Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1713
Година 11.10.2018 Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, III
състав, на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретаря И. Ламбова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Димитров административно дело номер 2061 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.А. *** и Ц.С.К. ***, против Заповед № ДК – 10
– ЮИР-35/15.06.2017г. на Началника на РДНСК ЮИР. Към производството, след
административната преписка е била изпратена и жалба против същия
ядминистративен акт от К.С.Т. с ЕГН ********** ***. Със заповедта е отхвърлена
жалбата на трите лица, посочени по-горе, подписана и от Л.Г.Н., като
практически е оставено в сила разрешение за строеж № 168/19.05.2016г. ведно с
одобрените инвестиционни проекти за строеж: “Базова станция с честотен обхват
900-1200 MHz на
Мобилтел ЕАД BGS0469.A000
”NIMFA NOVA, находящ се в УПИ I, кв.91 по плана на гр. Несебър, имот
с идентификатор 51500.502.133 по кадастралната карта на гр. Несебър, с
идентификатор 51500.502.133.10, издадено от главния архитект на Община Несебър
на името на Мобилтел ЕАД и етажната собственост на сграда с адрес гр. Несебър,
ул. Хан Крум №11А, представлявана от Н.Б.Т.
- управител на етажната собственост. В жалбите се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на издаденото разрешение
за строеж, както и за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Оспорва се качеството на възложител на етажната собственост. Твърди се липса на
съгласие на етажната собственост, доколкото се счита, че не всеки вход на
сградата представлява отделна сграда на отделна етажна собственост, както за
издаване на спорното разрешение за строеж, така и за сключване на договора за
наем за ползване на част от покривното пространство. Алтернативно се излага
довод, че даденото съгласие е въпрос,
засягащ повече от един вход и като такова е следвало да бъде проведено общо
събрание на всички входове от сградата на основание чл.18 ЗУЕС. Оспорва се
верността на заключенията в становището за въздействието на съоръженията върху
битовата среда в непосредствена близост до антената. Счита се, че сключването
на договор за наем на покривното пространство не поражда търсеното действие,
тъй като за строежите е необходимо учредяване на право на строеж, което
представлява друг вид, не облигационно, а вещно правоотношение. Жалбоподателят Т.
оспорва представения като положен от него подпис под решението на етажната
собственост на вх.А и декларациите за съгласие, придружаващи проектната
документация. Излага становище и за това, че нерегистрирана в Община Несебър
етажна собственост е неправосубектна. Като нищожно е преценено издаденото
разрешение за строеж заради липсата на „времева“ компетентност, доколкото в
процедурата по издаването му Главният архитект е постановил същото след
изтичане на преклузивния според жалбоподателя 6-месечен срок по чл.281, ал.4 ЗЕС. Не на последно място изразява мнение, че проектът е следвало да бъде
съгласуван и с компетентните органи по Закона за културното наследство, тъй
като територията на града попадала в неговия обхват, което е преценено като
нарушение на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗКН.
В
съдебно заседание чрез процесуалните си представители жалбоподателите поддържат
жалбата, ангажират доказателства и молят да бъде постановено решение с което да
бъде прогласена за нищожна, респ да бъде отменена изцяло обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата – РДНСК, ЮИР Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна, ангажира
доказателства и моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение.
Заинтересуваната
страна Главен архитект на Община Несебър не изразява мнение по спора.
Такова
депозира заинтересованата страна Мобилтел ЕАД, преименувано в А1 България ЕАД в
хода на съдебния спор, като счита както издадената от началника на РДНСК
заповед, така и оспореното разрешение за строеж за законосъобразни и правилни.
Мнение
по спора не изразяват и останалите членове на етажната собственост на вх.1 от
процесния комплекс, конституирани като заинтересовани страни в настоящото
производство – Н.Б.Т., В.Д.Б., С.Д.Г., И.И.П., Г.Г.Г., П.Г.Г., С.Г.В., Ж.И.С., А.И.Л.,
В.А.Д., ДСК ТУРС ЕООД.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбите са процесуално допустими като подадена в срока
по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежни страни, адресати на оспорената заповед и в
този смисъл имащи право и интерес от обжалването.
Съгласно
чл.149, ал.2 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на
разрешение за строеж са:
-
т.1.в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право
да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в
квартали и имоти по чл. 22, ал.1 - възложителят и собственикът на земята;
-
т.2. в случаите на преустройство и
промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.38, ал. 3 и 4 и
чл. 39, ал. 2 и
-
т.3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 -
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост.
В
случая се обжалва разрешение за строеж № 168/19.05.2016г., с което на основание
чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.281а, ал.1, т.3 ЗЕС е
разрешено Мобилтел ЕАД с ЕИК ********* и Етажната собственост на сграда с адрес
гр. Несебър, ул. Хан Крум №11А, представлявана от Н.Б.Т. ЕГН ********** –
управител на етажната собственост, да извърши строителство на “Базова станция с
честотен обхват 900-1200 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000 ”NIMFA NOVA, находящ
се в УПИ I, кв.91 по плана на гр. Несебър, имот с идентификатор 51500.502.133
по кадастралната карта на гр. Несебър, с идентификатор 51500.502.133.10. Т.е.
касае се за признат от материалното право към момента на постановяване на
спорния административен акт строеж, разположен върху обща част на сграда,
намиращза се в режим на етажна собственост.
Предвид
предмета на спора кръга на заинтересуваните лица се определя от нормата на
чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно която заинтересовани лица са възложителят, собствениците
и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето с учредени
права на строеж съответно във втория случай собствениците в етажната
собственост. Това е така, защото оспореното разрешение за строеж касае нов
строеж, а не пристрояване или надстрояване на заварен такъв (чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ), нито се касае за
преустройство и промяна на предназначението на цял заварен строеж ( чл.149,
ал.2, т.2). В своите жалби всеки от
тримата жалбоподатели излага твърдения, че притежава това качество и то се
установява и от доказателствата съдържащи се в представената по делото
административна преписка и от тези събрани в хода на съдебното производство –
представените по делото н.а. за собственост на жилища в засегнатата сграда (л.18-23).
В този случай, съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че качеството
на заинтересована страна в конкретното производство се определя от това, дали
самото разрешение за строеж засяга законни права и задължения за всеки от
жалбоподателите, не от това дали същите са адресати на оспорената заповед,
доколкото в случай на липса на правен интерес от оспорване на разрешението за
строеж началникът на РДНСК – ЮИР е следвало да прекрати производството по
оспорване на разрешението, вместо да се произнася по съществото на спора. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателите
са заинтересувани лица, които имат право да обжалват издаденото разрешение за
строеж по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно която заинтересувани
лица са възложителят, собствениците и носителите
на ограничени вещни права в поземления имот. Доколкото всеки от
жалбоподателите е снабден с реализирано право на строеж за обитаваното от него
жлилище и всички те, както и спорният строеж се намират в един общ поземлен
имот.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, касателно допустимостта на жалбите съдът преценя същите
като допустими.
Съобразно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият състав
счита, че заповед № ДК-10-26/12.05.2009г. на началника на РДНСК гр.Бургас е
издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ,
в съответствие с предоставените му от закона правомощия, при спазване на
установената писмена форма, но при нарушение на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е
бил надлежно сезиран с подадената жалба,
в съответствие със законоустановените си в чл.26 от АПК задължения, е уведомил
всички преценени като заинтересувани лица по образуваното административно
производство, като им е предоставил възможност да изразят становище по жалбата
и да представят доказателства. Също така, преди да издаде процесната заповед,
съобразно чл.35 от АПК той е установил фактите и обстоятелствата от значение за
случая. В тази връзка твърдението на жалбоподателите, че не всички
заинтересовани лица са уведомени и участвали в производството по делото, не
препятсва същите на собствено основание при узнаване за процесния акт да го
оспорят. Съдебният състав в настоящото производство служебно е издирил и
уведомил известните към момента заинтересувани лица, като им е предоставил
възможност да изразят становище по спора. По тази причина съдът
намира, че при издаване на заповедта не са допуснати и нарушения на
процесуалните правила, които да са толкова съществени и да ограничават до
такава степен правата и законните интереси на жалбоподателите, че да водят до
абсолютната невалидност на оспорения административен акт, тъй като са спазени
целите и духът на закона, при наличие на изискуемите за провеждане на
административното проиводство предпоставки, но са допуснати нарушения, които
обосновават незаконосъобразността на спорното разрешение. Мотивите за това са
следните:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление на А1 България ЕАД (с предходна
фирма мобилтел ЕАД) в качеството му на възложител, на основание сключен договор
за наем с етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.502.133.10, като
дружеството съгласно одобрени проекти е поискало да се издаде разрешение за
построяване на базова станция с честотен обхват
900-2100 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000
”NIMFA NOVA, находящ се в
УПИ I, кв.91 по плана на гр. Несебър, имот
с идентификатор 51500.502.133. Към заявлението са
били представени договор за наем, сключен с управителя на етажната собственост
на сградата, върху която е предвиден строежа. Скица на сградата, издадена от
АГКК. съгласувани технически и работни
проекти по части - “Архитектурна“ , „Електро“, „Пожарна безопасност“,
„Конструктивна“, „Технология“, както и документи за собственост на етажните
собственици, оценка за съответствието на инвестиционните проекти със
съществените изисквания към строежите по чл.142, ал.6 ЗУТ. Положително
становище от органите на Пожарната и аварийна безопасност - №ПО – ПС – 540/21.10.2014г.
от ГД ПБЗН С., предварителен договор с експлоатационното дружество „ЕВН
България електроразпределение АД“ гр. Пловдив за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура, както и удостоверение за липса на задължения към
община Несебър, писма изх. №5681/13.10.2014г. и №5681/19.08.2014г. от РИОСВ за
необходимостта от ОВОС, Съгласувателно писмо, изх. №47-22 – ПКС –
0628/07.11.2014г. от МЗ и експертна оценка на излъчващ обект за мобилна
комуникация от 21.10.2014г.
С разрешение за строеж
№ 168/19.05.2016г. (л.87 от делото), на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 и
чл.152, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.281а, ал.1, т.3 от ЗЕС е разрешено на „А1 България“
ЕАД съгласно одобрени проекти от 26.02.2016г. да извърши строителство на “Базова
станция с честотен обхват 900-1200 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000 ”NIMFA
NOVA, находящ се в УПИ I, кв.91 по плана на гр. Несебър, имот с идентификатор
51500.502.133 по кадастралната карта на гр. Несебър, с идентификатор
51500.502.133.10.
Срещу това разрешение е
подадено възражение (жалба) вх.№ Х2-УТ-3895-001/23.06.2016г.(л.53-61 от делото)
от жалбоподателите в настоящото производство, както и от Л.Г.Н..
Със заповед № ДК-10-ЮИР-35/15.06.2017г.
на началника на РДНСК гр.Бургас на основание чл.185, ал.2, вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.283, ал.1 и ал.3 ЗЕС е отхвърлена жалбата, като неоснователна и е
оставено в сила оспореното разрешение за строеж. В мотивите на заповедта е
посочено, че са налице всички предпоставки за издаване на разрешение за строеж.
Без да влиза в спор относно това дали жалбоподателите са заинтересовани лица по
смисъла на чл.131 ЗУТ органът е обсъдил наличието на всички изискуеми от
материалния закон предпоставки за издаване на оспореното разрешение за строеж и
е постановил оспорваната заповед. В мотивите на заповедта се сочи, че споровете
касаещи етажната собственост и взетото от нея решение е следвало да бъдат
оспорени пред общия съд, което не е сторено, а същите не подлежат на косвен
съдебен контрол от страна на административния орган. Приел е още, че базовите
станции, разположени върху покривите на сградите по същество представляват
строежи - елементи от техническата
инфраструктура. Позовава се на нормата на чл.185, ал.2, предл. първо ЗУТ,
според която в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото
събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие
на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат
общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на
подписите. Като е приел, че няма нарушение на цитираното правило, производството по осъществяване на административен
контрол за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж по реда на чл. 216, ал.2
във връзка с ал.1, т.2 ЗУТ, е завършило с издаването от началника на
РДНСК, Югоизточен район на Заповед № ДК-10-ЮИР 35/15.06.2017 година, с която е
отхвърлил жалбата на етажния собственик и носителите на вещни права в парцела и
е оставил в сила Разрешение за строеж № 168/19.05.2016 година, която е предмет
на оспорване в настоящото производство.
По делото е допусната
техническа експертиза с вещо лице строителен инженер с цел установяване
характера на сградата, чиято етажна собственост е депозирала изискуемото по
закон съгласие за строеж на процесната базова станция. Отговорите на вещото
лице са по-скоро колебливи, отколкото категорични за характера на входа, дал
съгласие за построяване на базовата станция, поради липсата на запазени
строителни книжа на сградата на ул. Хан Крум №11. В заключението вещото лице се
позовава на схеми, с които се е снабдило от Бургас инвест ООД за определяне на
идеалните части от правото на строеж за всяка отделна секция от сградата,
построена и съществуваща като блок с административен адрес гр. Несебър, ул. Хан
Крум, №11. Позовавайки се на представените по делото таблици същото е склонно
да приеме, че вх. А и Б от блока представляват обща сграда. При изслушване на
заключението по експертизата в о.с.з. , същото констатира, че действителните
идеални части на собствениците от вх.А, отразени в нотариалните им актове са
около двукратно завишени, спрямо проектните, поради което вещото лице променя
становището си и счита, че в крайна сметка вх.А съобразно идеалните части на
собствениците, посочени в нотариалните им актове представлява обособена
самостоятелна сграда.
В допълнение на
изводите от изслушаната експертиза съдебният състав е назначил и съдебна техническа
експертиза за проверка на комплексното въздействие на електромагнитните полета
на предвидената станция и наличните в близост до сградата такива, по която след
проверка намясто и обстоен преглед на излъчванията на обекти , насочени към
сградата на ул. Хан Крум №11 в гр. Несебър, заключава , че както към настоящия
момент, така и след построяване на спорната базова станция не се очаква
кумулативен ефект с наднормени стойности на електрическото поле и на плътността
на мощност на електромагнитните полета на обектите излъчващи електромагнитни
полета.
При така установеното,
във връзка със събраните от административния орган и тези от съда доказателства
по делото не е спорно, че процесният обект “Базова станция с честотен обхват
900-1200 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000 ”NIMFA NOVA, находящ се в УПИ I,
кв.91 по плана на гр. Несебър, имот с идентификатор 51500.502.133 по
кадастралната карта на гр. Несебър, с идентификатор 51500.502.133.10. представлява
строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, съобразно материалния закон действал
към момента на издаване на разрешението за строеж, както и към настоящия
момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗУТ „Застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на
сгради, постройки, мрежи и съоръжения
в поземлени имоти.“, като след последната актуализация на ЗУТ, Д.В. бр.21
2018г. този вид станции са признати за съоръжения. Не се спори по редовността и
пълнотата на одобрените инвестиционни проекти. Не се спори, и че за процесната
промяна не е искано съгласие от собствениците на сградите с идентичен административен
адрес, но именовани за точност входове „Б“ и „В“ и т.н. в имота, както и че не е проведено общо със
съсобствениците, живеещи там събрание на етажната съсобственост за даване на
общо съгласие за реализиране на спорния строеж.
Спорно е
обстоятелството, дали е получено съгласие от действителната етажна собственост,
т.е. дали даденото такова от представители на вх.А от сградата с административен
адрес гр. Несебър, ул. Хан Крун №11 е валидно.
Жалбоподателите се
легитимират като собственици на апартаменти в трите входа на сградата, както
следва: К.С.Т. - собственик на апартамент във вх. „А", съгласно нотариален
акт № 192, т. III, д. № 593 от 2007 г., С.А.Г. - собственик на апартамент във
вх. „Б", съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот от
10.03.1988г., Л.Г. Нестеров - собственик на апартамент във вх. „Б",
съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.11.1984г. и Ц.
Симеонова К. - собственик на апартамент във вх. „В", съгласно нотариален
акт № 141, т. V, д. № 1758/99г.
Съгласно заключението
на назначената и изслушана по делото СТЕ на в.л. З.А., кредитирано комплексно с
уточненията на експерта в о.с.з. Съдът приема за недоказано от страна на
жалбоподателите позитивния факт, сочен от тях, от който същите черпят права, а
именно това, че са съсобственици в обща етажна собственост на единна в конструктивно
отношение сграда, заедно с етажните собственици на вх.А, като липсата на дадено
съгласие от тяхна страна е опорочило издаденото разрешение за строеж до степен
водеща до неговата незаконосъобразност. В тази връзка заключението и по-точно уточнението
на в.л. З.А. намира подкрепа и в представената по делото скица на поземлен имот
с идентификатор 51500.502.133 (л.330, т.2), видно от която вх.А притежава
самостоятелен идентификатор по КК и КР на гр. Несебър, което обстоятелство го
определя като самостоятелна сграда. Дори да е налице непълнота или грешка в КК,
до отстраняване на същата по особения ред на чл.53 и сл. от ЗКИР отразеното в
официалния документ на СГКК обстоятелство се счита за вярно до изменението
му.
Не така стои въпросът с
жалбоподателя К.С.Т., който видно от
Протокол на общо събрание от 10.07.2014г. (л.133-135) е собственик и съответно член
на етажната собственост на сграда 1 в имота с идентификатор 51500.502.133. Същият
оспорва автентичността на собствения си подпис, положен на последната страница
на протокола, но следва да бъде отбелязано, че проверката на настоящия съдебен
състав касателно наличието на тази предпоставка е от формална страна. Доколкото
такаоспореният протокол не е бил атакуван по реда на ЗУЕС и не е отменен, съдът
приема, че същият съществува формално в правния мир и поражда действието си, до
отмяната му при евентуално оспорване по особения ред на ЗУЕС. Обратната теза,
застъпвана от жалбоподателките и адресати на процесната заповед - С.А.Г. и Ц.С.К.
би била равностойна на допускане в административното производство на ревизия на
акт с гражданскоправно значение и преодоляване на особения ред за оспорването
му поЗУЕС, което е недопустимо.
Във връзка с оспореното разрешение за
строеж Административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.185, ал.2 ЗУТ, като всички нейни предпоставки са изпълнени. Тези изводи на началника на
РДНСК, Югоизточен район не се споделят напълно от настоящата инстанция. Действително
приложима е именно цитираната по-горе норма. Същата предвижда, че в случаите,
извън изрично посочените в ал. 1, за разрешаване на строеж се изисква решение
на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено
съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се
завземат общи части – съгласието на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че
за да се постави процесната базова станция на покрива на жилищната сграда с
идентификатор 07079.615.283.1 по КККР на гр. Несебър следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред и ако се касае за завземане на общи
части от сградата- съгласие на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите.
Първата от
предпоставките безспорно е налице, като по делото е представен коментирания
по-горе протокол от ОС на ЕС на сградата с идентификатор 07079.615.283.1 по
КККР на гр. Несебър.
Що се касае до
преценката за наличие на втората предпоставка, следва да се отбележи, че в
случая разрешението за строеж касае именно частичното завземане на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността – 20 кв.м. от покрива на
жилищна сграда с идентификатор 07079.615.283.1, за издаването на което не са
налице предпоставките на цитираната правна норма. Това е така, тъй като нормата
на чл.185, ал.1 ЗУТ определя изчерпателно случаите, в които не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях. В конкретния случай не е
налице именно втората кумулативна предпоставка- съгласие на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите, доколкото се касае за завземане на
общи части от сградата. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдът не
споделя изводите на ответния орган, че декларацията на л.139 , изходяща от Н.Б.Т.
, с която лицето в качеството си на Управител на етажната собственост на сграда
с идентификатор 07079.615.283.1,
декларира, че подписите , положени под протокола на ОС на ЕС от 10.07.2014г. са
положени лично пред него от етажните собственици или от техните пълномощници, е
равностойна на изискуемото от закона съгласие на всички собственици, изразено
с нотариална заверка на подписите. Напротив, видно от страницата с
положените подписи е това, че са подписани етажните собсвеници, представители
на едва 76 % от етажната собственост, а не всички етажни собственици, а на
второ място положените подписи не са с нотариална заверка на автентичността им.
Тези обстоятелства са достатъчно основание за отмяна на оспорения
административен акт.
Само за пълнота следва
да бъде посочено и това, че са неоснователни възраженията на жалбоподателите за
несъответствие на предвиденото съоръжение с изискванията на нормите за
електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни
зониоколо излъчващи обекти. Напротив заключението на експерта по назначената
експертиза е, че не се наблючава кумулативен ефект от дейността на базовите
станции в непосредствена близост до мястото предвидено за разполагане на
процесната, който евентуално би донесъл риск за здравето на живущите, като след
монтирането на базовата станция не се очакват наднормени стойности на
електричното поле и на плътността на мощност на електромагнитните полета.
Що се отнася до
възражението, че срокът по чл.281, ал.4 ЗЕС е преклузивен и с изтичането му се
преклудира компетентността на гл. архитект да издаде разрешение за строеж,
Съдът намира също за неоснователно. Срокът безспорно е инструктивен и
постановен с оглед постигане на бързина в този вид производства, обичайно
свързани със сериозни публични права и интереси.
Недоказано и в този
смисъл без основание се явява и възражението, че процесното съоръжение попада в
територия защитена от Закона за културното наследство, за да е налице
хипотезата на чл.83 – 84 от същия закон.
В крайна сметка, независимо, че
разрешение за строеж №168/19.05.2016 година на гл. архитект на Община Несебър,
ведно с инвестиционни проекти за строеж: “Базова станция с честотен обхват
900-1200 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000 ”NIMFA NOVA, находящ се в УПИ I,
кв.91 по плана на гр. Несебър, имот с идентификатор 51500.502.133 по
кадастралната карта на гр. Несебър, с идентификатор 51500.502.133.10, издадено
от главния архитект на Община Несебър на името на Мобилтел ЕАД и етажната
собственост на сграда с адрес гр. Несебър, ул. Хан Крум №11А, представлявана от
Н.Б.Т. - управител на етажната
собственост, са издадени от компетентни органи, в надлежната писмена форма,
следва да се отменят, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон
и нормативноустановената процедура. Като е отхвърлил подадената против него
жалба и е оставил в сила същото с оспорената заповед, началникът на РДНСК,
Югоизточен район е издал неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се
отмени с произтичащите от това последици. В този смисъл е налице и практика на
ВАС като адм.д. №5161/2016г. по описа на ВАС.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателите поискали присъждане на направените по делото разноски следва да
бъдат присъдени такива както следва – 300,00 лева адвокатско възнаграждение и
200,00 лева депозит за вещо лице в полза на С.Г. и 800,00 лева депозит за двете
експертизи, в полза на К.Т..
Воден от горното и на основание
чл.216, ал.6 ЗУТ във връзка с чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
ІІІ- ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ДК – 10 – ЮИР-35/15.06.2017г. на Началника на РДНСК ЮИР, с която са
отхвърлени жалбите на С.А. ***, Ц.С.К. ***, К.С.Т. с ЕГН ********** *** и Л.Г.Н.
и е оставено в сила разрешение за строеж № 168/19.05.2016г. ведно с одобрените
инвестиционни проекти за строеж: “Базова станция с честотен обхват 900-1200 MHz
на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000 ”NIMFA NOVA, находящ се в УПИ I, кв.91 по плана на
гр. Несебър, имот с идентификатор 51500.502.133 по кадастралната карта на гр.
Несебър, с идентификатор 51500.502.133.10, издадено от главния архитект на
Община Несебър на името на Мобилтел ЕАД и етажната собственост на сграда с
адрес гр. Несебър, ул. Хан Крум №11А, представлявана от Н.Б.Т. - управител на етажната собственост.
ОТМЕНЯ Разрешение за
строеж №168/19.05.2016г. ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж:
“Базова станция с честотен обхват 900-1200 MHz на Мобилтел ЕАД BGS0469.A000
”NIMFA NOVA, находящ се в УПИ I, кв.91 по плана на гр. Несебър, имот с
идентификатор 51500.502.133 по кадастралната карта на гр. Несебър, с
идентификатор 51500.502.133.10, издадено от главния архитект на Община Несебър
на името на Мобилтел ЕАД и етажната собственост на сграда с адрес гр. Несебър,
ул. Хан Крум №11А, представлявана от Н.Б.Т.
- управител на етажната собственост.
ОСЪЖДА
РДНСК, Югоизточен район да заплати на С.А. *** разноски в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
РДНСК, Югоизточен район да заплати на К.С.Т. с ЕГН ********** *** разноски в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: