№ 260011 / 21.1.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1038 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищцата П.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е предявила срещу ответника К.К.А., ЕГНxxxxxxxxxx xxx иск със следния петитум: да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 13-II/17.09.2015г., вписан в служба по вписванията гр.М. в вх.рег.№ 6569/25.09.2015 г., Акт №139, т. 19 , отнасящ се до имот-УПИ ТРЕТИ, квартал 44 по КККР на с.Г. Г. о. от 670 кв.м. отреден за жилищно застрояване с ЕКАТТЕ 1., общ.Г. Д., бол.М., при съседи: УПИ XVIII кв. 44 по плана на с.Г. Геново.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Бащата на ищцата К. Н. Ц. е придобил собствеността върху имота съгласно съдебно решение върху процесния имот, посочен по-горе, въз основа на което е издаден Нотариален акт за собственост въз основа на съдебно решение за имота- № 1. т. I. дело № 1530/1993 г.
Този имот се ползвал от семейството на ищцата, засадени са овощни дръвчета там, като от две-три години на мястото се настанил и ответника. Ищцата правила опит да го предупреди да освободи мястото, като той отказал и започнал да унищожава овошките.
Ищцата подала жалба за това до кмета на Община Г. Д., както и до районния инспектор на МРВ.
Впоследствие ищцата С. разбрала, че имотът е продаден от Община Г. Д. с договор за покупко-продажба на недвижим имот № 13-II/17.09.2015г., на ответника А..
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, има искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се излагат пространни фактически и правни съображения. Ответникът намира, че е трето добросъвестно лице, което е закупило общинкси имоти-частна общинска собственос на проведен търг, като е наддавал за тях. Намира, че не отговаря на истината обстоятелството, че процесният имот се е владеел и ползвал непрекъснато от ищцата повече от 10 години.
В публично съдебно заседание ищцата П.К.С., редовно призована, се явява лично и с адв. Ц.Д., като поддържат иска.
Ответникът К.К.А., редовно призован, се явява лично и с адв. З.М., като поддържа иска.
Третото лице-помагач на страната на ответника община Г. Д., не взема становище, не се представлява и в съдебно заседание.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството. Относно доводите на ответната страна за липса на правен интерес от предявяването на иска, поради което искът се явява процесуално недопустим: По поставения процесуалноправен въпрос с оглед проверката относно процесуалната допустимост в случаите, при които е предявен иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, както и относно допустимостта на този иск в тази част, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В него е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за процесуално допустим и е налице правен интерес от предявяването му.
Разгледан по същество, съдът намира искът за основателен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда трима свидетели.
Съдът, съобразно събраните по делото доказателства, приема следното:
Чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД гласи:,,нищожни са договорите, които противоречат на закона‘‘.
Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗОбС:,, продажба на имоти и вещи-частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината, чрез публичен търг или публично оповестен конкурс; ал.6 от същата разпоредба гласи:,, въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно- на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор‘‘.
В процесния случай/видно от приложена преписка, касаеща АОС, със заповед № 151/26.08.2015 г. на кмета на община Г. Д. е наредено на дата 11.09.2015 г. да се проведе Публичен търг с явно наддаване за продажба на имоти-частна общинска собственост, сред които е и процесния имот.
От Протокол № 14/11.09.2015 г. на основание Заповед № 162 от 11.09.2015 г. на кмета на община Г. Д., област М., е видно, че се е провел публичен търг с явно наддаване за три имота, един от които е процесния. Тръжната комисия е петчленна и е в състав: Председател: М. Ц.-юрист, Секретар:Г. Ц.-гр.експерт ОС и трима членове: Н.Л.-мл.експерт ОС, М. Ф.-сл.спец. ОС и туризъм и Марияна Петрова-счетоводител. Като спечелил търга е обявен ответника К.К.А.. В протокола е вписано, че същият е подписан от целия състав на комиисията. От посочената петчленна комисия обаче, единствено гл. Експерт ОС Г. Ц. е положила подписа си в протокола.
От горното съдът намира, че тръжната процедура е опорочена, като проведена от незаконен състав и К.К.А. не е спечелил търга по надлежния ред, поради невалидност на документа, с който е проведена процедурата.
На следващо място, със заповед на кмета на община Г. Д. № 189/14.09.2015 г. за спечелил търга е обявен ответника, като обаче заповедта съгласно чл.35, ал.6 от ЗОбсС е издадена не въз основа на горепосочения опорочен протокол на комисията по провеждане на публичен търг с явно наддаване, а на такъв протокол №6/15.09.2015 г., неприложен в преписката. Следва да се отбележи, че заповедта не следва хронологично, както би следвало и е издадена преди посочения протокол №6/15.09.2015 г., което е недопустимо.
Самият договор № 13-II/17.09.2015г. е сключен на основание една напълно опорочена тръжна процедура и като такъв, се явява сключен в нарушение на законовите изисквания. Порочността на процедурата преди сключването на самия договор влече след себе си и недействителност на договора, тъй като не е налице законово основание за извършването му. На следващо място и в договора се посочва като основание, на което е сключен протокол №6/15.09.2015 г. на комисията по провеждане на публичния търг с явно наддаване и Заповед № 180 от 14.09.2015 г./ неизвестно каква, която не е приложена по делото/.
Водим от горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като основателен и доказан, следва да се уважи.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ицщовата страна следва да бъдат присъдени реализираните деловодни разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК от 740,57 лв. в техния пълен размер.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 13-II/17.09.2015г., сключен между Община Г. Д., област М., със седалище и адрес на управление:село Г. Д., ул.,,Е.‘‘ № 2 с БУЛСТАТ: 0./продавач/ и К.К.А./купувач/, вписан в служба по вписванията гр.М. вх.рег.№ 6569/25.09.2015 г., Акт №139, т. 19, отнасящ се до имот-УПИ ТРЕТИ, квартал 44 по КККР на с.Г. Г. о. от 670 кв.м., отреден за жилищно застрояване с ЕКАТТЕ 1., общ.Г. Д., бол.М., при съседи: УПИ XVIII кв. 44 по плана на с.Г. Г. поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК К.К.А., ЕГНxxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 740,57 лв. деловодни разноски, сторени по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач по делото- Община Г. Д., област М., със седалище и адрес на управление: село Г. Д., ул.,,Е.‘‘ № 2, БУЛСТАТ:0..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: