РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-20 състав, в закрито съдебно заседание,
в състав:
СЪДИЯ: Даниела Шанова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1050/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
По
делото е постъпила въззивна жалба срещу решение от
18.01.2023г., постановено по гр. дело
№ 1050/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав, досежно
частта, с която са отхвърлени предявените от „С.БГ“ ЕООД срещу Й.В.Б., Ц.В.П., Е. А.Т., Б.А.Б., В.А.Д. и
С.А.Т., починал на 08.12.2020 г., в чиито процесуални права, като ответници по делото са конституирани наследниците му по
закон М.Г.Г.-Т.
и С.С.Т., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. второ ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и е оставен без разглеждане иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД, с твърдение за неправилно дадена квалификация на
същия, вместо правилната такава – чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД, предявен в
условията на евентуалност с поставено вътрешно процесуално условие отхвърляне
на горните искове и достигане до извод от страна на съда за липса на валидно
сключен предварителен договор между страните.
В
проведеното от въззивната инстанция открито съдебно
заседание от 19.02.2024г. по в.гр.д. № 1162/2023г. по описа на САС, ГО, 4-ти
състав, съдът е върнал делото на първоинстанционния
съд за произнасяне в производство по чл. 250 ГПК по иск за заплащане на сумата
от 58229,60 лв., предявен като евентуален, визиран в т. 2 от петитума на въззивната жалба с
твърдения за неправилна квалификация – неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД
вместо връщане с оглед на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
В
срока по чл. 250, ал. 2 ГПК /в същото съдебно заседание от
19.02.2024г./ е изразен отговор от насрещната страна, чрез адв.
Л., в който се сочи, че молбата е неоснователна, тъй като самия ищец е поставил
условие за разглеждане на евентуалните искове, което не е настъпило, а именно
че иска е оставен без разглеждане, т.к. първоинстанционния
съд е приел, че между страните има валиден договор.
Молбата
е допустима, като подадена в преклузивния едномесечен
срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи принципно на допълване.
Съдът
съобразява следното:
Не
е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно заседание, тъй като
въпросът е чисто правен.
С
постановеното по делото решение съдът е отхвърлил исковете на ищеца, предявени
на договорно основание /главния по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който не е предмет на въззивно обжалване, и евентуалните по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, като не е разгледал останалите евентуални искове, доколкото
е приел, че не е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждането им, а именно – да липсва валиден предварителен
договор, който да обвързва страните. Напротив – след като съда е приел, че
между страните е налице валидно сключен предварителен договор, то няма как да
разгледа евентуалните искове, предявени на извъндоговорно
основание.
Съгласно
приетото в т. 15 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася
по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането
му, като не постановява изричен диспозитив за това,
независимо, че в процесния случай е налице изричен диспозитив в горния смисъл.
Отделно
от това, принципно, при въззивното обжалване на
решението по главния иск, въззивният съд би могъл да
се произнесе направо по същество по евентуалния, макар и за пръв път, без да
връща делото за ново разглеждане (пак там – т. 15 от ТР). В този смисъл е и чл. 271, ал. 2 ГПК, според който при отмяна на
решението по главния иск /в случая главни по отношение на иска за неоснователно
обогатяване се явяват исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ се
възстановява висящността и по евентуално съединените
с него искове, по които първоинстанционния съд не се
е произнесъл. Именно в този смисъл са и изложените във въззивната
жалба и в уточнителна молба от 28.06.2023г. мотиви,
като с последната изрично се сочи, че във въззивната
жалба не се съдържа искане за допълване на първоинстанционното
решение. Посочено е, че в случай, че в рамките на въззивното
производство съда прецени, че обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД не се
дължи и отхвърли главния иск /иска по чл. 79 ЗЗД/, то той дължи произнасяне по
евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД за възстановяване на платените
суми поради неосъществено основание, който иск поради процесуално нарушение
/неточен доклад на първоинстанционния съд – посочване
на правно основание чл. 59 ЗЗД вместо чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД/ е останал
неразгледан от СГС – порок, който може
да се отстрани според жалбоподателя само чрез въззивно
обжалване, но не и чрез допълване на решението.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице непълнота на решението по
смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съда е формирал воля
(произнесъл се е) по цялото искане.
Не
е налице и очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, тъй като не е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Съдът не е пропуснал да изрази част
от формираната воля, напротив – изразил е волята си изцяло, като дори е
постановил изричен диспозитив по евентуалните искове,
които е оставил без разглеждане, без да е бил длъжен да стори това, т.к. такъв
съгласно константната съдебна практика не се следва.
С
оглед гореизложеното, молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „С.БГ“ ЕООД, за
допълване на решение от 18.01.2023г., постановено по гр. дело № 1050/2020 г. по описа на
СГС, ГО, I-20 състав, досежно иск за заплащане на
сумата от 58229,60 лв., предявен като евентуален, визиран в т. 2 от петитума на въззивната жалба с
твърдения за неправилна квалификация – неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД
вместо връщане с оглед на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД., на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебния акт делото да се върне обратно на САС, ГО, 4-ти
състав за продължаване на съдопроизводствените
действия по в.гр.д. № 1162/2023г. по описа на съда.
СЪДИЯ: