Един брой резервен ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № СВ****НМ, на стойност 35,00 /тридесет и пет/ лева собственост на ЕЛ. В.
Р., като всички вещи са на обща стойност 3 418,00 /три хиляди четиристотин и осемнадесет/
лева, от владението на ЕЛ. В. Р. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои.
2. На 13.12.2020 г. в гр. София, служебно помещение, кабинет № 444 в сградата
на НОИ, находящ се на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими
вещи както следва:
- Парична сума в размер на 150,00 евро с левова равностойност в размер на
293,37 /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева при курс 1,95583
лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 3200,00 евро с левова равностойност в размер на 6
258,66 /шест хиляди двеста петдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лева при
курс 1,95583 лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 100,00 паунда с левова равностойност в размер на
217,75 /двеста и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева при курс 2,17752 лева
1
за един паунд;
- Парична сума в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, като всички вещи са на
обща стойност 7 569,78 /седем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, от владението на Д.И. К-С- без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
И за това, че на 14.11.2020 г. в търговско помещение на заложа къща „
З************ „ ЕАД, находящо се в гр. София бул. „Ломско шосе“ № 83 потвърдил
неистина в частен документ - писмена декларация по реда на чл. 14, ал. 3 НДЗК / наредба за
дейността на заложните къщи/ , неразделна част от заложен билет № 51120 подписан между
‚„ З************ „ ЕАД и Т. Л. Т. относно заложени вещи GSM 4 БР SAMSUNG A 41 SN/
IMEI **************, като заявил, че е собственик на посочените вещи и получил сумата от
1000 /хиляда / лева и употребил този документ пред ИВ. Р. ИЛ. - продавач – консултант в
заложената къща, като доказателство за невярно удостоверените факти относно
собствеността на заложените вещи - престъпление по чл. 313, ал.3 вр. ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на СРП счита, че в хода на производството
безспорно е установена фактическата обстановка така, както е описана в обвинителния акт,
като счита, че на подсъдимият следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 18 месеца за престъплението кражба и 9 месеца за престъплението по чл.313, ал.3
от НК, които наказания да бъдат редуцирани съгласно чл.58а от НК с оглед процедурата, по
която протича производството. Изтърпяването на определеното едно общо най-тежко
наказание предлага да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Моли да бъде уважен
приетият граждански иск в цялост, а приобщените към ДП телефони, собственост на НОИ
да му бъдат върнати.
В хода на съдебната фаза на производството пострадалата К. е конституирана в
качеството на частен обвинител и граждански ищец и е приет за разглеждане предявеният от
нея граждански иск в размер на 7569,78 лева – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законна лихва
от датата на деянието до окончателното плащане. В пледоарията на нейния повереник – адв.
А., същият излага доводи за доказаност на повдигнатото обвинение по чл.194, ал.1 от НК,
моли да се наложи наказание от 2 години „лишаване от свобода“. Пледира гражданският иск
да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., заявява, че счита, че парите, намерени у
подсъдимия не е доказано, че са на пострадалата К. и моли да бъдат върнати на неговия
подзащитен. Сочи, че Т. не е осъждан, а е реабилитиран. Моли наказанието да подсъдимия
да бъде определено в границите, посочени от държавното обвинение и да се приложи чл.66
от НК.
Подсъдимият признава по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло фактите, така както са
изложени в обстоятелствената част на ОА. Придържа се към казаното от защитата.

В последната си дума подсъдимият признава вината си, заявява, че е направил грешка,
моли за по-дълъг изпитателен срок, за да докаже, че може да се поправи.

Производството пред съда се е развило по реда на гл. ХХVII, чл.371, т.2. от НПК,
доколкото в съдебно заседание съдът на основание чл.372, ал.4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимият
призна фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени фактите по обвинението, признанието на подсъдимия,
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
2
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Т. Л. Т. е с ЕГН:**********, българин е, с българско гражданство,
неженен, реабилитиран, със средно образование, работи като куриер, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „Кремиковци“, бл.5, вх.А, ет.3, ап.8, с настоящ адрес: гр.София, ж.к. „Обеля 1“,
бл.137, вх.А, ет.Партер, Ателие № 1, тел.№ ***********.
В периода 09.11- 14. 12. 2020 г. в централното управление на НОИ, находящо се в гр.
София бул. „Александър Стамболийски“ № 62- 64 работили пострадалата Е.Р., която
заемала длъжността „началник Отдел „Д. Пенсии“ и пострадалата Д.И. К. – С., която
заемала длъжността „главен експерт в дирекция осигуряване и краткосрочни плащания“. В
този период на сградата на НОИ се извършвал ремонт от „Билд Инжинеринг „В. В. Р“
ООД, поради и което до кабинетите на Р. и К. имало достъп и чрез изградената външна
метална конструкция – тип скеле, изградена по фасадата на сградата на НОИ.
На 09.11.2020 г. главен специалист Д „ОПУС“ в Отдел УС в ЦУ на НОИ предал на
св. Е.Р. началник отдел ‚Д. Пенсии“ в ЦУ на НПИ мобилни телефони с имей номера както
следва: марка „Huawei’“ модел „P40 Litе“ с ИМЕЙ № № ************, марка „Huawei’“
модел „P40 Litе“ с имей № ************, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей №
350662670129398, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей № ******************,
марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей № *************, марка „Samsung‘ модел
„Galaxy A 41‘ с имей № ****************, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей
№ ********************** Р. съхранявала мобилните устройства в шкаф с чекмеджета,
който се заключвал. Отделно в този шкаф се съхранявал и мобилен телефон, който бил
временно ползван преди това от св. Иван Нанов Иванов- марка „Huawei’“ модел „P9 Litе“ с
имей № № **************************, а също така и резервен ключ собственост на Р.
за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СВ****НМ. Р. държала ключ
за въпросния шкаф и в сградата на НОИ, поради създалата се епидемична обстановка,
наложения дистанционен режим на работа и необходимостта колегите й също да имат
достъп до съдържанието на шкафа. Шкафът бил разположен в кабинета й с № 408.
Около 00.00 часа на 14.11. 2020 г. подс. Т. потърсил контакт със св. Б. СТ. Б. и му
предложил да изкара малко пари. Двамата се срещнали и в ранните часове на 14.11.2020 г. и
заедно отишли до сградата на централното управление на НОИ, находящо се в гр. София
бул. „Александър Стамболийски“ № 62- 64. Там Т. казал на Б. да изчака и да гледа някой да
не дойде, а той самият започнал да се катери по изграденото скеле около сградата.
Обвиняемият успял по неустановен по делото начин да проникне в кабинета на св. Е.Р. и да
отвори шкафа, в който същата съхранявала горепосочените служебни мобилни телефони,
както и неин личен резервен ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № СВ****НМ. Подсъдимият Т. взел мобилните телефони с имей номера както следва:
марка „Huawei’“ модел „P40 Litе“ с имей № № ************, марка „Huawei’“ модел „P40
Litе“ с имей № ************, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей №
350662670129398, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей № ******************,
марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей № *************, марка „Samsung‘ модел
„Galaxy A 41‘ с имей № ****************, марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей
№ ********************** и резервния ключ, поставил ги във вътрешността на якето си и
започнал да обикаля по другите кабинети, като достъпил до тях, използвайки коридора на
ет. 4. Действията му били заснети от охранителна камера, разположена в самия коридор, но
предвид ниската осветеност и резолюцията на самото устройство записите от същото не са с
идентификационна стойност.
Подсъдимият не намерил други вещи, които да отнеме напуснал сградата, като слязъл
по скелето и двамата със св. Б. се насочили към кръстовището на бул. „Александър
Стамболийски“ и ул. „ Опълченска“. Там Т. показал на свидетеля част от отнетите вещи и
3
двамата заедно потеглили в поска ж.к. „Люлин“.
Още на същия ден Т. и Б. посетили заложна къща „Еврокомерс 1“ ЕАД, находяща се
в гр. София бул. ‚Ломско шосе“ № 21. Там се срещнали със св. ИВ. Р. ИЛ., който бил
продавач – консултант в заложената къща. Подс.Т. заявил желание да продаде 4 от
инкриминираните мобилни телефона марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘. Доколкото
същите били в кутии и неизползвани, св. И. решил, че може да ги препродаде бързо и
предложил да ги закупи за сумата от 1000 ( хиляда) лева общо. Сделката била оформена
като договор за залог, поради и което бил съставен заложен билет № 51120. Предвид
малкото пространство в същия бил посочен имей номера само на едно от заложените
мобилни устройства, а именно 350662670129398. В същия заложен билет била
инкорпорирана и декларация по смисъла на чл. 14 ал. 3 от Наредба за дейността на
заложните къщи, в която било отразено, че заложените 4 броя устройства са собственост на
Т. и че той ги е придобил чрез покупка. Т. подписал заложния билет и самата декларация.
На неустановени дати в периода 14.11- 17.12.2020 г. св. М. М. М. закупил от
заложената къща два от инкриминираните мобилни телефони – марка „Samsung‘ модел
„Galaxy A 41‘, а именно с имей № ********************** и *************, които
веднага след това препродал на св. Д. П. ХР..
На неустановена дата в периода 14.11- 16.12.2020 г. св. Н. АС. В. закупил от
заложената къща, третия мобилен телефон марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘, а именно с
имей № 350662670129398. В. подарил устройство на дъщеря си, което го използвала със
сим карта с номер на избиране **********, регистрирана на името на майка й – св. С.Е.а Г..
Четвъртият мобилен телефон марка „Samsung‘ модел „Galaxy A 41‘ с имей №
****************** не бил продаден и до 18.12.2020 г. останал в заложната къща.
Още на 14.11.2020 г. обв. Т. подарил на св. Б. един от отнетите мобилни телефони –
марка Huawei’“ модел „P9 Litе“ с имей № № **************************, а мобилен
телефон марка „Huawei’“ модел „P40 Litе“ с имей № ************ започнал да ползва като
свой.
Около 09.45 часа на 16.11.2020 г. (понеделник- първия работен ден след дата на
деянието) св. Е.Р. установила липсата на мобилните устройства и подала сигнал в 03 РУ
СДВР. Същата била разпитана в качеството на свидетел и на основание чл. 212 ал.2 НПК
било образувано досъдебното производство с № 2066 /20 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.
пр. № 39733 / 2020 г. по описа на СРП.
На 10.12.2020 г. ( четвъртък ) св. Д.И. К. – С. прибрала в шкафчето, поставено под
помощната масичката в кабинета й (№ 444- на 4 ти етаж ) банкноти в различни валути и с
различен номинал както следва: 150 евро, 3200 евро, 100 британски паунда (в бял хартиен
плик) и 800 лева ( в друг бял плик). Инкриминираните парични средства били лична
собственост на С.. Последната заключила шкафчето. На следващия ден – 11.12. 2020 г.
(петък) пострадалата не отваряла шкафчето и същото продължавало да е заключено. Преди
да си тръгне от работа същата затворила външните крила на прозореца в кабинета й, а
вътрешните останали леко открехнати.
На 13.12. 2020 г. (неделя) подс. Т. отново се свързал със св. Б. и поискал пак да му
помогне. Вечерта, в тъмната част на денонощието двамата отново били пред сградата на
НОИ. Обвиняемият отново се качил по изграденото скеле около сградата и успял по
неустановен по делото начин да проникне в кабинета на св. С. и да отключи шкафа, в който
същата съхранявала пликовете с пари. Взел същите и слязъл при св. Б.. Казал му, че е
изкарал много пари. Двамата се насочили към хотел „Бест Уестърн‘, находящ се в гр. София
ж.к. “”Лозенец, където се регистрирали. Подс. Т. платил нощувката, а след това извикал
момичета, които предлагали сексуални услуги срещу заплащане. На 14.12. 2020 г. подс. Т. с
част от инкриминираните парични средства закупил лек автомобил марка „Пежо“ , модел
4
„307‘ с рег. № СТ 7671 РК. След установяване на кражбата на 14.12.2020 г. бил извършен
оглед на кабинета на св. Д.И. К. – С.. Същата била разпитана в качеството на свидетел. По
случая било образувано досъдебно производство № 2239 /20 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.
пр. № 50489 / 2020 г. по описа на СРП
В хода на извършените оперативно издирвателни мероприятия бил установен и
разпитан на 18.12.2020 г. св. Б.Б.. Доколкото Т. не бил установен на известните му адреси в
това число и този на сестра му, бил „качен“ на специфичен контрол. Още същия ден св. Б.
предал с протокол за доброволно предаване мобилния телефон марка Huawei’“ модел „P9
Litе“ с имей № № ************************** и посочил заложената къща, в която били
реализирани други четири от телефоните. Същите също били приобщени към
доказателствената съвкупност чрез съставяне на протоколи за доброволно предаване от св.
Д. П. ХР., св. Н. АС. В. и св. ИВ. Р. ИЛ..
На 27.12. 2020 г. подс. Т. бил задържан. С протоколи за доброволно предаване
същият предал сума пари, а именно 267 лева, 200 евро и 5 английски паунда. Предал и
мобилен телефон марка „Моторола“ с имей № 357230100795477 и имей 2 №
357230100795485 в едно с два броя разпечатки от снимки на инкриминираните банкноти.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните в хода на проведеното
по реда на чл.371, т.2 вр. чл.373, ал.4 от НПК "съкратено съдебно следствие" по делото
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: самопризнанието направено от
подсъдимия Т. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда
на чл.371, т.2 от НПК, както и от останалия събран доказателствен материал по делото, а
именно – показанията на свидетелите ЕЛ. В. Р. / лист № 7, 8 и 21 и № 68 том № 1 /, Д.И. К-
С- / лист № 10, 11 том № 2/, Б. СТ. Б. / лист № 70 том № 1 и лист № 12 том № 2/, Т. М. Д. /
лист № 22 том 1 / ВЛ. Р. Л. / лист № 23 том № 1 / Д. П. ХР. / лист № 72 и № 77 том 1/ ИВ.
Р. ИЛ. / лист № 74- 76/ М. М. М. / лист № 79 том № 1 / Н. АС. В. / лист № 80 том № 1 /, С.
ЕМ. ГР. / лист № 82 том № 1 /, АНГ. Б. АНГ. / лист № 85 том № 1 / Г. ЯНЧ. СТ. / лист №
112 том № 1 В. В. МЛ./ лист № 195 том № 1 /, протокол за оглед на местопроизшествие //
лист № 5, 6 том № 2 / техническа експертиза № 2022/ ИКУ – 080/ лист 265- 2733/,
графическа експертиза № 238/ 2022 г. ( лис № 277- 281), СОЕ / лист № 281- 287/ ВТЕ /
лист № 290- 295/ и заложен билет / лист № 87 /; както и другите по описа на делото,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същите изцяло се подкрепят от всички
останали събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени
средства. Самопризнанието, направено от подсъдимия, кореспондира напълно с показанията
на свидетелите, които са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и които
съдът изцяло кредитира. В частност от показанията на свидетелите Р. и К. се установява
къде са оставили отнетите вещи и парични суми, съответно липсата им и датата на нейното
установяване. По ДП са налични и протоколи за предаването на мобилните телефони на Р.
от служител на НОИ, което доказва и обстоятелството,че тя е била във владение на същите.
От показанията на този свидетел се установява и липсата на автомобилния ключ.
Механизмът на деянията се установява от разпита на свидетеля Б., който е чакал
подсъдимия пред сградата на НОИ, докато е отнемал вещите и паричните суми.
Свидетелите дават и ясно описание на отнетите им вещи. Показанията на свидетеля И. и
приобщената по делото декларация, инкорпорирана в заложния билет, подписан от
подсъдимия доказват деянието, съставомерно по чл.313, ал.3 от НК. Тези писмени
доказателства и гласни доказателствени средства също подкрепят самопризнанието на
подсъдимия и съответно обвинителната теза.
От посочените гласни доказателствени средства и писмени доказателства и
5
доказателствени средства несъмнено се установява механизмът на извършването на
деянията, неговите последици и авторство. Авторството на деянието се доказва от
направеното самопризнание и от показанията на свидетеля Б..
Въз основа на справката за съдимост съдът прие фактологията относно
реабилитацията съдебно минало на подсъдимия към датата на деянията.

От съдебно-графическата експертиза се установява, че именно подсъдимият е
подписал заложния билет, инкорпориращ и декларация за произхода на заложените вещи.
Приетата по делото СТЕ, анализирала видеозаписите от вътрешността на сградата в
НОИ, също е в подкрепа на обвинителната теза, макар и записите да не са годни за лицево
идентифициране. Установява, се, че на посочената в тях дата това е именно подсъдимият с
оглед заявеното от свидетеля Б. при положение, че в сградата по това време не е имало
служители.

От назначената по досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се
установена стойността на инкриминираните вещи – мобилни телефони, автомобилен ключ и
валута.
Съдът кредитира изготвените експертизи като обосновани и отговарящи на
поставените им задачи. Същите са компетентно изготвени и съдът не намери причина да се
усъмни в изводите на експертите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд по чл.
194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че в периода 14.11.2020 г. до 13.12.2020 г. в
гр. София, в условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по смисъла на чл. 194 ал.1 НК и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 10 987,78
лева ( десет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки ) от
владението на различни лица без тяхно съгласие и с намерение противозаконно ги присвои,
както следва:
1. На 14.11. 2020 г. в гр. София, от каса, в кабинет № 408 в сградата на НОИ,
находяща се на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими вещи
както следва:
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ
*************, на стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P40 Lite“ с ИМЕИ ************,
на стойност 459,00 /четиристотин петдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
**************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
******************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
*************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
6
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
****************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А41“ с ИМЕИ
**********************, на стойност 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева;
- Мобилен телефон марка “HUAWEI”, модел „P9 Lite“ с ИМЕИ
**************************, на стойност 70,00 /седемдесет/ лева – собственост на
Национален осигурителен институт.
- Един брой резервен ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № СВ****НМ, на стойност 35,00 /тридесет и пет/ лева собственост на ЕЛ. В.
Р., като всички вещи са на обща стойност 3 418,00 /три хиляди четиристотин и осемнадесет/
лева, от владението на ЕЛ. В. Р. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои.
2. На 13.12.2020 г. в гр. София, служебно помещение, кабинет № 444 в сградата
на НОИ, находящ се на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, отнел чужди движими
вещи както следва:
- Парична сума в размер на 150,00 евро с левова равностойност в размер на
293,37 /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева при курс 1,95583
лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 3200,00 евро с левова равностойност в размер на 6
258,66 /шест хиляди двеста петдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лева при
курс 1,95583 лева за едно евро;
- Парична сума в размер на 100,00 паунда с левова равностойност в размер на
217,75 /двеста и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева при курс 2,17752 лева
за един паунд;
- Парична сума в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, като всички вещи са на
обща стойност 7 569,78 /седем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, от владението на Д.И. К-С- без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои

От обективна страна подсъдимият е отнел така описаните чужди движими вещи– от
владението на свидетелката Р. и съответно на частната обвинителка и граждански ищец К., с
намерение противозаконно да ги присвои, което намерение е обективирал чрез
разпореждането с част от вещите, като част от телефоните са заложени в заложна къща, един
е подарен, а друг е използван лично от подсъдимия. Относно отнетите от К. парични суми
също се установява, че подсъдимият се е разпоредил с тях като със свои купувайки си
автомобил, наемайки хотел и момичета, предоставящи платени сексуални услуги. Деянието
е довършено с преустановяването на фактическата власт на пострадалите върху вещта и
установяването на своя собствена на подсъдимия, което е настъпило при напускането на
сградата на НОИ.
От субективна страна инкриминираните деяния е извършени при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е
общественоопасните им последици и пряко е целял настъпването им. Имал е ясна
представа, че вещите принадлежат на други лица. Съзнавал е, че отнема тази вещи по
неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт върху тях и че установява своя
неправомерна фактическа власт върху същите.
Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид престъпления намерение -
да се присвоят противозаконно вещите, предмет на престъплението. Подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
7
Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението: това, че извършва
противоправно и обществено опасно деяние, целяла е настъпването на престъпните
последици - лишаването на собствениците от владението им върху вещта. Установено е, че
подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните
вещи, което и е сторил, тъй като веднага след деянието е обективирала намерение да ги
държи като свои и съответно се е разпоредил с тях.

Съдът прие, че в случая е налице едно продължавано престъпление, а не няколко
отделни такива, защото действията по отнемането на вещите от страна на подсъдимия по
своите характеристики от обективна и субективна страна осъществяват състава на едно и
също престъпление - това на кражбата, като тези действия са извършени през
непродължителен период от време. Отделните деяния по отнемане на вещите са извършени
при една и съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на
деянията и при еднородност на вината, поради което действията на подсъдимият по
прекъсване на предходната фактическа власт и установяването на своя върху вещите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното такова. Това даде
основание на съда да прецени, че в случая е налице хипотезата на чл. 26, ал.1 НК и
подсъдимият следва да носи отговорност за извършването на продължавано престъпление
по чл.194, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК
Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело, не представлява маловажен
случай, доколкото същото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените престъпления от същия вид и не може да се подведе под хипотезата на чл.93,
т.9 от НК. Този извод съдът прави с оглед високата степен на обществена опасност на
деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на
престъплението, както и понастоящем. За липсата на маловажен случай съдът прецени и че
става въпрос за продължавано престъпление, осъществено с две деяния, извършено е в
тъмната част на денонощието, като са отнети вещи на голяма стойност – над 10 000 лева от
владението на различни лица и съответно има завишена степен на обществена опасност на
самото престъпление, оправдаваща понасянето на по-тежка наказателна отговорност.
Изхождайки от посоченото, и следвайки логиката на тълкуване на закона, дадено с ППВС
№6/71 г., съдът счита, че за да се прецени дали е налице маловажен случай, следва да се
отчете не само стойността на вредите, но и всички обстоятелства, които характеризират
деянието. Предвид това съдът прие, че правната квалификация на престъплението е по чл.
194, ал. 1 вр, чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. е осъществил и състав на престъпление по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК.
От обективна страна на 14.11.2020 г. в търговско помещение на заложа къща „
З************ „ ЕАД, находящо се в гр. София бул. „Ломско шосе“ № 83 подс. Т. е
потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация по реда на чл. 14, ал. 3 НДЗК /
наредба за дейността на заложните къщи/ , неразделна част от заложен билет № 51120
подписан между ‚„ З************ „ ЕАД и Т. Л. Т. относно заложени вещи GSM 4 БР
SAMSUNG A 41 SN/ IMEI **************, като заявил, че е собственик на посочените
вещи и получил сумата от 1000 /хиляда / лева и употребил този документ пред ИВ. Р. ИЛ. -
продавач – консултант в заложената къща, като доказателство за невярно удостоверените
факти относно собствеността на заложените вещи. В този документ подсъдимият е бил
задължен да удостовери истината на основание чл. 14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г. Подс. Т. е употребил този документ пред
свидетеля И., служител в заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното
обстоятелство, а именно – че е собственик на заложените вещи. Касае се за престъпление на
просто извършване, от което не са настъпили други общественоопасни последици извън
самото деяние.
8

От субективна страна подс. Т. е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици, като ги е целял.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимият Т. за виновна в извършване на
престъплението по чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.313, ал.3 вр, ал.1 от НК


ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до осем години съгласно чл. 194, ал. 1от НК.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл.373, ал.2 от НПК да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете обстоятелството, че
се касае за продължавано престъпление, осъществено чрез две деяния и отнемането на
отделни вещи от владението на различни лица, обстоятелството, че подсъдимият е бил
подпомогнат и от друго лице в извършване на деянието, както и високата стойност на
отнетите вещи.
Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдът отчете,
обстоятелството, че подсъдимият е реабилитиран и от предходното му деяние е изминал
дълъг период от време. Ето защо беше определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства..

При така изложените мотиви съдът намира и че не са налице и предпоставките на
чл.55 от НК и липсват многобройни или едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, поради което определи наказанието по реда на чл.54 от НК в размер на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с една трета
това наказание и определи подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ШЕСТНАДЕСЕТ месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК да
бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, доколкото са налице
предпоставките за това – липса на предходни осъждания на наказание лишаване от свобода,
определеното наказание е под три годишни лишаване от свобода и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е
наложително да изтърпи наказанието.
За престъплението по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК – се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
313, ал.3, вр. ал.1 НК съдът прие, че подходящо по вид е наказание лишаване от свобода, а
не глоба. Като смекчаващо обстоятелство съдът отново отчете обстоятелството, че
подсъдимият е реабилитиран. Съдът счете, че наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода съответства на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на обществената
опасност на деянието и дееца. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с една трета
това наказание и определи подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ШЕСТ месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде
9
ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, доколкото са налице предпоставките за
това – липса на предходни осъждания на наказание лишаване от свобода, определеното
наказание е под три годишни лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи
наказанието.

Така определеното в съответствие с правилата на чл. 54 НК наказание съдът намали с
1/3 и наложи на подс. Т. наказание ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК.
На основание чл. 23, ал.1 НК тъй като подс. Т. е извършил две престъпления, преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото от тях. С оглед на това за
извършените от подсъдимия престъпления по чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 313,
ал.3. вр. ал.1 НК съдът определи общо най-тежко наказание от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК да
бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, доколкото са налице
предпоставките за това – липса на предходни осъждания на наказание лишаване от свобода,
определеното наказание е под три годишни лишаване от свобода и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е
наложително да изтърпи наказанието.

Според преценката на съда, именно така определеното по вид и размер наказание се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и
справедливо. С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
личната и генерална превенция на закона за поправянето и превъзпитанието на осъдения в
зачитане на законите и установения в страната правов ред.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът намери, че следва да се уважи изцяло предявеният от пострадалата К.
граждански иск за сумата 7 569,78 /седем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за имуществени вреди.
Подсъдимият се явява лицето, което е причинило виновно вреда със своето противоправно
поведение и е длъжен справедливо да обезщети този, на който я е причинил. По делото се
установи, че парична сума в различна валута на стойност от 7 569,78 /седем хиляди
петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева са били отнети от
пострадалата К. и не са възстановени. Стойността на вещите е приета, съгласно оценката
на вещото лице по оценителната експертиза. Уваженият граждански иск е съобразно
направеното искане със законната лихва, считано от датата на деянието, а именно
13.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски на ДП в размер на 459,15 лв., по сметка на СДВР, както и 5
лева за издаване на всеки изпълнителен лист.
Подсъдимият беше осъден и да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, а именно сумата от 302,79 лева в полза на СРС, както и 5 лева държавна
такса за всеки издаден изпълнителен лист.
10

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни