Решение по дело №6374/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261037
Дата: 2 август 2021 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20202120106374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261037                                               02.08.2021 г.                                               гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети юли                                                                   две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6374 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на С.П.С. против Т.Д.Р., с която са предявени три осъдителни иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и четири евентуални иска за същите суми. В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете и присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С.П.С. и Т.Д.Р. са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 21.11.2004 г., е прекратен с решение № 599/01.04.2016 г. по гр. дело № 4909/2015 г. по описа на БРС, в сила от същата дата.

По време на брака, през 2005 г., страните придобиват чрез покупко-продажба поземлен имот с идентификатор ***.98 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***, с площ 779 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за вилна сграда, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ 25 кв.м. и сграда за натурии. В нотариалния акт, обективиращ сделката, като купувач е посочен само ищецът С..*** „сградата за натурии“ е с идентификатор ***.98.2, със застроена площ 13 кв.м. и с предназначение „селскостопанска сграда“. Тя е разположена по границата на имота към улицата.

Върху описания поземлен имот по време на брака и в режим на СИО е построена еднофамилна вилна сграда с идентификатор ***.98.1 по КККР на гр. Бургас.

 В поземления имот има постройка, представляваща навес с две плътни стени, които всъщност са оградата на парцела към съседните имоти, покрити с дървена конструкция и керемиди, а другите страни са затворени от стъклена система. Този навес няма идентификатор и в него е обособена лятна кухня с барбекю.

По делото е приета фактура от 19.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД, с получател ищецът С., за сумата от 6500 лева, която е платена същия ден. Наименованието на стоката във фактурата е „стъклена система“.

В Община Бургас на името на ищеца се водят две партиди за недвижими имоти, както следва: по партида за имот с административен адрес гр. Бургас, ***, е образуван партиден № *** и по нея са декларирани новопостроена сграда – къща на 2 етажа и една второстепенна постройка към нея, като по тази партида С. се води единствен собственик; по партида за имот с административен адрес гр. Бургас, Вилна зона Минерални бани е образуван партиден № *** и по нея е деклариран поземлен имот – земя 762 кв.м., която е в съсобственост с Т.Д.Р..

На 10.06.2019 г. по партиден № *** ищецът заплаща сумата от 1570 лева, с която погасява данък недвижим имот за 2011 г. за 2012 г. и първа вноска за 2013 г., както и такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. и натрупаните лихви за забава върху тези суми.

На 21.05.2020 г. ищецът заплаща по партиден № *** сумата от 5033,22 лева, с която погасява данък недвижим имот за периода 2013 г. – 2020 г., такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2020 г. и натрупаните лихви за забава върху тези суми.

На 01.11.2019 г. е подписан договор между С.П.С., в качеството „възложител“, и „***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, (за краткост Договора) с предмет – СМР в обект еднофамилна сграда с адрес в.з. Минерални бани, гр. Бургас, като обемът и видът на СМР са посочени в Приложение № 1 – количествено-стойността сметка (КСС), както следва: доставка и монтаж на скеле; къртене (ръчно) и подлепване на компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на керемиди и капаци; подмяна (частично) на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и капаци.

На 06.11.2019 г. ищецът заплаща авансово по Договора сумата от 10 000 лева. На 12.12.2019 г. той заплаща сумата от 7660 лева по Договора.

На 01.09.2020 г. е подписан от възложителя и изпълнителя двустранен протокол за извършени СМР, както следва: доставка и монтаж на скеле; къртене (ръчно) и подлепване на компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на керемиди и капаци; подмяна (частично) на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и капаци; механизирано натоварване на отпадъци; транспорт и изхвърляне на отпадъци; машиносмяна камион с кран.

На 02.09.2020 г. е издадена от „***“ ЕООД фактура за сумата от 19 129,37 лева за изпълнени СМР по протокол от 02.09.2020 г. Сумата по фактурата е платена в периода 10.09.2020 г. – 10.11.2020 г.

Според заключението на вещото лице К.М. по назначената повторна съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно и обосновано, състоянието на покрива на вилната сграда е добро. Вижда се, че скоро е правено подмазване на капаци по била и ръбове. След оглед, направен с дрон, се забелязват отчупени керемиди, виждат се следи от образуването на мъх по керемидите. Той се образува след около 5 години от построяването на къщата и е по-ясно изразен по северните и северозападните части на покривите. Под керемидите, точно в тази част (север-запад) има обшивка от дъски. За да е налице подмяна на дъските, е необходимо със сигурност пренареждане на керемидите, а такова не е правено поне през последните 5 години. Следователно всички пера по покривните работи, посочени в протокол от 01.09.2020 г., не са извършвани. Според експерта не е необходимо и скеле. За извършени видове СМР по протокол от 01.09.2020 г. могат да се сметнат позиции: къртене ръчно и подлепване на компрометираната облицовка – 4612,80 лева; префугиране на облицовка – 3403,80 лева; боядисване на фуги – 1767 лева. Тези ремонти за необходими за поддържане и запазване на целостта и функционалността на сградата, но те не увеличават стойността на сградата, а само намаляват овехтяването и разходите за ремонт.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, заключенията на вещите лица по съдебно-икономическата и повторната съдебно-техническа експертизи и на показанията на свидетеля Й. (частично). Съдът не кредитира заключението на вещото лице М. по съдебно-техническата експертиза, защото е необосновано – сграда с идентификатор ***.98.2 по КККР на гр. Бургас не е „лятната кухня“; последната не е самостоятелен обект и не може да се „подобрява“; вещото лице не е извършило оглед на покрива на вилната сграда, за да твърди имало ли е подмяна на керемиди и на покривни елементи. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Г. Й. Й. в частта досежно извършен ремонт на покрива на сградата, като мотивите за това са следните:

Както вещото лице М. обясни, ако е извършено пренареждане на старите керемиди, по тях отново ще има остатъци от мъх, но той няма да бъде в такава „правилна“ форма, защото няма как на същото място да бъде поставена същата керемида, т.е. не се спазва същата последователност при реденето. Самият свидетел „потвърди“ това, че „основно“ са използвали същите керемиди, т.е. имало е поставени и „други“, което потвърждава тезата на експерта, че керемиди не са пренареждани. Освен това, ако е вярно, че са поставяни и „други“ керемиди, то те ще се различават най-малко цветово със старите, а такива разлики, видно от снимките, приложени към заключението, няма.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Искът за сумата от 3301,61 лева е с правна квалификация чл.30, ал.3 от ЗС, доколкото се твърди, че са заплатени местни данъци и такси за вилната сграда. Ако някой от съсобствениците е заплатил общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта
(
в случая данъци и такси), той има право да иска от другите съсобственици съответната част, която те трябва да понесат съобразно своите дялове.
Давността е от момента на направата на разходите
и тъй като разходите са направени през 2019 г. и през 2020 г., давността не е изтекла. По аргумент от разпоредбата на чл.118 от ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно, независимо че С. е платил „стари“ задължения (от 2011 г. насетне), не е налице „недължимо“ плащане.  

Вярно е, че до 2016 г. съпрузите са в брак, поради което и на основание чл.32, ал.2 от СК отговарят солидарно за задълженията за данъци и такси, защото вилната сграда е била тяхно семейно жилище – аргумент от бракоразводното решение. Данъкът се дължи, независимо дали сградата се ползва или не – аргумент от чл.13 от ЗМДТ.

Ако задълженията за данъци и такси са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД този съпруг, в случая ищецът, може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността – аргумент и от Решение № 139 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2017 г., I г. о.

След развода, считано от 01.04.2016 г., всяка една от страните притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху вилната сграда, поради което дължи половината от данъците и таксите. Разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ е неприложима, защото тя визира вещно право на ползване, а такова не е учредено на ищеца.

Видно е, че С. е платил цялата сума за данъци и такси за вилната сграда след прекратяване на брака със собствени средства, поради което искът за заплащане на половината от нея следва да бъде уважен. Без значение е обстоятелството, че впоследствие, след завеждане на делото, ответникът е заплатила на Община Бургас „своята“ част от задълженията за сградата, защото ищецът вече е сторил това.

По осъдителния иск за присъждане на половината от подобрения, извършени в лятна кухня с барбекю:

Тъй като ищецът не е владелец на идеалната част на ответника от правото й на собственост върху поземления имот, в който е изградена „лятна кухня с барбекю“, в отношенията във връзка с подобряването на постройката следва да се уредят по чл.30, ал.3 от ЗС. В този смисъл, главният иск за сумата от 3250 лева е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. Доколкото ответникът твърди, че подобренията са извършени без нейно съгласие, то евентуалният иск е с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, а вторият евентуален иск – с правно основание чл.59 от ЗЗД (когато съсобственикът се е противопоставил на подобренията).

По делото не се установи ответникът да е дала съгласие за изграждане на „стъклена система от панели“, поради което искът по чл.30, ал.3 от ЗС следва да бъде отхвърлен и да бъде разгледан евентуалният иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че „второстепенна постройка (масивна лятна кухня с барбекю)“ е с идентификатор ***.98.2 – стр.2 от исковата молба. На същата страница, предпоследен абзац, ищецът твърди, че бившата му съпруга следва да му възстанови половината от разноските за „подобрения по второстепенната постройка“. Както вещото лице М. посочи, а това е видно и от скица на сграда с идентификатор ***.98.2, същата е с предназначение „селскостопанска сграда“ и се намира в югоизточния ъгъл на поземления имот. В тази сграда „стъклена система с панели“ не е изградена.

На следващо място, „масивна лятна кухня с барбекю“ се намира в югозападната част на поземления имот и представлява навес с две плътни стени, които всъщност са оградата на парцела към съседните имоти, покрити с дървена конструкция и керемиди, а другите страни са затворени от стъклена система. Този навес няма идентификатор и в него е обособена лятна кухня с барбекю.

Във връзка с това следва да се има предвид тълкуването, дадено от съдебната практика (Решение № 897 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2008 г., III г. о., ГК), съгласно което навесът не е самостоятелен обект на правото на собственост. Правният режим на навеса е идентичен с този на поземления имот, тъй като той, навесът, е само приращение към него.

Навесът не може да се определи като обект, тъй като не отговаря на дефиницията за такъв, дадена в пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ като самостоятелен строеж, или част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. „Лятната кухня“ не може да има самостоятелно функционално предназначение предназначението й е свързано с жилище – аргумент от чл.40, ал.1 от ЗУТ, и няма идентификатор по ЗКИР.

Следователно, „стъклената система от панели“ може да бъде „подобрение“ на поземления имот, но не и на сграда с идентификатор ***.98.2 по КККР на гр. Бургас. Видно е обаче, че иск за заплащане на подобрения, направени в поземлен имот ***.98 по КККР на гр. Бургас, не е предявен нито като главен, нито като евентуален, поради което съдът не може да присъди сума на непредявено основание.

Извън горното, сумата от 6500 лева за „стъклена система“ е платена на 19.01.2016 г., когато страните още са в брак. Докато съпрузите са в брак, разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД е неприложима. Платеното тогава за погасяване на поети задължения за задоволяване на нуждите на семейството им („лятната кухня“ е приращение към в поземления имот, в който се намира семейното им жилище), независимо от титулярството по платежните документи, е с общи средства и в изпълнение на задължението по чл. 17 СК, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи. Затова съпругът, платил през време на брака поетия за нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни средства (не е оборена презумцията, че средствата са лични на С.), не може да иска половината им от другия съпруг – в този смисъл Определение № 533 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 148/2017 г., III г. о.

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен и на това основание.

Вторият евентуален иск по чл.59 от ЗЗД не подлежи на разглеждане, защото хипотезите на извършване на подобрения без съгласието на съсобственика и при изричното му противопоставяне са алтернативни, а не обуславящи – аргумент от Решение № 615 от 17.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 93/2002 г., I г. о.

По осъдителния иск за присъждане на половината от полезни разноски, направени във вилната сграда:

Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата
вещ, а следователно и в разноските по поддържането
й. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправки, сам си служи с цялата обща вещ (по делото не е спорно, че само ищецът ползва вилната сграда), тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици (макар да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди). След като ищецът твърди, че е направил „разноски за основни ремонти за запазване на общите части на сградата (покрив и фасади) – ремонт на облицовка и фуги на външни стени, ремонт на покрив и покривни елементи“, то главният иск за сумата от 15 328,90 лева е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. Евентуалните искове са с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че е извършил описаните ремонти.

Във фактура от 02.09.2020 г., издадена от „***“ ЕООД, е посочено, че се „приспада“ авансово плащане от 14 716,66 лева. Установи се обаче (включително и чрез заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза), че С. плаща авансово по Договора 17 660 лева, а не 14 716,66 лева. На следващо място, фактурата касае изпълнено СМР по протокол от 02.09.2020 г., а протоколът за СМР по Договора е от 01.09.2020 г. Следователно, не е доказано по категоричен начин, че тази фактура се отнася до извършени СМР по Договора, т.е. че плащанията по нея са и по Договора.

С оглед горното и с оглед заключението на вещото лице М. по повторната съдебно-техническа експертиза за извършени видове СМР по протокол от 01.09.2020 г. могат да се сметнат позиции: къртене ръчно и подлепване на компрометираната облицовка – 4612,80 лева; префугиране на облицовка – 3403,80 лева; боядисване на фуги – 1767 лева (сумите са без ДДС). Тези ремонти са необходими за поддържане и запазване на целостта и функционалността на сградата (без да увеличават стойността й), поради което не се нуждаят от съгласието на Р. и тя дължи възстановяване на направените разноски. Тук се налага следното уточнение:

Доколкото се установи, че СМР са извършени, то в разходите следва да се включат и тези за механизирано натоварване на отпадъци, транспорт и изхвърляне на отпадъци и машиносмяна камион с кран или общо разходите са на стойност 13083,36 лева, като ответникът дължи половината от тях или 6541,68 лева с ДДС, до който размер искът се явява основателен, а над него до пълния претендиран такъв от 15 328,90 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът не следва да се произнася по евентуалните искове, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането им – съдът не отхвърля иска на предявеното основание по чл.30, ал.3 от ЗС, а го уважава, но присъжда по-ниска сума от претендираната.

Относно разноските по производството:

С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като всяка от тях е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК.

С оглед уважената част от претенциите ищецът има право разноски в размер на 1310,92 лева.

С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 1130,53 лева.

Мотивиран от горното Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.Д.Р., ЕГН – **********, да заплати на С.П.С., ЕГН – **********, сумата от 3301,61 лева (три хиляди триста и един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща припадащата се на нея част от дължими данъци и такса битови отпадъци за съсобствената им самостоятелна сграда с идентификатор ***.98.1 по КККР на гр. Бургас за периода 2011 г. – 2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от предявяване на иска на 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Д.Р., ЕГН – **********, да заплати на С.П.С., ЕГН – **********, сумата от 6541,68 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща припадащата се на нея част от необходими разходи, изразяващи се в ремонт на облицовка и фуги на външни стени на съсобствената им самостоятелна сграда с идентификатор ***.98.1 по КККР на гр. Бургас, извършени в периода месец ноември 2019 г. – месец август 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на необходими разходи, изразяващи се в ремонт на покрив и покривни елементи на съсобствена самостоятелна сграда с идентификатор ***.98.1 по КККР на гр. Бургас, извършени в периода месец ноември 2019 г. – месец август 2020 г. и над присъдената сума до пълния претендиран размер от 15 328,90 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.С., ЕГН – **********, против Т.Д.Р., ЕГН – **********, главен осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумата 3250 (три хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща припадащата се на Р. част от подобрения, извършени в съсобствена сграда с идентификатор ***.98.2 по КККР на гр. Бургас, находяща се в поземлен имот ***.98.2 по КККР на гр. Бургас, изразяващи се в изграждане през месец януари 2016 г. на стъклена система от панели, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Д.Р., ЕГН – **********, да заплати на С.П.С., ЕГН – **********, сумата от 1310,92 лева (хиляда триста и десет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН – **********, да заплати на Т.Д.Р., ЕГН – **********, сумата от 1130,53 лева (хиляда сто и тридесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

Вярно с оригинала!

ММ