Определение по дело №286/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №456

                                    гр.Кюстендил, 26.06.2019г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                         Председател: Мирослав Начев

                                                                                                Членове: Пенка Братанова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№286/2019г. по описа на ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

 

Делото е образувано пред ОС-Кюстендил, след като с определение с №1701 от 23.05.2019г. на АС-София по гр.д.№2447/2019г. в производство по чл.23 ал.3 от ГПК, настоящият съд е бил определен да разгледа ч.гр.д.№140/2019г. по описа на ОС-Благоевград.

Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от Р.Ф.М., с ЕГН**********,***, против определение №10060/25.10.2018г., постановено по гр.д.№2958/2017г. по описа на Районен съд-Благоевград.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, като е оставен без разглеждане предявения от Р.Ф.М. ***, с ЕИК ********, с адрес: гр.*******, *****************, отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от 600.00 лева, представляващи глоби, наложени по НОХД №367/2012г. по описа на ОС-Благоевград, както и сумата от 5.00 лева за издадения изпълнителен лист.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, което според жалбоподателя е постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие с приетите по делото писмени доказателства и констатациите на съда. Претендира се отмяна на определението и постановяване на акт по същество, с който да бъде уважен предявения иск.

Жалбоподателят излага подробни съображения, поради които счита, че предявеният иск е основателен, аргументирайки разбиране за погасяване на вземането на насрещната страна по давност. Във връзка с приложеното от първоинстанционния съд основание за прекратяване на съдебното производство, в частната жалба се твърди, че изпълнителното производство е приключило с акт на ЧСИ от 03.11.2017г., който не е бил получен от длъжника, като същевременно исковото производство е било инициирано преди тази дата – на 27.10.2017г. Акцентира се върху обстоятелството, че сумите в изпълнителното производство са били събрани принудително, което изключва приложимостта на чл.118 от ЗЗД, на който се е позовал БлРС.

Ответникът по жалбата – Окръжен съд-гр.Благоевград, не е подал отговор на жалбата.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

Районен съд-Благоевград е бил сезиран с подадена на 27.10.2017г. от Р.М. искова молба срещу Окръжен съд – Благоевград, с която е предявил отрицателен установителен иск по реда на чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че М. не му дължи сумите по издаден в негова полза изпълнителен лист за заплащане на наложени по НОХД №367/2012г. по описа на БлОС две глоби от по 300 лева всяка, ведно с 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителния лист. М. е изложил твърдения, че по така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№308/2016г. по описа на ЧСИ Милица Велева, както и подробни съображения, че сумите не се дължат, тъй като още преди образуване на изпълнителното дело вземането на ответника за наложените глоби и такса се е погасило по давност, поради което не съществува.

Въз основа на подадената искова молба е било образувано гр.д.№2958/2017г. по описа на РС-Благоевград. При разглеждане на производство са събирани доказателства, включително са били приобщени преписи от материалите по изпълнителното производство. В съдебно заседание, провело се на 25.09.2018г., съдът е дал ход на устните състезания, а в срока за изготвяне на решение е постановил, обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото. За да приеме, че предявеният иск е недопустим, РС-Благоевград е изтъкнал, че в хода на исковото производство изпълнителното такова е било прекратено, поради удовлетворяване на вземането изцяло, чрез удържане на суми от трудовото възнаграждение на длъжника, ищец по делото. Изследвайки специфичния характер на иска по чл.439 от ГПК, БлРС е приел, че длъжникът в изпълнителното производство има правен интерес от воденето му само в хипотезата на висящо изпълнително производство, като с факта на плащане и прекратяване на изпълнителния процес този правен интерес отпада, тъй като длъжникът вече не можа да получи търсената защита– и при уважаване на иска събраните суми няма да бъдат върнати, поради което воденето му е безпредметно. Районният съд е допълнил мотивите си и с довода, че по аргумент от чл.118 от ЗЗД, платеното след изтичане на давността е дължимо платено и длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Недоволен от прекратителното определение е останал ищецът в производството, чиято жалба срещу същото е предмет на настоящото разглеждане.

Преценявайки горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежат на въззивен контрол съдебен акт.

Преценена по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Систематичното място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.

В хипотеза, като настоящата, в която в рамките на висящото исково производство вземането на взискателя в изпълнителното производство бъде удовлетворено изцяло, посредством принудително събиране на сумите и изпълнителното производство бъде прекратено поради този факт, за ищеца отпада правния интерес да продължи да води този иск, тъй като с него той не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера. При уважаване на иск по чл.439 от ГПК и наличието на висящ изпълнителен процес длъжникът в последния и ищец в исковото производство ще постигне това, щото съдебният изпълнител ще следва да прекрати изпълнението, на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Именно в това се изразява правният интерес от предявяване на този иск. Явно е, че при прекратено изпълнително производство и то на основание, изключващо възможността за образуване на ново и при цялостно изплащане на вземането, ищецът по иска с правно основание чл.439 от ГПК няма да постигне никакъв положителен за себе си резултат дори искът му да бъде уважен. В подобни случаи за ищеца остава отворена възможността да получи адекватна защита, посредством предявяването на осъдителен иск.

Изменение на вида на търсената защита в хода на исковото производство ще е допустимо процесуално действие именно в случай на приключил изпълнителен процес след завеждане на делото по установителния иск. Ищецът би могъл да измени иска си в осъдителен иск за връщане на получената без основание със средствата на принудително изпълнение сума за погасен по давност дълг. В конкретния случай обаче за ищеца възможността за преминаване от установителен към осъдителен иск се е преклудирала, тъй като според чл.214 ал.1 от ГПК това изменение на иска би било допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Видно от материалите по делото на БлРС до посочения момент ищецът не е предприел действия по упражняване на тази правна възможност, поради което в рамките на това производство разглежданото изменение на иска се явява недопустимо.

В горния смисъл са актове на ВКС, сред които: Решение №99 от 28.06.2012г. на ВКС по т.д.№667/2011г., II т.о., ТК; Определение №130 от 24.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№ 756/2017г., II г.о., ГК и Определение №94/05.03.2015г. по ч.гр.д.№7398/2014г., I г.о. на ВКС.

Изложените доводи очертават правилността на обжалвания прекратителен акт на БлРС, който следва да бъде потвърден. Ирелевантно за дължимата преценка е обстоятелството, че разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителеното производство не е било връчено на длъжника (пратката е останала непотърсена), тъй като правните му последици несъмнено са настъпили при узнаването на този акт по време на исковото производство.

За пълнота на изложението настоящият съд намира за потребно да посочи, че не споделя разбирането на първата инстанция относно приложимостта на нормата на чл.118 от ЗЗД при плащане по реда на принудителното изпълнение, но това не променя правилността на направения краен извод.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение с №10060/25.10.2018г., постановено по гр.д.№2958/2017г. по описа на Районен съд-Благоевград.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.