Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Т. Д. Д., [ЕГН] от с. Калугерово, [улица], чрез пълномощник адв. Цв. И. от АК Търговище против Решение № 8/10.01.2024г. постановено по а.н.д. № № 20233530200782 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 727736-F720512/27.09.2023г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон относно процесното нарушение. Сочи се, че Районният съд се е произнесъл формално по събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че съдът не е отговорил на наведените от жалбоподателя възражения. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при липса на мотиви, както и че неправилно съдът е потвърдил атакуваното НП, препращайки към норми от Закона за счетоводството /ЗСч/, въпреки че НП е издадено въз основа на норми от ЗКПО. Излага се твърдение, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение, както и потвърденото с него НП бъдат отменени като незаконосъобразни.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа жалбата и изложения в нея основен довод за неправилно определяне на приложимия материален закон.

Ответникът по касационната жалба – Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна, не е депозирал отговор на касационната жалба, като чрез упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата поради законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилно приложение на § 1 т. 30 от ДР на ЗСч, към който препраща нормата на чл. 92 ал. 4 ЗКПО.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 8/10.01.2024г. постановено по а.н.д. № № 20233530200782 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 727736-F720512/27.09.2023г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна за налагане на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на наказание „глоба“ в размер на 200лв. на Т. Д. Д., [ЕГН].

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: при извършена на 20.07.2023г. в гр. Търговище проверка в ИС на НАП от инспектор от ТД на НАП-Варна – офис Търговище било установено, че Т. Д. Д. като представляващ задълженото лице „ЮФ М.“ ООД ЕИК ********* /негов управител/ е нарушила нормата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО, като не е подала в срока по чл. 92 ал.2 ЗКПО годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължим годишен корпоративен данък за 2022г.

От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. С. А., е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние Т. Д. Д. била управител на „ЮФ М.“ ООД ЕИК *********, което не е подало в срок годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г., която е следвало да се подаде в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ в срок от 1 март до 30 юни 2023 г. Установено било, че съответна ГДД не е подадена от дружеството и към датата на проверката. При проверката било изследвано и установено също, че до 30.06.2023г. дружеството не е публикувало в ТР декларация за липса на дейност през 2022г. по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, а също така били установени данни за извършвана дейност през 2022г, а именно – разходи за наем и покупка на активи, поради което на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН. Поканата била получена от дружеството на 24.07.2023г. От управителя на дружеството постъпило писмено обяснение на 25.07.2023г. В посочения в поканата срок обаче не се явил представител на дружеството, с оглед съставянето и предявяването на АУАН. Предвид това, св. А. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна съставила на „ЮФ М.“ ООД, гр.Търговище АУАН сер.АN, № F 720499.10.08.2023г. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Така съставения АУАН бил предявен и връчен на Т. Д. Д., която го подписала без възражения. Приемайки доводите в писменото обяснение за неоснователни, Директорът на офис /дирекция/ за обслужване-Търговище в ТД на НАП-Варна издал оспореното НП, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установява извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.264, ал.1 от ЗКПО не е подала в срок годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022г. на дружеството.

Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Вземайки предвид приложената по делото заповед на Изпълнителния директор на НАП, съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя относно неправилно определената от административно наказващия орган тежест на извършеното деяние, като е приел, че нарушението е квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона. Обсъждайки разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1, чл.92, ал.1, ал.2 и 4 от ЗКПО и §1, т.30, б. „г“ от ДР на ЗСч, обяснението на касатора от 25.07.2023г., според което през отчетния период дружеството „ЮФ М.“ ООД е направило покупка на вендинг автомати с цел получаване на доходи и печалби и след като е отчел упражненото от дружеството право на данъчен кредит за тези покупки, съдът е извел извод, за липса на хипотезата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, изключваща задължението на управтителя на задълженото лице да подаде ГДД за 2022г. Отделно от това от справка в ТР, съдът е установил и че дружеството не е публикувало декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, че не е осъществявало дейност през 2022г. Не е налице и декларация за липса на осъществявана дейност и пред НСИ. При така направените изводи, съдът е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.92, ал.1 от ЗКПО в срока по ал. 2 от с.н., за което правилно е санкционирано на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО. Районният съд след като е отчел, че на извършителя е наложено административното наказание „глоба“ в минимално предвидения в закона размер от 200лв., след извършена правилна преценка от наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН, е приел, че НП се явява издадено при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от районния съд констатации, че НП е издадено от компетентен орган и липсват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл. 92 ал.2 вр. ал. 1 от ЗКПО и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Следва да се отбележи, че в случая е налице влязло в сила съдебно решение по к.а.н.д №133/2024г. на АдмСТ, с което е потвърдено наказателно постановление за налагане на „ЮФ М.“ ООД, ЕИК ********* на имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за това, че дружеството не е подало в срок годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г., която е следвало да се подаде в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ в срок от 1 март до 30 юни 2023г. Т.е неподаването в срок на декларация по чл. 92 ал. 1 за 2022г. от дружеството, чиито управител е била касатора, като факт, който е част и от състава на процесното административно нарушение, е установен с влязло в сила съдебно решение.

От събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства по делото е установено, че през отчетния период „ЮФ М.“ ООД, ЕИК ********* е направило покупки на стоки, с цел получаване на доходи и печалби, както и че същото е упражнило право на данъчен кредит за тези покупки. При доказаност на посочените обстоятелства по отношение на „ЮФ М.“ ООД, ЕИК ********* не са налице кумулативно предвидените в §1, т.30 от ДР на ЗСч условия и изключението по чл.92, ал.4 от ЗКПО по отношение на дружеството е неприложимо.

Разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО изрично, ясно и недвусмислено препраща към ЗСч, предвид което правилно въззивният съд в своите мотиви се е позовал на съответната приложима норма на §1, т.30 б. „г“ от ДР на ЗСч.

Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. С оглед на това, че съответната декларация не е подадена и след крайния срок от касатора като представляващ задълженото лице – управител на дружеството, осъщественото от него нарушение по чл. 92, ал.2 от ЗКПО не разкрива признаците на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 ЗАНН. На жалбоподателя е наложен минималния размер на предвиденото за това нарушение в чл.261, ал.1 от ЗКПО административно наказание „глоба“.

Следователно обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.27е от НЗПП, в полза на ТД на НАП-Варна следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/10.01.2024г. постановено по а.н.д. № № 20233530200782 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 727736-F720512/27.09.2023г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна.

ОСЪЖДА Т. Д. Д., [ЕГН] от с. Калугерово, [улица]да заплати на ТД на НАП-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.